№ 305
гр. Варна , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502638 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, ул. „Александър
Малинов“ № 1, чрез гл. юрисконсулт Х.М., срещу Решение № 2700 от 29.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 17082/2019 г. по описа на РС - Варна, XXXI състав, с
което е ОСЪДЕНА Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Р.
Д., ЕГН **********, с адрес: с. Ботево, обл. Варна, сумата от 1617,21 лева (хиляда
шестстотин и седемнадесет лева и 21 ст.), представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.10.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 213,07 лева (двеста и тринадесет лева и 07 ст.),
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019
г., на основание чл. 140, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 КТ, във вр. чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и чл. 86
ЗЗД.
Жалбоподателят Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, счита
първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава
основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените
въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение
на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и
заповеди и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9,
1
ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо служители на МВР.
Допълнително излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Н. Р. Д., чрез адвокат С.Т., депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван
нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1,143. Моли
за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна Главна дирекция „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“ – МВР, редовно призована, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият Н. Р. Д., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат С.Т..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Н. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. Ботево, обл. Варна, срещу Главна дирекция „Национална полиция“ -
МВР, с адрес: гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от общо 1430,97 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 230,80 часа
за периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 21.10.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението; иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 99,72 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г. Претендират
се и направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител
по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност старши
полицай в Зонално жандармерийско управление – Варна, към Дирекция „Жандармерия“ при
Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР. Излага, че съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни такива; съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното
месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Сочи, че съгласно чл. 9 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143. За периода от 21.10.2016 г.
до 30.09.2019 г. ищецът е работил на смени и е положил нощен труд от 1614 часа, който,
преизчислен с коефициента 1,143, възлиза на 1844,80 часа, или води до извънреден труд от
230,80 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1430,97 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Х.М., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана. Не оспорва, че
ищецът за процесния период е полагал труд по служебно правоотношение на посочената
длъжност, както и че служителят е полагал нощен труд. Оспорва възможността за
преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и
НСОРЗ, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време
2
са с еднаква продължителност от 8 часа. Сочи, че ЗМВР е специален закон и
трудовите/служебните задължения на служителите съгласно него се уреждат от Наредба на
Министъра на вътрешните работи, като няма препратка към КТ и неговите подзаконови актове по
отношение на нощния труд.
В съдебно заседание, на осн. чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение по размер на
предявените от Н. Р. Д. срещу Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, искове чрез
увеличение, както следва: по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР - главницата да се счита предявена за сумата от общо 1617,21 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 21.10.2016
г. - 30.09.2019 г.; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - същият да се счита предявен за
сумата от общо 213,07 лева, представляваща обезщетение за забава.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът Н. Р. Д. е полагал труд по служебно правоотношение с Главна дирекция
„Национална полиция“ - МВР, със статут на държавен служител, както и че същият е
изпълнявал служебните си задължения на работни смени съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано.
От заключението на допуснатата пред първа инстанция ССчЕ, което съдът кредитира
като компетентно изготвено - след запознаване на вещото лице на място с предоставените от
ответника счетоводни документи и графици за дежурства, се установява следното: за
периода от 21.09.2016 г. до 30.09.2019 г. Н. Р. Д. е положил общо 1606 часа нощен труд, за
които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от
Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, възнаграждение в общ размер на 1617,21
лева за разликата от 230 часа преобразуван нощен труд.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищецът е държавен служител в системата на МВР, поради което и намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),
доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд на смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
3
всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че
посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само
определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на
МВР.
Факт е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл.
31, ал. 2 на действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на преизчисляване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1,143). Липсата на изрична норма обаче не може да се
тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на отработените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната уредба. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът
приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за процесния
период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г. ). В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е. коефициент 1,143.
Приложението на НСОРЗ в настоящия казус се подкрепя и от разпоредбата на чл. 188,
ал. 2 ЗМВР, според която държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00
ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Специалната закрила
по съществото си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по
отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се изразява в правото на държавните
служители от системата на МВР да работят при условията на нощен труд, предвидени в КТ
и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без
4
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил
1606 часа нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен такъв, генерират разлика от общо 230 часа труд над нормативно определените.
Дължимото възнаграждение за последните, съобразно заключението на вещото лице,
възлиза общо на сумата от 1617,21 лева.
Основателността на иска за главното вземане обуславя основателност и на
акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със заключението на
вещото лице по ССчЕ, поради което следва да се уважи в цялост.
Следователно предявеният иск, като основателен, следва да се уважи, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на сумата от 480.00 лева с вкл. ДДС
(400 лв. без вкл. ДДС), представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2700 от 29.06.2020 г., постановено по гр. д. № 17082 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XXXI състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Главна дирекция „Национална полиция “
– МВР, с адрес: гр. София, ул. „Александър Малинов “ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. Ботево, обл. Варна, сумата в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6