Р Е Ш Е Н И Е
№ 533/12.02.2018
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Ани Динкова,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 7653 по
описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от А.А.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „Т.С.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***0, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 261 КТ, чл. 264 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224,
ал. 1 КТ и чл. 285, ал. 1 вр. чл. 140, ал. 3 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 2946.16 лв., представляваща
дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2017
г. – 12.06.2017 г., съгласно сключен между страните трудов договор № * г.; сумата 3.50 лв., представляваща
дължимо възнаграждение /увеличение/ за положен нощен труд в периода 30.08.2016
г. – 12.06.2017 г.; сумата 38.60 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
положен труд през официалните празници, а именно: 24.12.2016 г., 25.12.2016 г.,
31.12.2016г., 01.01.2017 г., 03.03.2017
г., 16.04.2017 г., 01.05.2017 г. и 06.05.2017 г.; сумата 460 лв.,
представляваща дължимо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието поради прекратяване на трудовия договор на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; сумата 444.18 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 16 дни /7 дни за 2016 г. и 9 дни
за 2017 г./, както и сумата 208 лв., представляваща дължими суми за храна и
ободрителни напитки, неосигурени на работника в периода 30.08.2016 г. –
12.06.2017 г., след допуснато изменение в размера на предявените искове по реда
на чл. 214, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба и уточняващите
молби към нея ищецът А.А.С. излага, че е бил в
трудово правоотношение с ответника „Т.С.Г.” ООД, по силата на сключен между
страните трудов договор № *
г. Посочва, че е изпълнявал длъжността „охранител”, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 420 лв. Поддържа, че е работил на 12-часови смени,
съгласно утвърден месечен график, при сумарно отчитане на работното време.
Твърди, че е подал заявление от 09.06.2017 г. за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради системно неизпълнение от
страна на работодателя за изплащане на дължимото му трудово възнаграждение. Излага,
че ответникът не му е изплатил дължимите трудови възнаграждения за периода 01.01.2017 г. – 12.06.2017 г., съответно дължимото
възнаграждение за положен нощен труд в периода 30.08.2016 г. – 12.06.2017 г.,
както и възнаграждението за положения от него труд през официалните празници, а
именно: 24.12.2016 г., 25.12.2016 г., 31.12.2016г., 01.01.2017
г., 03.03.2017 г., 16.04.2017 г., 01.05.2017 г. и
06.05.2017г. Посочва, че е получил единствено сумата 150 лв. – частично плащане
на дължимото за процесния период трудово
възнаграждение. Поддържа, че работодателят му дължи още обезщетения по чл. 221,
ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ. Твърди, че в периода 30.08.2016 г. – 12.06.2017 г.
работодателят не му е осигурил и необходимата храна и одобрителни напитки,
предвид полагания от него нощен труд. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът „Т.С.Г.” ООД е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез
процесуалния му представител – юрк. Г.Т. Поддържа становище за допустимост,
но частична неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелствата,
че ищецът е бил в трудово правоотношение с дружеството, че същият е бил
назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно
утвърден месечен график, при сумарно отчитане на работното време, съответно, че
трудовият договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, съгласно
заявление от работника от 09.06.2017 г., със заповед на управителя на
дружеството № *
г. Поддържа, че съгласно актуализирана и утвърдена от управителя на дружеството
заповед от 03.01.2017 г. при полагане на нощен труд са осигурявани топли
напитки на служителите. Признава, че исковите претенции са основателни до размерите,
както следва: за неизплатено трудово възнаграждение – 2961.59 лв.; за
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ – 406.47 лв.; за обезщетение за неизползван
годишен отпуск – 389.89 лв. Счита, че исковите претенции над посочените размери
са неоснователни и моли те да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ищецът се явява лично и заявява, че поддържа подадената
искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
чл. 261 КТ, чл. 264 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 285, ал. 1 вр. чл. 140, ал. 3 КТ.
По
исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 261 КТ и чл. 264 КТ:
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между
страните е сключен трудов договор № * г.,
който е прекратен със заповед № * г.,
издадена от управителя на ответното дружество, на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ, както и че работникът е назначен на пълно работно време и е работил на
12-часови смени, съгласно утвърден месечен график, при сумарно отчитане на
работното време за месечен период.
В
производството не бе оспорено обстоятелството, че през периода 01.01.2017 г. – 12.06.2017 г. ищецът реално е полагал труд в
полза на работодателя, за което му се дължи и съответното уговорено трудово
възнаграждение. Не е спорно и че през времето от 30.08.2016 г. до 12.06.2017 г.
същият е полагал нощен труд /работил е на нощни смени/, съответно полагал е
труд на посочените от него официални празници. Всичко това следва да бъде
отчетено обаче при посоченото по-горе въведено от работодателя сумарно отчитане
на работното време.
От
заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че дължимото неизплатено брутно трудово възнаграждение през
посочения период е в общ размер от 2946.16 лв. В случая е отчетено извършеното
плащане от страна на работодателя в размер на 150 лв. с РКО от 21.04.2016 г.
Нещо повече. Дори ответникът в отговора на исковата молба признава дължимостта на сумата 2961.59 лв., което е малко над
изчисленото от вещото лице.
Съгласно
експертизата, дължимото за доплащане възнаграждение за положения нощен труд е
3.50 лв. – общо 14 часа за процесния период.
Дължимото за доплащане възнаграждение за положения труд през официалните
празници 24.12.2016 г., 25.12.2016 г., 31.12.2016г., 01.01.2017
г., 03.03.2017 г., 16.04.2017 г., 01.05.2017г. и
06.05.2017 г. е в общ размер от 38.60 лв.
По
изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на дължимите в полза на ищеца
суми извън сумата 150 лв., съдът приема, че предявените искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 261 КТ и чл. 264 , са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
По
иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
Съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.
327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието.
В
случая не е спорно, че трудовият договор е прекратен на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ, поради което и претенцията на ищеца е основателна.
Работодателят
в отговора на исковата молба признава, че е начислено обезщетение по чл. 221,
ал. 1 КТ в полза на работника в размер на 460 лв.
Съгласно заключението на вещото лице Д.П.,
размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието
е 460 лв.
По изложените съображения и
предвид липсата на доказателства за плащане на тази сума, съдът намира, че
искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ:
В производството не бяха
оспорени твърденията на ищеца, че към датата на прекратяване на трудовия
договор същият не е ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск в размер на
16 работни дни – 7 дни за 2016 г. и 9 дни за 2017 г. Ответникът в отговора на
исковата молба признава, че с платежния фиш за м. юни 2017 г. в полза на
работника е начислено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 444.18 лв.
Това е и размерът на обезщетението за неизползвания от ищеца платен годишен
отпуск, установен от вещото лице, видно и от обясненията на същото, дадени в
проведеното на 22.01.2018 г. открито съдебно заседание по делото.
Не са ангажирани
доказателства за платени суми в полза на ищеца.
По изложените съображения
съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание
285, ал. 1 вр. чл. 140, ал. 3 :
Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал.
1 КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен
характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки
към храната. А според чл. 140, ал. 3 КТ работодателят е длъжен да осигурява на
работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи
условия за ефективно полагане на нощния труд.
Съгласно Наредба № 11/2005 г. и
указание № ПК 25-3/31.08.2006 г. безплатна храна получават работници и
служители, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на
труда, в това число и лицата, работещи на 12-часов работен ден при сумирано
изчисляване на работното време, на които изисквания отговоря и ищецът в
настоящото производство.
Както посочва вещото лице в приетата
по делото експертиза, съгласно наредбата работодателят трябва да определи с
писмена заповед работниците и служителите, които имат право на безплатна храна
и/или добавки към нея, видът и стойността на храните и/или на добавките към
нея. Определянето на лицата, имащи право на безплатна храна по Наредба № 11
става след становище на служба по трудова медицина.
Със заповед от 03.01.2017 г. на
работодателя се нарежда на лицата, които полагат нощен труд повече от
половината от максимално установеното с КТ работно време, да се осигуряват
тонизиращи напитки и топла храна. На лицата са осигурявани в обекта минерална
вода и кафе, за закупуването на които са налични фактури в счетоводството.
В обясненията си вещото лице посочва,
че не е видяла списък на определените от работодателя лица, имащи право на
безплатна храна.
Съгласно експертизата, стойността на
безплатната храна или добавки към нея не може да бъде по-малко то два лева на
ден за работника, а стойността на тонизиращите и ободряващи напитки е не повече
от един лев на смяна /чл. 5 от Наредба № 11/. Съобразно броя на положените от
ищеца нощни дежурства – 104 бр. 12-часови нощни дежурства, стойността на
дължимата храна възлиза на сумата 208 лв.
Предвид посоченото, съдът приема, че
искът е основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло.
При
този изход на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира следните суми:
60 лв. – разходи по наложен запор по допуснатото в производството обезпечение
на предявените искове; 30 лв. – счетоводни, деловодни и консултантски услуги и
30 лв. – копирни услуги. Представени са доказателства за извършени разходи в
размер на 66 лв. – такси по образуваното изпълнително производство № *
г. по описа на ЧСИ Н.Г., с рег. № *, както и сумата
12.96 лв. – разходи за извършени копирни услуги по делото /за преписи на
документи/. Следва да се отбележи, че съдът не приема като доказан разход
сумата 3.15 лв. с посочено основание стоки, доколкото не е конкретизирано какви
са тези стоки и дали по някакъв начин са свързани с делото. По изложените
съображения съдът приема, че в полза на страната следва да бъде присъдена
сумата в общ размер от 72.96 лв. /60 лв. – такси за запор на МПС, доколкото
токова е искането в посочения списък на разноските и 12.96 лв. – разходи за
извършени копирни услуги по делото/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Варненския районен съд сумата в общ размер от 487.85 лв., както следва:
сумата 367.85 лв., представляваща дължимата държавна такса в производството /117.85
лв. по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и по 50 лв. за всеки един от
останалите пет иска с правно основание чл. 261 КТ, чл. 264 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 285, ал. 1 вр. чл. 140,
ал. 3 КТ/ и сумата 120 лв., представляваща платен депозит за ССчЕ от бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.А.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, следните
суми: сумата 2946.16 лв. /две хиляди
деветстотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2017
г. – 12.06.2017г., съгласно сключен между страните трудов договор № * г., на основание чл. 128, т. 2 КТ; сумата 3.50 лв. /три лева и петдесет
стотинки/, представляваща дължимо възнаграждение /увеличение/ за положен
нощен труд в периода 30.08.2016 г. – 12.06.2017 г., на основание чл. 261 КТ; сумата 38.60 лв. /тридесет и осем лева и
шестдесет стотинки/, представляваща дължимо възнаграждение за положен труд
през официалните празници, а именно: 24.12.2016 г., 25.12.2016г., 31.12.2016г.,
01.01.2017 г., 03.03.2017
г., 16.04.2017 г., 01.05.2017 г. и 06.05.2017г., на основание чл. 264 КТ; сумата 460 лв. /четиристотин и шестдесет
лева/, представляваща дължимо обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието поради прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, на основание чл. 221, ал. 1 КТ; сумата 444.18 лв. /четиристотин четиридесет
и четири лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 16 дни /7 дни за 2016 г. и 9 дни
за 2017 г./, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, както и сумата 208 лв. /двеста и осем лева/, представляваща дължими суми за
храна и ободрителни напитки, неосигурени на работника в периода 30.08.2016 г. –
12.06.2017 г., на основание чл. 285, ал. 1 вр. чл.
140, ал. 3 КТ.
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.А.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
72.96 лв. /седемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Т.С.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 487.85 лв. /четиристотин осемдесет и седем лева и осемдесет и
пет стотинки/, представляваща дължими такси и разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: