№ 1171
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Камелия Първанова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000501371 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.02.2021г., постановено по гр.д № 2825/2019г. по описа на СГС, ГО,
19 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.84 ал.3 вр.чл.45 ЗЗД, като Б. Ю. Б. е
осъден да заплати в полза на Р. Ч. Б., сумата от 33 339,93 лв. обезщетение за забава за периода
27.02.2016г. - 21.02.2019г. върху вече изплатена от Гаранционен фонд главница за
неимуществени вреди в размер на 110 000 лв., причинени от ПТП, в резултат на което е
настъпила смъртта на дъщеря й В. А. Б., както и сумата от 2 955,08 лв. на основание чл. 78 ал. 1
ГПК - съдебни разноски.
Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част - за разликата над 33 339,93
лв. до пълния предявен размер от 39 737, 07 лв. и за периода 02.08.2015 г. - 26.02.2016 г.
като погасен по давност.
Присъдени са разноски, като Б. Ю. Б., е осъден да заплати на основание чл. 78
ал.6 ГПК по сметка на СГС сумата от 1 333, 60 лв.- дължима държавна такса, от заплащане
на която ищцата е освободена.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото, чрез назначения му особен представител.
Жалбоподателят-ответник Б. Ю. Б. оспорва решението в неговата осъдителна
част и моли да се отхвърли иска изцяло. Не оспорва, че с присъда № 134 от 29.05.2018г.
постановена по НОХД № 289/2018г. по описа на ОС-Бургас, НО и Решение № 133 от
1
23.10.2018г., постановено по ВНОХД № 164/2018г. по описа на Апелативен съд-Бургас, е
признат за виновен за смъртта на В. А. Б.. Не оспорва, че ГФ е изплатил обезщетение по
реда на КЗ с основание „обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на В. А.
Б.“, като е посочено, че сумата не е частично плащане по предявената претенция. От
приложените писмени доказателства обаче твърди, че не се установява ищцата да е
предявила претенция към него на основание чл. 45 ЗЗД. Предвид факта, че искът по чл. 45
ЗЗД е с обща погасителна давност 5 г. по смисъла на чл. 114 ал. 3 ЗЗД, която започва да тече
от момента на откриването на дееца, счита, че погасителната давност за предявяване на
посочената претенция е изтекла. В тази връзка, липсата на претенция по реда на чл.45 ЗЗД и
изтеклата погасителна давност сочат, че към настоящия момент не е налично вземане за
лихви. Следователно претенцията за лихва е неоснователна и не се дължи лихва върху
вземане, което не е било предявено в рамките на 5г. давностен срок. Между него и ГФ не
съществува солидарна отговорност т.е. депозирането на покана до ГФ не води до прекъсване
на давността спрямо прекия причинител. На второ място посочва, че след изплащане на
застрахователното обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“, ГФ встъпва в
правата на увреденото лице до размера на плащането - чл.288а КЗ. Този иск е регресен и
принадлежи на застрахователя, който е изплатил на увреденото лице, защото ГФ е изпълнил
едно чуждо задължение - това на причинителя на вредата. Затова той се суброгира в правата
на удовлетворения кредитор - третото увредено лице. Фактическият състав включва
плащане и от момента на плащането започва да тече 5- годишният давностен срок срещу
делинквента - р. 178/09 по гр.д. 192/09, ТК, ІІ о. Затова твърди, че ищцата не е активно
легитимирана да предяви иска. Прави възражение за изтекла давност, тъй като с оглед
нормата на чл. 111 б. "в" ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишен срок. Съгласно чл.114
ал.3 ЗЗД началото на давността за вземания от непозволено увреждане тече от датата на
откриване на дееца. В настоящата хипотеза, същият е известен към датата на деликта т.е.
давността започва да тече от този момент.
Въззиваемата страна Р. Ч. Б. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно
и законосъобразно. Посочва, че е заявила пред Гаранционен фонд претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат па смъртта на дъщеря й, тъй
като за т.а.марка „Пежо“, модел „Партнер” с peг.№ *******, управляван от жалбоподателя,
към датата на ПТП не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
Прекият причинител на вредите е установен с влязла в сила присъда. ГФ е заплатил
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. А. Б. в размер 110 000лв. Съгласно
чл.84 ал.3 ЗЗД „При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана.“ Съдът е уважил направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност като е приел, че вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен срок.
Посочва още, че се е съгласила с определената от ГФ сума за обезщетение на претърпените
от нея вреди и поради това не е предявила претенция срещу деликвента по съдебен ред, но
изплатената сума представлява само главница- обезщетение за неимуществени вреди и не
включва дължимата законна лихва. Затова претендира само лихви за забава за периода от
2
датата на смъртта на дъщеря си до датата на реално извършеното от ГФ плащане.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. чл.84 ал.3 ЗЗД
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата Р. Ч. Б. твърди, че с влязла в сила присъда на наказателния съд, Б. Ю. Б. е
признат за виновен, в това, че на 02.08.2015 г. на общински път BGS 1120, в участъка между
гр.Свети Влас и к.к.„Слънчев бряг“, в зоната на кръстовището, находящо се между комплекс
„Бътерфлай“ и комплекс „Лайфстайл 1“, при управление на т.а.„Пежо Партнер“ с per. № *
**** ** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.119 ал.1 ЗДвП като по
непредпазливост причинил смъртта на В. А. Б. /нейна дъщеря/. Твърди, че ищцата е майка
на починалата в ПТП, че е предявила претенция пред Гаранционен фонд на 28.01.2019г. за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на починалата й
дъщеря. С писмо от 13.02.2019г., ГФ одобрил сумата от 110 000 лв. като обезщетение, която
й била заплатена на 21.02.2019г. Твърди, че върху сумата, определена като застрахователно
обезщетение, не е изплащано обезщетение за забава, което се следва от датата на увредата.
Претендира ответникът да й заплати сумата от 39 737, 07 лв. - законна лихва за забава върху
изплатеното й от ГФ обезщетение от 110 000 лв. за периода 02.08.2015г. - 21.02.2019г.
Претендира разноски.
Ответникът Б. Ю. Б., редовно уведомен, чрез назначен особен представител, в лицето
на адв. Д. Ж. Д. - Ф., оспорва иска по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
От фактическа страна се установява, че жалбоподателят Б. Ю. Б. е признат за
виновен, в това, че на 02.08.2015г. на общински път BGS 1120, в участъка между гр. Свети
Влас и к.к. „Слънчев бряг“, в зоната на кръстовището, находящо се между комплекс
„Бътерфлай“ и комплекс „Лайфстайл 1“, при управление на т.а.„Пежо Партнер“ с per. №
******* нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 119 ал. 1 ЗДвП като
по непредпазливост причинил смъртта на В. А. Б., видно от присъда № 134/29.05.2018г. на
ОС - Бургас по НОХД 289/2018 г. Присъдата е изменена от АС - Бургас в частта досежно
размера на наложеното наказание, видно от представеното съдебно решение №
133/23.10.2018 г. по внохд 164/2018г. и е влязла в сила на 10.01.2019 г.
В този смисъл прекият причинител на вредите е установен с влязла в сила присъда.
Присъдата на наказателния съд е задължителна за настоящия граждански състав с оглед
императивната разпоредба на чл. 300 ГПК.
Страните не са формирали спор, че към датата на ПТП за товарен автомобил „Пежо
Партнер" с per. № ******* е липсвала валидно сключена застраховка, покриваща риска
„гражданска отговорност".
Ищцата е предявила претенция пред Гаранционен фонд на 28.01.2019г. за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на починалата й дъщеря. С
писмо от 13.02.2019г., ГФ е одобрил сумата от 110 000 лв. като обезщетение, която й била
заплатена на 21.02.2019г.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 66/21.01.2019г. на
Община Златоград /л.15/ Р. Ч. Б. е майка на В. А. Б., починала на 26.08.2015г. В този смисъл
притежава активна материално-правна легитимация.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция с изключение
на цялата преписка по щетата, образувана пред ГФ, която бе служебно изискана от
САС. Така бе констатирано, че на 21.02.2019г. ГФ е изплатил сумата от 110 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, без лихви за забава и без да е налице сключено
споразумение с пострадалата ищца т.е. без да е заявила изрично отказ от претенции.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
3
правна страна:
Съгласно чл. 288, ал. 1, т.2 б.А КЗ /отм./, Фондът изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато ПТП е настъпило на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите"
Съгласно чл.300 влязлата в сила присъда, на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Не е спорно
между страните по настоящето дело, че за т.а., с който е било причинено това ПТП, нито
неговият формален собственик, нито виновният водач, са имали сключена към датата на
настъпване на вредоносното събитие валидна застраховка "гражданска отговорност" на
автомобилистите. Това обстоятелство е достатъчно за ангажиране на обезпечителната
отговорност на деликвента към пострадалото лице респ. неговите наследници по закон.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – Б. Ю.
Б., а именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има
правото да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Задължението на ГФ да обезщети увредените лица и регресното му право срещу
делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка. Задължението на
основание чл. 288, ал. 1 и, ал. 2 КЗ (отм.) е вторично - произтича от задължението на
делинквента да обезщети причинените вреди съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД, поради което и
отговорността на фонда покрива отговорността на прекия причинител на увреждането. За
разлика от делинквента, който изпада в забава и дължи обезщетение за забава съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД от датата на непозволеното увреждане, ГФ дължи обезщетение за забава от по-
късен момент- след изтичане на срока по чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.), т.е. отговорността на фонда
по отношение на лихвите за забава е ограничена спрямо тази на прекия причинител на
вредата. ГФ има право на регрес срещу причинителя на вредата за платените на увредените
лица суми по чл. 288 КЗ (отм.)- обезщетението за вреди, лихвите за забава по чл. 288, ал. 7
КЗ (отм.), начислени за период по-кратък от периода, за който самият делинквент носи
отговорност, както и за разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.).
ГФ е изплатил сумата от 110 000 лв. на 21.02.2019г. обезщетение за причинени
неимуществени вреди, но без лихви за забава. Следователно ако действително са причинени
по-голям по обем и размер вреди, същите се дължат на общо основание от прекия
причинител, в лицето на жалбоподателя-ответник, въпреки че неговата отговорност и тази
на фонда, не е солидарна. С плащане от страна на един от двамата се погасява отговорността
на другия спрямо увреденото лице, но само до размера на платеното. Ето защо вземането за
лихви не е погасено чрез плащане.
Съгласно приетото в ППВС № 2/1981 г. и ТР № 5/2005 г. ОСГК и ТК на ВКС, вземането от
непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още
тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване. Разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД
определя за начало на погасителната давност откриването на дееца. От този момент вземането
става изискуемо и от този момент длъжникът изпада в забава - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В процесния
случай вземането е изискуемо от датата на смъртта – 26.08.2015г.
4
Частично основателно е направеното от ответника възражение за изтекла давност на
лихвите, тъй като вземанията за лихви с оглед нормата на чл. 111 б."в" от ЗЗД се погасява с
изтичането на тригодишен срок. Няма данни същата да е спирана респ. прекъсвана на някое
от основанията, посочени в чл.115 и чл.116 ЗЗД, доколкото воденото наказателно
производство не е попада в приложното поле на сочените разпоредби. Исковата молба е
депозирана в съда на 27.02.2019г., поради което давността е изтекла за периода от
02.08.2015 г. до 26.02.2016 г. и за този период вземането е погасено по давност. В останалата
част искът е основателен и като такъв правилно е бил уважен от първа инстанция. Служебно
изчислено от съда обезщетението възлиза на 33 339.93 лв.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено .
Обжалваем интерес от общо 33 339,93 лв., като жалбата е изцяло неоснователна. На
осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна направените пред
настоящата инстанция разноски, в размер на 3300 лв., съгласно приложения списък по чл.80
ГПК на л.178.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.02.2021г., постановено по гр.д № 2825/2019г. по
описа на СГС, ГО, 19 състав, в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА Б. Ю. Б., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител в
лицето на адв. Д.Д. - Ф., със съдебен адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ №
32, ет.З ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Р. Ч. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Патриарх Евтимий“ № 16А, ет. 1, ап. 5 - адв. С. С., сумата от 3300 лв./три хиляди и
триста лева/ направени по делото разноски пред въззивна инстанция на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5