Определение по дело №1278/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №1222

гр. Пловдив, 21.06.2019г.

Пловдивският окръжен съд, Гражданско отделение - VIII граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина Мандалиева

                                         ЧЛЕНОВЕ: Недялка Свиркова

                                                  Николинка Цветкова                                           

като разгледа въззивно частно гражданско дело № 1278 по описа за 2019г., докладвано от съдия Цветкова, за да се произнесе, взе предвид следното:

          

           Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

          Подадено е възражение от Н.М. С. чрез пълномощника адв. Т.Д., със съдебен адрес:***, офис .. против заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17009 по описа за 2015г. на Пловдивски районен съд с твърдение, че не е била надлежно уведомена за издаване на същата, респ. не е имала възможност да я оспори.Изложени са обстоятелства относно момента на узнаване от длъжника за издадената заповед за изпълнение и относно ненадлежното й връчване по см. на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

           Не е подаден писмен отговор на възражението в дадения двуседмичен срок от заявителя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********.

           Пловдивският окръжен съд при извършената служебна проверка за допустимостта на производството взе предвид, че възражението е подадено от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд, насочено е срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред и са изложени твърдения, че е подадено в едномесечен срок от узнаване за атакуваната заповед за изпълнение.

         С оглед установяване на твърденията за ненадлежно връчване на заповедта и за датата, на която длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение срещу него, към възражението са приложени писмени доказателства.

         Видно е от материалите по приложеното заповедно производство, че съобщението за изготвената заповед за изпълнение от 18.12.2015г., е връчено на 19.01.2016г. на Т. Н. – син на Н.М.Н..На 10.02.2016г. въз основа на разпореждане от 10.02.2016г. по ч. гр. д. № 17009/2015г. по описа на Пловдивски районен съд, е издаден изпълнителен лист за процесното вземане, въз основа на който е образувано и изпълнително производство.

           Към частната жалба е приложено удостоверение за раждане на Т. Б. Н., роден на ***г.Т. е. към датата на връчване на съобщението по заповедното производство същият е бил непълнолетен.Жалбоподателката твърди, че не я е уведомил за полученото съобщение.С частната жалба е представено и съобщение за образувано изпълнително дело до Н.М. С. изх. № 2235/21.02.2019г., към което е приложен и подлежащия на принудително изпълнение акт, връчено лично на 08.03.2019г.

          При тези данни съдът приема възражението за допустимо, а по същество намира същото за основателно.

          Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.Чл. 46, ал. 2 от ГПК предвижда, че друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата.Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата.

          В настоящия случай изискването на посочените разпоредби не е спазено, тъй като съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение, е било връчено на непълнолетно лице от домашните, поради което не може да се приеме за редовно.Затова на жалбоподателката следва да се осигури възможност да упражни правата си в спорно исково производство по реда на чл. 415, ал. 4 във вр. с чл. 422 от ГПК.

           Предвид гореизложеното възражението следва да бъде прието, както и да се спре изпълнението на заповед от 18.12.2015г. за изпълнение на парично  задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17009 по описа за 2015г. на Пловдивски районен съд, XI състав, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

           Така мотивиран Пловдивският окръжен съд

                                              О П Р Е Д Е Л И:

   

           ПРИЕМА възражението на Н.М. С., ЕГН **********,***, офис 6 чрез пълномощника адв. Т.Д. против Заповед от 18.12.2015г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17009 по описа за 2015г. на Пловдивски районен съд, XI гр. състав.

          СПИРА изпълнението на Заповед от 18.12.2015г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17009 по описа за 2015г. на Пловдивски районен съд, XI гр. състав, за което е образувано изп. дело № 20199080400136 по описа на ЧСИ Бойка Андреева, с рег. № 908 с район на действие ОС Пловдив.

          Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: