Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260477                             17.03.2021 г.                      ГРАД БУРГАС

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                             ХХІ-ви граждански състав В публично заседание на двадесет и трети февруари

през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

Секретар:Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№1802/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“, ЕИК ………………., седалище и адрес на управление в …………………., представлявано от Н.Д.Ч. и К.Р., подадена чрез пълномощник – адв.Л., съдебен адрес ***, против Национална агенция „ПИ“-……………., с поделеине Областно пътно управление – Бургас, ………………………., за осъждане на ответната агенция да му заплати сумата от 933,20 лева, представляваща изплатено обезщетение, ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 09.11.2018 г., ищцовото дружество е изплатило на К.Г.Й., като собственик на лек автомобил, марка „………….“, модел ………….., застрахователно обезщетение по щета №……………… в размер на 933,20 лева. Твърди се, че изплатеното обезщетението е за ремонт – смяна на предни дясна и лява гуми на автомобила, увредени в резултат на ПТП, настъпило на 13.07.2018 г. на пътя между ………… и …………. в гр.Б., в резултат на попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, вследствие на което са увредени предна лява и дясна гуми.

Ищецът счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу виновното лице, в случая Агенция „ПИ“, която не е изпълнила задължението си да обезопаси и обозначи с необходимата маркировка дупката на републиканския път.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответната агенция се е възползвала от правото си да депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск, поради това, че покритието „Гуми“ не е включено в застрахователния договор, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, поради което и плащането на застрахователното обезщетение е станало при отсъствие на основание за това. Наред с това се твърди, че е налице груба небрежност от страна на водача на автомобила, който в нарушение на правилата на ЗДвП го е управлявал със скорост, несъобразена с пътните условия, оспорва се причинно-следствената връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно, като се твърди, че вината за ПТП е изцяло на водача на МПС, който е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, а това му противоправно поведение изключва отговорността на ответника. Твърди се още, че е налице съпричиняване от страна на водача на автомобила на вредоносния резултат. На подробно изложените в отговора аргументи се иска отхвърляне на иска.

С протоколно определение от 06.03.2020 г., л.143, производството по отношение на ответника Агенця „ПИ“ е прекратено поради направен от ищеца отказ от иска, като на основание чл.228, ал.3 от ГПК, като ответник по предявените искове е конституирана Община Бургас.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ОБЩИНА БУРГАС, с който на подробно изложени в отговора аргументи се оспорват предявените претенции. Счита, че след като не е установен механизма на увреждащото произшествие и причинната връзка между същото и вредите, за които е изплатено претендираното с иска обезщетение, искът следва да се отхвърли като неоснователен, заедно с акцесорната претенция за законната лихва. Ангажират се доказателства, претендират се разноски.

По делото е приет за разглеждане, при условията на евентуалност, на обратен иск на ОБЩИНА БУРГАС, срещу “Виа Конструкт Груп“ ЕООД, което е конституирано като трето лице-помагач на ответника с определение от 22.06.2020 г., като се иска осъждането на ответника по обратния иск да заплати на Община Бургас сумата, за която е уважен предявения главен иск, ведно с присъдените в полза на ищеца по главния иск разноски, както и заплатените от Община Бургас държавни такси, направените разноски за производството и юрисконсултско възнаграждение. В подкрепа на обратния иск са ангажирани доказателства.

Ответникът по обратния иск е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения обратен иск с аргумент, че процесния пътен участък не попада в предметния обхват на сключения с Община Бургас договор, рег.№……………../26.05.2015 г., по който е изправна страна. Претендира за отхвърляне на обратния иск. Ангажира доказателства, търси разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен представител, който поддържа иска.

Община Бургас също се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба, а при условията на евентуалност и обратния иск срещу „Виа Конструкт Груп“ ЕООД.

В съдебно заседание третото-лице помагач на ответника и ответник по обратния иск не се представлява.

Предявените срещу Община Бургас искове са с правно основание чл.410 от КЗ, вр.чл.50 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са последващо евентуално съединени с обратен иск с правно основание чл.219, ал.3 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че към 13.07.2018 г., лек автомобил, марка „…………“ с рег.№……………, собственост на свидетелката К.Г.Й. е бил застрахован при ищцовото дружество по договор за застраховка „Каско Стандарт“ със срок на валидност 27.06.2018 г. – 27.06.2019 г., приета като доказателство по делото.

От показанията на разпитаните като свидетели собственик и водач на увреден автомобил - К.Й. и свидетелката Р.Г., които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни, става ясно, че при управлението на автомобила от страна на собственика му К.Й. със скорост от около 60 км./ч., в участъка между ………….. и …………… в гр.Б., след преминаване през дупки на пътното платно, две от гумите на автомобила дефектирали. За случая били уведомени органите на МВР и застрахователя, който извършил заснемане на увредените части и пътната обстановка. И двете свидетелки са категорични, че е липсвало обозначение на неравността.

От приетата като доказателство застрахователна преписка е видно и това, че пред застрахователя е било подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка  с което има извършен опис на претенция и изготвен доклад по щета, като на 09.11.2018 г., на собственика на автомобила е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 933,20 лева.

По делото е извършена автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че описаните и отремонтирани щети по автомобила съответстват на механизма на възникване на ПТП, както и че нанесените щети възлизат на 933,20 лева. Според заключението, което съдът цени като обективно и безпристрастно, при действителните размери на МПС и ширината на пътното платно и наличието на автомобил, движещ се в насрещната лента за движение, заобикалянето на пътните неревности е било невъзможно. В този смисъл са и показанията на св.Й.. Вещото лице заключава още, че скоростта на движение на автомобила от 60,00 км./ч. е била допустима за процесния участък от пътя, а опасната зона за спиране е около 38 м. За да се предотврати произшествието е било необходимо от посоченото разстояние водачът да възприеме опасността, като същият не е длъжен да възприема опасности, произтичащи от неравности, разположени под нивото на пътното покрие.

Съдът като взе предвид установената фактическа обстановка и съобрази разпоредбите на закона, прави следните правни изводи:

Предявеният като главен иск по чл.410 от КЗ, вр.чл.50 от ЗЗД, е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.410 от КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение, застрахованият встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За да встъпи застрахователят в правата на увреденото лице и да упражни правото си на регрес срещу причинителя на вредата, следва да е налице договор за застраховка между пострадалия и застрахователя и да е настъпило застрахователно събитие, от което са произлезли вреди, възстановени с изплатеното от застрахователя обезщетение.

В тежест на ищцовото дружество-застраховател, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, бе провеждането на главно и пълно доказване на обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт” с предмет увредения автомобил, плащането на застрахователното обезщетение и фактическия състав на непозволено увреждане по чл.50 от ЗЗД – настъпило на описаното място и по описания начин застрахователно събитие, причинените вреди и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и всички претендирани механични увреждания.

Такова доказване по делото бе успешно проведено от ищцовото застрахователно дружество, а възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

Твърденият от ищеца инцидент е установен надлежно от свидетелските показания на К.Й. и Р.Г., на които кореспондират събраните по делото писмени доказателства и може да се квалифицира като пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, съгласно която разпоредба ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети.

По делото се доказа по категоричен начин, че на 13.07.2018 г. на пътя между …………. и ………….. в гр.Б., е съществувала необозначена неравност – дупка на пътното платно, която е и единствената причина за настъпване на процесното застрахователно събитие, а доказателства в различен смисъл не бяха ангажирани.

На следващо място, по делото са налице и данни, че скоростта от 60 км./ч., с която водачът е управлявал автомобила, е била съобразена на условията на пътя – суха пътна настилка и липсата на указателна табела за наличието на неравности по него.

Съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗЗвП, водачите на ППС са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват, както и при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост са спрат, когато възникне опасност за движението.

Съдът основава своите изводи на заключението на вещото лице инж.Т., сочещо реалната невъзможност за водача да възприеме наличието на дупка на пътя и да предотврати преминаването на гумите на автомобила през нея, тъй като препятствието е разположено под нивото на пътното покритие и като такова е обективно невидимо и непредвидимо.

Поради всичко изложено до тук, съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че увреждането по автомобила, управляван от св.Й., е резултат именно от преминаването му през посоченото пътно препятствие, както и че поведението на водача е било правомерно и съобразено с ограниченията на пътното платно и пътната обстановка, поради което и суброгационната претенция на ищцовото дружество – застраховател, се явява основателна и доказана по размер спрямо ответната Община Бургас, която се явява материално легитимирана да отговаря за причинените вреди, тъй като като собственик на пътния участък носи отговорност за поддържането му, поради което и отговаря за вредите на преминаващите автомобили, настъпили вследствие неизправностите, които се намират по него. В тази връзка, пътният участък, на който е настъпило произшествието, е общинска собственост, съгласно чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр.§7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, поради което и на основание чл.11, ал.1 от ЗОС и чл.19, ал.1 от ЗП,  именно върху Община Бургас пада задължението да управлява този имот в интерес на населението и с грижата на добър стопанин, като в чл.19, ал.2 от ЗП изрично е предвидено, че управлението на пътищата включва поддържането и ремонта им. Същото задължение е вменено на общините и с чл.31 от ЗП, съгласно който изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

Размерът на вредите и тяхното изплащане от ищцовото дружество-застраховател са безспорно установени по делото факти, поради което и съдът приема, че е налице фактическият състав на чл.410, ал.1 от КЗ и за застрахователят е възникнало правото да предяви регресен иск против ответника, в качеството му на причинител на вредата.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 06.03.2020 г., когато Община Бургас е конституирана като страна, до окончателното й изплащане.

С оглед основателността на главния иск, съдът намира, че следва да бъде разгледан и евентуално заявения иск на ответника срещу третото лице-помагач – „Виа Конструкт Груп“ ЕООД.

Основанието на предявения обратен иск ответникът извежда от сключения с третото лице-помагач договор от 26.05.2015 г. с предмет извършване на дейности по строителство, ремонт и поддържане на улиците в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на Община Бургас, пътни платна за главно движение, разделителни ивици между платната за главно движение, платна за местно движение /локални платна/, разделителни ивици между платната за главното и местното движение, велосипедни алеи и тротоари/ и общинските пътища с техните съоръжения на територията на Община Бургас по позиция Център за административни услуги „Възраждане“, включваща ………...

Между страните по обратния иск не се спори за съществуването на облигационна връзка помежду им към датата на настъпване на ПТП-13.07.2018 г., а от предмета на договора е видно, че ПТП е настъпило не само в район, за който третото лице-помагач като изпълнител по договора отговаря, но и в срока му на действие. Що се отнася до възраженията, обективирани в отговора на обратната искова молба, то същите биха били основателни само в случай, че се касае за дефект на пътния участък, появил се в гаранционния срок на сключения между страните договор, но тъй като настоящият случай не е такъв, то обратният иск срещу третото лице – изпълнител по договора за възлагане на обществена порчъка следва да бъде уважен в размерите, в каквито е уважен главния иск на застрахователното дружество, против ответната страна, ведно със законната лихва, считано от предявяването му на 18.06.2020 г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, л.247.

Основателна се явява и претенцията за осъждане на третото лице – помагач да заплати на ищеца по обратния иск направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 150,00 лева. Разноски за съдебно-техническа експертиза са за сметка на ответника по главния иск, тъй като не са пряка последица от неизпълнението на договора от 26.05.2015 г.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Община Бургас, представлявана от Кмета Д.Н., да заплати на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК ……………, със седалище и адрес на управление в …………………., съдебен адрес ***, чрез адв.З.Б., сума в размер 933,20 лева (деветстотин тридесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №……………… за лек автомобил, марка „…………….“ с рег.№………………, собственост на К.Г.Й., за претърпени щети по лекия автомобил, причинени вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на лекия автомобил на 13.07.2018 г. при движение в общински път посока ………….. – ……………. в гр.Б., по Договор за застраховка „Каско Стандарт” със срок на валидност от 27.06.2018 г. - 27.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 06.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Община Бургас, представлявана от Кмета Д.Н., да заплати на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК ………………, със седалище и адрес на управление в ……………………., съдебен адрес ***, чрез адв.З.Б., сума в размер на 725,00 лева (седемстотин двадесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Виа Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК ………………, седалище и адрес на управление в ………………., представлявано от В.Л.Р., да заплати на Община Бургас, представлявана от Кмета Д.Н., сумата за която е уважен главния иск, а именно 933,20 лева (деветстотин тридесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №…………… за лек автомобил, марка …………… с рег.№…………., собственост на К.Г.Й., за претърпени щети по лекия автомобил, причинени вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на лекия автомобил на 13.07.2018 г. при движение в общински път посока …………. – ………….. в гр.Б., по Договор за застраховка „Каско Стандарт” със срок на валидност от 27.06.2018 г. - 27.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 18.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 150,00 лева (сто и петдесет лева), представляваща присъдени в полза на ищеца по главния иск разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответната Община Бургас-„Виа Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК ……………...

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.