РЕШЕНИЕ
№ …………………/19.05.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 6742
по описа за 2020
г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й.П.М., ЕГН **********,***
срещу А.М.Ч. – Г., ЕГН **********,***, за приемане на установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 12 000
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № * по КККР, одобрени със заповед № *.
на Изпълнителния директор на АГКК - *, изменени със
заповед № */07.10.2016г.
на Началника на СГКК – * с площ от 174 кв.м., находяща
се в гр. *,
построена в ПИ с идентификатор № 66425.500.7334 за периода от 01.11.2016г. до 10.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена по реда
на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение № */07.02.2020
г. по ч.гр.д. №19769/2019 г. на ВРС, 24 състав, на основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Твърди
се в исковата молба, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот.
Сочи, че съгласно Заповед № * от 1992 г. на Община
*
за възстановяване на собствеността на наследници на *, съсобственици на ПИ с идентификатор № * и изградените в него
сгради в периода от 01.11.2016 г. - 10.10.2018 г. са:
*
с квота 1/3 ид.ч. от собствеността; Й.П.М. с квота
1/3 ид.ч. от собствеността; А.М.Ч.-Г. с квота 1/6 ид.ч. от собствеността; *-Ч.
с квота 1/12 ид.ч. от собствеността; *
Ч. с
квота 1/12 ид.ч. от
собствеността. Твърди, че съгласно Споразумение от 1992г. А.М.Ч.-Г., * /наследници *-Ч. и * * Ч./ и *
ползват и стопанисват съсобственият
имот, като за разликата от полагащите им се квоти плащат обезщетение за наем на
*, чиито
единствен наследник е ищеца. Сочи се, че А.Ч.-Г. отдава под наем изцяло
сградата с площ от 174кв.м., с което се обогатявала за сметка на ищеца-съсобственик,
тъй като ищеца е лишен от ползването на сградата. Намира, че като лишен от
ползването на общата вещ ответницата му дължи средния пазарен наем съобразно
квотата си в съсобствеността от 1/6 ид.ч., като за
периода от 01.11.2016 г. до 10.10.2018 г.
остойностява на 500лв. месечно. По
тези съображения настоява
за уважаване на така предявения иск и претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Намира за доказано,
че ответницата дължи исковата сума, позовавайки се на приетата по делото СОЕ. Релевира възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Представя писмена защита, с
която излага подробни съображения по същество на спора. Сочи се, че ползването
на имота от страна на ответника на повече от
притежаваните от тях дялове без да изплащат дължимото на ищеца
обезщетение, накърнява правата му. Намира, че имотът е индивидуализиран в
достатъчна степен с исковата молба и представената скица и че процесният имот е идентичен с ползвания от ответницата и
отдаван под наем, като ищеца притежава 72 кв.м. от същия. Счита за недоказани
твърденията, че ищецът ползва имота и разликата в съсобствените
дялове. Намира, че поради лишаване от ползването на имота, има право на
обезщетение съизмеримо със средния пазарен наем, установена и от СОЕ.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата, с която се оспорва иска по допустимост евентуално неоснователност.
Счита, че исковата молба е предявена от лице без представителна власт, тъй като
ищецът Й. * живее и
работи в *, и не е
учредявал мандат за процесуално представителство по делото. Излага съображения,
че оспорва представителната власт на ищеца за предявяване на иска, както и
автентичността на представеното пълномощно, поради което претендира откриване
на производство по чл. 193 от ГПК за установяване на истинността му. Намира, че
сключеното споразумение от 25.05.1992 г. не обвързва ответницата, доколкото
задължението по него се е погасило със смъртта на наследодателите на страните.
Настоява, че реституирания имот не отговаря на сегашната площ и граници и на
имота. Сочи, че през м. април 1992 г. от ответницата и * са закупени два преместваеми
обекта от община Силистра, които не са обект на реституция и наследниците на * нямат права върху тях. Твърди, че в
резултат на кадастрални изменения и в последствие реконструкция на павилионите,
последните се обособили като самостоятелен обект – сграда с идентификатор *
с площ от 174кв.м. за обществено
хранене и самостоятелен обект - сграда с идентификатор №*
с площ от 219кв.м. за обществено
хранене; сграда с идентификатор №* складова база с площ от 62кв.м. и реституирания
магазин/дюкян/ - с идентификатор №* с площ от 157кв.м. Твърди, че претенции за заплащане
на обезщетение се породили след смъртта на * в полза на Й.М., който никога не се
е срещала. Твърди, че ищецът не е участвал при реконструкцията и подобряването
на имота и влагане на средства в него, в т.ч. изградените сгради. Твърди, че
през 2016 г.на проведена среща на съсобствениците ищецът чрез адв. Г. заявил,
че не желае да участва в разходите за имота и не желае получаване на доход от
1/3 от всяка сграда, доколкото доходът от склада и дюкяна го удовлетворявал
напълно. Постигнали устна уговорка по отношение на разпределение на ползването
по колена на починалите трима наследодатели, което се
запазило до 10.10.2018г. Твърди, че съсобственика
ищец никога не е заявявал претенции писмено или устно за служене лично с общата
вещ съобразно дела си, както и ответницата не получава доход от това. Твърди,
че ищецът няма качеството на неползващ съсобственик, доколкото е получавал
обезщетение за най-голяма площ от имота и реално е ползвал същия в периода от
2016г. до 2018г., поради което моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответната страна, чрез
процесуален представител, оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Настоява се, че ответницата не е обвързана от постигнатото споразумение от
25.05.1992 г., както и че кръга на наследниците на * Г. * е различен от твърдените в исковата молба. Претендира
разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът въз
основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните счита за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч.гр.д.
№19769/2019 г. на ВРС, 24 състав, срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № */07.02.2020
г. на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № * по
КККР, одобрени със заповед № */02.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК - *, изменени със
заповед № *07.10.2016г.
на Началника на СГКК – * с площ от 174 кв.м., находяща
се в гр. *,
ул.“*
построена в ПИ с идентификатор № * за
периода от 01.11.2016г. до 10.10.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение от ответната
страна А.М.Ч.-Г. ,
поради което са дадени указания за предявяване на иска на заявителя.
Видно от продавателен акт от 24.06.1933 г. * е
придобил собствеността върху недвижим имот, находящ
се в гр. *,
заедно с построените сгради.
С договор от 10.12.1977 г. наследниците на * са
продали на ГНС – *
собствения си недвижим имот и построените в него сгради. Със заповед №*/04.06.1992
г. е постановено отписване от актовите книги на имота, предмет на договора от
1977 г., собственост на наследниците на * Г..
Не е спорно между
страните, че на 25.05.1992 г. е подписано споразумение между * * за разпределение
ползването на имота. Съгласно т. 3 от споразумението наследниците на Й. * Г.
– *
предоставят за ползване своята 1/3 ид.ч. на другите две наследници * срещу наем.
Представено е
споразумение между *, А.Ч., *, съгласно което се
задължават * да заплаща наем на Здравка Георгиева и * от 2000лв., А.Ч.
и * да плащат наем * от по 1000лв. на
месец.
Не е спорно между
страните, че *; Й.П.М.; А.М.Ч.-Г.; *-Ч.;
* Ч.
са съсобственици на ПИ с идентификатор * и изградените в него
сгради в периода от
01.11.2016 г. - 10.10.2018 г.
От представения нотариален акт № 90, дело
№290/2018 г. от 10.10.2018 г. се установява, че Й.П.М.
е продал на * притежаваните
от него 1/3 ид.ч. от ПИ
с идентификатор * и изградените в него сгради с ПИ с
идентификатор * ПИ с идентификатор *, ПИ с идентификатор * ПИ с идентификатор *. Представена е скица
на имотите, в която са посочени като титуляри наследниците на *.
Представено е удостоверение
за категоризация за предоставен под наем обект в гр. * на Пицария Стоп, в
качеството му на наемател.
Видно от представената данъчна декларация процесния имот е деклариран на собствениците Й.П.М., *
*,
А.М.Ч., * Ч..
Видно от удостоверение за наследници на *,
починал на 24.10.1973 г., негови наследници са *, Й.П.М.,
А.М.Ч.- *,
* – Ч. и *
Ч..
Във връзка с предприетото оспорване на
представеното удостоверение за наследници, са представени от съответните общини
такива, се установява, че наследници на Й. *
Г.,
починал на 10.11.1985 г. са *
Видно от удостоверение за наследници от
11.02.2021 г. наследник на *, починала на
17.10.2002 г., е *.
Видно от удостоверение от 11.2.2021 г.
наследници на *,
починала на 06.07.2011 г., е Й.П.М..
Видно от удостоверение за наследници от
11.02.2021 г. наследник на *, починала на
22.01.2009г., е А. * Ч.- Г. и *,
починал на 24.01.2000 г., като негов наследник е *
Ч. и съпуга * - Ч..
Видно от удостоверение за наследници №**11.02.2021г.
наследници на *,
починала на 05.04.2001 г., е *.
От
назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, неоспорена от страните,
което заключение съдът намира за безпристрастно и компетентно дадено, се
установява, че пазарната стойност на средномесечния
пазарен наем на недвижим имот ПИ с идентификатор *, ПИ с идентификатор *, ПИ с идентификатор * ПИ с идентификатор *, находящи
се в гр. *,
ул. *
възлиза на сумата от 83060 лв. за периода от 01.11.2016 г. до 10.10.2018 г., като за 1/6 ид.ч. сумата възлиза на 13843лв.
Предвид така установеното, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 422 вр.
415, ал. 1, т.2 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието
на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №19769/2019 г. на ВРС, 24
състав.
От съдържанието на релевираната
претенция е видно, че ищецът се позовава на ползване на имота от ответницата в
обем по - голям от притежавания от нея, което представлява източник, основание
на парично вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС, независимо от естеството на имота и
ползването му за развиване на търговска дейност от трето лице. На основание чл.
31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи със съсобствената
вещ изцяло, стига да не пречи на другите да си служат с нея според правата им,
като източник на вземането е фактическото положение – реалното ползване на
общата вещ (така и решение № 516 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г.,
ВКС, III г. о. и решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г., ВКС, ІІ
г.о., ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, ВКС).
Основателността на исковата
претенция е обусловена от наличието
на пълно и главно доказване на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: наличието на съсобственост между страните и дела в
съсобствеността на всеки съсобственик, едноличното ползване на общите вещи от
съсобственика, както и размера на средния пазарен наем за лишаване от
ползването на твърдяната част от съсобствеността.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства,
се установява по категоричен начин, което не се и оспорва от страните наличието
на съсобственост между тях по отношение на процесните
недвижими имоти. Твърденията на ответника, че имотите са претърпели изменения,
като ищецът не е участвал в разходите за подобренията на имота, са ирелевантни за наличето на
съсобственост между тях. Подобни възражения могат да бъдат предмет на
самостоятелен иск, респективно възражение за прихващане, каквито в случая не са
предявени и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. Ето защо,
съдът приема, че придобитият от общия наследодател недвижим имот, доколкото не
са ангажирани доказателства в противния смисъл, е съсобствен
между страните, ведно с изградените в него сгради, по силата на приращението по смисъла на чл. 92 от ЗС.
Спорен по делото въпрос е относно притежаваната от
страните квота в съсобствеността от страните.
От анализа на ангажираните от страните писмени
доказателства – удостоверения за наследници, се установява, че наследодателя * е оставил за свои наследници деца –
* и *. Последната след своята смърт не е
оставила други наследници низходящи и възходящи от втори наследствен ред,
поради което наследниците на нейните братя и сестри се явяват и нейни
наследници. Ето защо съдът намира, че всеки от посочените наследници получава
от наследството на * - 1/3 ид.ч.
от собствеността. След смъртта на * наследникът *получава тази 1/3 ид.ч.,
което се равнява на 4/12 ид.ч. о наследството; след смъртта на Й. * неговата квота от 1/3 ид.ч. преминава в наследството на *, а след нейната смърт на Й.М., или
4/12 ид.ч. от наследството. Делът на * от 1/3 ид.ч.
след нейната смърт преминава в наследството на двете ѝ деца или 2/12 ид.ч. за А.Ч. – Г. и по 1/12 ид.ч.
за наследниците на * Ч. и * Ч..
Следващият спорен въпрос е обвързва ли страните по
делото споразумението от 25.05.1992 г., сключено между *, *. Възраженията на ответната страна
са, че със смъртта на наследодателя на ищеца задължението по споразумението се
е погасило и договорките между тях са отпаднали. От анализа на представеното
споразумение съдът намира, че страните по него са постигнали съгласие за
разпределение на ползването по смисъла на чл. 32 от ЗС на съсобствения им имот,
като са договорили, че на неползващите собственици ще се заплаща наемна цена
съобразно дела им. С този договор на практика се достига до сключване на своеобразен
договор за наем между съсобствениците, който при липса на данни за развалянето
му би обвързвал страните по него, в т.ч. наследниците като имуществено,
облигационно и наследимо право за вземането за наемна
цена.
В случая обаче ищецът не претендира заплащане на
наемна цена по това споразумение, а претендира заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването на общата вещ при твърдения, че същата се ползва
еднолично от ответницата. Ищецът след дадените от съда указания в заповедното и
исковото производство, категорично заявява, че претендира обезщетение за
лишаване от ползването на съсобствената вещ съобразно
правата му, а не гражданските плодове от отдаване на имота под наем на трето
лице. Тези твърдения именно са обосновали и квалифициране на иска по чл. 31,
ал. 2 от ЗС. С отговора на исковата молба е релевирано
защитно възражение, че ответницата не е ползвала имотът еднолично, не е
ограничавала правата на ищеца, в т.ч. ищецът не е предявявал под устна или
писмена форма желание да се ползва от общата вещ или да получава обезщетение за
лишаване от ползване.
Съгласно трайната съдебна
практика, за
да се уважи предявената претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС е необходимо
ответникът да ползва имота или площ, по - голяма от съответстващата на правата
му в съсобствеността, ищецът да е отправил писмена покана за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползването и да е доказал ползата, която е пропуснал след
поканата. Задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от
възможността да ползва общата вещ (така и Решение № 115 от 4.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 333/2018 г., II г. о.).
В случая обаче по делото не са ангажирани
доказателства ответната страна да е ползвала еднолично съсобствения имот в
по-голям дял от притежавания от нея, в какъвто смисъл е разпределена доказателствената тежест в процеса и е указано на ищеца на
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства. При това съдът като съобразява, че недоказаният в
процеса факт е приравнен по правно значение на неосъществен такъв, намира
твърденията на ищеца в тази насока за недоказани при условията на пълно и
главно доказване. Представените данъчни декларации и удостоверения за
категоризация не установяват по никакъв начин, че ответницата ползва еднолично
имота сама или чрез трето лице безвъзмездно и то в по-голям от притежавания от
нея дял, а само е индиция, че част от имота се отдава
под наем, в който впрочем понастоящем не е спорно, че са разположени няколко
сгради, което обаче може да се разглежда в производство по иск с правно
основание чл. 30 от ЗС, какъвто в случая не е предявен.
Отделно от това, липсват данни ищецът да е
отправил покана до ответната страна като необходим елемент от фактическия
състав за възникване на вземането за обезщетение за ползване на съсобствения
имот, като наличието на споразумение от 25.05.1992 г. не подменя необходимостта
от същата. За да обоснове претенция за заплащане на обезщетение за ползването
на имота, ищецът е следвало след смъртта на своя наследодател изрично да поиска
ползване на имота съобразно правата си, респективно получаване на обезщетение
за лишаване от ползването.
По изложените съображения съдът намира иска с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за недоказан по основание,
поради което следва да бъде отхвърлен изцяло и не следва да се обсъжда въпросът
за неговия размер.
С оглед
изхода на спора и На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното от ответника
искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски. Срещу претендираното адвокатско възнаграждение от 1200 лв. ищецът
е релевирал възражение за прекомерност. Съдът като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че по делото са
ангажирани основно писмени доказателства, броя проведени съдебни заседания,
както и предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер, намира възражението
за основателно, поради което същото следва да бъде редуцирано на сумата от
900лв. Ето защо в тежест на ищцовата страна следва да
бъдат възложени разноски в размер на 900лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.П.М.,
ЕГН **********,*** срещу А.М.Ч. – Г., ЕГН **********,***, иск за приемане на
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на съсобствен имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № * по
КККР, одобрени със заповед № */02.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК - *, изменени със заповед
№ *07.10.2016г.
на Началника на СГКК – * с площ от 174 кв.м., находяща
се в гр. *,
построена в ПИ с идентификатор № * за периода от
01.11.2016г. до 10.10.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение № */07.02.2020
г. по ч.гр.д. №19769/2019 г. на ВРС, 24 състав, на основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА Й.П.М., ЕГН **********,***,
да заплати на А.М.Ч. – Г., ЕГН **********,***, сумата от 900лева (деветстотин лева), представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: