Р Е Ш Е Н И
Е №260639
гр. Пловдив, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IV граждански състав, в публично
заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18936 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по депозирана искова молба от „Е. Г. **“ ЕООД срещу „П. Т. БГ“
ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: главница в
размер на 9857,39 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършена
спедиторска услуга по Заявка – договор № **/*** г. за осъществен в периода
17.05.2019 г. – 23.05.2019 г. международен превоз от гр. ***, ****, до гр. ***,
***, и 454,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 08.06.2019 г. – 20.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата – иск
с правна квалификация чл. 361 ТЗ и иск с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В
исковата молба се излагат съображения, че между страните бил сключен заявка –
договор № **/**** г., въз основа на който ответникът възложил на спедитора –
ищеца, организиране на международен транспорт от гр. ***, ***, до гр. ***, ***,
за специализиран превоз на извънгабаритен товар – два броя цистерни за
хранителни продукти, 2,4 тона, с дължина 5,60 м. и диаметър 2,80 м. В заявката
били определени условията по договора, включително и уговореното възнаграждение
в размер на 3800 евро без ДДС, платимо на два пъти – половината до три дни след
натоварване, и другата половина – до петнадесет дни след разтоварване и
оформяне на ЧМР.
Излагат
се доводи, че ищецът организирал международния превоз и го възложил на *****.
Последният извършил превоз за периода 17.05.2019 г. – 23.05.2019 г., за което
била издадена ЧМР. Първоначално доставката била осъществена до указания пункт,
но от там товарът бил пренасочен към гр. ***, което удължило курса с 409 км.
Превозвачът доставил товара на допълнителния адрес, като същият бил приет без
възражения. Поради удължения курс, страните договорили допълнително
възнаграждение с допълнителна заявка-договор № **/*** г., в която се
обективирали първоначалните условия, а възнаграждението било уговорено на 4200
евро без ДДС. На същия ден ищецът издал фактура № ***/*** г., която обективирала
спедиторската услуга и възлизала на 9857,39 лева. Същата била изпратена на
ответника чрез куриер „****“, получена и осчетоводена от същия. Доколкото
сумата била дължима в срок от 15 дни след приключване на превоза, но в
посочения срок не била изплатена, се претендира и обезщетение за забава в
размер на 454,57 лева за периода 08.06.2019 г. – 20.11.2019 г.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „П. т. БГ“ ЕООД, с
който се взима становище за неоснователност на предявените искове. Излагат се
съображения, че ответникът не се явява страна по твърдяното в исковата молба
правоотношение, като такова не е възниквало между страните. Представената
електронна кореспонденция не изхождала от управителя на дружеството, като
лицето, което е водило същата, не се намира в трудови правоотношения с
ответника. Представените заявки-договори, фактури и товарителници се оспорват
по същество, като се излагат съображения, че управителят на дружеството не е
упълномощавал трето лице и не е давал съгласие за тяхното депозиране. Посочва
се, че не е извършван обективирания в исковата молба международен превоз.
Поради
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото Заявка –
договор № ***/*** г. /л.12/ се установява, че ответникът е депозирал заявка за
извършване на превоз на товар от гр. *** до – гр. ****, ***, на дата,
ориентирана около 15.05.2019 г., за което същият следвало да заплати
възнаграждение в размер на 3800 евро без ДДС, както следва – 50 % до три дни след
натоварване на стоката и 50 % - до 15 дни след разтоварване и чисто ЧМР с
фактура с банков превод. Заявката – договор била подписана от лицето К. П. от
името на ответника. Със Заявка – договор № ***/**** г. било предоговорено
дължимото възнаграждение за извършения превоз, доколкото следвало същият да
бъде извършен на друг адрес, а именно: посоченият в ЧМР.
По делото е представена справка от
електронен търговски регистър /л.53/ и спесимен на управителя на ответника
/л.54/, от които се установява, че лицето К. П. е вписан като *** на ответното
дружество на 01.12.2016 г.
Видно от Заявка за транспорт от
15.05.2019 г. /л.14/ ищецът възложил на **** извършването на посочения превоз
на товар.
По делото е приложена ЧМР /л.15-17/, от
която се установява, че натоварената стока от гр. *** е получена от *** в гр. ***,
*** на 23.05.2019 г., а превозът е осъществен от ****.
За извършения превоз, ищецът издал
фактура № ***/***9 г. /л.21/ с получател – ответника, в размер на 9857,39 лева.
В същата бил посочен падеж на задължението била посочена датата 14.06.2019 г.
По делото е изготвена и приета ССчЕ
/л.110-112/, като съобразно заключението на вещото лице фактура № ***/*** г. на
стойност 9857,39 лева е осчетоводена както при ищеца – „Е. Г. **“ ЕООД, така и
при ответника – „П. Т. БГ“ ЕООД, лицето К. П. няма регистриран трудов договор
за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. при ответника, като за същия не е
изплатено и възнаграждение по граждански договор.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 361 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Отношенията на страните по делото се основават
на сключен същински спедиционен договор по чл.361 от ТЗ ,
по който ищецът е спедитор и сключва превозния договор от свое име, а
ответникът - клиент (доверител). В качеството си на спедитор, ищецът е
организирал извършването на договорения превоз, като видно от международната
товарителница и приложените фактурите, превозът на товара е осъществен не от
ищеца, а от превозвача ****.Тъй като спедиционният договор е двустранен и
възмезден, то доверителят е длъжен да плати на спедитора уговореното в договора
възнаграждение и да му възстанови направените разноски.
Съдът намира за неоснователно
направеното възражение, че между страните не е сключен спедиционен договор.
Така от приетото извлечение от електронния търговски регистър за актуално
състояние на ответното дружество, се установи, че лицето, подписало и двете
заявки – договори за извършване на превоз на товар, се явява управител на
същото. Поради изложеното същият разполага с представителна власт за сключване
на договори от името и за сметка на дружеството. В допълнение към посоченото,
от изготвената и неоспорена от страните ССчЕ се установи, че фактурата за
извършената спедиция е осчетоводена – както при ищеца, така и при ответника.
Категорична и непротиворечива е практика на ВКС, че отразяване на паричната
престация по доставката като дължима в счетоводството на ответника, съставлява извънсъдебно
признание на задължението.
Поради изложеното, настоящият съдебен
състав намира за несъмнено установено, че между страните е сключен договор за
спедиция, въз основа на който ищецът е следвало да извърши или да възложи
извършването на превоз на товар на превозвач, а ответникът е следвало да му
заплати сумата в размер на 9857,39 лева, представляваща възнаграждение за
извършения превоз на товар.
От приетата по делото международна
товарителница ЧМР се установи, че ищецът е изпълнил своето задължение за
извършване на превоза на товара чрез превозвача ****, като същият е доставен на
23.05.2019 г.
Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК ,
в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно поетото договорно
задължение, като е платил на ищеца уговореното възнаграждение. В хода на
производството ответникът не ангажира доказателства, че е изплатил дължимото
възнаграждение, поради което се явява неизправна страна и следва да бъде
ангажирана неговата договорна отговорност, като същият бъде осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 9857,39 лева.
Претенцията
за дължимост на обезщетение за забава с основание чл. 86, ал.1 ЗЗД също се
явява основателна в пълен размер. Така, несъмнено от представения договор-заявка,
сключен между страните, се установява, че възнаграждението за извършената
работа е дължимо в петнадесетдневен срок от извършване на превоза. От
приложената по делото ЧМР се установява, че превозът е извършен на 23.05.2019
г., респ. възнаграждението е следвало да бъде заплатено в срок до 07.06.2019 г.
Доколкото до посочената дата сумата не е изплатена от ответника на ищеца, то
считано от 08.06.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – ***
г., се дължи обезщетение за забава в размер на 454,57 лева.
По
разноските:
При този изход на спора на основание чл.
78 ал.1 ГПК право на разноски има ищецът. Доказателства за такива са
представени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лева,
заплатена държавна такса в размер на 444,30 лева, заплатено възнаграждение за
вещо лице в размер на 200 лева, заплатена такса за издаване на обезпечителна
заповед в размер на 5 лева, или всичко в общ размер на 1699,30 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 361 ТЗ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД „П. Т. БГ“ ЕООД, ЕИК: *****, ДА
ЗАПЛАТИ на „Е. Г. **“ ЕООД, ЕИК: ****, следните суми: главница в размер на 9857,39 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за извършена спедиторска услуга по Заявка – договор № **/** г.
за осъществен в периода 17.05.2019 г. – 23.05.2019 г. международен превоз от
гр. ***, ***, до гр. **, ***, и 454,57
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
08.06.2019 г. – 20.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – *** г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК „П. Т. БГ“ ЕООД, ЕИК: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Е. Г. **“ ЕООД, ЕИК: ****,
сумата в размер на 1699,30 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН