Р Е Ш Е Н И Е
№ 768
17.06.2019г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХІ
наказателен състав
На 04.06.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Иванов
Секретар: Снежана Петрова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Иванов НАХ дело №1696 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба, подадена от М.П.П., ЕГН **********,*** срещу Наказателно постановление № РД-05-2/21.03.2019 г., издадено от
директор на РЗИ – Бургас, с което на жалбоподателката
на основание чл. 218, ал. 1 ЗЗ за извършено нарушение по чл. 56, ал. 1 ЗЗ е
наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Жалбоподателката, редовно
уведомена, не се явява, представила е писмено становище.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, представляват се от П.. Оспорва жалбата и моли
да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна:
На 04.12.2018г. свидетелят Б.Ц. на
длъжност главен инспектор в отдел ДЗК, дирекция ОЗ при РЗИ – Бургас по сигнал
извършила проверка в в обект, представляващ закрито
обществено място коктейл-бар „Ш.“, с адрес гр. *******. На място установила жалбоподателката като
клиент на обекта, както и че същата пуши цигара от тютюневи изделия, с което
нарушила забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. След
установяване на нарушението свидетелят Ц. съставила на жалбоподателката
АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение,
наказателно постановление, констативен протокол, свидетелските показания на актосъставителя Ц..
Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което
съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на
актосъставителя изцяло се подкрепят от събраните
писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено
са описани в пълна степен в АУАН и в НП.Спазени са всички права на защита на нарушителя в административнонаказателното производство срещу него.
С разпоредбата на чл. 56, ал.1
от ЗЗ законодателят е въвел забрана за тютюнопушене в закрити
обществени места. Субекти на забраната са както посетителите и клиентите на
тези обекти, така и лицата, които ги стопанисват, като за тях отговорността
възниква поради това, че допускат или разрешават тютюнопушене в тях. Съгласно
легалната дефиниция по § 1а от ДР на
ЗЗ "обществени места" това са всички места, които са
обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на
собствеността или правото на достъп. Съобразно нормативно определените критерии
коктейл-бар „Ш.“, покрива признаците на закрито обществено място. От събраните доказателства и в частност от
показанията на свидетеля Ц. се установява, че жалбоподателката
е пушила на обществено закрито място, а именно коктейл-бар „Ш.. В показанията си този свидетел излага, че при извършване
на проверката на място в обекта лично е възприела, че жалбоподателката
пуши цигара.
Във връзка с изложените в жалбата и писменото становище доводи за
непознаване на режима за пушене в заведенията в гр.Бургас, следва да бъде
посочено, че първо забраната за пушене в закритите обществени места важи на
територията на цялата страна, а не само в гр.Бургас, и второ незнанието на
закона не извинява никого (доколкото може да се изведе твърдение на жалбоподателката, че не е знаела, че е извършва нарушение),
като това правило, макар и да не е изрично формулирано, логически произтича от
действието на всяка правна норма, от всеобщата й задължителност за всички и се
прилага безусловно за всеки нормативен текст след обнародването му в
"Държавен вестник".
За извършеното от жалбоподателката
нарушение нормата на чл. 218, ал. 1 ЗЗ предвижда наказание глоба в размер от
300 лв. до 500 лв. Посочената санкционна норма правилно е приложена от АНО като
относима в настоящия случай и на жалбоподателката
е било наложено наказание в минимално предвидения размер от 300 лв. Следва да
се посочи, че с предвидения по закон сравнително висок долен праг на
наказанието се цели засилена охрана на обществени отношения, свързани с
опазване здравето на гражданите, тъй като наказанието, освен всичко друго, има
и превъзпитателен и превантивен ефект по отношение на нарушителите.
Наказанието, макар високо само по себе си, е наложено в минимално предвидения в
чл. 218, ал.
1 ЗЗ размер от 300 лв., поради което при доказаната съставомерност на административното нарушение за съда не
съществува възможност за редуцирането му чрез изменение на наказателното
постановление в частта на наложената с него имуществена санкция.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения
съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. №
1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93,
т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. След извършена преценка и като съобрази посоченото по-горе
тълкувателно решение, настоящият състав счита, че в случая не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Процесното
нарушение засяга важни обществени отношения, свързани с опазване здравето на
гражданите. Извършеното от жалбоподателката деяние не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от същия вид. Не са налице обстоятелства, които да
определят деянието като маловажно.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при правилното приложение на процесуалния и
материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-2/21.03.2019 г., издадено от директор на
РЗИ – Бургас, с което на М.П.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 218, ал. 1 ЗЗ за извършено нарушение по чл. 56, ал. 1 ЗЗ
е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд-гр.Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.