№ 339
гр. Елин Пелин, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20241820100401 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а
при евентуалност по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Делото е образувано по постъпила искова молба от прокурор в РП Елин Пелин срещу Л. И.
И., ЕГН **********, с адрес: с. Р.п., о.Е.П., ул."П.м.№... с която се иска лишаване на
ответницата от родителските права по отношение на детето Н.В.Г., ЕГН **********, поради
особено тежък случай на поведение на родителя, което представлява опасност за здравето н
детето. Твърди се, че е образувана пр.пр.№ 484/2024г., въз основа на постъпило в
прокуратурата предложение от Петя Пашкурова - директор на ДСП Елин Пелин за
предприемане на действия от страна на прокуратурата, по реда на чл.133 СК, по отношение
на Л. И. И., ЕГН **********. Твърди се, че според горепосоченото предложение, както и от
Решение № ........г. на PC Елин Пелин, копие, към момента Л. И. И., ЕГН ********** е
настанена в „ЦПЗ София“ ЕООД за провеждане на задължително лечение, на основание
чл.155 ЗЗ, за срок от три месеца, при стационарна форма на лечение. И. имала малолетно
дете - Н.В.Г., на 12 години, като бащата на детето бил починал през 2020г., вследствие на
самоубийство. През 2021г. психичното състояние на И. се влошило и тя била настанена за
задължително лечение в ЦПЗ „проф.Н.Шипковенски“, а детето й — в кризисен център. През
2022г. детето било реинтегрирано в семейството на майката. И. не поддържала отношения с
близките си, с които била в конфликт, заплашвала ги, а те се страхували от нея. В
неустановен момент И. спряла да приема предписаната й медикаментозна терапия и
психичното й състояние отново се влошило. Започнала да забранява на детето си да
посещава училище, вменявала му вина за смъртта на баща му и го заплашвала, че ще
свърши като него, горила дрехите и учебниците му, внушавала му страх от околните,
1
забранявала му да има приятели и да общува със странични хора. След насТ.ването на И. за
лечение, малолетното й дете било настанено по спешност в ЦНСТДМБУ - с. Л.. Видно от
приложеното предложение на Петя Пашкурова - директор на дирекция „Социално
подпомагане“ Елин Пелин, Агенция за социално подпомагане, когато постъпил в
ЦНСТДМБУ - с.Л. Н.В.Г. бил стресиран и не желаел да споделя за живота си с И., но след 12
дни престой в центъра, започнал да разказва за преживяното, като изразил притеснение за
момента, в който отново ще бъде върнат при майка си, предвид предходния му опит, с
предишното му насТ.ване. Споделил пред социалните работници, че се страхува за бъдещето
си и желае майка му завинаги да остане в болница. При изслушването в съдебно заседание
по ЧНД №35/2024г. на PC Елин Пелин на вещите лица, изготвили съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, същите са били категорични относно тежкото психично състояние
на И., като са предупредили, че същата застрашава живота и здравето на детето си, като
дори след преминато лечение, при ново обостряне на болестта, детето ще бъде поставено в
опасност. Твърди се, че са налице предпоставките на чл. 131 СК, посочени както в ал. 1,
като поведението на Л. И. И. представлява опасност за личността, здравето, възпитанието на
детето й Н.В.Г., така и в ал.2, като, поради продължителна душевна болест родителят Л. И.
И. не е в състояние да упражнява родителските си права. Налице са и предпоставките на
чл.132, ал.1, т. 1 и ал.2 от Семейния кодекс, тъй като се касае за особено тежък случай -
наличие на психично болно лице, което единствено упражнява родителски права спрямо
детето, отглежда го и го възпитава.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. И. И. не подава писмен отговор.
В съдебно заседание прокурорът изразява поддържа искането за лишаване на ответницата от
родителски права, а евентуално за тяхното ограничаване.
В съдебно заседание директорът на ДСП Елин Пелин счита, че лишаването от родителски
права е в интерес на детето.
В съдебно заседание ответницата Л. И. И. чрез процесуалния си представител адв. М.
оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. В писмено становище се сочи, че не отговарят
на истината твърденията, че майката представлява опасност за личността, здравето и
възпитанието на детето и се касае за особено тежък случай. Сочи се, че Л. изживяла труден
период и била настанена за кратко лечение, след което води нормален начин на живот е град
Драгоман и зарежда рафтове във ФРЕШ МАРКЕТ ИНОВЕЙШЪН ЕООД. Твърди се, че Л.
проявява отговорно и социално поведение, получава стабилни доходи и живее в къща с двор
в гр. Драгоман. Твърди се, че искането на прокуратурата не е подкрепено с преки
доказателства. Твърди се, че не са налице основания за ограничаване на родителски права, а
още по малко за лишаване от такива.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
В сигнал от директора на ДСП Елин Пелин се сочи, че детето Н.В.Г., ЕГН **********, е
2
настанено по спешност в ЦНСТДМБУ - с. Л., съгласно Заповед № ЗД/Д-СО-ЕП-
008/01.03.2024 г. на Директора на ДСП - Елин Пелин, поради влошено психично здраве на
майката. Докато детето е живяло с майка си, е било свидетел на неадекватното й поведение
и често е поставено в ситуации на стрес и опасност за живота и здравето му. Първоначално
след постъпване в резидентната услуга Н. е видимо стресиран и неразположен да дава
информация за начина си на живот, но след 12-дневен престой в ЦНСТДМБУ, детето се
отпуска и разказва на какво е било подложено, докато е живяло с майка си. Поради влошено
психично състояние, напоследък г-жа Л. И. е забранявала на детето да посещава училище.
Майката е вменявала на Н. вина за смъртта на баща му и го заплашвала, че ще свърши като
него. Детето е било свидетел на неадекватни действия на майката като изблици на гняв,
изгаряне на учебниците и дрехите му. Детето е слушало измислени истории за
несъществуващи опасности, внушаван му е страх от околните. Било е свидетел на
неприлични сцени в магазини и автобусни спирки и скандали на майка му с непознати хора,
обвинения и др. По данни на детето, майката е забранявала да има приятели и детето не е
общувало с деца извън училището. Прави впечатление, че отначало детето се страхува да
бъде настанено в резидентната услуга, предвид опита му от престой в Кризисен център в
миналото. Впоследствие детето се поуспокоява и оценява обстановката на сигурност и
спокойствие. Към момента малолетният се терзае от въпросите за бъдещето си. Изпитва
страхове какво ще се случи с него и къщата му, когато майка му бъде изписана от болница.
Детето спонтанно споделя, че иска майка му да си остане завинаги в болница. По данни от
досието, Н. е роден извънбрачно. Семейството е живяло в с. Равно поле, а впоследствие в гр.
Нови Искър. През 2020 г. бащата е починал /самоубийство/. През 2021 г., поради влошено
психично състояние, майката е настанена за принудително лечение в ЦПЗ „Н.
Шипковенски“, гр. София, а Н. - в Кризисен център в гр. София. През 2022 г. детето е
реинтегрирано в семейството на майката. Към онзи момент г-жа И. е живяла в с. Равно поле,
но от м. юни 2022 г. се е преместила с детето в гр. София / ж.к. „Сухата река“/. Н. е
посещавал 5-ти клас към 143-то СУ „Георги Бенковски“, гр. София. Г-жа И. е в конфликтни
отношения с роднинския си кръг /майка, сестра/. Поддържа връзка само с бабата на детето
по бащина линия, живуща в гр. София. От есента на 2023 г. Н. и г-жа И. живеят на адреса в
с. Равно поле, но майката отказва достъп до жилището. Социални работници от ДСП/ОЗД -
Елин Пелин неколкократно са посещавали адреса /и с полицейски служители/, но г-жа И.
отказва срещи, не се отзовава на уведомителни писма. По данни на нейната сестра - г-жа
Теофилова, същата е преустановила медикаментозната терапия и се държи странно с
близките си. По подаден сигнал от ДСП - Елин Пелин към Районна прокуратура - Елин
Пелин е заведено дело срещу г-жа Л. И. за въдворяване за лечение в Център за психично
здраве. Н. получава пенсия от починалия си родител в размер на 392,28 лв., която по думите
на детето, майката разходва за цигари и кафе.
Според справка за съдимост Л. И. И., ЕГН **********, не е осъждана.
Според приложеното решение № ........ г. по ЧНД № 35/2024 на PC Елин Пелин, на
основание чл. 155 от Закона за здравето Л. И. И., ЕГН **********, е настанена на
3
задължително лечение - стационарна форма за срок от 3 месеца, което следва да се проведе в
„ЦПЗ София“ ЕООД“, като решението подлежи на предварително изпълнение на основание
чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето.
Според справка от ЦПЗ София ЕООД Л. И. И., ЕГН **********, е лекувана многократно в
ЦПЗ София ЕООД, като последната хоспитализация е от 04.09.2024 г. до 18.09.2024 г. с
диагноза „параноидна шизофрения“, като след изписване няма данни Л. И. И. да е идвала на
контролни прегледи. Приложена е епикриза за лечение на Л. И. И. от 18.06.2024 г. до
04.09.2024 г. с окончателна диагноза „параноидна шизофрения“.
Видно е от трудов договор № 405/ 11.09.2024 г., че на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70,
ал. 2 КТ (трудов договор със срок на изпитване в полза на работодателя), е сключен между
ФРЕШ МАРКЕТ ИНОВЕЙШЪН ЕООД, ЕИК ......., и Л. И. И., ЕГН **********, за
длъжност работник зареждане на рафтове с работно време 8 часа при основна заплата от
1100 лева.
Представени са договор № 119/ 21.03.2024 г. и индивидуален план за ползване на услуга в
ЦОП гр. Елин Пелин от Н. Г.В. за периода от 21.03.2024 г. до 21.03.2025 г. В доклад № 1/
21.06.2024 г. се сочи, че Н. е дете, което е стресирано силно от поведението на майка си,
нейната емоционална нестабилност и пороци, както и от смъртта на баща му. Той споделя,
че е малтретиран от родителката си. Н. има интереси да се справи успешно с учебния
процес, иска да бъде полезен на децата, с който живее в ЦНСДМБУ - с. Л.. НасТ.ването му в
дома е полезно за него, чувства се в защитена и сигурна среда. С детето предстои още работа
за неговото стабилно емоционално състояние. Н. има нужда от психо-емоционална
подкрепа. В доклад № 2/ 24.09.2024 г. се сочи, че Н. има необходимост от допълнителна
индивидуална работа за цялостно развитие на детето. Дейностите заложени в плана за
предоставяне на услугата се ефективни и работата по тях дава необходимия положителен
резултат.
Установява се от показанията на свидетелката И. Г. В., баба на детето Н. Г.В., че последното
живеело с майка си Л. И. И. в с. Равно поле след смъртта на мъжа на свидетелката В. през
2021 г. и сина й през 2020 г. Свидетелката И. Г. В. сочи, че социалните търсили Л., но
телефонът й бил изключен. Свидетелката В. сочи, че мъжът й В.В. и тя писали жалби до РП
София, а детето било в риск и не ходило на училище. През първия срок на 2023 г. Л.
нападнала учителката по математика и директорката на училището, където учил Н. в
„Сухата река“, защото учителката искала от Л. да купува тетрадки. Свидетелката В. сочи, че
след насТ.ването в дома Н. положил много усилия да овладее материала, който пропуснал.
Свидетелката В. сочи, че Л. постоянно се криела в МОЛ Сердика и не се грижила за детето,
а за десетте си котки. Л. не давала на Н. да се храни и да учи. Свидетелката И. Г. В. сочи, че
след насТ.ването в социалния дом Н. имал синини по краката и бил хващан за гушата, като
Л. му е казала, че ще го удуши като баща му. Свидетелката И. Г. В. сочи, че през лятото на
2023 г. Л. я нападнала за ключ на апартамент, които продали, но Л. не помнела.
Свидетелката И. Г. В. сочи, че пред нея Л. ударила Н. с ръка през лицето, при което на
детето потекла кръв от носа и му станало лошо, а нея изгонила от къщата в с. Равно поле.
4
Свидетелката В. сочи, че Н. й разказал, че Л. го била с пръчка, затварян на тъмно в банята и
го хващала за гушата. Н. разказал на баба си, че се чувства защитен в дома, но се притеснява
за нея. Свидетелката В. сочи, че Л. нападнала две полицайки пред Билла в МОЛ Сердика, но
детето ги помолило да я арестуват. След това Л. се нахвърлила срещу свидетелката В., като
й казала да не се меша и я обвинила, че убила брат й, който починал от рак. Съдът прецени
по реда на чл. 172 ГПК и кредитира показанията на свидетелката И. Г. В., като логични,
подробни и последователни, като не са налице доказателства, които да им противоречат.
Установява се от показанията на свидетелката В.А.Т., че детето Н. Г.В. било настанено в
дома в с. Л. през март 2024 г. Н. разказвал, че му е оказван психически и физически тормоз,
като майка му не му давала да излиза и да ходи на училище. Детето Н. Г.В. показало синини
по краката си, за които казало, че са побой от майката с пръчка. Детето Н. Г.В. казало, че се
страхува майка му да не го намери и да го прибере вкъщи, защото тормозът отново щял да
започне. Детето Н. Г.В. се чувствало добре в дома, като неговото психично състояние се
подобрило, а с него работил и психолог. Свидетелката Т. сочи, че детето се страхувало от
физическо и психическо насилие от майката, като според детето майка му имала вина, че
баща му починал. Детето Н. Г.В. разказвало, че майка му хвърляла, късала, палили тетрадки
и учебници. Свидетелката Т. сочи, че майката не е идвала до дома, но ежемесечно се
обаждала по телефона и заплашвала персонала, че ще ги намери и убие. В последното
обаждане на 01.11.2024 г. майката казала на свидетелката Т., че ще види какво ще се случи -
„ще ви заколя, ще ви убия, ще ви намеря“. Детето Н. Г.В. се страхувала, плачело и не искало
да се връща при майка си. Съдът кредитира показанията на свидетеля В.А.Т., тъй като са
убедителни, логични и последователни, като не са налице доказателства, които да им
противоречат.
Установява се от изслушването на детето Н. Г.В. при условията на чл. 15, ал. 4 вр. ал. 1 от
Закона за закрила на детето, че се страхува от майка си, защото го тормозила. Майка му си
въобразявала, че Н. през нощта пуска някой в къщата им, който слага приспивателно в
кафето й. Майка му го заключвала в банята, за да стои на тъмно, както и го биела с пръчка
по краката и ръцете, като имал синини от това. Майка му го хващала за гушата и казвала на
Н., че ще го обеси както баща му. Майка му не му давала да яде и да ходи на училище, като
нападала учителката му и викала на директорката „оскубана мърша“. Н. сочи, че сега е на 12
години, като се чувства добре и е спокоен в дома, защото майка му не идвала там да го
търси. Н. сочи, че не желае да живее при майка си и го е страх от нея, като не иска да я
вижда и общува с нея.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 СК
За да е налице хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 1 СК, е необходимо да бъдат установени
особено тежки случаи на чл. 131 СК, а именно, когато поведението на родителя
представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. С
доклада по чл. 146 ГПК в доказателствена тежест на прокурора е възложено да установи, че
5
са налице сочените обстоятелства за лишаване от родителски права, респ. за ограничаване на
родителските права – особено тежки случаи по чл. 131 ГПК за поведение на родителя Л. И.
И., представляващо опасност за личността, здравето и възпитание на детето Н.В.Г., влошено
психично състояние на Л. И. И., поради което не е в състояние да упражнява родителските
си права.
От доказателствата по делото се установява, че е налице особено тежък случай, тъй като Л.
И. И. упражнявала ежедневен психически и физически тормоз върху детето си Н. Г.В., като
ограничавала храненето му и не го пускала на училище. Поради психичното си заболяване
Л. И. И. си втълпявала, че синът й Н. пуска някой в жилището, които я упоявал. Л. биела
сина с пръчка и го заключване в банята, за да стой на тъмно. Л. И. И. не давала на детето си
Н. да излиза и да ходи на училище. Агресията на Л. се проявила и срещу бабата на Н.,
директорката и учителката на Н.. Както от писмените, така и от гласните доказателства по
делото се установи, че ответницата Л. И. И. е упражнявал многократно физическо и
психическо насилие върху детето си Н., което представлява сериозна опасност за личността,
здравето и възпитание му.
Съдът намира, че горепосоченото поведение на майката Л. И. И. поставя в сериозен риск
физическото и психическото здраве на детето Н. Г.В., като безспорно не е в интерес на
детето същата да се грижи за неговото отглеждане и възпитание. С поведението си
ответницата Л. И. И. представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на
детето, като случаят е особено тежък, поради което същата следва да бъде лишена от
родителски права спрямо детето Н. Г.В..
Предвид това съдът счита, че формалното притежаване на родителските функции е
неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето Н. Г.В.. Ето защо, съдът счита, че
предявеният иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. чл. 131, ал. 1 и ал. 2 СК е
основателен и като такъв следва да го уважи.
При уважаване на главния иск съдът не следва да се произнася по предявения евентуален
иск
Съгласно чл. 134, ал. 1, т. 2 СК, при лишаване от родителски права, съдът следва да определи
мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл.
59, ал. 8 СК. Касае се за неотменимо право на родителя, поради което съдът е длъжен да му
определи мерки за лични отношения, като при всички случаи решаващ е интересът на
детето. При определяне мерките относно личните отношения между лишения от родителски
права родител и детето следва да се има предвид както влиянието, което родителят ще окаже
при контактите си с детето, така и съществуващата между тях връзка, като в максимална
степен се охранят интересите на детето. В настоящия случай от събраните доказателства се
установи, че детето се страхува от майка си, връзката между тях е разрушена, като с
поведението си ответницата поставя в опасност личността, живота и здравето на детето с
оглед упражнява спрямо него физическо и психическо насилие.
Като съобрази интереса на детето с оглед неговото правилно физическо и духовно развитие
6
и социално формиране и с оглед съхраняване на връзката родител - дете, съдът намира, че
следва да бъдат определени мерки на лични отношения на ответницата и детето, както
следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 12 часа до 16 часа в съответната
социална служба по местоживеенето на детето и в присъствието на социален работник от
Отдел „Закрила на детето или детски психолог към съответната социална служба на
основание чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 59, ал. 8 СК.
Съдът намира, че следва да бъдат постановени същите привременни мерки за режима на
лични отношения на детето с майката на основание чл. 133, ал. 3 СК до влизане на
настоящото решение в сила, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето
от 12 часа до 16 часа в съответната социална служба по местоживеенето на детето и в
присъствието на социален работник от Отдел „Закрила на детето или детски психолог към
съответната социална служба на основание чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 59, ал. 8 СК.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА на основание чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. чл. 131, ал. 1 и ал.
2 СК, Л. И. И., ЕГН **********, по отношение на детето Н.В.Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на детето Н.В.Г., ЕГН **********, с
майката Л. И. И., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за
времето от 12 часа до 16 часа в съответната социална служба по местоживеенето на детето и
в присъствието на социален работник от Отдел „Закрила на детето или детски психолог към
съответната социална служба на основание чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 59, ал. 8 СК.
ПОСТАНОВЯВА ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, до влизане на решението в сила, на основание
чл. 133, ал. 3 СК, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на детето Н.В.Г., ЕГН **********, с
майката Л. И. И., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за
времето от 12 часа до 16 часа в съответната социална служба по местоживеенето на детето и
в присъствието на социален работник от Отдел „Закрила на детето или детски психолог към
съответната социална служба на основание чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 59, ал. 8 СК.
Решението в частта за привременните мерки, имащо характера на определение, не подлежи
на обжалване по аргумент от чл. 133, ал. 3 СК.
Съобщение за влязлото сила решението да се изпрати на Община Елин Пелин за вписване в
регистъра по чл. 136 от Семейния кодекс.
Препис от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ Елин Пелин за
сведение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
7
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
8