РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. Силистра, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря М. Н. С.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20243420100861 по описа за 2024 година
Ищецът Г. К. У., действащ със съгласието на своята майка Г. П. Е.
твърди, че чрез спогодба, одобрена с определение № 760 от 25.11.2022 г. по
гр.д. № 1385 по описа на 2022 г., ответникът се задължил да му заплаща
месечна издръжка в размер на 200 лв. Счита, че в периода след постановяване
на решението разходите за неговата издръжка са се увеличили, тъй като се е
увеличила неговата възраст и са нараснали потребностите му, а отделно от
това се е променил и законовият минимум на издръжката, която родителите
дължат на непълнолетните си деца. Твърди също така, че активно тренира
футбол, като спортните му занимания били свързани със заплащане на
месечна такса от 40 лв., закупуване на спортна екипировка, както и заплащане
на допълнителни разходи – например такса за спортен летен лагер – турнир в
размер на 660 лв. Поради изложените причини моли съда да промени размера
на първоначално определената му издръжка, като му присъди такава в размер
на 350 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.05.2024 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Твърди, че понастоящем неговата майка не получава трудови доходи, а
единствено обезщетение за отглеждане на дете; счита, че ответникът има
възможност да дава издръжка в претендирания размер, тъй като се намира в
трудоспособна възраст, работоспособен е и има възможност да упражнява
трудова дейност. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът К. Г. У. признава иска до размера от 250 лв. месечно, а за
горницата оспорва същия като неоснователен. Твърди, че от пет месеца е
безработен, макар и активно търсещ работа, а преди това е получавал доходи,
1
чийто средномесечен размер е под минималната работна заплата за страната.
Твърди също така, че не разполага със собствено жилище, поради което
плаща месечен наем в размер на 150 лв. Счита, че по – високите разходи на
ищеца за спортна дейност се дължат и на недалновидното решение за
промяна на учебното му заведение и по – конкретно преместването му от
спортното училище, където разходите за спортни занимания биха били в по –
нисък размер. Счита също така, че на фона на недоброто му финансово
състояние майката разполага с по - добри материални възможности за
отглеждането на детето, тъй като нейните доходи следва да се разглеждат
комплексно с доходите на настоящия съпруг, който се съгласил детето да
живее при тях и поел ангажименти за обезпечаване на неговите потребности.
Твърди, че освен от търговската дейност на настоящия съпруг на майката,
семейството е получило доход и от продажбата на недвижим имот в гр. С.
Изразява опасение, че предявеният иск е проява на реваншизъм от страна на
майката, тъй като докато ответникът упражнявал родителските права над
ищеца, тя била няколкократно осъждане за неплащане на издръжка. Моли
съда да отхвърли иска за сумата над 250 лв. месечно, както и искането за
заплащане на деловодни разноски, считайки, че същите трябва да останат за
страните така, както са направени.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1
СК.
Ищецът Г. К. У. е роден на 08.11.2009 г. от майка Г. П. Е. и баща К. Г.
У.. Чрез съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 25.11.2022
г. по гр.д. № 1385 по ориса на РС – С. за 2022 г., родителските права спрямо
детето са предоставени на майката, а ответникът се е задължил да му
заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. От момента на фиксиране на
тази сума е изминал период от време, през който е настъпила промяна на
условията, обуславящи материалните нужди на детето и съответно тяхното
финансово изражение, т.е. необходимите за задоволяването им парични
средства. От една страна възрастта на ищеца се е увеличила, обуславяйки
възникването на допълнителни разходи за задоволяване на културни и
социални потребности (освен обичайните разходи, необходими за
осигуряване на храна, отопление, облекло, лекарства, консумативи,
образование), като в тази връзка следва да се добави и обстоятелството, че
ищецът се занимава активно със спортна дейност (тренира футбол), поради
което заплаща членски внос в размер на 40 лв. месечно, закупува си спорна
екипировка, а също така е взел участие в спортен лагер на стойност 660 лв.
Същевременно се е изменила и икономическата обстановка в страната, като
се е увеличила стойността на предлаганите стоки и услуги, включително и
тези, необходими за задоволяването на основните му потребности, като тази
промяна е дала отражение върху размера на минималната сума, която
родителите следва да осигурят ежемесечно за издръжката на своите деца, тъй
2
като последната се обуславя от ръста на минималната работна заплата
съгласно действащата към момента законова уредба – чл. 142, ал. 2 СК.
Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като
от изложените по – горе факти стана ясно, че визираната в разпоредбата
промяна е действително налице. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към
настоящия момент 933 лв.). Минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 СК е
съизмерима с нуждите на най – малките деца, поради което не може да се
третира като минимален праг на издръжката на ищеца, който към момента се
намира в ученическа възраст и има допълнителни потребности, свързани с
образование, спорт и нужда от социален живот. Действително от
представените от ответника доказателства е видно, че понастоящем той не
упражнява трудова дейност, а се намира в период на търсене на работа, а
освен това следва да осигурява и собствената си издръжка, включваща освен
обичайните му разходи и средства за заплащане на месечен наем в размер на
150 лв. При тези условия съдът приема, че минималната граница на
издръжката на неговия син следва да се фиксира на сумата от 300 лв.,
представляваща компромисна граница между нарасналите му нужди и
недоброто финансово състояние на бащата, тъй като същата надхвърля с по –
малко от 70 лв. минималната издръжка за новородено дете, въпреки
значително по – високите потребности на ищеца, произтичащи от
увеличената му възраст и разходите му за извънкласни занимания. Съдът не
споделя становището на ответника, че майката следва да се ангажира със
значително по – висока част от издръжката на детето, тъй като към настоящия
момент финансовото състояние не е значително по – добро от това на
другия родител, при положение че тя не получава трудови доходи, а ползва
отпуск за отглеждане на второто си дете. Очевидно е, че към момента
материалното положение на майката се обезпечава от втория съпруг, но на
последния не могат да се вменят отговорности, свързани с издръжката на
първото дете, още по – малко в частта, която следва да бъде поета от другия
му родител. Вторият съпруг очевидно полага финансови грижи за ищеца,
като по делото има доказателства, че е заплатил таксата му за летния спортен
лагер, но горното не означава, че отговорността на бащата следва да се
ограничи до размера на минималната издръжка за новородени деца, при
положение че тя е несъизмерима с нуждите на деца в юношеска възраст, дори
те да се сведат до такива от най – належащ характер. Определяйки издръжка
от 300 лв., съдът отчита по – добрите финансови възможности на майката,
която очевидно е поела по – голямата част от издръжката на сина си;
3
същевременно тази сума гарантира най – минималните нужди на ищеца с
оглед неговата 14-годишна възраст, поради което тя не би могла да се намали
до стойността, която се претендира от ответната страна. Нуждите на детето
са приоритетни пред нуждите на бащата, тъй като за разлика от него то не
може да се издържа самостоятелно, като тези нужди са ежедневни и не могат
да се отлагат до времето, когато финансовото състояние на родителя ще се
подобри. Поради изложените причини предявеният иск следва да се уважи
до така посочения размер, а за горницата – да се отхвърли като
неоснователен, като на основание чл. 146, ал. 1 СК определена издръжка
следва да се присъди заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца и
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в
размер на 333,33 лв. за адвокатски хонорар. Освобождаването от такси и
разноски по реда на чл. 83 ГПК няма отношение към разноските, дължими на
насрещната страна, а касае единствено разноските, които страната, която
отговаря на условията за освобождаване, следва да стори за воденето на
делото и които в тази ситуация се поемат от бюджетните средства на съда.
Също така няма значение кой конкретно е заплатил разноските за адвокатски
хонорар на ищеца, тъй като същите касаят именно оказаната му в настоящото
производство правна помощ и следователно подлежат на възстановяване по
реда на чл. 78, ал. 1 ГПК. Тъй като с разпореждане от 25.06.2024 г. ответникът
е освободен от заплащане на държавна такса, такава не следва да се присъжда
върху увеличения размер на определената издръжка. Воден от горното и на
основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката на ищеца Г. К. У., определена със
съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 25.11.2022 г. по
гр.д. № 1385 по ориса на РС – Силистра за 2022 г., както следва:
ОСЪЖДА К. Г. У. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Е. С.“ № , вх. , ет. ,
ап. да заплаща на сина си Г. К. У. с ЕГН ********** със съгласието на
неговата майка Г. П. Е. с ЕГН ********** и двамата от с. К., обл. С., ул. „П.
Б.“ № ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. (триста лв.), считано от
16.05.2024 г., заедно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на
издръжка над така посочената сума.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Г. У. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Е. С.“ № , вх. , ет. ,
ап. да заплати на сина си Г. К. У. с ЕГН ********** със съгласието на
4
неговата майка Г. П. Е. с ЕГН ********** и двамата от с. К., обл. С., ул. „П.
Б.“ № направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска
в размер на 333,33 лв. (триста тридесет и три лв. и 33 ст.) за адвокатски
хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така
посочената сума.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 26.06.2024 г.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5