Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.02.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Д. Михов административно дело №
1153 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 54,
ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.В.К. ***, чрез процесуален
представител, срещу Заповед № 18 – 3880 – 12.04.2022г.
на Началника на СГКК гр. Варна, с която е одобрено изменение на
кадастралната карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти на гр. Варна относно
сграда с идентификатор 10135.*****.2 в поземлен имот с идентификатор 10135.*****с
административен адрес гр.Варна, ул.“Крали Марко“ № 7.
С жалбата са изложени доводи за незаконосъборазност за
обжалваната заповед, поради издаването ѝ в нарушение на
съдопроизводствените правила. Направено е искане за отмяна на обжалвания
административен акт. В пледоария по съществото на спора и в допълнително
представена по делото писмена защита се поддържа искането за отмяна заповедта
на Началник СГКК – Варна като незаконосъобразно издадена, постановена при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на
приложимия материален закон. До съда е отправено искане за присъждане на
сторените в хода на съдебното производство разноски, за които е представен
списък.
Ответникът по делото – Началника на СГКК гр. Варна в
депозирано писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, с
оглед на което се настоява да бъде отхвърлена от съда. Твърди се, че с
извършеното със заповедта изменение в контура на сграда с кадастрален
идентификатор 10135.*****.2 (гараж) не се нарушават правата на
останалите собственици в имота. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар в случай, че жалбата се уважи и размера на претендирания
адвокатски хонорар надвишава установения в Наредба №1/ 09.07.2004 г. минимален
размер.
Заинтересованата страна – В.Г.Б., чрез пълномощника си
оспорва жалбата като неоснователна и пледира за нейното отхвърляне като такава.
В съдебно заседание, проведено на 09.11.2022 г. процесуалният представител е
изразил становище, че оспорената заповед е издадена от ответника след
изясняване на всички факти, които са от значение за изхода на административното
производство, в това число изяснено е и това, че оспорващата С.В.К. – Д. и
заинтересованата страна В. Г. Б. са единствени собственици на ПИ с
идентификатор 10135.*****при съответните квоти, съобразно притежаваните от тях
титули за собственост. Производството пред органа е инициирано от Б. именно с
цел данните в КК на гр. Варна досежно притежавания от него гараж да се
съобразят с действителното положение, след като установил, че същият е нанесен
в картата с площ от 22 кв.м., което надвишава действителната такава. Претендира присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Административен съд-Варна, като взе предвид изложените
от страните доводи, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Административното производство е започнало във връзка
с постъпило заявление вх. № 01-112453 от 28.02.2022 г.
от В. Г. Б.. С него е поискано в КК на гр. Варна да бъде извършено
изменение паради настъпили промени (грешки) относно кадастрален обект с
идентификатор 10135.*****.2 (гараж) с
площ от 22 кв.м., находящ се в ПИ 10135.*****с административен адрес гр. Варна,
ул.“Крали Марко“ № 7. Към заявлението е приложен Нотариален акт № 121, том
ХХІІІ, дело № 7042 от 30.09.1992 г. на нотариус с район на действие РС – Варна,
с който заявителят Б. се легитимира като собственик на кадастралния обект, във
връзка с който е подадено заявлението. Едновременно с това е поискано да се
издаде скица за същия кадастрален обект след нанасяне на изменението в КК на
гр. Варна. Към доказателствата по делото от ответника е представена депозираната
от заявителя ведно със заявлението скица-проект с нанесени котировки и
останалата документация във връзка с исканото изменение, както и обяснителна
записка към проекта, изготвени от правоспособно лице. Представено е и издадено
от ответника Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №
25-53378/ 23.02.2022 год. във връзка с образуваното административно
производство.
След като се запознал с административната преписка и
установил, че са налице всички предпоставки за уважаване искането на Вл. Б.,***
издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 18 – 3880 –
12.04.2022 год., с която е одобрено исканото изменение на кадастралната карта
на гр. Варна относно сграда с идентификатор 10135.*****.2
в поземлен имот с идентификатор 10135.*****с административен адрес гр. Варна, ул.“Крали Марко“ № 7.
Последвало е съдебното оспорване на административния
акт, във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
За издаване на процесната Заповед № 18 – 3880 –
12.04.2022г. на Началника на СГКК гр. Варна оспорващата Снежана В. К. – Д. е
уведомена с писмо изх. № 24-11282/ 12.04.2022 година. Видно от представеното на
лист 38 от административната преписка известие за доставяне, същата го е
получила на 27.04.2022 година. Жалбата срещу административния акт е постъпила в
деловодството на органа на 03.05.2022 год., видно от представения върху нея
входящ номер. Пред съда К. – Д. обосновава правния си интерес от оспорване на
акта с представения титул за собственост (л. 80 – 83 от делото) – нотариален
акт вх. рег. № 1061 на СВ – Варна при РС- Варна от 18.01.2022 год., Акт № 182,
том ІІ, дело № 408, който я легитимира като собственик на апартамент №1 с идентификатор 10135.*****.1.1, находящ
се на първи етаж в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, район
Одесос, ул. „Крали Марко“ №7 ведно с прилежащото към него избено помещение,
както и на 1/3 (една трета) идеална част от ПИ с идентификатор 10135.*****. С
жалбата е сезиран териториално и материално компетентния съд. Предвид горните
установявания настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално
допустима и следва да се разгледа от съда по същество.
По основателността на жалбата:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Заповед № 18 – 3880 – 12.04.2022г. на Началника на
СГКК гр. Варна, с която на основание чл. 54, ал.4, вр. чл. 54, ал.1 и чл. 51,
ал.1, т.2 от ЗКИР е одобрено изменение на КК и КРНИ на гр. Варна относно сграда
с идентификатор 10135.*****.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.*****с административен адрес гр.Варна, ул.“Крали
Марко“ № 7.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.54, ал.4 вр. ал.1 от ЗКИР, в
предвидената от закона форма, като са посочени както фактическите, така и
правните основания за издаване на акта.
При постановяването му не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяната му на
това основание. Жалбоподателката С.К. – Д., като
заинтересована страна в административното производство по ЗКИР, е надлежно
уведомена за откриването му и за неговия характер с Уведомление Изх. № ВН-7490
от 10.03.2022 год., приложено към доказателствата. Същата се е възползвала в
пълен обем от предоставените ѝ от закона процесуални права, като е
депозирала пред Началника на СГКК – Варна възражение вх. № 02-285/ 16.03.2022
година. Обстоятелството, че същото не е уважено от ответника не е индиция за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, особено като се има
предвид, че то е коментирано в мотивите на оспорената заповед.
Неоснователни и недоказани са твърденията на
оспорващата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
производството пред органа предвид неучастието на други заинтересувани лица
в него. На първо място съдът намира за
недопустимо да се търси защита на собствени права с доводи за нарушаване на
чужди такива, а на следващо място – в хода на настоящото съдебно производство
не се установи други лица да разполагат с вещни права върху имота, освен
жалбоподателя С. В. К. – Д. (собственик на 1/3 от ПИ 10135.*****) и
заинтересованата страна В. Г. Б.. Това се установява както от съдържанието на
процесната Заповед № 18 – 3880 – 12.04.2022г., където са посочени данни за
собствеността както на процесната сграда с идентификатор 10135.*****.2 (хангар,
депо, гараж), така и на самия ПИ 10135.*****. Този
извод на съда се подкрепя от представената с административната преписка скица
на имота (л. 41 от преписката) от 17.05.2022 г., а така също и от представената
от самата оспорваща скица на поземления
имот (л. 85 от делото) от 17.06.2021 г., изготвена за нуждите на нотариалното
производство по придобиване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ПИ
10135.*****.1 и на 1/3 от ПИ. Пред съда е представен НА вх. рег. № 19339 от
31.08.2011 г. (л. 75 от делото), видно от съдържанието на който М В Д – племенник на В. Г. Б., се е разпоредил с
притежаваната от него 1/15 част от имота в полза на вуйчо си В.Б..
Относно приложението на материалния закон, съдът съобрази
следното:
От анализа на представените от страните доказателства,
събрани в хода на съдебното дирене, се установява, че на практика с оспорената
Заповед № 18 – 3880 – 12.04.2022г. на Началника на СГКК гр. Варна е извършено
изменение единствено в графичната част на КК на гр. Варна на кадастралните
данни на кадастрален обект с идентификатор 10135.*****.2,
който с издадената Заповед № РД-18-98/ 10.11.2008 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър – София
е нанесен с граници и площ от 22 кв.м., което не кореспондира с данните,
отразени в притежавания от него титул за собственост – НА № 121, том ХХІІІ,
дело № 7042 от 30.09.1992 г., където гаражът е посочен с площ от 15 кв. метра.
Видно от обяснителната записка, приложена към заявлението на извършване на
административната услуга, след извършени на място замервания от правоспособно
лице – геодезист е установено, че реалната площ на гаража е 16,77 кв. метра.
Това е било основанието компетентният орган да извърши изменение в КК на гр.
Варна на основание чл. 54 от ЗКИР като нанесе кадастралния обект с площ от 17
кв.м., което съответства на реалното положение, доколкото разликата от 0,23 м.
представлява допустима разлика по смисъла на чл. 19 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри.
С оспорената заповед не е извършвана промяна в
кадастралния регистър на недвижимите имоти към КК на гр. Варна и данните в него
са останали такива, каквито са били и преди издаване на процесната заповед. За
собственик на процесния кадастрален обект – „хангар, депо, гараж“ и преди
издаване на акта и след това е посочен единствено В.Г.Б. въз основа на
цитирания по-горе нотариален акт.
Неоснователно от процесуалния представител на
оспорващата се заявява незаконосъобразност на заповедта поради липсата на
процесуалните и материални предпоставки на Закона за устройство на територията
/ЗУТ/. Следва да се има предвид, че административното производство, което е
завършило с издаване на оспорения административен акт, се е развило пред
Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, поради което същото се развива по реда на
друга нормативна уредба, а именно Законът за кадастъра и имотния регистър и Наредба
№ РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри като подзаконов нормативен акт,
регулиращ същата материя.
Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР, кадастър е
съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни,
поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред,
като обхваща и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти; данни
за другите вещни права върху недвижимите имоти; данни за държавните граници,
границите на административно-териториалните единици, землищните граници и
границите на територии с еднакво трайно предназначение; данни за зони на
ограничения върху поземлените имоти. От анализа на цитираната правна уредба се
налага извод, че въпросът за законосъобразното или обратното – за незаконосъобразното
изграждане на кадастралните обекти, нанесени в кадастъра, не представлява „кадастрални
данни“ по смисъла на закона. Ето защо изложените от оспорващата С.К. – Д. доводи
относно незаконосъобразното изграждане на процесния гараж са неотносими към
въпроса за законосъобразност на оспорената заповед, респективно неотносими са и
към предмета на разглеждания правен спор, поради което ще бъдат оставени от
съда без коментар.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗКИР, кадастралната
карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се
изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра,
настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните
регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка.
Подложената на съдебен контрол в настоящото
производство заповед е издадена по реда на чл. 54 от ЗКИР, където законодателят
е разписал реда за отстраняване на „непълнота или грешка“ в КК. За да е налице
"непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно легалната
дефиниция на понятието, дадена в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /в относимата
редакция ДВ бр. 57/2016 г. /, трябва да има несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние. В конкретния случай тази
предпоставка е налице, доколкото, видно от доказателствата, към момента на
одобряване на КК за гр. Варна със Заповед № РД-18-98/ 10.11.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК – София, процесният гараж е нанесен с площ от 22
кв.м., което не съответства нито на данните от титула за собственост, който
легитимира Б. като негов собственик, нито с действителното положение след
направените измервания на място по повод откритата пред ответника процедура.
Независимо от изложеното дотук, заповедта е
незаконосъобразна.
Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотата или
грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след
разрешаването на спора по съдебен ред. Следователно, при наличие на спор за
материално право измененията на КК и КР, свързани с непълнота или грешка във
връзка със спора, могат да се отстранят чак след разрешаването на този спор по
съдебен ред. Изменението преди разрешаване на спора е недопустимо. Видно от
доказателствата по делото, жалбоподателката е направила възражения срещу
поисканото изменение още в хода на производството пред ответника, като
изтъкнатите от нея доводи безспорно представляват индиция за наличие на спор за
материално право. При наличие на данни за такъв спор административният орган е
следвало да се съобрази с изискването на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Последната норма в
нейната актуална редакция, макар и да не изисква изготвяне на акт за непълноти
и грешки, задължава органа при установяване на спор за материално право (спор за
собственост), да не извършва исканото изменение до приключване на отделно
исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено
нещо за тях.
Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да се
установят реално съществуващите граници на имота или на кадастрални обекти в
него и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички
засегнати лица. Липсата на такова съгласие, какъвто е настоящият случай,
предвид направеното възражение срещу изменението от оспорващата К. - Д. и
представените от нея доказателства, може да бъде преодоляна само с влязло в
сила съдебно решение за установяване на правата на засегнатите лица, но не и
чрез други способи или обстоятелства.
При наличен спор за материално право, не са били
налице предпоставките на посоченото в заповедта основание за изменение на КККР
поради непълноти и грешки. Напротив, в този случай административният орган, при
условията на обвързана компетентност е следвало съгласно чл.54, ал. 2 ЗКИР да
не издава заповед за изменение на КККР, преди приключване на спора по съдебен
ред. Този спор се явява преюдициален спрямо административното производство за
отстраняване на грешки в кадастралната карта на гр. Варна по отношение на
кадастрален обект с идентификатор 10135.*****.2, поради което следва да се
изчака разрешаването му по съдебен ред. При липса на такова съдебно решение,
заповедта за изменение на КККР е преждевременно издадена, което обуславя
нейната незаконосъобразност.
При този изход на спора и с оглед своевременно
заявеното искане за присъждане на разноски по делото, същото следва да бъде
уважено. Следва да бъдат присъдени в полза на оспорващата С В.К. - Д. разноски
в размер на 1250 лв. съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд- Варна, V състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.В.К. – Д.
с ЕГН **********,*** Заповед № 18 – 3880 – 12.04.2022г. на Началника на
СГКК гр. Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и
кадастрален регистър на недвижимите имоти на гр.Варна относно сграда с
идентификатор 10135.*****.2 в поземлен имот с идентификатор 10135.*****, с
административен адрес гр. Варна, ул.“Крали Марко“ № 7.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър -
Варна да заплати на С.В.К. – Д. с ЕГН ********** сумата
от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: