№ 2878
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100507759 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 148435/23.06.2019г. по гр.д. № 51101/2018г. по описа на
Софийски районен съд, 169 състав са отхвърлени предявените от Г. Д. С. и Д.
Х.-С.а срещу В. Н. Р. в качеството му на управител на етажна собственосту
находяща се на адрес: гр. София, ул. **** искове с правно основание чл. 109
от ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които създава
пречки по отношение на ищците да ползват асансьора в сграда в режим на
етажна собственост , находяща се на адрес гр. София, ул. **** като включи
апартамент № 26 в системата за ползване на асансьорната уредба и активира
3 бр. електронни чипа за задвижване на асансьора и с правно основание чл. 45
от ЗЗД за заплащане на сумата от по 1500 лв. на всеки от ищците
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в неудобства и притеснения, свързани с необходимостта да
изкачват стълбите до 7 ми етаж и чувство на безпомощност и
несправедливост, възникнали вследствие на незаконното деактивиране на
чиповете.
С решение № 3639/22.06.2020г. по в.гр.д. № 11032/2019г. по описа на
Софийски градски съд IV „А“ състав е потвърдено първоинстанционното
решение.
С решение № 60078/11.06.2021г. по гр.д. № 3793/2020г. на Върховния
касационен съд I г.о. е обезсилено решение № 3639/22.06.2020г. по в.гр.д. №
1
11032/2019г. по описа на Софийски градски съд IV „А“ състав в частта
досежно предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на СГС. С определение 108/22.03.2021г.
по гр.д. № 3793/2020г. е оставена без разглеждане касационната жалба срещу
решението в частта досежно исковете по чл. 45 от ЗЗД и в тази част
решението е влязло в сила.
Въззивното производство е образувано по подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба на Г. Д. С. и Д.
Х.-С.а. Въззивниците поддържат че първоинстанционното решение е
неправилно като същото противоречи на материалния закон и е постановено
при допускане на съществени проитворечия с процесуалните правила като
същото е и необосновано. Изтъкват, че съдът не се е съобразил с характера на
правото им на собственост като абсолютно и неогранчено. Сочат, че ЗУЕС не
ограничава общата норма на чл. 109 от ЗС, прогласява и допълнително
подчертава защита на собствеността на отделните етажни собственици.
Намират, че решение на Общото събрание на собствениците взето на
10.03.2011г. противоречи на ЗУЕС и ЗС. Изтъкват че управителят на етажната
собственост в лично качество е натоварен от закона със задължението да не
пречи на другите собственици, обитатели и ползватели да ползват общите
части на сградата на осн. чл. 6, ал.1, т. 1 от ЗУЕС, задължение, което не може
да се дерогира от решение на Общото събрание.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от В. Н. Р., с който е взето становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, възраженията на насрещните страни, и указанията
дадени с решението на Върховния касационен съд намира за установено
следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно.
По отношение на допустимостта настоящият състав намира следното:
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с решение №
60078/11.06.2021г. по гр.д. № 3793/2020г., настоящият състав следва да
направи преценка за допустимостта на обжалваното решение като съобрази
резултатът по гр.д. 17518/2019г. на СРС 48 състав, образувано по предявен от
Г. Д. С. иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решение на
общото събрание на етажните собственици в сграда в режим на етажна
собственост , находяща се на адрес гр. София, ул. ****, проведено на
2
10.03.2011г.
Според дадените указания, искът е предявен от етажни собственици
против етажен собственик, изпълняващ функциите на управител. Действието,
от което ищците търсят защита и го квалифицират като неоснователно,
произтича от решение на ОС на ЕС. Така преюдициален е въпроса дали
действията на управителя са в изпълнение на решение на общото събрание на
етажната собственост. Когато има такова решение и то не е отменено, искът
по чл. 109 ЗС е недопустим, тъй като защитата на етажните собственици
срещу незаконосъобразните, включително и нищожните решения на общото
събрание на етажната собственост се реализира само по предвидения в чл. 40
ЗУЕС специален ред - чрез предявяване на иск за отмяна на решението в 30-
дневен срок от получаването му.
В случая с решение № 176791/14.08.2020г. по гр.д. 17518/2019г. на СРС
48 състав е отменено решение на общото събрание на етажните собственици
от 10.03.2011г., гласящо „ до 3 месеца да се съберат всички дължими суми,
като в случай на отказ да се спират чиповете за асансьорите на длъжниците“.
Решението е влязло в сила на 11.09.2020г.
Тъй като решението на ОС на етажната осбственост е признато за
незаконосъобразно и е отменено следователно обжалваното решение пред
настоящия съд е допустимо.
По отношение на основателността настоящият състав намира следното:
Не е спорно а и се установява от доказателствата по делото. че ищците
Г. Д. С. и Д. Х.-С.а са собственици на апартамент № 26, находящ се в сграда
етажна собственост с адрес гр. София, ул. ****.
Не е спорно, че ответникът В. Н. Р. също е собственик на апартамент в
сградата. Ответникът е избран на председател на управителния съвет на ЕС
през 2014 г., видно от протокол от 20.11.2014г.
По делото е представен протокол от общото събрание на ЕС от
10.03.2011 г., по т.9 от който е взето решение в срок до три месеца, етажните
собственици да погасят задълженията си към етажната собственост, като в
случай на отказ, да се деактивират чиповете за ползване на асансьора на
длъжниците.
Не се спори, че ищците са ползвали три чипа, които са деаткивирани
поради неплащане на задължения за ремонт на покрива на етажната
собственост. Отказът на ищците да платят задълженията към ЕС са свързани
с това, че не е удовлетворено искането им да прегледат фактурите и другите
документи, които установяват задълженията.
На 17.11.2016 г. е проведено общо събрание на етажните собственици,
на което е присъствал ищеца, видно от представеният протокол. В протокола
е отразено, че той е поискал разглеждане на въпроса за деаткивиране на
чиповете. Етажните собственици с решение на мнозинството /гласували са
всички присъстващи без ищеца/ са отказали да опростят или разсрочат
3
задълженията на ищците, поради което и да деактивират чиповете.
Спорен във въззивното производство е въпросът дали действията на
ответника в качеството му на управител на етажната собственост по
отношение на деактивиране на чиповете на ищците са неоснователни.
Негаторният иск по чл. 109 от ЗС е вещен иск, предоставен на
собственика или носителя на ограниченото вещно право, за защита на
притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени
въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава
спокойното ползване на имота по предназначение. Този иск дава
вещноправна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението,
пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем
правомощието си да ползва собствения си имот. Целта на иска е да се
установи неправомерността на действията на трето лице, с които се пречи да
се упражнява защитеното право и да се задължи това лице да преустанови
неправомерното действие или да премахне последиците от него.
Искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което
проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост
въздействия, без значение дали то е съсобственик или изцяло трето лице -
собственик на съседен имот, фактически владелец, държател и пр. Това
изрично е подчертано в ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС.
В случая ищците следва да докажат, че е налице неоснователно
действие извършено от ответника, което пречи им пречи да упражняват
правото си на собственост върху имота и конкретно дали отнемането на
достъпа до асансьора са неоснователни.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 31 ОТ 06.02.1985 Г. ПО ГР.
Д. № 10/1984 Г., ОСГК НА ВС неоснователно действие е всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,
но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й.
Основание за защита чрез иска се поражда и само при състояние, от които
възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което
произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/или
ограничават тези на потърсилия правна защита. Функцията на иска е да
отрече във всички тези и други аналогични случаи неправомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояние, както и
премахване на последиците от тях.
Съдилищата приемат, че основателността на негаторния иск предполага
доказани неоснователни фактически действия, а в някой хипотези и
противоправни такива, които пречат за упражняване правото на собственост в
пълен обем./виж РЕШЕНИЕ № 23 ОТ 09.04.2014 Г. ПО ГР. Д. № 5465/2013 Г.,
Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/.
Както беше посочено по-горе с решение № 176791/14.08.2020г. по гр.д.
4
17518/2019г. на СРС 48 състав е отменено решение на общото събрание на
етажните собственици от 10.03.2011г., гласящо „ до 3 месеца да се съберат
всички дължими суми, като в случай на отказ да се спират чиповете за
асансьорите на длъжниците“.
В случая от действията на управителя на етажната собственост
ограничават, пречат и смущават пълноценното ползване на имота на ищците,
част от който е и правото да ползват асансьорната уредба. На следващо място
тези действия не почиват нито на нормативен акт нито на вътрешни правила
приети с решение на етажните собственици.
При това положение действията на ответника в качеството му на
управител на етажната собственост са неоснователни.
В случая по делото не са представени доказателства, че
неоснователните действия са преустановени и че решение №
176791/14.08.2020г. по гр.д. 17518/2019г. на СРС 48 състав е изпълнено и на
ищците им е възстановен достъпа до асансьора.
Ето защо и при несъвпадение на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази част, а искът
уважен.
По отношение на разноските.
При този изход на производството въззивниците има право на разноски.
В първоинстанционното производство ищците имат право на разноски в
размер на 700 лв., от които 550 лв. разноски за платено адвокатско
възнаграждение и 150 лв. държавна такса.
Във въззивното производство те са сторили разноски в размер на 625 лв.
от които 550 лв. за адвокатско възнаграждение и 75 лв. за държавна такса.
В касационното производство ищците са представили доказателства за
направени разноски в размер на 655 лв. от които 30 лв. държавна такса за
разглеждане на основанията за допускане на касационно обжалване 25 лв. за
разглеждане на касационната жалба по същество и 600 лв. адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 148435/23.06.2019г. по гр.д. № 51101/2018г. по
описа на Софийски районен съд, 169 състав в частта в която са отхвърлени
предявените от Г. Д. С., ЕГН: **** и Д. Х.-С.а, родена на ****г., и двамата с
адрес гр. София ул. **** ап.26 срещу В. Н. Р., ЕГН ********** в качеството
му на управител на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул.
**** искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да
5
преустанови действията си, с които създава пречки по отношение на ищците
да ползват асансьора в сграда в режим на етажна собственост , находяща се
на адрес гр. София, ул. **** като включи апартамент № 26 в системата за
ползване на асансьорната уредба и активира 3 бр. електронни чипа за
задвижване на асансьора и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Н. Р., ЕГН ********** на основание чл. 109 от ЗС да
преустанови действията си, извършвани качеството му на управител на
етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. „****, с които
създава пречки по отношение на Г. Д. С., ЕГН: **** и Д. Х.-С.а, родена на
****г., и двамата с адрес гр. София ул. **** ап.26 да ползват асансьора в
сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ул.
**** като включи апартамент № 26 в системата за ползване на асансьорната
уредба и активира 3 бр. електронни чипа за задвижване на асансьора
ОСЪЖДА В. Н. Р. ЕГН ********** да заплати на Г. Д. С., ЕГН: **** и
Д. Х.-С.а, родена на ****г., и двамата с адрес гр. София ул. **** ап.26 на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1980 лв. разноски в производството
от които 700 лв. разноски в първоинстанционното производство, 625 лв.
разноски във въззивното производство и 655 лв. разноски в касационното
производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6