Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 09.08.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на осми юли две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2091 по
описа за 2020г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит №
********** от 23.12.2015 г. с „4финанс“ ЕООД, опериращо с търговска марка Вивус
на пазара на финансови услуги, като по силата на този договор кредитодателят е
превел по банкова сметка, ***., а ответникът се е задължил да я върне след един
месец, без уговорени лихви. Договорът бил сключен от разстояние, при спазване
на изискванията на ЗПФУР, като с натискане на бутона подпиши ответникът
подписал, по изрично споразумение между страните, както договора за кредит,
така и всички страници на приложимите общи условия. Тъй като ответникът не
изпълнил задълженията си му били
начислени наказателни лихви и суми за извънсъдебно събиране на задължението.
Ищецът закупил задълженията на ответника от неговия кредитор, с договор за
цесия от 01.02.2018 г., като за извършеното прехвърляне бил уведомен ответника,
с изрично писмо, от упълномощения за това цедент, но невръчено, като
уведомление за извършената цесия е
приложено и към исковата молба. Претендира се единствено заплащане на
сумата от 200 лева, главница, изплатена въз основа на сключения потребителски
договор, като при отхвърляне на иска, евентуално се претендира заплащане на
сумата от 200 лв., като получена без основание от ответника.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, а евентуално
предявения иск - като недопустим, доколкото ищецът не е процесуално легитимиран
да търси сумата на извъндоговорно основание. Моли искът да бъде отхвърлен, а производството
по евентуалния такъв - прекратено поради недопустимост. Твърди, че сключеният
договор за кредит не отговаря на изискванията на ЗПФУР и ЗПК, доколкото липсват
доказателства за предоставена преддоговорна информация и постъпила заявка за
сключване на кредита, че договорът е предоставен на потребителя на траен
носител, по достъпен за него начин, както и, че са спазени изискванията на чл.
8,9 и 18 от ЗПФУР. Твърди също, че не са спазени изискванията за подписване с
електронен подпис, както на договора, така и на общите условия. Твърди, че не е
ясно дали са спазени изискванията на чл. 10 от ЗПК, включително относно броя на
екземплярите на договора. Твърди, че не е налице редовно уведомяване за
извършената цесия. По отношение на предявения евентуален иск твърди, че ищецът
няма процесуална легитимация, доколкото не е налице обедняване на ищеца, твърди
се, че черпи права от договор за цесия, който прехвърля вземания по договор за кредит, освен това ответникът
не е уведомен за такова прехвърляне на вземане. Моли първоначалния иск да бъде
отхвърлен, а евентуалния прекратен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Посоченият в
исковата молба договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит / ЗПК/,
както и на Закона за за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата
на чл.9 от ЗПК "договорът
за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане,
лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Формата
за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е
писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора. Съгласно §1, т.10 от допълнителните разпоредби на ЗПК "траен
носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява,
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за
период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация/. ЗПК допуска
сключването на договор за потребителски кредит от разстоание - по правилата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, който отговаря и на
определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР
на ЗПФУР. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗПФУР
"средство за комуникация от разстояние"
е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на
доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за
кредит от
разстояние доставчикът на
услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2
на чл. 5 от ЗПК. От заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че това задължение е изпълнено,
както и че ищецът е предоставил на
ответника необходимата преддоговорна информация, като е
получил неговото съгласие за сключване на договора.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да
доказва, че е изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя;
че е спазил срокове по чл. 12 и че е получил съгласието на потребителя за
сключването на договора. За доказване на електронни изявления, каквито са
твърденията на ищеца по делото се прилага Законът за електронния документ
и електронните
удостоверителни услуги в редакцията му, действала към момента на сключване на
договора, като изявленията, направени чрез
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат съгласно
чл.18, ал.3 от ЗПФУР доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. Електронното
изявление съгласно чл. 2 и чл.3 от цитирания закон е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може
да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ. Електронното изявление се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП,
съгласно който в редакцията му към сключване на процесния договор, за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис, но и допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен - чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП.
При установяване на тези предпоставки, следва да се обоснове извод, че е
създаден и подписан електронен документ. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал.
1, изр. 1 ГПК,
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.
Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание (В този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014
г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В конкретния случай в чл.3.1 от Общите условия, които от заключението
по съдебно-техническата експертиза се установява, че са приети от ответника, страните
са се съгласили да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен, поради което кредитополучателят е
изявил своята воля за сключването на договора.
По принцип преводнто
нареждане не е от естество
да обоснове извод за валидно сключено правоотношение по договора за кредит, но
видно от същото „4финанс“ ЕООД е изправна страна по него. Независимо от това дали договорът е
действителен ответникът дължи получената от него главница от 200 лева
(доколкото сумата е преведена по банкова сметка, ***, видно от писмо на лист 61).
Поради това единствено релевантно в случая е възражението за липса на сключен
договор, което е неоснователно по изложените по-горе съображения.
С договор за цесия от 01,02,2018г. кредиторът
е прехвърлил това вземане на ищцовото дружество. Цесията е съобщена на длъжника
в хода на настоящото производство с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея.
Ето защо предявеният иск е основателен и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лева,
представляваща главница по договор № ********** от 23,12,2015г., сключен с
„4финанс“ ЕООД.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 19,11,2020г. до окончателното изплащане на главницата.
С оглед на този изход на главния иск,
предявеният евентуален такъв не следва да бъде разгледан.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените по делото разноски в размер на 50
лева, заплатена държавна такса, 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 273
лева, заплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********
*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ №10,
представлявано от Радослав Христов Велчев, сумата от 200 лева (двеста лева),
представляваща главница по договор № ********** от 23,12,2015г., сключен с „4финанс“ ЕООД,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й заплащане, както и сумата от 473 лева (четиристотин седемдесет и три лева), направени по
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: