Р
Е Ш Е
Н И Е №260100
Град Несебър, 31.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на четвърти август, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 328/2019г. по описа на Несебърския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.430 от Търговския закон.
Искът е предявен от “Е.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, против “А.Т.1” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, офис 1, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Д.К.К.. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 24.03.2015г. между “Е.”
АД, с предишно наименование “С.Ж.Е.” АД, от една срана, и “А.Т.1” ЕООД, от
друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за кредитна карта, с
който на ответника е предоставен кредитен лимит в размер на 2 500 лева със
срок на валидност 3 години, освен ако не е налице подновяване на картата чрез
допълнително писмено заявление, каквото в случая не е извършено. Ищецът-кредитор
е изпълнил задължението си по договора като е предоставил на
ответника-картодържателя уговорената сума по кредита, която е усвоена от
последния и за когото е възникнало задължението да възстанови до всяко 5-о
число на месеца използваната през предходния месец сума до размера на одобрения
лимит, след което същата може да се усвоява отново, а ако не изпълни това свое
задължение, невъзстановената част от използвания кредитен лимит започва да се
олихвява, а цялата сума по одобрения кредитен лимит се счита падежирала. Така
до 05.11.2016г. ответникът е следвало да възстанови използваната сума в размер на 2 500 лева, което той не е
сторил, в резултат на което сумата е започнала да се олихвява, а след като плащане
не е извършено и до 05.12.2016г., цялото задължение по кредитната карта е
изцяло падежирало. Ответникът не е извършвал плащания и след тази дата и
въпреки предоставения му допълнителен срок за погасяване на задълженията и
провежданите срещи и водени разговори. Банката-ищец е обявила предсрочната
изискуемост на кредита, но не е успяла да уведоми за това длъжника. Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 2 500 лева –
главница, законната лихва за забава в размер на 895,64 лева за периода от
06.12.2016г. до 22.03.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба в едномесечния преклузивен срок по чл.131, ал.1 от ГПК.
В резултат на преобразуване чрез
вливане по смисъла на чл.262, ал.1 от Търговския закон, цялото имущество
на “Е.” АД е преминало върху „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, и приемащото дружество е станало
универсален правоприемник на „Е.“ АД. Настъпилата промяна е вписана в
Търговския регистър на 30.04.2020г., когато „Е.“ АД е заличен като търговски
субект.
В съдебно заседание ищецът „Банка
ДСК“ АД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител. С
отделна молба заявява, че поддържа предявения иск. Претендира разноски.
Ответното дружество също не се
представлява в съдебно заседание нито от законен нито от процесуален
представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателсва съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 24.03.2015г. между “С.Ж.Е.”
АД,със седалище и адрес на управление:***, чрез търговски пълномощник М.Т.–
банката, от една страна, и ответника “А.Т.1” ЕООД, от друга страна в качеството
му на картодържател, е сключен Индивидуален договор за издаване и ползване на
международни кредитни карти за корпоративни клиенти № 0992076, по силата на
който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя индивидуален кредитен лимит
в общ кредитен лимит в размер на 2 500 лева, който се усвоява чрез международна
кредитна карта VISA
Business. Посочена е банковата сметка на
кредитополучателя, по която да се преведат паричните средства – уговорения
кредитен лимит. Едновременно с това страните са подписали и Приложение 1 към
Индивидуален договор за издаване и ползване на международни кредитни карти за
корпоративни клиенти, в които са възпроизведени горепосочените условия от
индивидуалния договор.
Неразделна част от договора са
Общите условия на “С.Ж.Е.” АД за банкови сметки и платежни услуги за
корпоративни клиенти, които са приети от кредитополучателя, поради което са
станали задължителни за него. В тези Общи условия: Б. БАНКОВИ КАРТИ, е
посочено, че Банката се задължава да издаде банкова карта за срок от 10 дни,
считано от подписване на съответния Индивидуален договор (ІІ.5.), и че всяка
карта следва да бъде получена лично от съответния картодържател, а заедно с
картата Банката предава на картодържателя в запечатан плик и неговия ПИН
(персонален идентификационен номер), който също следва да бъде получен само
лично от картодържателя (ІІ.6.). В края на всеки месец Банката следва да
изготвя и да осигурява на разположение или предоставя на клиента и на
съответните картодържатели извлечение за извършените през месеца операции с
банковата карта, които операции са уредени и осчетоводени от счетоводната
система на банката към края на месеца (VІІ.1.). Кредитната карта осигурява
достъп до кредитен лимит в размера и
валутата, договорена между клиента и
банката в индивидуалния договор (VІІІ.2.). Клиентът се е задължил да върне
отпуснатия кредит до 5-о число на следващия месец (VІІІ.8.). Ако банката
разполага с информация или констатира факти, сочещи за влошаване на финансовото
състояние на Клиента (включително, но не само – налагане на запор по негова сметка в банката,
предприети действия по принудително изпълнение от други кредитори на клиента,
изпадане в забава за заплащане на парични задължения към банката, възникнали на
други основания и други), Банката има право да блокира картата и преустанови
усвояването на кредита, както и да обяви кредита за предсрочно изискуем; при
забава на плащанията или при настъпване на предсрочна изискуемост Банката има
право да пристъпи към принудително събиране на задълженията си по всички
предвидени и незабранени от закона способи.
От заключението на извършената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че уговорената сума по процесния
договор в размер на 2 500 лева е усвоена и това е размерът не непогасената
главница по договора за кредит. Изслушано в съдебно заседание вещото лице
заявява, че поддържа изготвеното от него заключение като уточнява, че след
усвояване на сумата не е извършено плащане, а сумата е трябвало да бъде
възстановена на 05.11.2016г.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
В тежест на ищеца е да докаже
освен сключването на договора за кредит и неговото съдържание (размер на
кредита, лихвата и таксите, датата на падеж), така и изпълнението на поетите от
него задължения – предоставяне на парични суми (усвояване на кредита) и
предаването, респ. получаването, на кредитната карта от оветника. Липсата на
становище от ответника по тези обстоятелства не освобождава ищеца от
задължението си да ги докаже, т.е. не следва да се приемат за безспорни
определени факти и обстоятелства, за които липсва изрично признание, а е налице
единствено пасивно поведение на ответника.
Съществено задължение на банката
по процесния договор е да предаде кредитната карта на картодържателя за да може
да бъде използвана за извършване на платежни операции. В тежест на ищцовото
дружество е доказването изпълнението на това задължение, за което са му дадени
съответните указания. Съдът намира, че в настоящия случай не са ангажирани
никакви доказателства за установяване получаването на кредитната карта. Фактът,
че с картата са теглени пари в брой, не може да обоснове извода, че именно
ответникът е теглил сумите с издадената карта. Щом ищецът не доказва
изпълнението на това задължение по договора, то претенциите му са неоснователни
и същите следва да бъдат отхвърлени (в този смисъл Решение № 10 от 19.07.2016г.
по т.д. № 3386/2014г. на ВКС, І т.о.).
Наред с това по делото липсват
доказателства, че претендираните вземания са изискуеми. Това е така, тъй като
от представените писмени доказателства не става ясно на коя дата е следвало да
се извърши връщането на отпуснатите парични средства по кредита.
С общите условия към договора
банката определя месечна падежна дата и минимална сума за револвиране, посочена
в месечно извлечение, която ответникът е длъжен да внесе, а падежната дата е
определено число от месеца, на което се изготвя извлечение за клиента и към
него се определят дължимите от него суми за предходния отчетен период. По делото
не се представиха месечни извлечения, от които да се направи извод за датата,
на която е следвало да се извърши плащане за револвиране.
Предвид изложеното, исковите
претенции са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото в тежест
на ищеца следва да си останат направените от него разноски в производството, а
ответникът не е направил разноски по делото, не претендира заплащане на такива,
поради което съдът не дължи произнасяне по присъждане на такива разноски на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Б.Д.”
ЕАД, ЕК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори В.М.С.и Д.Н.Н., иск за осъждането на “А.Т.”, ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, офис 1, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Д.К.К., да му заплати сумата размер на 2 500 лв. (две хиляди и
петстотин лева), представляваща неизплатено парично задължение, произтичащо от
предоставен кредитен лимит по Договор за издаване и ползване на международни
кредитни карти за корпоративни клиенти № 0992076 от 24.03.2015г., сключен между
“С.Ж.Е.” АД, от една страна, и картодържателя “А.Т.1” ЕООД, от друга страна, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
на главницата, както и сумата в размер на 895,64 лв. (осемстотин деветдесет и
пет лева и 64 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 06.12.2016г.
до 22.03.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на “Б.Д.”
ЕАД, ЕК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори В.М.С.и Д.Н.Н., срещу “А.Т.”, ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, офис 1, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Д.К.К., за осъждането на последния да му
заплати направените по делото разноски, както и юристконсултско възнаграждение,
като неоснователна.
Решеието подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: