Р Е Ш Е Н И Е № 27
гр.Стара Загора, 18.02.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 13 по описа за 2018 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.118 във връзка
с чл.117, ал.1, т.2, б.”г” от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка
с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е
по жалба от В.П. *** и В.Л.К. *** чрез пълномощника им адвокат Л.А. против
Решение № 1040-23-43/ 21.12.2017г на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу Разпореждане № 98/
19.10.2016г на И. А.-главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара
Загора за неприемане на декларираната злополука с П.Н. К. за трудова. В жалбата
са изложени оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на разпореждането и
потвърждаващото го решение. Твърди се, че е нарушена местната компетентност на
органа, която с оглед мястото на увреждане се счита за принадлежаща на
Директора на ТП на НОИ Благоевград. На следващо място се обосновава
противоречие на заповедта с материалния закон, тъй като внезапната смърт на П.Н.
К. по време на денонощен наряд неправилно не е приета за трудова. Според
жалбоподателките е налице причинно-следствена връзка между изпълнението на
трудовата функция и настъпилата смърт при внезапно прилошаване по време на
денонощен наряд, не е оказана своевременна и компетентна медицинска помощ от
лица от поделението. Считат, че е проявено бездействие от работодателя,
изразяващо се в липса на компетентна медицинска помощ от компетентно медицинско
лице – военен лекар, фелдшер или санитарен инструктор, в нарушение на чл.79 и
сл. от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ, в резултат на
което е настъпила смъртта на наследодателя им. Обосновават, че по тези въпроси
в решението не са изложени мотиви с оглед преценката на причинно-следствената
връзка. Твърдят също, че не е доказано настъпване на смъртта в резултат на
сърдечно-съдова недостатъчност, а и дори това да се приеме, считат, че
навременна медицинска помощ би я предотвратила. Поддържат, че установените на
наследодателя им заболявания и изпълнението на служебните му задължения са в
причинна връзка с внезапното увреждане на здравето му, довело до смърт.
Неглижирането на тези заболявания от страна на работодателя намират за довело
до поставяне на военнослужещия в риск и при нарушени изисквания за безопасни
условия на труд с оглед неспазване на задълженията за оценка на риска на
работното място. По тези съображения молят обжалваното Решение № 1040-23-43/
21.12.2017г на Директора на ТП на НОИ Стара Загора да бъде прогласено за
нищожно или да бъде отменено като се признае за установено, че е налице трудова
злополука по смисъла на КСО, КТ и §1, т.1 и т.0 от ДР на ЗОВСРБ. Претендират за
присъждане на направените разноски.
Ответникът -
Директор на ТП на НОИ Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт
А. оспорва жалбата като неоснователна. Счита разпореждането и потвърждаващото
го решение за правилни и законосъобразни административни актове. Поддържа, че
от доказателствата по делото не се установява смъртта на П.К. да е настъпила в
резултат на внезапно увреждане на здравето, настъпило по времена работа или
свързано с изпълняването на тази работа. Предвид липсата на аутопсия и с оглед
даденото експертно заключение по делото счита, че може да се приеме обосновано
предположение за настъпил инфаркт, който съобразно чл.73, ал.2 от Наредбата за
медицинската експертиза не може да се приеме за водещ до внезапно увреждане
здравето по смисъла на чл.75 от КСО. Моли оспореното решение да бъде потвърдено
и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - поделение 24620 с.С.
общ.Чирпан обл.Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л.
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена изцяло. Изразява
становище, че по делото не е доказано наличие на условия на работното място,
които да са допринесли да увреждане на здравето. Твърди, че на П.К. е оказана
медицинска помощ в деня на смъртта, а преди това не е имало данни за негодност
да изпълнява военна служба.
Заинтересованата страна А.Н.К. *** чрез
пълномощника си адвокат А. поддържа жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
П.Н. К. е военнослужещ, приет на военна служба в 3-ти
регионален център за разузнаване –Лопово, общ.Петрич към военно формирование
24620 –с.С. общ.Чирпан, което е негов осигурител. На 22.04.2016г изпълнявал
дежурство в центъра, намиращ се на голяма надморска височина. Около 15ч бил
забелязан да седи в беседката за отдих в недобро състояние. Оплакал се от
стягане в гърдите и схващане на пръстите. Малко след това бил забелязан на
земята, лежал на дясната си страна, издавал хрипове, лицето било пребледняло, а
зениците – обърнати. Бил транспортиран със служебен автомобил към най-близката
медицинска служба като по пътя се срещнали с екип на ФСМП-Петрич. Лекарят
констатирал смъртта му в 15:40ч, за което е съставено съобщение за смърт № 45/
22.04.2016г от д-р Г.К.Ч., с посочена основна причина за смъртта „остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност“ /л.50/. К. оставя за свои
наследници по закон преживяла съпруга-заинтересованото лице А.К. и
дъщеря-жалбоподателката В.П.К. /л.22/. Жалбоподателката В.Л.К. е негова майка
/л.23/.
По повод смъртта на П.К. е образувана прокурорска
преписка № 697/ 2016г по описа на Военно-окръжна прокуратура София, приключила
с Постановление от 18.07.2016г за отказ да се образува досъдебно производство
на основание чл.24, ал.1, т.2, пр.1 от НПК, тъй като деяние не е осъществен
състав на престъпление /л.174-267/.
На 26.04.2016г е съставен Протокол-приложение към
чл.2, ал.2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки / НУРРОТЗ/ от комисия при военно формирование 24620 с.С. ,
в който е дадено заключение, че при станалата злополука с П.К. на 22.04.2016г
не са налице доказателства по смисъла на чл.55 от КСО за трудова злополука
/л.58-61/. Срещу протокола е подадено възражение от съпругата на К. А.К.
/л.57/.
Тя подава декларация вх.№ 98/ 21.06.2016 до ТП на НОИ
Стара Загора /л.53-54/, във връзка с която със Заповед № 1015-01-110/
30.06.2016г и.д.Директор на НОИ Благоевград нарежда да се извърши разследване
от комисия /л.42/. За резултатите е съставен Протокол № 5103-01-13/ 21.07.2016г
/л.40-41/. След анализ на събраните данни от извършени действия по делегация е
посочено, че непосредствено преди и в момента на смъртта не са били налице
външни фактори, които да доведат до настъпване на смъртта, причина за която е
остра сърдечно –съдова и дихателна недостатъчност. На основание чл.13 от
НУРРОТЗ и чл.61, ал.1, т.6 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ от
Директора на НОИ Стара Загора до РКМЕ Благоевград е отправено искане за постановяване
на експертно решение от ТЕЛК с произнасяне в него за наличието/липсата на
причинна връзка между настъпилата смърт на К. и условията на труд, в които е
изпълнявал задълженията си на военнослужещ. Със заповед № 2/ 03.08.2016г
производството по квалифициране на декларираната злополука е спряно до
получаване на влязло в сила експертно решение на органите на медицинската
експертиза на работоспособността /л.38/. С ЕР № 0035/ 30.08.2016г обща ТЕЛК при
ВМА ЦВМК-София не се произнася за наличието на причинна връзка на основание
чл.66, ал.1 във връзка с чл.66, ал.2 от НМЕ поради неизвършена аутопсия.
С Разпореждане № 98/ 19.10.2016г на И. А.-главен
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара Загора декларираната от А.К. злополука
не е приета за трудова поради липса на причинна връзка между смъртта на П.К. и
условията на труд, съгласно С ЕР № 0035/ 30.08.2016г обща ТЕЛК при ВМА
ЦВМК-София. По жалба от В.П.К. и В.Л.К. е постановено обжалваното Решение №
1040-23г-73/ 21.12.2017г на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което
разпореждането е потвърдено изцяло по съображения, че то е валиден и
законосъобразен административен акт.
По делото е разпитан като свидетел д-р Г.К.Ч., който е
установил смъртта на П.К.. От показанията му се установява, че екипът на
спешната помощ се отзовал на сигнал от военното формирование в Лопово с
линейка. По пътя срещнали служебния военен автомобил, с който К. бил транспортиран
към Петрич, но смъртта му вече била
настъпила. Не са провеждани реанимационни мероприятия. Съпругата отказала
извършване на аутопсия.
По отношение здравословното състояние на П.К. по делото
са приети като доказателства етапна епикриза от 01.07.2016г /л.85-86/,
протоколи за годишен профилактичен преглед за 2014 и 2015г /л.87-90/,
медицински изследвания за 2012 и 2014г /л.116-123/, извадка от ЛАК по години
/л.124-126/.
По отношение условията на труд във военно формирование
24620-Лопово са приети като доказателства производствена /л.108-111/ и
длъжностна характеристика /л.112-115/, книга за инструктаж /л.91-94/,
идентификация на потенциалните опасности и предприетите мерки /л.95-99/, карти
№ 4 и № 5 за оценка на риска за здравето и безопасността при работа /л.100-107/,
протокол рег.№ 183/ 19.02.2013г за измерване на електромагнитни полета от
Научноприложен център по военна епидемиология и хигиена /л.363-364/.
От заключението
на назначената по делото комплексна съдебна експертиза, прието от съда като
компетентно и безпристрастно изготвено, както и от дадените обяснения от вещите
лица, се установява, че с оглед служебните си задължения П.К. не е имал пряко
отношение към работата на излъчващата апаратура, намираща се в района на
поделението. Стойностите на ЕМП в дежурната стая са в границите на
пределнодопустимите нива за населението, няма данни за друг вид облъчване,
което да доведе до намаляване на работоспособността. Логистичните задължения на
К. по длъжностна характеристика не са свързани с риск за сърдечно-съдово
заболяване. Не е необходимо да се ползва почивка или време за аклиматизация и
адаптация при височини под 2000м, на каквато е разположено военно формирование
24620-Лопово. Промяната в надморската височина, съчетана с рутинните задължения
на К. /шофиране/ без обслужване на радиоапаратура не може да окаже влияние
върху сърдечно-съдовата му система и да доведе до смърт. Медицинските резултати
от провежданите профилактични прегледи не сочат тежки болестни отклонения, ограничаващи
загиналия военнослужещ да заема длъжността си. Установени са
хиперхолестеролемия и нарушен въглехидратен толеранс като е препоръчано
провеждане на хигиенно-диетичен режим без медикаментозно лечение. Тези хронични
заболявания не водят пряко до смърт, те са единични рискови фактори, но не
могат да обяснят настъпилата смърт на К. при липса на извършена аутопсия. От описанието на клиничната картина,
направено от колегите-непосредствени очевидци, може да се направи обосновано
предположение, че причина за смъртта е остра миокардна исхемия /инфаркт/ с
последващо бързо развитие на остра сърдечна и дихателна недостатъчност. Наличната
по делото медицинска документация не дава основание да се приеме, че К. е
страдал от хронично заболяване, което да доведе до смърт. По принцип рисков
фактор за исхемична болест на сърцето е работа с микровълни при много високи
стойности, т.е. да се обслужва радиостанция повече от 20 години при наднормени
стойности.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законово установения срок, от
лица с правен интерес, които са адресати на оспорения административен акт,
участвали в административното производство и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспореното Решение № 1040-23г-73/ 21.12.2017г на Директора
на ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 98/ 19.10.2016г
на И. А.-главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара Загора са
издадени от материално и териториално компетентни органи, в предвидената от
закона писмена форма и съдържат мотиви. Местната компетентност на двата органа, съгласно чл.3
от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки, се определя по регистрацията на осигурителя, която в случая попада в
района на действие на ТП на НОИ Стара Загора. Неоснователно е оплакването, че материалната
компетентност на издателя на Разпореждане № 98/ 19.10.2016г И. А.-главен
инспектор по осигуряването е нарушена. Тя произтича от разпоредбата на чл.60,
ал.1 КСО и издадената Заповед № 709/ 10.10.2012г на Директора на ТП на НОИ
Стара Загора, в която поименно и по длъжност са определени лицата, които да
участват в производствата по установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудови злополуки. Разследването на самата
злополука правилно е извършено от ТП на НОИ Благоевград, където е
настъпила /Решение № 10653 от 16.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6304/2009 г.,
VI о/. Следователно Решение № 1040-23г-73/ 21.12.2017г на Директора на ТП на
НОИ Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 98/ 19.10.2016г на И. А.-главен
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара Загора не са нищожни административни
актове.
При постановяването им правилно е приложен материалния
закон. В разпоредбата на чл. 55, ал.1 КСО са уредени предпоставките, които
следва да са изпълнени, за да се определи една злополука като трудова, и те са
следните: увреждане на здравето, което да е внезапно; увреждането да е
настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при
всяка работа извършвана в интерес на предприятието; резултатът от увреждането,
който се изразява във временна или трайна неработоспособност, или смърт;
причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат. В случая е безспорно
наличието на внезапно увреждане, на резултата от него – настъпила смърт, както
и настъпването на увреждането през време на извършваната работа. Спорът е
свързан с изпълнението на условието за причинна връзка между увреждането
/смъртта/ и условията на извършваната работа.
Съгласно чл. 73, ал.1, т.1 от
Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, териториалните експертни лекарски
комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на следните
документи: при трудова злополука - разпореждане на ТП на НОИ за приемане или
неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение, при
нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при
което неработоспособността (смъртта) е настъпила по-късно от деня на
злополуката - протокол за разследване на злополуката. Съгласно чл. 66, ал.
1 от НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по
причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола
от аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и
НЕЛК не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение.
В конкретния случай е налице именно хипотезата на чл. 66, ал. 2 НМЕ, тъй като
липсва протокол от аутопсия и затова с ЕР № 0035/ 30.08.2016г обща ТЕЛК при ВМА
ЦВМК-София, е издала решение, с което обявява, че не се произнася по причинната
връзка, поради липсата на протокол от аутопсия. Следователно, в случая липсва
произнасяне на компетентния орган на медицинската експертиза на
работоспособността относно наличието на причинна връзка между настъпилата смърт
на П.К. и условията на труд по време на злополуката. В чл. 60, ал. 2 КСО е
предвидено, че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане
разпореждането по ал. 1 /за приемане или за неприемане на злополуката за
трудова/ се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи
експертиза на работоспособността. В случая с издаденото експертно решение на
ТЕЛК не е установена причинна връзка между нетравматичното увреждане, от което
е настъпила смъртта на К. и условията на труд, поради което правилно органът по
чл. 60, ал. 1 КСО не е приел злополуката за трудова. Ограничението по чл. 60,
ал. 2 КСО представлява специално правило относно доказването на причинната
връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труда, което се отнася както
за органа, който издава първоначалния административен акт, така и за
по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното
обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол. В
случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието
на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от
ТЕЛК и/или НЕЛК /съгласно чл. 60, ал. 2 КСО/, които при внезапно починало лице,
какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на
наличната медицинска документация и протокола от аутопсията /чл. 66, ал. 1
НМЕ/, както и че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по
повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице
внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО,
което е следствие /резултат, последица/ на извършваната работа, законодателят е
поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение
по тези въпроси е задължително за всички, по аргумент от чл. 113, ал. 3 от
Закона за здравето, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Ако
с решението си ТЕЛК/НЕЛК е отрекъл причинна връзка между нетравматичното
увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на
злополуката за трудова. Затова в процесния случай при наличие на влязло в сила ЕР
№ 0035/ 30.08.2016г обща ТЕЛК при ВМА ЦВМК-София, длъжностното лице по чл. 60,
ал. 1 КСО законосъобразно е отказало да определи като трудова злополука нетравматичното
увреждане, което е причинило смъртта на П.К..
Независимо от горното, съдът намира, че формалното
съобразяване на липса на положително решение на ТЕЛК относно причинната връзка,
без да бъдат взети предвид причините за това не съответства на духа и целта и
закона, а именно - изясняване на обективната истина при спазване на принципите
на истинност и служебно начало. Съгласно чл. 97 АПК, горестоящият орган може да
се произнася по съществото на спора. Като не е извършил действия по изясняване на
обективната истина чрез събиране на доказателства и доказателствени средства
относно наличието на функционална и причинна връзка горестоящият
административен орган, чието решение е предмет на съдебен контрол съгласно чл.
118 КСО, е допуснал процесуално нарушение, което не е съществено, тъй като може
да се отстрани в съдебната фаза. При проверка на оспорения акт на Директора на
ТП на НОИ Стара Загора съдът, като констатира липсата на данни относно
релевантното обстоятелство налице ли е или не причинна и функционална връзка по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, за което липсва произнасяне по същество на
органа, осъществяващ експертиза на работоспособността, по независещи от него
причини, приема, че този съществен за спора въпрос е допустимо и необходимо да
бъде проверен и изследван с всички допустими от процесуалните закони
доказателства и доказателствени средства. В тази връзка е назначена и приета
комплексна съдебна експертиза, чието заключение следва да бъде обсъдено в
контекста на установяване на трудова злополука.
По отношение на причинната връзка между увреждането и
настъпилата смърт не се спори, а и тя се установява въз основа на данните от
акта за смърт, протокола за разследване на злополуката и показанията на
свидетеля Ч.. Спорният въпрос е фактически - налице ли е функционална връзка
между условията на труд и причиненото увреждане, т. е. увреждането да е станало
по време на работа, във връзка или по повод извършваната работа. Въз основа на
данните от протокола за трудова злополука, в който са установени обстоятелства
и факти, по които страните не спорят, както и на основание заключението на
експертизата, съдът намира, че при настъпилото на 22.04.2016г. увреждане на
здравето на П.Н. К. не е налице функционална връзка между условията, при които
е полагал труд на 22.04.2016г. и настъпилото увреждане – остра сърдечно-съдова
и дихателна недостатъчност. Предвид изпълняваните от него трудови функции нито
надморската височина, нито наличната в поделението радиоапаратура са от
характер да причинят конкретното увреждане. Становището на специалистите с
медицинско образование от състава на експертизата след преценка на показанията
на очевидците на инцидента с П.К. е, че за непосредствената причина за смъртта обосновано
може да се предположи остра миокардна исхемия /инфаркт/ с последващо бързо
развитие на остра сърдечна и дихателна недостатъчност. Този резултат обаче не е
обвързан с конкретно изпълняваната работа от К. в деня на злополуката, не е
свързан и с условията, при които е бил поставен по време на изпълнение на
служебните си задължения. Експертите заявяват, че не може да се отговори
еднозначно и категорично от медицинска гледна точка каква е причината за
смъртта поради липса на аутопсия. Действително, видно от производствената му
характеристика, от 01.12.2012г е заемал длъжност „логистик“, преди това около 6
години е бил радиоразузнавач. Предвид обясненията на вещото лице проф.И. и
данните от протокола за измерване от 2013г за липса на наднормено излъчване на
електромагнитни вълни на територията на цялото военно формирование не може да
се приеме, че работата в близост до радарна техника е в състояние да причини
такова увреждане на здравето на К., което да доведе до летален изход на
22.04.2016г. По делото не се установи смъртта да е настъпила от външни и
необичайни рискови фактори на средата. Следователно липсва функционална връзка
между условията на труд и настъпилото нетравматично увреждане на К.. Липсата на
медицинско обслужване от лекар не е сред условията на труд, чието естество
да е причина за настъпване на
увреждането. По делото са налице данни, че е оказана първа помощ от военнослужещи.
В тази връзка трябва да се отбележи, че безопасните и здравословните или
нездравословните условия на труд са ирелевантни за определянето на злополуката
като трудова, те са относими само при правни спорове по Закона за здравословни
и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или
възложителя на работата /Решение № 4219 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14218/2014
г., VI о/. С оглед на това без правно значение е и фактът дали даваните от К.
дежурства са надвишавали нормативно определения лимит.
На следващо място е необходимо да се посочи и разпоредбата
на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, съгласно която не се считат за внезапно увреждане на
здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на
заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична
исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден
инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно
налягане, душевни болести.
За да бъде възприета настъпилата злополука като
трудова, трябва да са налице кумулативно всички елементи на фактическия състав,
посочени в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО - внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, която е
причинила неработоспособност или смърт. В настоящия случай не е доказано
наличието на причинна връзка между увреждането и условията на работната среда. Предвид
изложеното Директорът на ТП на НОИ Стара Загора законосъобразно е отхвърлил
жалбата на В.П.К. и В.Л.К. срещу Разпореждане № 98/ 19.10.2016г на И. А.-главен
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара Загора, с което декларираната
злополука, станала с П.Н. К. на 22.04.2016г, не е приета за трудова. Поради
това неоснователна се явява жалбата им срещу Решение № 1040-23-43/ 21.12.2017г на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което това разпореждане се потвърждава.
При този изход на спора на ответника следва да се
присъдят разноски за ползваната юрисконсултска защита в размер на 100лв,
определен на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.с чл.144 от АПК, вр.с чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед на изложеното и на основание чл.172, ал.2
пр.четвърто от АПК, Административен съд
Стара Загора
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.П. ***
и В.Л.К. *** против Решение № 1040-23-43/ 21.12.2017г на Директора на ТП на НОИ
Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу
Разпореждане № 98/ 19.10.2016г на И. А.-главен инспектор по осигуряването при
ТП на НОИ Стара Загора.
ОСЪЖДА В.П. *** и В.Л.К. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
ТП на НОИ гр.Стара Загора сумата 100 /сто/лв, представляваща разноски за
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: