ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 540
гр. Бургас, 04.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500202 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№3798/08.12.2021г. подадена от Д. СТ. Р., К. СТ. К., Ж. СТ. Т.,
Н. СТ. Т. и СТ. Й. АТ., чрез пълномощника адв. Таня Илиева, БАК, против Определение
/именувано решение/ №46 от 26.11.2021г. по гр.д.№196/2021г. по описа на Районен съд
Царево, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявения от Д. СТ. Р., К. СТ.
К., Ж. СТ. Т., Н. СТ. Т. и СТ. Й. АТ. против М. СТ. Щ., М. АЛ. К., АНТ. СТ. В. и АЛ. СТ.
АЛ. иск за приемане на установено между страните, че ищците са собственици на основание
наследство и давност на ПИ с идентификатор №48619.506.423 по КККР на гр.Царево,
област Бургас, одобрен със Заповед №РД-18-56/24.08.2006г. на Изпълнителния директор на
АГКК с адрес на ПИ:гр.Царево, п.к. 8260, ул.“ Тридесет и шеста“ с площ от 1312,00 кв.м. с
трайно предназначение на територията-урбанизиран с начин на трайно ползване-за друг вид
застрояване, при граници и съседи:ПИ с идентификатор 48619.506.422, ПИ с
идентификатор 48619.506.424, ПИ с идентификатор 48619.506.403 И отменен на основание
чл.537,ал.2 ГПК като неверен к.н.а за собственост №57, том II, рег.№1672, дело №257 от
2010 на нотариус Мария Василева, рег. №370 на НК само по отношение на процесния имот.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.
Жалбоподателите изразява несъгласие с извода на Районен съд Царево, че липсва правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост поради липса на осъществена в
полза на ищците земеделска реституция, респ. изтичане на сроковете по §22 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ. Също така се посочва, че приетото от съда, че се касае за спор за материално
право не съответства на твърденията на страната. Подчертава се, че по делото няма
твърдения процесния имот някога да е отнеман от собствениците му по някое от
1
предвидените в ЗСПЗЗ хипотези, а са представени доказателства за това, че наследодателят
на ответниците се е разпоредил през 1965 г. с процесния имот, а впоследствие през 1970 г.
наследодателят на ищците е продал 1 дка от закупените 2 дка лозе през 1965г. Излага
подробни съображения в подкрепа на твърденията си, че процесната земя никога не е
подлежала на реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като собствеността върху нея не е отнемана
или ограничавана. Също така посочва, че решението на ОСЗ –Царево, с което ответниците
се легитимират като собственици няма обвързващо действие по отношение на ищците и
няма как в административното производство, в което те не са участвали да е решен въпроса
със собствеността.
Жалбоподателите молят за отмяна на прекратителното определение на ЦРС, а делото-
върнато на първоинстанционния съд за разглеждане и решаване на спора по същество.
Претендират разноски.
В отговор по реда на чл.276, ал.1 от ГПК, ответниците по частната жалба, чрез адв. В.В.
оспорват частната жалба. По съображения за нейната неоснователност молят обжалваното
определение да бъде потвърдено.
В отговора се посочва, че за да е налице допустимост на предявения от ползвателите срещу
собствениците на имота отрицателен установителен иск, правата по §4а и сл. от ПЗР на
ЗСПЗЗ трябва да се реализирани, а не хипотетични, като в подкрепа на горното, е цитирана
задължителна съдебна практика(Определение №18 от 14.01.2011г. на ВКС по гр.д.
№467/2010г., Іг.о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева).
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд-Царево е предявен иск от Д. СТ. Р., К. СТ. К., Ж. СТ. Т., Н. СТ. Т. и СТ. Й.
АТ. против М. СТ. Щ., М. АЛ. К., АНТ. СТ. В. и АЛ. СТ. АЛ. със следния петитум: да се
приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание
наследяване и давностно владение на ПИ с идентификатор №48619.506.423 по КККР на
гр.Царево, област Бургас, одобрен със Заповед №РД-18-56/24.08.2006г. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на ПИ:гр.Царево, п.к. 8260, ул.“ Тридесет и шеста“ с площ от
1312,00 кв.м. с трайно предназначение на територията-урбанизиран с начин на трайно
ползване-за друг вид застрояване, при граници и съседи:ПИ с идентификатор
48619.506.422, ПИ с идентификатор 48619.506.424, ПИ с идентификатор 48619.506.403, и
да бъде отменен на основание чл.537,ал.2 ГПК като неверен к.н.а за собственост №57, том II,
рег.№1672, дело №257 от 2010 на нотариус Мария Василева, рег. №370 на НК само по
отношение на процесния имот. Твърденията са, че наследодателят на ищците С. К. Д., б.ж.
на гр.Царево, поч. на 04.01.1982 г. е придобил собствеността върху лозе от един декар и
празно място за лозе от един дка, находящо се в местността „Лозята на стария квартал“ на
гр.Мичурин на основание Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои
недвижими имоти през 1965 г. от наследодателя на ответниците С. К. К.. През 1970г. С. К.
Д. се е разпоредил с 1 дка от описания имот като го продал на Веселин Методиев Андреев и
Никола Иванов Николов. Останалата част от 1 дка Ковачев заградил, облагородил, построил
2
бунгало, засял овошки и владял необезпокоявано до смъртта си през 1982г. След това
наследниците /ищците по делото/ продължили за го владеят в същите граници. Посочват, че
ответниците в качеството си на наследници на С. К. К. са заявили пред ПК-Царево и са
признати за собственици на 1 дка лозе в местността „Вургурски път“, парцел 120 по
земеустройствения план от 1929 година, като им е било отказано възстановяване на правото
на собственост върху 2 дка лозе, продадени с нот. акт №44 от 1965г., а 1 дка е отчужден за
вододайна зона, без да влиза в блокове на ТКЗС и не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Със заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 2006г. на кмета на Община Царево на
наследниците на Калудов е възстановена собствеността върху новообразуван имот с
идентификатор №486190802166 с площ от 1313 кв.м., при подробно описани граници като
последните са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Въз основа на
същия към настоящия момент в КККР са попълнени като собственици ответниците.
Твърденията са, че те не са собственици, тъй като в тяхна полза не е проведена земеделска
реституция-има постановен отказ, а това влече нищожност на последващата заповед.
В срока за отговор ответниците са направили възражения за недопустимост на така
предявения иск. Посочват, че се касае за спор за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, но
по делото нито има твърдения, нито се сочат доказателства за това, че имотът е възстановен
по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищците, че имат такова право или са инициирали процедура по
чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ, или че са предявили иск по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ до изтичане на преклузивния
срок 12.05.2007, посочен в §22 ПЗР на ЗИСЗСПЗЗ.Тъй като всички посочени срокове са
изтекли, предявеният иск е недопустим. Допълнително се посочва, че ищците са участвали в
административното производство по оспорване валидността на заповед №РД-
01/750/28.09.2006г. на Кмета на Община Царево, който със Заповед №РД-01-715/17.10.2011г.
е отменил тази от 28.09.2006г., което е приключило в полза на ответниците. Следователно
към 2006 г. ответниците са признати от материално-правна гледна точка за собственици на
процесния имот със стабилизиран и неотменим административен акт. Излагат подробни
доводи и по същество.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, ангажирана е съдебно-техническа
експертиза.
С обжалваното определение /неправилно именувано решение, произовдството по дело се
прекратява с определение/ въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният
съд е приел, че спорът за собственост между страните е окончателно решен, поради което
предявения иск е недопустим и е го е оставил без разглеждане.
Бургаският окръжен съд, при така установените факти следното:
Интересът от предприетата искова защита следва да е налице по всеки един иск,
включително и по установителните, поради което съдът е длъжен да следи за наличие на
процесуалните условия, обуславящи съществуването на правото на иск. Съобразно
установената практика на ВКС за правния интерес като положителна процесуална
предпоставка за допустимост на установителния иск за собственост (било той положителен
3
или отрицателен) съдът изхожда единствено и само от направените в исковата молба
фактически твърдения, като за наличието на предпоставката съдът извършва преценка във
всеки отделен случай с оглед конкретните специфики на казуса.
В случая ищците твърдят, че наследодателят им е придобил процесния недвижим имот през
1965 г. / по-късно, през 1970г., се е разпоредил с част от него/, като и към настоящия момент
те го владеят и ползват необезпокоявано и никога не е губена собствеността върху него. От
друга страна ответниците заявяват собственически права на основание земеделска
реституция, която е завършила със заповедта по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно е
налице колизия на права, очертала се след влизане в сила плана на новообразуваните имоти
и издаване на заповед в полза на правоимащите, /в случая ответниците/, което съставлява
спор за материално право. Допустимостта на предявения иск се обуславя именно от
завършената реституционна процедура по ЗСПЗЗ за ответниците. При възникване на
конкуренция, а това е настоящия случай, е налице спор за материално право. Този спор не е
в тесния смисъл на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който разрешава спора в рамките на
реституционната процедура по ЗСПЗЗ и когато и двете страни са заявили права по ЗСПЗЗ, а
е установителен иск по чл.124, ал.2 ГПК вр. §4к, ал.8, т.1, предл. 2ро от ПЗР на ЗСПЗЗ. По
никакъв начин не може да се приеме, че административното производство, в което страна са
били и ищците би могло да разреши спор за собственост. Същото държи сметка само за
законосъобразността на атакувания административен акт, формалното наличие на
предпоставките за издаването му, но не и принадлежността на правото на собственост.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното определение /именувана решение/ е
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото да бъде
върнато на друг състав на първоинстанционния съд, който да разреши спора по същество.
С частната жалба е направено искане за присъждане на разноски в рамките на настоящото
производство. По искането следва да се произнесе съдът при решаване на спора, като вземе
предвид всички разноски направени в производството, включително и в настощото.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ /именувано решение/ №46 от 26.11.2021г. по гр.д.
№196/2021г. по описа на Районен съд Царево, с което е оставен без разглеждане като
недопустим предявения от Д. СТ. Р., К. СТ. К., Ж. СТ. Т., Н. СТ. Т. и СТ. Й. АТ. против М.
СТ. Щ., М. АЛ. К., АНТ. СТ. В. и АЛ. СТ. АЛ. иск за приемане на установено между
страните, че ищците са собственици на основание наследство и давност на ПИ с
идентификатор №48619.506.423 по КККР на гр.Царево, област Бургас, одобрен със Заповед
№РД-18-56/24.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на ПИ:гр.Царево, п.к.
8260, ул. „Тридесет и шеста“ с площ от 1312,00 кв.м. с трайно предназначение на
територията-урбанизиран с начин на трайно ползване-за друг вид застрояване, при граници
и съседи:ПИ с идентификатор 48619.506.422, ПИ с идентификатор 48619.506.424, ПИ с
4
идентификатор 48619.506.403 И отменен на основание чл.537,ал.2 ГПК като неверен к.н.а за
собственост №57, том II, рег.№1672, дело №257 от 2010 на нотариус Мария Василева, рег.
№370 на НК само по отношение на процесния имот.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд-Царево за продължаване на
съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество съобразно дадените
указания.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5