Р Е
Ш Е Н
И Е № 260608
гр. Пловдив, 29.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IX-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети март,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ
РАБЧЕВА
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
при участието
на секретаря Пенка Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдия Калпачка въззивно
гражданско дело № 488 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Пловдив, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 339 от 13.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 2597/2018 г. по описа на Районен съд Асеновград е осъден “Техно акташ” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. ****, представлявано от Ш. А., да заплати на Д.Ж.Н., ЕГН ********** ***,
сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
травматично изгаряне - трета степен на китката и дланта на дясната ръка,
травматично увреждане на палеца на дясната ръка и частична ампутация на палеца
на дясна ръка, претърпени от него болки, страдания, неудобство, дискомфорт, в следствие на
трудова злополука на 17.05.2017 г.,
обезщетение за забава в размер на 10 520.29 лева /десет хиляди петстотин
и двадесет лева и двадесет и девет стотинки/ за периода от 17.05.2017 г. до
08.11.2018 г. – датата на завеждане на исковата молба, сумата 749.02 лева
/седемстотин четиридесет и девет лева и две стотинки/, претърпени имуществени
вреди, представляваща разликата между получаваното от ищеца брутно трудово
възнаграждение и реално полученото от него обезщетение за временна
неработоспособност, вследствие на трудовата злополука, сумата 90.53 лева
/деветдесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща мораторната
лихва върху всяка месечна разлика, начиная от падежа
на плащане /шесто число на месеца, сладващ месеца на
начислението на ТВ/ - 06.12.2017 г. до датата на ИМ 08.11.2018 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 08.11.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението. Осъден е „Техно акташ” АД да заплати държавна такса за производството, както и разноски на ищеца.
Посоченото
решение се обжалва изцяло с подадена въззивна жалба от
“Техно акташ” АД, гр. ****,
чрез пълномощник адв. К.. В жалбата се излагат съображения
за неправилно прилагане на материалния закон, поради допуснати процесуални
нарушения при преценката на доказателствата и липса на обсъждане и съобразяване
на преобладаващата част от събраните по делото в първата инстанция
доказателства. Жалбоподателят счита, че неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД,
доколкото не са взети предвид и анализирани всички релевантни обстоятелства за
конкретния случай, а именно възстановяване на ищеца, доколкото медицински е
възможно, връщането му на работа при ответника и нарушаване на трудовата
дисциплина след това, периода, през който е претърпяна трудовата злополука и
икономическата конюнктура към този момент - стандарт на живот и
средностатистическите показатели за доход, което е довело до неоправдано висок
размер на определеното обезщетение, което го превръща в източник на
неоснователно обогатяване. Твърди, че така определеното обезщетение е
несправедливо, с оглед критериите на законовата норма и обичайните обезщетения
при подобни вреди, като същото е определено, като съдът е обосновал решението
си само на част от установените по делото обстоятелства, посочени като критерии
за определяне на обезщетението, за което излага подробни съображения.
Счита,
че е допуснато и неправилно приложение на материалния закон – чл. 201 от КТ,
доколкото съдът не е уважил направеното възражение за допусната груба
небрежност от страна на пострадалия работник, не е опреден процент на съпричиняване и намалено определеното обезщетение. Твърди,
че съдът е игнорирал доказателствата за проведени инструктажи, техническа
изправност на машината и неспазване на инструкциите за безопасност от въззивника, като неправилно е приел, че работникът е
действал в интерес на работодателя за избягване на брак и постигане на норма на
производителност на детайли. Счита, че това е поради нарушение на разпоредбата
на чл. 202 от ГПК, като съдът безкритично е възприел изцяло заключение на
вещото лице, което счита неправилно и противоречиво, за което излага
съображения.
Не
оспорва размера на определената от вещото лице в първоинстанционното
производство загуба на част от размера на получаваното брутно трудово възнаграждание, но счита, че следва и при определяне на
размера на имуществените вреди да се приложи нормата на чл. 201 от КТ.
Поради
изложеното жалбоподателят намира постановеното решение неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуален закон, както и
необосновано, като моли да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго по
същество на спора, с което, ако се прецени, че е дължимо обезщетение по чл. 200
от КТ, то да бъде определено справедливо и съответно намалено поради съпричиняване от страна на въззивника,
при условията на груба небрежност. Претендира присъждане на разноски за двете
инстанции.
Постъпил
е писмен отговор на въззивната жалба от Д.Ж.Н., чрез
пълномощник адв. Г., с която счита жалбата
неоснователна, както и твърдението, че при постановяване на решението съдът е
нарушил принципа на справедливост, за което излага подробни съображения, с
оглед наведените в жалбата твърдения. Счита, че неимуществените вреди,
причинени на въззивника, са изключително големи и
съобразени от първоинстанционния съд, при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства. Счита също, че напълно
недоказани са останали твърденията за съпричиняване
на вредите, за което посочва конкретни съображения, основани на събрани по
делото доказателства и на факта, че е действал съобразно проведеното му
обучение, което се различава от писмените инструктажи. Твърди, че по делото са
събрани доказателства, че и при изправна машина е възможно трудовата злополука
да е причинена по технически причини, както и, че работодателят е нарушил
вмененото му задължение да осигури здравословни и безопасни условия на труд,
включително не са провеждани своевременно необходимите инструктажи.
Моли
да бъде оставена без уважение въззивната жалба, да
бъде потвърдено постановеното от РС Асеновград решение, както и да му бъдат
присъдени разноски.
Не
е постъпило становище от третото лице помагач на жалбоподателя ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД ****.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, редовна е
по отношение на съдържанието, поради което и се явява допустима.
След
преценка на събраните по делото доказателства, и като взе предвид наведените от
страните пороци на атакувания съдебен акт, съдът намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 200 от КТ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
следва да бъде преценена неговата правилност, с оглед наведените от
жалбоподателя оплаквания.
Производството
пред РС е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл.
200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл. 200 от КТ работодателят отговаря
имуществено за вреди от трудова злополука, независимо от това дали негов орган
или друг негов работник има вина за случилото се, т. е. законодателят е
ангажирал безвиновна отговорност на работодателя за
настъпилите вреди в правната сфера на негов работник в конкретно посочени
хипотези, сред които и злополука по време на работа. Той е длъжен да репарира
всички преки имуществени и неимуществени вреди, включително и пропуснатата
полза, съгласно ал. 2 на цитирания законов текст. По настоящето дело не е
спорно съществуването на трудово правоотношение между страните и настъпването
на трудова злополука. Тези обстоятелства са установени и с приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства -
трудов договор № 208/10.10.2016 г., акт за встъпване
в длъжност, длъжностна характеристика, протокол за трудова злополука от
18.05.2017 г., декларация за трудова злополука от 22.05.2017 г., депозирана в
НОИ ****, разпореждане № 5104-15-164 от
01.06.2017 г. на НОИ гр. ****.
От
представените писмени доказтелства се установява
също, че с посоченото разпореждане на НОИ е прието, че на 17.05.2017 г.,
жалбоподателят Д.Ж.Н., при изпълнение на служебните си задължения на машинен
оператор, производство на каучукови изделия, е извършвал залагане на ролинг на вулканизационната преса
за вулканизация. При затваряне на пресата посяга над сензорите за блокиране на
машината, за да намести ролинга, но не успява да
дръпне дясната си ръка и затварящата преса го притиска. Следствие на това
пострадалия получава травматично изгаряне трета степен на китката и
дланта.
Не
се оспорват и представените към исковата молба писмени доказателства - епикризи, ренгенови снимки,
становище на лекуващ лекар, Експертно решение на НЕЛК, с които се установяват травматични
увреждания, настъпили в следствие на трудовата злополука. Не се оспорва нито
продължителността на лечението и наложилите се оперативни интервенции, нито
удостоверената настъпила трайно намалена работоспособност от 50%, в следствие
на претърпяна трудова злополука и трайно увреждане на доминантен горен крайник.
Спорът
между страните по делото е относно наличието на съпричиняване
от страна на работника при настъпването на трудовата злополука и в какъв
процент е същото, както и относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. В КТ няма легална дефиниция на понятието „груба небрежност“,
но съдебната практика извежда определянето и, като взема предвид, че в гражданското
право небрежността е налице тогава, когато лицето не е положило обичайната,
нормална грижа за изпълнение на дадена работа с оглед нейното естество. Приема
се, че груба небрежност е налице тогава, когато лицето не полага грижата, която
би положил и най-небрежния човек при изпълнение на дадена работа /в този см.
решение № 1044/04.11.2008г. по гр. д. № 938/2006г., IV г. о. на ВКС, решение №
1176/14.11.2008г. по гр. д. № 5228/2007г., II г. о. на ВКС, решение №
510/30.11.2011г. по гр. д. № 1923/2009г., IV г. о., решение № 291/2012г. по гр.
д. № 951/2011г., IV г. о. и др./.За да има съпричиняване
при настъпване на трудова злополука работникът следва да е извършвал работата
без елементарно старание, внимание и при неспазване на основни правила за
безопасност. Степента на съпричиняване следва да се
определи на база обективните данни за степента на значимост на непредпазливото
поведение на работника за настъпване на злополуката. В практиката на ВКС е
категорично прието и безусловното значение, което има инструктажа за
безопасност при работа с оглед нейната специфика и естество. Видно е, от
приложените писмени доказателства по делото – копие от книги за инструктаж по
безопасност и здраве при работа, че на въззиваемият Д.Ж.Н.
е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 10.10.2016 г., инструктаж на работното място на 10.10.2016 г. и на 14.10.2016 г., и периодичен инструктаж на
10.10.2016 г. , на 18.04.2018 г. и на 04.07.2018 г.,
както и извънреден, във връзка с трудова злополука с **** А. Ю. на 19.04.2018
г. Съгласно представената от работодателя Заповед № 7/10.01.2017 г. за
провеждане на инструктаж на длъжностните лица, на инж. Е., член на борда на
директорите на дружеството, периодичен инструктаж за служители, заети в
производството, се провежда на всеки шест месеца. Приложени са и програми от
04.01.2017 г. съответно за провеждане на обучение по БЗР на работещите,
провеждане на начален инструктаж по БЗР на работниците и инструктаж на
работното място, както и матрици за провеждане на обучения. Представена е
и съпроводителна документация на
български език за пресата за вулканизация, инструкция за безопасна работа с
преса за вулканизиране на каучукови изделия от 01.09.2015 г. и правилник за
вътрешния трудов ред от същата дата и от 2018 г.
За
установяване механизма на настъпване на трудовата злополука по делото са
събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са заключения на
съдебно-техническа експертиза.
Показанията
на разпитаните свидетели в първоинстанционното
производство – Б. и С., водени от ищеца, както и свидетелите О., П., Ц. и Е.,
работници при въззиваемия, ответник в първоинстанционното производство, съдът прецени, като
отчете евентуалната заинтересованост на свидетеля Б. и водените от ответника
свидетели, като негови служители, но възприе истинни, доколкото са
последователни, непротиворечиви помежду си със свидетелските показания на
незаинтересования от изхода свидетел С., плод на непосредствени възприятия и
дадени под страх от наказателна отговорност. От свидетелските показания се
установява, че никой не е възприел непосредствено начина на настъпване на злополуката,
при която е пострадал въззиваемия, но всички
заявяват, че е било налице принудително спиране на машината от него, след автоматичното
и пускане, чрез преодоляване на защитата от фотоклетки, с поставяне на едната
ръка в зоната на фотоклетките, за да може с другата да бъде нагласен
изработвания детайл, или за да бъде изчистена машината от остатъчен каучук от
предходния, с цел да бъде избегнат брак. По същество това е прието и с
разпореждането на НОИ. Безспорно това действие е грубо нарушаване на правилата
за безопасност при работа с машината. Установява се обаче, че това е масова
практика в предприятието на работодателя, като всички работници работят по този
начин. Установява се също, че работниците са били обучавани да действат именно
по този начин, от старшите работници, за да се избегне брак. На работниците е
бил провеждан инструктаж за работа с пресите, с който е било забранявано да се
навлиза в зоната зад преградата след запускане на пресата, като инструктажите
са били водени от „началниците”, но старите работници са обучавали
новоназначените да преодоляват защитата на машината, да работят в нарушение на
инструктажите, защото намесата на работника по време на работа понякога се
„налагала” за изчистване на излишния материал, като според свидетелските
показания на свидетеля Б., **** при жалбоподателя, (л. 174 – 175 от първоинстанционното производство) „друг начин няма”. Според
свидетеля С., бивш **** при жалбоподателя, също, ако се налага наместване на
детайл, „друг вариант няма”, освен да се задейства защитата на стартиралата на
автоматичен режим преса, като се подаде ръката през бариерата, тъй като ако се
спре цялата машина детайла прегаря и излиза брак (л. 176, края). Свидетелят Г.
П., **** при жалбоподателя, който е обучавал въззиавемия
при постъпването му на работа, заявява, че има два начина за почистване на
буталото на пресата от остатъчен материал – единия, ако се вижда средното
бутало и има достъп до него при спряла машина, се почиства с ръка, а вторият
начин е „при стартирана машина, минавайки през
бариерата, да се почисти шприцовката, като се покаже
буталото.” (л. 180 горе). Според свидетеля е допустимо да се отстрани
остатъчния материал – шприцовка, при стартирана
машина и няма вариант да не заработи защитата, след преодоляването и, като при
свидетеля никога не се било случвало да не го „отчете бариерата”. Свидетеля
обяснява как е обучавал жалбоподателя да прокара ръка през бариерата при
стартирана машина, за да спре и да се нагласи детайла, ако е накриво, „за да не
се счупи нещо”. Заявява, че за обработка на високите детайли, за да спрат
машината, обучават работниците да стоят близо до самата фотоклетка, да се
стараят ръката да е леко сгъната надолу, за да я отчита фотоклетката, тъй като
друг начин да се намести таса на по-високия детайл и да се и да се изчисти шприцовката така, че машината да спре, според свидетеля
няма. Свидетелят Е., ****, в която е работил жалбоподателя, свидетелства, че
прави инструктажите на работниците, като при постъпване на работа се определя
по-стар работник, който да ги обучава. Заявява, че при инструктажите на
работниците се обяснява да се спазват правилата за безопасност, както и, че
животът и здравето на работника е най-ценен и с приоритет пред работата, в
какъвто смисъл са и свидетелските показания на свидетеля О. Тези свидетелски
показания съдът също кредитира, доколкото не противоречат на показанията на
останалите работници, които признават, че инструктажите се правят от
началниците, които им казват как да работят, но наложилата се трайна практика и
действаща и към момента на провеждане на разпитите работниците е да посягат над
защитните бариери, за да блокират машината, която е стартирана на автоматичен
режим и да извършват манипулации в забранената зона.
Свидетелят
Ц. заявява, че жалбоподателя бил в шок непосредствено след инцидента.
Освободили ръката му с още двама колеги, за което свидетелства и свидетеля Б. и
свидетеля Е., които заявяват, че ръката на жалбоподателя е била освободена след
като с инструменти са освободили буталото, тъй като е била задействана
автоматичната защита.
Установява
се също, че пресата е била в изправност, за което свидетелстват свидетелят О. и
свидетелят Е. Последния заявява, че многократно, заедно със свидетеля П., след
инцидента са пробвали машината, като не са установили никакъв проблем, а
защитите са работели, което потвърждава и свидетелят П.
За
изясняване на механизма на настъпване на злополуката свидетелстват и
показанията на свидетелите Б., С. и П., които свидетелстват, че са задействали
защитите на пресите, за да достигнат до машините след автоматичното им
запускане, за да бъде почиствана машината или нагласян детайл, за да се избегне
брак. Те заявяват, че „като се махне ръката” често буталото пада по-рязко –
доста често се е случвало на свидетеля С., който е изпитвал и притеснения
поради това, че буталото се спуска много бързо, а това сочи и свидетеля П.,
както и Б., които си обясняват това с хидравликите на машините и начина на
свързването им. От свидетелските показания на свидетеля С. се установява също,
че няма условия на тези машини да работят по-високи служители. Според свидетеля
П. също има вероятност, ако е по-висок работника, да „не го хванат
фотоклетките”.
Причината да се прави от работниците това грубо
нарушаване на нормите на безопасност при работа и трудова дисциплина се
установява от свидетелските показания, според които те работят на „твърда
заплата“, но има и норма, както и получават бонуси, към които работниците се
стремят – свид. Б., и свидетеля С. Свидетелят О., ****,
заявява, че „по принцип работниците са на твърда заплата”, а свидетеля П., че
има норма, но не е проблем, ако не я изпълнят, защото се гледа качеството, ако
брака е повече спират бонуса на работниците.
Всички свидетели заявяват, че въззиваемия
Д.Н. е бил добре обучен, изпълнявал е съвестно задълженията си. Свидетелите О.
и П. твърдят, че Д. е бил обучен, не са казали нищо лошо за него началник
смените, справял се е добре, бил е добър работник.
В
производството пред районен съд са приети две заключения на СТЕ, изготвени от
вещото лице на инж. В. Н., неоспорени от страните, които съдът възприема, като
от заключенията им се установява, че причината за злополуката е, че операторът
Д., ищецът в първоинстанционното производство, е посегнал
под механичната преграда и със задействане на фотосигнала
пресата е спряла работа, като той е направил опит да отстрани гумените остатъци
от горното бутало. В частта на заключението, в която експерта прави извод за
наложената практика преди инцидента, съгласно разпитаните свидетели, съдът не
го кредитира, тъй като преценката на свидетелските показания е задължение на
съда и извън компетентността на експерта. От заключението се установява също,
че в деня на трудовата злополука въззиваемия е
работил на вулканизираща преса PRESiMSAN, модел HPS
V30, сериен № М.01-002, произведена през 2007 г. в Република Турция. Той е обработван детайл
AIRTECH 36318 – пневматичен ресьор за товарни
автомобили със заготовка (ролинг) с № 620267V02,
височина на детайла 500 мм. приблизително, а диаметърът му – 260 мм. Посочва,
че един оператор обслужва три работни места, а три машини се задействат от една
хидравлична станция и обслужват от двама оператора. При изготвяне на
експертизата не е било установено почистване и донагласяне
на заготовката преди процеса вулканизация, като е посочено, че това следва да
става при незадействана машина и не след падане на механичната преграда.
Описани са защитите на машината – механична преграда и фотозащитна
зона, като първата се поставя с цел да не посяга оператора в работната зона
след започване на процеса вулканизация, а втората, ако все пак някой посегне,
машината да се изключи автоматично. Посочено е също, че няма механизъм, който,
в случай на принудително спиране на машината, да изведе движещите и се части в
изходно положение, но не е изследвана причината за това. Посочено е, че това
става само след намеса на техническо лице, както е станало при инцидента. Установено
е, че в деня на трудовата злополука, след като „средата“ е паднала, машината е
спряла работа. Заключението съдържа извод, че предвидените механизми за защита
осигуряват безопасност, при положение, че не се бърка от страна на оператора в
опасната зона. Посочено е, че е възможен достъп до работната зона на машината,
когато се посяга над механичната преграда и извън обсега на фотозащитната
зона, пред нея, на 5 см. В първото заключение се описва начина на работа на
пресата, като сочи, че движението на двата елемента: мача и среда, където е
била затисната ръката на въззиваемия, се извършва
бавно, а не рязко. Сочи се също, че при задействане на фотоклетъчната
защита вероятността от по-бързо слизане на горното бутало е много голяма,
заради повишеното налягане на хидродвигателя. От
разпита на вещото лице в съдебно заседание на 17.12.2019 г. се установява, че
според него причината за злополуката е, че опоратора
на машината е бил висок и ръката му е паднала надолу, с което машината се е
задействала, като според вещото лице защитната зона следва да бъде до два
метра, за да се изключи възможността за преодоляване на защитите, което е
следвало да бъде преценено при оценката на риска. В приетото допълнително
заключение е даден отговор за въпросите, свързани с безопасния начин на работа,
при който операторът следва да почиства машината или наглася заготовката и това
е чрез задействане на бутон стоп, при което машината спира и за да започне
трябва или избиране на команда от тъч панела, или ръчно задавани команди.
Посочена е заложената максимална производителност за машината и са съпоставени
времето за обработка на детайла при правилна експлоатация на машината и при
нерегламентирана намеса.
Съдът
не възприема безкритично и изявлението на експерта, че след като има възможност
за достъп до работната зона на пресата, докато същата работи, следва да се
предвиди възможност за моментално връщане на движещите се части от пресата в
изходна позиция, доколкото възможността това да се случи при работа на машината
при такова високо налягане не е обоснована от вещото лице, независимо, че в
конкретната хипотеза е установил, че това би избегнало изгарянето на ръката му.
С Решение
№ 159 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 251 / 2017 г. на Върховен касационен съд,
3-то гр. отделение е дадено задължително указание за отговор на въпроса „може
ли съдът да приеме наличие на „груба небрежност” по смисъла на чл. 201 ал.2 КТ
в случаи, в които от работодателя не са били осигурени безопасни условия на
труд чрез надлежно обезопасяване.“ , като е прието, че „превенцията на риска от
трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на
работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и
включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на
конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови
работници и служители, след инструктаж. Вида и броя на останалите мерки, които
е трябвало работодателят да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд,
е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на
работата и свързания с нея производствен риск. Делът на тези мерки и значението
им за превенцията на риска не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 от КТ, ако
работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но наред с другите
обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при
трудова злополука.“ Намаляване на отговорността на работодателя може да има
само при съпричиняване при допусната груба небрежност,
а такава е налице при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила за безопасност на пострадалия, като колкото
повече едно лице е допринесло за злополуката, толкова по-голямо следва да бъде
неговото участие в нейното обезщетяване. Когато с оглед превенция на риска
работодателят не е обезпечил технологичния процес с всички възможни и
необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и
механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита
на оператора, когато не е избрал оптималното съчетаване на възможности за
гарантиране на безопасността на конкретен производствен процес, отговорността
на работодателя се увеличава. В конкретния случай работодателят е провел
инструктаж, но липсват данни за провеждан на периодичен инструктаж от 10.10.2016 г. до деня на злополуката 17.05.2017 г., съгласно
приетите вътрешни правила в предприятието на работодателя, както и съгласно
установените нормативни задължения Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 за условията
и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Установи
се, че машината, с която е работил въззиваемия, не е
била обезопасена в достатъчна степен, с оглед риска при работа с нея, съгласно изискванията
на глава тринадесета от КТ, на специалния
ЗЗБУТ както съгласно и съгласно чл. 186 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, според който движещите се части
на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с
предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с
устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или
предмети, каквито безспорно се установи, че има на пресата, на която е станала
злополуката. Следва обаче защитните ограждения и
предпазните устройства да отговарят на следните изисквания: да са достатъчно
здрави; да не предизвикват допълнителна опасност; да не могат да бъдат лесно
отстранени или изключени от действие; да са разположени на достатъчно
разстояние от опасната зона; да не ограничават повече от необходимото
възможността за наблюдение на работното оборудване и неговото обслужване и др.
Установи се, както от свидетелските показания, така и от експертното
заключение, че защитите лесно могат да бъдат преодоляни,
като същите има опасност и да не заработят, при човек с по-висок ръст, какъвто
е въззиваемия, както и, че не са разположени на
достатъчно разстояние от опасната зона. От друга страна от данните по делото се
установи, че от работодателя не е осъществяван ефективен контрол за извършване
на възложената работа от работниците без риск за здравето им и по безопасен
начин. При доказателствена тежест на работодателя, че
е осигурил безопасни условия на труд, съдът намира, че са допуснати нарушения
на правилата за безопасност на труда и от работодателя, имащи отношение към
причините, довели до трудовата злополука. Нещо повече. От свидетелските
показания се установи безспорно, че операторите на пресите са били обучавани от
по-старите работници да преодоляват защитите, в нарушение на провежданите им
инструктажи. Допуснато е системно, грубо, недопостимо
нарушаване на техническите правила и норми за работа с машината и правилата за
безопасност при работа с нея, не само от въззиваемия,
но и от всички работници, което е било практика в предприятието и към момента
на събиране на гласните доказателства. Това се установява от разпита на
свидетели, които са работници, или са били работници на жалбоподателя. Установява
се и от разпита на свидетеля П., който е обучавал въззиваемия
да действа точно по начина, по който е причинена трудовата злополука – чрез
спиране на машината, посягайки с ръка в опасната зона и задействайки фотозащитната преграда. Свидетелите дори заявяват, че няма
друг начин за работа с машината, игнорирайки напълно посочения от вещото лице
допустим и безопасен начин на почистване на машината и наместване на детайлите
при спирането и с нарочен бутон, с убеждението, че това води до произвеждане на
брак. При тези данни следва да бъде споделен направения от първоинстанционния
съд извод, че пострадалият не е допуснал „груба небрежност“ в случая, въпреки
допуснато грубо нарушение на техническите правила за работа с машината и
проведения му инструктаж за безопасност при работа, именно поради допуснатата
от работодателя обичайна практика, нарушаваща изискванията за безопасност. Съдът
формира извода си и при съобразяване със задължителната съдебна практика в този
смисъл, обективирана в Решение № 977 от 14.01.2010 г.
по гр. д. № 298/2009 г. на Върховен касационен съд и в Решение № 167 от
30.12.2020 г. по гр. д. № 591 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение, според които „щом не са били осигурени от работодателя безопасни
условия на труд, не може да се приема, че злополуката се дължи на груба
небрежност. При обичайна практика, нарушаваща изискванията за безопасна работа,
пострадалият работник не е действал и не е пострадал при груба небрежност,
защото не всяка нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява
груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с
увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният
не би положил в подобна обстановка.“ Приема се също в практиката на ВКС, справедливото
разрешение, че щом работодателя допуска постоянна практика, изразяваща се в
нарушение на правилата за безопасна работа и че щом не осигурява всичко
необходимо за това, не може да се приема, че работника действа при груба
небрежност, когато претърпи трудова злополука, тъй като тогава работниците или
служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, не следва да бъде
намалявано тяхното обезщетение. Именно такъв е и настоящия случай, поради което
и съдът приема, че не е доказано въззиваемия да е
действал при груба небрежност, при настъпване на трудовата злополука, като
приема наведените в жалбата оплаквания в тази насока за неоснователни. Съдът не
приема за основателни и възраженията, че с оглед представените пред съда
доказателства за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, както и за
наложено дисциплинарно наказание, което не е обжалвано, следва да се направи
извода, че причините за трудовата злополука са единствено, или най-вече в
поведението на въззиваемия, което говори за неговия
характер и проявената небрежност към работата му. От разпитаните свидетели се
установява, че от назначаването си, до момента на злополуката въззиваемият е бил съвестен работник, добър работник, който
е изпълнявал възложените му задачи и не е получавал никакъв упрек към начина си
на работа от своите началници. При това съдът не приема, че представените писмени
доказателства за нарушаване на трудовата дисциплина, създадени след образуване
на производството по делото, са относими към
преценката за възникване на трудовата злополука, към датата на която се
установява добросъвестност на работника.
Втората
група оплаквания в жалбата касае начина и размера на определяне на
неимуществените вреди, понесени от въззиваемия. Размерът
на обезщетението за претърпените от въззиваемия
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане на
всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на
претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието „справедливост“, не е
абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от
специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл.
290 ГПК практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо
да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на
всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги
съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
От заключението на СМЕ, приета без
възражения на страните и изцяло възприета от съда, се установява, че на 17.05.2017 г. е настъпила трудова
злополука с лицето Д.Ж.Н., която се състои в травматично изгаряне от трета
степен на китката и дланта на дясната ръка. Травматичното увреждане на палеца
на дясната ръка на ищеца е настъпило напълно по начин, описан в ИМ - притискане
от термична преса с изгаряне и фрактури на костите на палеца на дясна ръка. По
време и начин това травматично увреждане се е получило така, както се съобщава
в представените по делото документи. Това увреждане е в пряка причинно
следствена връзка с трудовата злополука от 17.05.2017 г., при която е пострадал
Д.Ж.Н.. Според вида на травмата, нейния характер и степен тя е в състава на
чл.129 от НК. Болките, които е изтърпял ищеца при този вид травма са много
силни, мощни, значителни, с висок интензитет, поради голямата чувствителност на
пръстите на ръцете и засягането на крайни нервни клончета. Тези оплаквания са
значително по изявени в началните, острите моменти на травматичното заболяване,
като постепенно намаляват с напредването на оздравителните процеси. Всяка нова
оперативна намеса отново ги засилва до една значително по-висока степен. Те са
индивидуални и протичат за различен период от време и зависят от индивидуалния
праг на болка, в зависимост от генетично обусловената вегетативна нервна
система. Страданията, които е изтърпял Д.Ж.Н. са силно изразени, поради
продължителността на лечението, многократните оперативни намеси, засягането на
важна част от водещата ръка и дефинитета на
получената увреда и инвалидизирането
на лицето. Прогнозата е неблагоприятна,
тъй като при човек (за разлика от всичкки други живи
същества), палецът има основна функция да опонира на всички други пръсти и да
участва пряко в захвата на ръката. Именно поради
загубата на фалангите на палеца на дясната ръка се нарушава захвата
на ръката. Хватателната функция на дясна ръка е
многократно намалена в сравнение със здрава ръка, като увреждането ще остане за
цял живот и е необратимо. Перспективите за протезиране
и достигане на нормална функционалност на ръката са крайно ограничени.
Съществуват оперативни техники за пластично присаждане (преместване) на други
пръсти от ръка или крак, които са много сложни, продължителни и с несигурен
резултат. Извършената възстановително-реконструктивна операция е подобрила в
известна степен, доколкото е било възможно, захвата
на дясната ръка, което е установено и при личния преглед. При лечението на въззиваемия е бил спазен абсолютния алгоритъм при лечение
на такъв вид комбинирани травми, с цел да се даде възможност да се запазят
колкото може повече структури на увредената част. Всички медицински манипулации,
в т.ч. оперативни намеси са били напълно необходими, както в определения
порядък, така и по обем, със цел запазване и възстановяване на колкото може
по-голяма част от увредените тъкани, характерно за добрите медицински практики
и са извършени в едни от най-добрите клиники, оторизирани и специализирани в
тази област. Поради топографията на областта на засегнатата част на съответната
ръка, голямата площ на засягане, повишената чувствителност и вземането на донорна кожа от други части на тялото, както и не на
последно място голямата продължителност на тези операции е било задължително
лицето да е под пълна наркоза. Не е
известен в медицинската литература и практика друг метод на лечение освен
оперативния, при наличие на некрози на тъканите.
От разпитаните по делото свидетели – Н.
– майка на въззиваемия и свидетеля Г., чиито
показания съдът възприе изцяло, като отчете от една страна евентуалната им
заинтересованост поради близките им отношения с въззиваемия,
от друга, че фактите, за които свидетелстват стават достояние само на
най-близките до пострадалия, както и, че са плод на непосредствени и системни
лични възприятия, безпротиворечиви са, кореспондират
помежду си и са дадени под страх от наказателна отговорност, се установява, че въззиваемият е търпял значителни болки в следствие изгаряне
на ръката при настъпилата трудова злополука. Установява се, че са извършени три
операции, при които се е наложило вземане на кожа от бедрото и лявата ръка,
което е довело до още повече болки, престоя в болницата е бил продължителен,
както и търпените болки, налагало се е продължителен прием и на
болкоуспокояващи. Въззиваемият се е наложило да
преустанови съжителството си със свидетеля Г., с която е живеел, защото не е могъл
да се обслужва сам, не е можел да пише, не е можел да извършва обичайните за
всеки ежедневни неща, преместил се е в дома на родителите си, които са имали
възможност да го обгрижват. Претъпрените
болки и стрес са довели до промяна на характера му, като е станал нервен и
сприхав, затворил се е в себе си, страдал е от кошмари, не е показвал ръката си
и се е стремил да я крие, като и към момента изпитва затруднения, свързани с
ограниченията, които налага травмата. Според свидетеля Г. инцидентът го е сринал
психически. Завършил е богословски факутелт, като се
притеснява, че няма да има възможност да упражнява избраната от него с желание
професия, поради това, че е увредена дясната му ръка.
След цялостен анализ на събраните по
делото доказателства, съобразявайки и принципа на справедливостта, съгласно чл.
52 от ЗЗД, настоящият състав на съда намира, че обезщетение в размер на 70 000
лева е адекватно на търпените от пострадалия неимуществени вреди. В тази насока съдът съобрази характера,
интензивността и продължителността на търпените от него болки и страдания с
оглед данните по делото. Болките са били с изключително силно изразен характер,
за продължителен период от време, както в следствие на изгарянето, така и в
следствие на наложилите се оперативни намеси на три пъти, свързани със засягане
на целостта на кожата в немалък участък и на други части на тялото. Травмата е
довела до ампутация на част от палеца на дясната ръка, поради което се губи хватателната и способност, а ръката е доминираща. Това води
и до обезобразяване на крайника. Част от ръката е загубила и чувствителността
си, в следствие на изгарянето. Налице е трайна и необратима инвалидизация,
до края на живота. Следва да бъде отчетен и начина на получаване на травмата –
изгаряне при изключително висока температура на ръката, въпреки защитната
ръкавица, довело до некроза на тъканите, което е било
толкова мъчително, че въззиваемият е изпаднал в шок,
по свидетелски показания бил припаднал. Освобождаването също е отнело време,
тъй като е било необходимо работниците да разглобят част от машината, за да
освободят ръката на въззиваемия, при които
последиците от изгарянето били необратими. След получаване на травмата, освен
пролежаването в болница и възстановяването, е следвало въззиваемият
да бъде и обслужван при всички обичайни и нормални човешки дейности, да се учи
да пише и извършва ежедневните дейности с лява ръка, като тези значителни по
обем неудобства не са отшумели, тъй като увреждането е трайно. От събраните
гласни доказателства се установява, че травмата, се е отразила негативно и на
самочувствието на въззиваемия и на поведението му. Въззиваемият е млад човек, в разцвета на силите си, който е
пред социална и професионална реализация, която е затруднена с оглед намалената
му работоспособност и трайното и видимо увреждане на ръката, което води до
физически психически и емоционални страдания. Като резултат от трудовата
злополука здравето му е засегнато по траен и необратим начин, нарушена е
основната функция на дясната му ръка, която е доминираща. Това му създава не
само социален и житейски дискомфорт, тъй като е
затруднен дори при извършването на елементарни дейности с дясната си ръка, но
няма как да не се е отразило и на психиката му. Както се установи от
свидетелските показания, пострадалият е изживял силен стрес и шок от случилото
се, не можел да свикне с мисълта, че няма хватателна
способност с дясната си ръка, изпитвал притеснение и я прикривал, притеснен бил
и за професионалната си реализация и за живота си. Поради това настоящата
съдебна инстанция намира, че за репарация на търпените от пострадалия
неимуществени вреди следва да се определи посоченото обезщетение.
Съдът не споделя твърденията на
жалбоподателя, че след като въззиваемия се е върнал
на работа, то той не е преживявал толкова силно и болезнено травмата, колкото
се твърди от него и разпитаните свидетели. Факт е, че след изтичане на
болничните въззиваемият се е върнал на работа, като е
бил насочен към друга машина. Това негово поведение не следва да се тълкува
като превъзмогване на травмата, в каквато насока няма други доказателства.
Напротив, свидетелите заявяват, че дори не иска да си спомня за злополуката,
като и в съня си се буди от кошмари, след преживяното. При така полученото
увреждане възможността за намиране на работа е ограничена, с оглед посоченото в
решението на НЕЛК, поради което действията на въззивника
може да са продиктувани именно от това, доколкото друго не се установи. Представеното
писмено доказателство пред въззивния съд за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните съдът не счита, че може
да ползва при определяне на размера на обезщетението, или за установяване на
други релевантни за спора факти и обстоятелства, още повече, че въззиваемия твърди, че го представя за да опровергае
твърденията на жалбоподателя за факта, че продължава да работи при него,
посочен в жалбата.
Следва да бъде отговорено
конкретно и на останалите възражения, наведени в жалбата, във връзка с размера
на определеното обезщетение, което според жалбоподателя не е съобразено с
икономическата конюнктура и стандарт на живот, както и, че не е съобразено с
обичайната практика на съдилищата в такива случаи. За да прецени размера на
обезщетението за причинената вреда, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, както и с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Поради това и не може да се определи една обща рамка, или
размер на обезщетение за конкретно телесно увреждане. Във всеки случай съдът
преценя съобразно събраните доказателства и конкретните особености на всеки
случай. Както е посочено в практиката на ВКС Решение № 125 от 04.05.2016 г. по
гр. д. № 4417 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение,
цитирано и от жалбоподателя „справедливостта, по смисъла на чл.52 ЗЗД, не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и
душевни страдания.“ Съдът не възприема възраженията на жалбоподателя, че
увреждането на въззиваемия не е толкова тежко, с
оглед загубата на основната функция на дясната, водеща ръка, като както и, че
след проведеното лечение бил възстановен, доколкото медицински е възможно,
като, за жалост, от медицинска гледна точка не е възможно възстановяване на
функцията на ръката, с притежаваните към момента медицински знания и
възможности, според приетото заключени на СМЕ.
Действително, застъпено е и становището
в съдебната практика, че следва определеното обезщетение да се съобразява с
обичайно присъжданите за такъв вид травми, но определено водещи са принципите,
посочени в по-горе цитираното решение. Следва да бъде отбелязано, че и тези
възражения, за несъобразяване на размера с обичайните в такива случаи обезщетения,
са неоснователни. В първото посочено в жалбата Решение № 724/ 28.05.2018г.,
постановено по в.гр.д. № 616/2018г. на Пловдивски окръжен съд, е приет
справедлив размер на обезщетение от точно 70000 лв., при загуба на пръсти на
лява ръка. Горното не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 204
от 20.03.2019 г. по гр. д. № 4487/2018 г. на ВКС, трето гражданско отделение,
при посочен порок и очевидна неправилност. (част от задължителната практика на
ВКС е и Решение № 290 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 15 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, с което е определен справедлив размер за
загуба на длан и пръсти на лява ръка, в размер на 80 000 лв.), но това не
може да бъде водещ критерий при определяне на размера на обезщетението.
По отношение на претенцията за
заплащане на имуществени вреди, съставляващи разликата между получаваното
трудово възнаграждение и получаваното обезщетение за временна
неработоспособност, настоящата съдебна инстанция намира същата за доказана по
основание и размер за посочения период с приетите писмени доказателства и
заключения на ССЕ, като оплакванията са само по отношение на неприлагане на
нормата на чл. 201 от КТ и намаляване на размера на така установеното
обезщетение с установен размер на съпричиняване,
какъвто настоящият състав прие, че не е налице в конкретния случай.
Като е достигнал до същите изводи, РС е
постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция въззиваемия
има право на разноски, като по делото са представени доказателства за направени
такива в размер на 2500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които
следва да му бъдат присъдени
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 339 от 13.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2597/2018 г. на РС Асеновград,
II граждански състав.
ОСЪЖДА “Техно акташ” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр****, представлявано от Ш. А., да заплати на Д.Ж.Н., ЕГН **********
***, сумата от 2500 лева (две хиляди и петстотин лева) разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице - помагач ЗАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ АД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление град ****, представлявано от
изпълнителните директори: Н. Ч. и К. Р., на страната на жалбоподателя “Техно акташ” АД, ЕИК ****.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.