Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….08.2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ИВАЛЕНА
ДИМИТРОВА – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов
в. гр. дело № 1313 по описа за 2020 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 1779/27.03.2020 год., постановено по гр.
дело № 16487/2019 год. по описа на РС-Варна, с което, на основание чл. 124, ал.
1 ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата Д.Ц.М.,
ЕГН ********** с адрес *** не дължи на ответника „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик” №
258, Варна Тауърс- Г, сумата от 1 602, 92 лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 13.12.2017г.- 19.10.2018г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Антон Неделчев“№ 10, ет. 1,
ап. 1 с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е
издадена фактура № **********/02.10.2019г.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
предвидените в ПИКЕЕ (отм.) условия за допълнително начисляване на количество
ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от
1602, 92 лева представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия,
което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в
софтуера на електромера. При извършена на 19.10.2018 год. от служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищцата ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран
за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 8428 кВтч ел. енергия, които
са потребени от обекта на ищцата (настояща въззиваема), но не са отчетени при
редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е
използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като
е установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и
съответно доставена до обекта на ищцата ел. енергия от 8428 кВтч, чиято
стойност последната дължи на дружеството – доставчик, на основание чл. 200, ал.
1, вр. чл. 183 ЗЗД.
Настоява за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Д.Ц.М.
***, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение
за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не установи пороци, обуславящи неговата нищожност или
недопустимост.
Предявен е иск с правно основание
чл. 124 ГПК.
В исковата си
молба ищцата Д.Ц.М. ***
навежда следните
твърдения: Потребител е на ел. енергия за обект, находящ
се в гр. Варна, ул.
„Антон Неделчев“№ 10, ет. 1, ап. 1 с абонатен № **********, доставяна и́ от ответника
„Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на
сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия. През месец октомври
2019 год. установила, че дължи на ответника сумата от 1602, 92 лева по фактура
№ **********/02.10.2019 год. Ищцата
счита, че не дължи процесната сума, тъй
като не е потребявала начисленото и́ количество ел. енергия за посочения
период, както и поради това, че липсва законно основание да и́ бъдат
начислявани допълнителни количества ел. енергия.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1602, 92
лева по фактура № **********/02.10.2019 год., представляваща стойност на
начислено количество ел. енергия за периода от 13.12.2017г.- 19.10.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. ул. „Антон Неделчев“№ 10, ет. 1, ап. 1 с абонатен №
**********.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез процесуален
представител оспорва иска. Твърди, че с
ищцата са в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел. енергия
за процесния обект на потребление с аб. № **********, по който договор дружеството
изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в гореописания обект.
На 19.10.2018 год. е
извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на
ищцата ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано
натрупано количество ел. енергия от 8428 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който
не е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 8428 кВтч е било
потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е
демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно
«прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена намеса в
тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 8428 кВтч по тарифа 1.8.3,
която не е визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел. енергия от 8428 кВтч е остойностено с
фактура № **********/02.10.2019г.
По изложените съображения счита, че
начислената по партидата на ищцата сума съставлява стойността на реално
доставена и потребена от обекта и́ ел. енергия, заплащането на която ел.
енергия тя дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 16-17 от делото на РС-Варна констативен протокол
№ 1202447/191.0.2018 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение
Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114
0211 6203 9504, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1
– 2332 кВтч; 1.8.2 – 16080 кВтч; 1.8.3 – 8428 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч
и 1.8.0 – 26841 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 507318 и
изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на ищцата и
на един свидетел, подписали протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична
експертиза, материализирана в протокол №
2191/20.09.2019 год. след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер
трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената
електрическа енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа: Т3 – 8428
кВтч. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на ел. енергия.
Съгласно
представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз
основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 8428 кВтч за периода 13.12.2017
год. – 19.10.2018 год. За стойността на горното количество ел. енергия е
издадена фактура с № **********/02.10.2019 год. за сумата от 1602, 92 лева.
От протокол № 1268903/12.12.2017
год. за монтаж/демонтаж на електромер (л. 31 от делото на РС-Варна) е видно, че
на посочената дата на обекта на ищцата е монтиран електромера с фабричен номер 1114
0211 6203 9504. В протокола не е
отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни
регистри 1.8.3 и 1.8.0. Отразени са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2
(за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били съответно: 1714, 5 кВтч и
12659 кВтч.
От заключението на съдебно –
техническата експертиза, изслушана в първата инстанция, се установява,че електромерът
с фабр. № 1114 0211 6203 9504, монтиран
на обекта на ищцата, е от одобрен тип; преминал е метрологична проверка през
2017 год., т. е., преди да бъде монтиран на процесния обект. Към датата на
проверката на 19.10.2018 год. е в срок на метрологична годност. Отчитането на
консумираната от обекта на ищцата ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и
дневна (1.8.2). При неманипулирана /нормално изпълнена/ схема на присъединяване
на абонат към ел. разпределителната мрежа на ЕРП, следва цялото количество
потребявана от обекта ел. енергия да преминава през измервателната схема на
електромера (СТИ). След като при проверката на 19.10.2018 год. не е
констатирана намеса или промяна в схемата на свързване, от това следва, че
отчетените количества ел. енергия в тарифа Т3 от 8428 кВтч също са преминали
през измервателната схема на електромера, съотевтно са доставени до обекта, но
са записани в тарифа, която не се визуализира на дисплея. Наличието на
данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на софтуерна намеса в тарифната схема
на електромера чрез използване на специализирана техника и парола за достъп до
второ ниво. Количеството електрическа
енергия от 8428 кВтч е математически правилно остойностено, съобразно цената на
електрическата енергия, определена от КЕВР за различните подпериоди от
процесния.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е извършено по реда и
при условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване
на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год.) в съответствие с предвиденото
в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ,
а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен
за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение
№ 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера
на обекта на ищцата на дата 19.10.2018 год. не са част от действащото право. Нормите
на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по
адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от
23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера,
измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.)
са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните
Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на
Решението на Върховния административен съд на РБългария, с което те са
отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“
според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът
на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата
на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите
на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена
от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния
превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното
количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия
(хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на
чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на
доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество
ел. енергия от 8428 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта
на ищцата по следните съображения:
По делото не е
установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0211
6203 9504 на обекта на
ищцата на дата 12.12.2017 год. регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод,
че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително
доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните
месечни отчети ел. енергия. Няма и данни, какви са били показанията на регистър
1.8.0 (т. нар. „сумарен“ регистър, в който се записва цялото количество
преминала през електромера електрическа енергия) за да може да се прецени дали
показанията на този регистър са съответствали на сбора от показанията на
регистри 1.8.1 и 1.8.2 при монтажа на електромера или не.
Т. е., по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетен регистър
1.8.3 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при
монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на
тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да
бъдат „прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна,
както това е сторено при монтажа на новия електромер на мястото на процесния
при проверката на дата 19.10.2018 год.), поради което и не може да бъде
обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната
проверка количество ел. енергия от 8428 кВтч в неактивиран за търговски отчет
регистър (регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от
обекта на ищцата, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
По тези съображения сумата
от 1602, 92 лева, представляваща
стойност на начислено количество ел. енергия за периода 13.12.2017 год. –
19.10.2018 год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, находящ се в
гр. Варна, ул. „Антон Неделчев“№ 10, ет. 1, ап. 1 с абонатен № **********, за
която сума ответното дружество е издало фактура с № **********/02.10.2019г., е
недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 350 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Възражението на дружеството –
въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско
възнаграждение от 350 лева е неоснователно, доколкото същото е в рамките на
установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1779/27.03.2020 год., постановено по гр. дело № 16487/2019 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА
„Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Д.Ц.М.,
ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) – разноски за
настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.