№ 1793
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501470 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Производството по делото е
образувано по въззивна жалба на Г. П. Р., чрез особен представител адв. О.К.-ВАК, срещу
решение № 300 от 03.02.2021г., постановено по гражданско дело № 185 по описа за 2020 г. на 53
състав на Районен съд – Варна, с което е изменен размера на издръжката, определна с решение №
1471/25.03.2015г., постановено по гр.д. № 10912/2014г. по описа на ВРС, дължима от Г. П. Р. в
полза на детето С.Г.П., чрез неговата майка и законен представител Г. СТ. Г., като я увеличава от
100лв. на 162,50лв., считано от 09.01.2020г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване и Г. П. Р. е осъден да заплати на Г.Г. разноски в размер на 187,50лв.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 90лв., в полза на бюджета на съдебната власт, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, поради необоснованост. Счита
се, че неправилно и необосновано съдът е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска
по чл.150 СК. Въззивникът твърди, че няма възможност да заплаща увеличеният размер на
издръжката, тъй като не разполага с постоянни трудови доходи. Твърденията, че е предлагал в
някои периоди на Г.Г. парични суми над определените от съда за издръжка и е закупувал храни и
подаръци на детето не установяват възможност за заплащане на издръжка в размер на 162,50лв.
ежемесечно и постоянно. Моли за отмяна на решението и постановяване на нова, с което искът да
се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззивницата с писмен отговор оспорва въззивната жалба,
като неоснователна.
Отправена е насрещна жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска за
увеличение на дължимата в полза на детето издръжка за разликата от 162,50лв. до предявения
размер от 200лв. Счита, че в посочената част решението е неправилно и несправедливо.
Претендира за присъждане на разноските по делото.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба Г. СТ. Г., като майка и законен представител на С.Г.П., р. на 29.10.2013г.,
1
твърди, че с влязло в сила решение №1471 от 25.03.2015 г., постановено по гр.д. № 10912/2014 г.,
по описа на Варненски районен съд, ответникът, като баща на детето С. е осъден да заплаща
издръжка в размер на 100 лева,, считано от 28.08.2014г. до настъпване на законово основание за
изменение или прекратяване на издръжката. Ищцата излага, че от определяне на издръжката през
2015г. до момента са настъпили промени в нуждите на детето, свързани с неговото израстване и в
икономическите условия в страната. Предявява иск за изменение на присъдената издръжка,
посредством нейното увеличение на 200лв., считано от датата на предявяване на иска. Излага се, че
към момента на подаване на исковата молба детето е почти на 7 години и през учебната
2020/2021г. следва да е ученичка в първи клас. Посочва също, че трайно са нараснали нуждите на
С. от разходи за храна, облекло, разходи за обучение и извънкласни занимания ,в тази връзка има
допълнителни разходи за транспорт до училище, посещения при логопед. Ищцата работи на 4-
часов работен ден, за да може да полага грижи за детето.
В срока за отговор ответникът Г.Р. е оспорил исковата претенция, като излага становище, че с
оглед приложимия режим на лични отношения с детето, той предоставя нужната издръжка.
Твърди също, че се намира в затруднено материално положение и е в невъзможност да предоставя
издръжка в по-висок размер.
ВОС, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото заверено копие от Удостоверение за раждане се установява, че
родители на С., р. На 29.10.2013г. са Г. СТ. Г. и Г. П. Р..
Към момента на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, С. е на 8 години.
С решение, постановено по гр.д. № 1471/25.03.2015г. на РС Варна, Г.Р. е осъден да заплаща
в полза на детето С., чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на
100лв.
По делото е представено удостоверение изх.№ 2432/27.01.2020г. на СИС при ВРС, от което
се установява, че е образувано изп.д.№ 20193110408066, с взискател – ищцата по настоящото дело
и длъжник – ответника, с предмет присъдената с решението по гр.д. № 10912/2014г. издръжка в
полза на детето С..
Не е спорно също, че преките и непосредствени грижи за детето се упражняват от майката,
която осигурява и преимуществено средствата за издръжката му.
Представени са приходни квитанции, фискални бонове и рецептурни бланки, от които се
установяват заплатени такси за посещението на детето на детска градина в периода 2016г. – м.
януари 2020г., за посещения на школа по танци и разходи за закупуване на храна и лекарства.
По делото е представен трудов договор №20/25.09.2020г., от който се установява, че Г.Г.
получава месечно трудово възнаграждение в размерна 152,50лв.
Съгласно представените пред първата инстанция справка от НАП Варна и Св Варна, за
периода 01.10.2019г. – 31.10.2020г. няма данни за осигуряване на ответника. Същият не притежава
собственост върху недвижими имоти.
От представените пред въззивната инстанция касови бонове, квитанции и копия от купони
за храна, се установява, че ищцата е заплащала суми за закупуване на храна дрехи, учебни
пособия.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства. В показанията си, ангажирания
от ещцата свидетел Стефан Горанов/баща на ищцата/ заявява, че ответникът не е заплащал
издръжка за детето, на на няколко пъти е предлагал да даде суми на ръка но, Г.Г. е отказвала да ги
вземе. Посочва също, че за детето се налагат допълнителни разходи, свързани с посещения при
зъболекар и логопед. В показанията си, ангажираните от ответника свидетели заявяват, че знаят за
множество случаи, в които ответникът е предлагал големи суми в брой на ищцата, но тя ги
отказвала. Г.Р. не работи и няма постоянни доходи, а предлаганите пари били на свид. Р.а/майка на
ответника/ и неговия брат. Заявяват още, че ответникът купувал на детето храна и играчки, но
майката не разрешавала на детето да ги използва.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда,
че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
2
изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на
ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на детето С., изразяващо се
порастване на детето, посещение на редовна форма на обучение в училище, закупуване на
училищни пособия, необходимост от средства за заплащане на такси за извънкласни форми на
обучение. От изложените твърдения съставът намира, че основателни са посочените твърдения, че
израстването на детето и обучението му изисква и повече средства за закупуване на помагала,
както и средства за заплащане на такси за извънкласни занимания, за закупуване на дрехи и дневни
разходи. Постановеното решение, с което е определена издръжката в размер на 100лв., е влязло в
сила, когато детето е било на две години, като от тогава са изминали шест години, като
определената издръжка е под установения в закона минимален размер. Към настоящия момент
детето е на 8 години, като поради израстването и продължаване на обучението се налагат и повече
разноски за храна, облекло, дневни разноски, учебни помагала и материали и заплащане на такси
за обучение.Затова и съставът на съда приема, че е налице трайно изменение на потребностите на
детето С..
Не се установява изменение в нуждите на детето, възникнали поради изключителните
способности или специални потребности изискващи заплащане на средства в размер превишаващ
обичайния за дете на неговата възраст.
Изменение в доходите на бащата не е твърдяно. Увеличение в доходите не може да бъде и
установено предвид факта, че липсват данни за доходите му към периода на определянето на
предходната издръжка. Настоящият състав на съда приема, че предвид обстоятелствата, че
ответникът е в трудоспособна възраст и не представени доказателства, че страда от заболявания,
които препятстват или ограничават възможността за полагане на труд, същият би могъл да си
осигурява доход в размер поне на минималната за страната работна заплата.
Предвид всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите
на издържаното лице, обусловено от възрастта, е настъпило. Налице е и изменение в
икономическата обстановка в страната и размера на минималната работна заплата, както и
минималния размер на издръжката, дължима на непълнолетно дете. Посоченото налага допускане
на изменение на размера на определената издръжка като бащата следва да бъде осъден да заплаща
увеличен размер на издръжката – 162,50лв. Този извод се налага като съставът определя
необходима издръжка за 8-годишно дете средно 300 лв. месечно. От тях 137 лв. са за сметка на
майката, която е и родителят, полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето.
Ответникът следва да заплаща остатъкът от издръжката от 162,50 лв. Изменение следва да бъде
допуснато като определената издръжка бъде увеличена в посочения размер.
Решението на ВРС следва да бъде потвърдено и в частта, с която искът за изменение на
издръжката за разликата над 162,50лв. до претендирания размер от 200лв.
По разноските:
Предвид изхода от спора, въззивникът Г.Р. следва да заплати на Г.Г. сумата от 100лв.,
представляваща разноски във въззивното производство съразмерно на уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
За осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, на особения
представител адв. Куцарова следва да се определи възнаграждение в размер на 300лв. На
основание чл.78, ал.7 ГПК Г. П. Р., следва да бъде осъден да заплати на особения представител адв.
Куцарова сумата от 300лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 300 от 03.02.2021г., постановено по гражданско дело № 185
по описа за 2020 г. на 53 състав на Районен съд – Варна.
3
ОСЪЖДА Г. П. Р. ЕГН: 73032411008, да заплати на Г. СТ. Г., ЕГН ********** сумата от
100лв., представляваща разноски във въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. Р. ЕГН: 73032411008 да заплати на особения представител адв. О.Н.
Куцарова сумата от 300лв., на основание чл.78, ал.7 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4