№ 7904
гр. ***, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110147756 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „****“ ЕАД съществуват
вземания от следните лица за следните суми:
от Р. Е. Ш.: за сумата от 2067.03 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7,
находящ се в гр. ***, ж.к. „**** 2“, ***, за сумата от 375.92 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 09.11.2022г., за сумата от 30.51 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
6.64 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 09.11.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 30.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението;
от Д. П. Ш.: за сумата от 413.40 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7,
находящ се в гр. ***, ж.к. „**** 2“, ***, за сумата от 75.18 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 09.11.2022г., за сумата от 6.10 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
1.32 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 09.11.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 30.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението;
от Г. П. Ш.: за сумата от 413.40 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7, находящ
се в гр. ***, ж.к. „**** 2“, ***, за сумата от 75.18 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до
09.11.2022г., за сумата от 6.10 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
1
10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 1.32 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 01.12.2019г. до 09.11.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от 30.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
за които парични притезания по ч. гр. дело № 65517/2022г. по описа на СРС, 54 състав,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците като собственици на гореописания недвижим имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването
е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато
е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения
на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след
изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер
на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-
дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че
поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците
изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба по
чл. 131 ГПК, с които ответниците оспорват предявените срещу тях искове с довод за
недоказаност между тях и ищеца да е налице облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, като твърдят в тази връзка, че не са собственици и
ползватели на процесния имот и оспорват доказателствената стойност на представените с
исковата молба доказателства в тази насока. А ответницата Г. Ш. обосновава липсата на
материална легитимация да отговаря по предявените срещу нея искове и с твърдението, че е
заявила отказ от наследството на П. Ш.. Като самостоятелно основание за недължимост в
полза на ищеца на цената на услугата дялово разпределение ответниците поддържат довод,
че титуляр на това вземане е дружеството за дялово разпределение, което не е прехвърляло
същото в полза на топлофикационното дружество. Поддържат, че не са надлежно поставени
в забава за изпълнение на процесните задължения за цената на топлинната енергия и
услугата дялово разпределение, а в условията на евентуалност спрямо така изложените
доводи- че част от процесните вземания, вкл. за обезщетения за забава, са погасени по
давност. Претендират разноски за заповедното и исковото производства.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и
ответниците, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя
до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е
2
възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота;
3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС,
„правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (***) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично
известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1
ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции
на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за
домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г.
и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа- както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.
29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от *** публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г.,
визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
3
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот.“
Следователно, в случай че е проведено доказване на постигнато между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
съгласие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от *** публично известни общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В разглеждания случай от представените от ищеца доказателства не би могъл да бъде
формиран безусловен и несъмнен извод, че през исковия период ответниците, респ. техен
наследодател, са били собственици, вещни ползватели или ползватели на облигационно
основание, изразили воля да встъпят в договорно правоотношение с топлофикационното
дружество, на процесното жилище. Това е така, тъй като съгласно изричните твърдения на
заявителя- ищец в настоящия процес, претенциите му касаят следния недвижим имот:
апартамент № 7, находящ се в гр. ***, ж.к. „**** 2“, бл. 244, вх. А, ет. 3, а по делото не са
представени доказателства, установяващи пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК и изрично разпределената от съда доказателствена тежест с доклада по делото
ответниците, респ. техен праводател да е бил собственик на посоченото жилище. В тази
връзка следва да се изясни, че приобщеният по реда на чл. 192 ГПК по искане на ищеца
Договор от 28.06.1990г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти касае апартамент № 7, находящ се в гр. ***, ж.к. „**** 2“, бл. 230, с оглед
на което доказателствената стойност на същия е изрично оспорена от името на ответниците,
а ищецът, макар и да е бил своевременно запознат със съдържанието на документа, не е
ангажирал доказателства и не е заявил доказателствени искания за установяване на
евентуалната идентичност между процесния имот, от една страна, и имота, за който по
делото са приобщени доказателства да е придобит от наследодателя на страните П. Ш. и
ответницата Р. Ш., от друга. Нещо повече, по делото няма дори и индиции, косвени
доказателства, за съществуване на такава идентичност. Поради това, с оглед
обстоятелството, че съществуването на облигационно отношение между страните по повод
на процесния имот за исковия период е изрично оспорено от името на ответниците, като
същите са оспорили и доказателствената стойност на приобщените по искане на ищеца
писмени доказателства, в т.ч. на представеното с исковата молба писмо от 16.05.2013г. от
Столична община, район „Връбница“ и на коментирания договор за продажба от
28.06.1990г., за недоказано в нужната степен в настоящото производство следва да се приеме
правнорелевантното обстоятелство, на което ищецът основава претенциите си, че
ответниците са били собственици на процесното жилище през исковия период, респ. че
същите са били обвързани от облигационно отношение с ищеца с предмет продажба на
топлинна енергия за сочения в исковата молба конкретен имот.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че дори и да се приеме за истинно
отразеното в писмото от Столична община, район „Връбница“, приложено на л. 21 от
делото, че П. Димитров Шишков е придобил посочения в исковата молба недвижим имот по
4
силата на договор от 28.06.1990г., доколкото това обстоятелство е изрично оспорено от
ответниците, доколкото договор в този смисъл не е приобщен като доказателство по делото,
а и доколкото, макар и близки, фамилните имена на посоченото в писмото лице и това на
наследодателя на ответниците се различават, без в писмото да са посочени други
индивидуализиращи субекта признаци, не би могла да се приеме за безспорно доказана
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към правните сфери на
ответниците, а преди това- към патримониума на техен праводател.
Поради това и само на посоченото основание- недоказаност на първата от
гореизброените материални предпоставки за основателност на исковете, същите следва да
бъдат отхвърлени в тяхната цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответниците, като в полза на всеки от тях следва да бъде присъдена сумата от по 100.00
лева- адвокатско възнаграждение за заповедното производство, при основателност според
настоящия съдебен състав на заявеното от името на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираните размери от 400.00 лева, респ. от 425.00 лева. Съдът
намира, че последните суми не са съответни на обема, сложността на делото, същността на
заповедното производство, материалния интерес и конкретно положените от адвокатите на
длъжниците процесуални усилия в заповедното производство, поради което и не са
справедливи и обосновани по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, които критерии следва
да бъдат приложени от съда, извършващ преценка за обоснования размер на адвокатския
хонорар- в този смисъл определение № 150 от 16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2767/2024 г.,
II т. о., ТК. Настоящият съдебен състав приема, че няма обективно основание да бъде
определян по- висок размер на възнаграждението за този етап от производството.
Адвокатското възнаграждение цели да възмезди труда на адвоката за предоставената
адекватна и добросъвестна правна защита, а не да служи като средство за неоснователно
обогатяване. В този смисъл по същество са определение № 3262 от 10.10.2017 г. по ч. гр. д.
№ 3474/2017 г. на САС, определение № 3224/05.03.2024г. по ч. гр. дело № 13522/2023г. по
описа на СГС, определение № 4246/25.03.2024г. по ч. гр. дело № 13790/2023г. по описа на
СГС, определение № 2773/26.02.2024г. по ч. гр. дело № 14450/2023г. по описа на СГС.
Същевременно, претендираните от името на всеки от ответниците адвокатски
възнаграждения за исковото производство в размер съответно от 550.00 лева и 400.00 лева
съдът намира за справедливи и съответни на същността на исковото производство, на
извършената от всеки от адвокатите работа, на степента на ангажираност на всеки от тях в
настоящото производство, поради което в тази му част възражението на ищеца за
прекомерност на тези възнаграждения съдът счита за неоснователно.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в
правната сфера на „****“ ЕАД, ЕИК ****, съществуват вземания от следните лица за
следните суми:
5
от Р. Е. Ш., ЕГН **********: за сумата от 2067.03 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 7, находящ се в гр. ***, ж.к. „**** 2“, ***, за сумата от 375.92 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 09.11.2022г., за сумата от 30.51 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 6.64 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 09.11.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 30.11.2022г. до окончателно изплащане на
задължението;
от Д. П. Ш., ЕГН **********: за сумата от 413.40 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 7, находящ се в гр. ***, ж.к. „**** 2“, ***, за сумата от 75.18 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 09.11.2022г., за сумата от 6.10 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 1.32 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 09.11.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 30.11.2022г. до окончателно изплащане на
задължението;
от Г. П. Ш., ЕГН **********: за сумата от 413.40 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 7, находящ се в гр. ***, ж.к. „**** 2“, ***, за сумата от 75.18 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 09.11.2022г., за сумата от 6.10 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 1.32 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 09.11.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 30.11.2022г. до окончателно изплащане на
задължението,
за които парични притезания по ч. гр. дело № 65517/2022г. по описа на СРС, 54 състав,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК „****“ ЕАД, ЕИК ****, да
заплати на Р. Е. Ш., ЕГН **********, сумата от 100.00 лева- разноски за заповедното
производство, както и сумата от 550.00 лева- разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК „****“ ЕАД, ЕИК ****, да
заплати на Д. П. Ш., ЕГН **********, сумата от 100.00 лева- разноски за заповедното
производство, както и сумата от 400.00 лева- разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК „****“ ЕАД, ЕИК ****, да
заплати на Г. П. Ш., ЕГН **********, сумата от 100.00 лева- разноски за заповедното
производство, както и сумата от 400.00 лева- разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „***“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6