Решение по дело №1600/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1291
Дата: 9 октомври 2020 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20207040701600
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер            1291                                    09.10.2020 г.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                       Членове: АТАНАСКА АТАНАСОВА

         ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1600 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Министерство на културата, чрез юрисконсулт, против Решение № 68 от 06.07.2020г., постановено по АНД № 75 от 2020г. по описа на Районен съд – гр.Поморие, с което е отменено наказателно постановление № 7337 от 25.03.2020г., издадено от заместник-министър на Министерството на културата, с което на „Чардаклиев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ахелой, ул.„Велека”№ 9, представлявано от Д.П.Ч.и Р.Г.И./заедно и поотделно/, за нарушение по чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), на основание чл.98в, ал.1 от ЗАПСП, вр. с чл.97, ал.1, изр. последно от ЗАПСП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Касационният жалбоподател намира оспореното решение за неправилно поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се изводът на районния съд, според който е прието нарушение на императивната норма на чл.18 от ЗАНН, като основание за отмяна на санкционния акт. Не се споделя становището и за приложение института на чл.28 от ЗАНН, каквито мотиви изложил първоинстанционния съд при отмяната на НП. Иска първото решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, при отхвърляне на касационната жалба и евентуално присъждане разноски на ответника по касация, прави възражение за прекомерност за евентуално претендираното адвокатско възнаграждение, а именно за суми над установения минимален размер, съгласно чл.36 от ЗА.

       Оплакванията в жалбата съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалноправни норми.

В съдебно заседание, касаторът не изпраща представител. В писмени бележки поддържа жалбата и иска присъждане на разноски.

Ответникът по касация– „Чардаклиев” ООД, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмена защита, постъпила след датата на съдебното заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Застъпва становище за наличие на предпоставките за приложение института на чл.28 от ЗАНН, както сторил РС-гр.Поморие. Иска се оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила, а в условието на евентуалност, ако съдът отмени решението на първата инстанция, моли да бъде изменено наказателното постановление досежно размера на определената имуществена санкция, която да бъде намалена до минимума.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на оспорването. Предлага се отмяна на решението на РС-Поморие и постановяване на друго решение по съществото на спора, с потвърждаване на процесното НП.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – гр.Поморие било образувано по жалба на „Чардаклиев” ООД, против наказателно постановление № 7337 от 25.03.2020г., издадено от зам. министър на МК, с което за нарушение по чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от ЗАПСП, на основание чл.98в, ал.1 от ЗАПСП, вр. с чл.97, ал.1, изр. последно от ЗАПСП на фирмата била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

С оспореният съдебен акт, Районен съд – гр.Поморие отменил наказателното постановление. При постановяване на това решение съдът приел, че на датата 19.08.2019г., когато било извършена проверката в обект- ресторант „Прованс“ в гр.Ахелой е констатирано публично изпълнение на запис на звукозаписите на две отделни произведения, които са обект на отделна защита и в този смисъл са нарушени правата на два отделни субекти- носители на авторски права. Авторите на песните са различни лица. В единият случай, носителят на правата е дружеството „Орфей мюзик“ ЕООД, а по отношение на второто музикално произведение, носителят на продуцентските права е дружеството „Юнивърсъл Мюзик Румъния“. При това положение, ако и да е било извършено нарушение в този обект, стопанисван от ответника, след като са налице два обекта на закрила, респективно се засягат самостоятелни права на два обекта на авторското право, са налице две отделни нарушения. Съдът обосновал извод за нарушаване на императивната норма на чл.18 от ЗАНН, с оглед постановяване на една обща имуществена санкция за така описаните две отделни нарушения. Тази материална незаконосъобразност на издаденото НП обусловила и цялостната отмяна на постановлението. На следващо място, решаващият състав посочил, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на НП, съгласно чл.28 от ЗАНН, при което органът следвало само да предупреди дружеството, а не да налага санкция, с което съдът приел процесният случай и за маловажен.

        Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО, като краен резултат.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал фактическата обстановка, събраните по делото доказателства и е направил анализ на обстоятелствата, които са включени в състава на вмененото на дружеството деяние, като е достигнал принципно до верни правни изводи, по отношение наличието на нарушение на чл.18 от ЗАНН. Настоящият касационен състав се солидаризира с аргументите на районния съд за материална незаконосъобразност на НП обусловила отмяната на постановлението, предвид констатираните при проверката две отделни нарушения, за всяко от които следвало да се наложи отделна санкция, както указва законодателя в тази императивна разпоредба.

Следва да се отбележи, че съгласно чл.35, вр. с чл.58 от ЗАПСП, съгласието за използване на защитеното от този закон произведение се дава писмено от автора на всяко едно произведение. При проверката е установено публично изпълнение на две отделни музикални произведения, описани конкретно в НП,  без необходимото по закон съгласие на носителите на продуцентските права или представляваща организация за колективно управление на продуцентски права, предвидено в чл. 86, ал.1, т.3, пр.1, във вр. с чл.72, т.2 от ЗАПСП. Обаче, всяко едно от тези произведения е обект на авторското право, поради което и при така направените констатации, юридическото лице следва да е осъществило две отделни административни нарушения, но органът наложил едно наказание, в противоречие с указанията на чл.18 от ЗАНН.

  Съгласно чл.97, ал.1, т.5 от ЗАПСП наказание се налага на лице, което използва чрез публично изпълнение на запис произведения, записани изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения, радиопрограми или телевизионни програми. От събраните доказателства  се установява, че по време на извършване на проверката от контролните органи, в проверяваният обект е звучал запис на две музикални произведения, които са индивидуализирани по автор и изпълнител в АУАН и НП.

Нормата на чл.58 от ЗАПСП регламентира, че авторът на музикално, литературно или аудио-визуално произведение, което е разгласено, дава предварително писмено съгласие за публично изпълнение на живо или чрез запис. Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, а в случаят- като музикални произведения. Съгласно посочената разпоредба всяко музикално произведение е обект на защита на авторското право, поради което неспазването е отделно неизпълнение на задължение към Държавата и следва да се определи съответстващото му административно наказание.

Не се споделя само становището на предходната инстанция, че е налице и друго основание за отмяна, а именно чл.28 от ЗАНН. Това е така, предвид факта, че след като са констатирани две отделни нарушения няма как обективно случаят да се приеме за такъв с по-ниска степен на обществена опасност, което да го окачестви и като маловажен. Следователно, наличието на констатирано нарушение по чл.18 от ЗАНН при постановяване на процесното НП, поради това, че органът наложил една санкция за две отделни нарушения, обективно изключва възможността тези нарушения да се приемат като такива с по-ниска обществена опасност, най-малкото поради броя на правонарушенията.

Обобщено, касационният състав намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, с оглед контекста на изложеното по-горе, поради което следва да бъде оставено в сила, респективно жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, което обуславя оставянето й без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

     ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68 от 06.07.2020г., постановено по НАХД № 75 от 2020г. по описа на Районен съд – гр.Поморие.

 

      РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                               Председател:

 

 

                    Членове: 1.                                               2.