Р Е Ш Е Н И Е
№ 638 11.06.2020
г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: Ирина Ламбова
Прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от
съдия М.Николова КАНД номер 418 по описа за 2020 година.
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна жалба на „МЕНА 2018”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, представлявано от Венцислав
Димитров, чрез адв.
В.В. против Решение № 389/16.12.2019 г. постановено по
а.н.д. № 1386/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 353247-F393003/15.08.2018 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което на касатора за нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
В касационната жалба се излагат възражения,
идентични с тези направени пред първата инстанция, а именно че оспореното
съдебно решение е неправилно, тъй като се оспорва извършеното нарушение и
правната му квалификация. Претендира се наличието на чл. 28 от ЗАНН. Иска се
отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се
представлява от адв. В., която поддържа жалбата.
Ответникът
по касацията не изпраща процесуален представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното
постановление отговорността на касаторът е ангажирана за това, че при осъществена
на 02.07.2018 г. в 15:40
часа проверка на търговски обект -
сергия за чанти и портмонета, находяща се в гр. Несебър, ул. „Мена”, № 9а,
стопанисван от „МЕНА 2018” ЕООД, при извършване на контрола
покупка на 1 брой лента за коса,
на стойност 5 лева, в издадения фискален бон
не са се съдържали задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от
сочената наредба, а именно: наименование на стоката.
За
установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ F393003/04.07.2018 г.,
въз основа на който е издадено и процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение РС – Несебър е приел,
че АУАН и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в
рамките на тяхната компетентност. Относно възражението в жалбата, че дружеството неправилно е било санкционирано
по чл.185, ал.1 от ЗДДС, съдът е
посочил, че нарушението е описано с
достатъчна яснота, като непосочването на санкционната норма в пълнота, т.е.
чл.185, ал.2, изречение последно във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, не
накърнява съществено правата на нарушителя. Съдът е коментирал събраните по
делото доказателства, като е заключил, че извършването на нарушението
е безспорно доказано. Изложил е и детайлни мотиви за неприложимост на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Така постановеното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК, като същата не се и оспорва. При постановяването на
съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в
съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения
му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента
на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното
административно наказание.
От анализа на доказателствата по
делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на касатора. Ето защо, съдът намира за
правилно
заключението на първата инстанция за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на НП. Съдът е приел за установено, че е извършено
нарушение по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 и
административно-наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на изречение
второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, което препраща към първата алинея на
разпоредбата. Наказателните разпоредби препращат към нормата на чл. 118 от ЗДДС, тъй като Наредбата е издадена именно по прилагането на чл. 118 от ЗДДС.
Правилно е отбелязано и че нарушението е описано с достатъчна яснота, като непосочването на
санкционната норма в пълнота, т.е. чл.185, ал.2, изречение последно във връзка
с чл.185, ал.1 от ЗДДС, не накърнява съществено правата на нарушителя.
Настоящият съдебен състав също не
констатира наличието на основания и предпоставки за определянето на случая за
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице данни за по-ниската степен
на обществена опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид. По отношение неоснователността и на останалите,
изложени в касационата жалба възражения, следва да се посочи, че в обжалваното
съдебно решение са изложени подробни съображения, които съставът на съда изцяло
споделя и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
С оглед изложеното, настоящият
касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се
явяват неоснователни, а оспореното решение, като постановено при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 389/16.12.2019 г. постановено по а.н.д. № 1386/2019 г. по
описа на Районен съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.