МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД №5171/14г ПО ОПИСА НА СГС,НК,18 СЪСТАВ
Против
подсъдимият Р.В.А. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343 Ал.3 б.Б
вр. Ал.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК,за това ,че на 20.01.2014г. в гр.С., на бул.Н.П.,при
управление на МПС-л.а. марка Шкода,модел Фабия с ДК № ********,с посока на
движение от ул.****** към ул.****** на пешеходна пътека тип М-8.2,находяща се
на кръстовището с ул.****** е нарушил правилата за движение по пътищата,визирани
в чл.11 ал.1 и ал.4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.С.П.,като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
Съдът
конституира С.И.П.,С.Ц.П.,А.Т.В. лично и като законен представител на А.М.П. в
качеството на частни обвинители в процеса.
В
съдебно заседание,представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение като
счита ,че същото е доказано по безспорен начин ,с оглед на събраните
доказателства по делото.Намира ,че подсъдимия следва да бъде признат за виновен
по повдигнатото обвинение като му бъде наложено наказание лишаване от свобода около
минималния размер,изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Повереникът
на частните обвинители,счита ,че обвинението е доказано по несъмнен
начин,поради което моли подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение на наказание лишаване от свобода,което да бъде
изтърпяно ефективно.Пледира да бъде наложено и кумулативно предвиденото
наказание-лишаване от право да управлява МПС.
Защитникът
на подсъдимия ,счита ,че обвинението не е доказано по безспорен начин ,поради което
моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан.Изтъква ,че по делото
не е доказано по несъмнен начин ,че е
настъпил удар между пешеходеца и управлявания от подсъдимия таксиметров
автомобил.Посочва ,че липсва причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП
и смъртта на пострадалия.
Подсъдимият
А. дава обяснения,в които не се признава
за виновен..Моли съда да бъде оправдан.
Съдът
,след като обсъди събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната
съвкупност ,намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Р.В.А. е роден на ***г. в гр.С.,българин,български гражданин,със средно
образование,вдовец.Таксиметров шофьор.Не е осъждан.Правоспособен водач на
МПС,притежава свидетелство за управление на МПС № *********,категория ВМ на
отчет в гр.С..
На 20.01.2014г. около 19.00часа
подсъдимият А. управлявал лек автомобил Шкода ,модел Фабия,с ДК № ***** по ул.******
с посока на движение към ул.****** със скорост от около 15-20 км.ч..Когато наближил
кръстовището с бул.Н.П.,подсъдимият А. предприел маневра-завой надясно ,пресичайки
пешеходната пътека,разположена на бул.****** в дясно за посоката на движение на
л.а.а.В същото време,пресичане на пътното платно,на пешеходната пътека
предприел пострадалия М. П..Подсъдимият,,въпреки ,че възприел пешеходеца,не
намалил скоростта,не пропуснал пешеходеца,поради което последвал удар с
предната дясна част на автомобила в лявата подбедрица на
пешеходеца.Пострадалият получил вътреставно счупване в дисталната част на
костите на лявата подбедрица.От удара
пострадалия паднал на пътното платно пред автомобила , а подсъдимият спрял
движението си в края на пешеходната пътека.Обадил се на тел.112 и поискал
помощ.Пристигналият екип на Бърза помощ,откарал пострадалият в Пирогов.При
прегледа му било установено вътреставно счупване на дисталната част на костите
на лявата подбедрица.Предприета била оперативна интервенция,след която
пострадалият провеждал следоперативно лечение до 27.01.14г.,когато бил
изписан.На 22.02.2014г. пострадалият починал в дома си от остра дихателна и
сърдечна недостатъчност.Според заключението на КМАТЕ на базата на причинената
травма на лявата подбедрица,в местата на контузия на дълбоките венозни съдове е настъпило вътресъдово образуване на
тромби. След изписване на пострадалия от болничното заведение и независимо от проведеното
лечение е настъпило отделяне на образувалата се тромботична маса,която по хода
на кръвоотока е достигнала и обтурирала белодробната артерия и основните й
клонове-масивна белодробна емболия,което състояние е довело и до непосредствената
причина за смъртта на П.-непреодолима дихателна и сърдечна недостатъчност.Според
експертите между получените травматични увреждания в резултат на ПТП и
настъпването на смъртта е налице пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка.
Към момента на инцидента пострадалия П. ,както
и подсъдимият не били повлияни от действието на алкохол или упойващи вещества..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
До
гореустановената фактическа обстановка,съдът достигна след прецизен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства:констативен
протокол /л.6/,протокол за оглед на местопроизшествие/л.7/,скица,,фотоалбум/л.9/,Заключение
на СМЕ/л.15/,заключение на СМЕ на труп /л.81/,заключение на
СХЕ/л.82/,заключение на СХЕ/л.88/удостоверение за наследници/л.104/,препис-извлечение
от акт за смърт /л.105/,заключение на СМЕ/л.107/свидетелство за съдимост,заключение
на КМАТЕ/л.115/,звукозапис на електронен носител от обаждане на телефон
112/л.51/заключение на АТЕ/л.55/.,справка –картон от СДВР-ПП/с.д.л.91/,показанията
на свидетелите В.З.,В.И.,Г.А.,И.И.,А.В. и обясненията на подсъдимия.
Съдът
прие,че събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност дават
основание за формиране на категорични изводи относно авторството на
деянието,механизма на извършването му и вината на подсъдимия.
Съдът
прие за безспорно установено,че процесният автомобил , управляван от
подсъдимият А. се е движел със скорост от
около 15-20 км/ч.в
рамките на разрешената скорост от 50
км./ч. при градски условия.Изводи в тази насока се
съдържат в заключението на КМАТЕ и обясненията на подсъдимия.Съгласно КМАТЕ деформациите
по автомобила и травматичните увреждания по тялото на пострадалия доказват по категоричен
начин ,че подсъдимият не се е движел с
висока скорост,надвишаваща разрешената за конкретния пътен участък от 50 км./ч.Това е произтичало и
от предприетата от водача маневра-десен завой,която в конкретния пътен участък
не му е позволява да развие по-висока скорост.
Също ,от гореизброените
доказателствени източници се установи,че подсъдимият не е предприел
спиране,въпреки навлизането на пешеходеца на пътното платно,което е довело и до
настъпването на процесния инцидент.
Съдът прие за безспорно установено,че
е настъпил удар между автомобила и пешеходеца.Съгласно заключението на КМАТЕ
установените увреждания на крайника на пострадалия се дължат на действия със
значителна травмираща сила на твърд тъп предмет,като по вид и локация то е
характерно за въздействието от броня на автомобил при директен удар върху
фиксиран ляв крак.Според експертите това увреждане напълно кореспондира по
време и начин с механизма на процесното ПТП.Експертите са категорични ,че
процесното счупване,не би могло да се получи при падане от собствен ръст на
твърд терен или стъпване на криво.Показанията на свидетелите А. и И.И. ,както и
обясненията на подсъдимия не изключват този механизъм.Те са
възприели,действията на пострадалия,който се е опрял с две ръце на капака на
процесния автомобил и е политнал назад.Това им наблюдение не изключва
посоченото от експертите,че ударът е бил директен върху левия крак,поради което
пешеходецът е паднал на пътното платно.В
показанията си двамата свидетели/И.И. и А./ твърдят ,че пострадалият е станал
от платното с помощта на две неустановени по делото лица от мъжки пол ,тъй като
не е могъл да се изправили или да ходи
сам.Преди ПТП двамата са го възприели да се движи почти тичайки по пешеходната
пътека,което не би могъл да стори със счупен крайник.Непосредствено след
случилото се е откаран в Пирогов,където счупването на крайника е установено
след преглед и необходимите изследвания.В този смисъл ,съдът счита ,че травмата
на пострадалия е настъпила вследствие на процесното ПТП,както и последваща му смърт.Последното
се установява, от заключението на СМЕ,съгласно което на базата на причинената
травма на лява подбедрица в местата на
контузия на дълбоките венозни съдове е настъпило вътресъдово образуване на
тромби.След изписване на пострадалия от болничното заведение и независимо от
проведеното лечение е настъпило отделяне на образувалата се тромботична
маса,която по хода на кръвоотока е достигнала и обтурирала белодробната артерия
и основните й клонове-масивна белодробна емболия,което състояние е довело и до
непосредствената причина за смъртта на П.-непреодолима дихателна и сърдечна
недостатъчност.
Съгласно
заключението на тройната СМЕ въз основа на цялостната морфологична находка и
конкретно контузиите на съдовата стена на дълбоките венозни съдове в областта
на травмата на лявата подбедрица се установява,че липсва друг възможен източник
за тромбоемболия/морфологично изключен,чрез проследяване на кръвоносните съдове
в областта на таза и долните крайници/,поради което се приема,че установената
тромботична маса в просвета на белодробната артерия,обусловила причината за
смъртта е образувана вътресъдово, в местата на контузия на дълбоките венозни
съдове на лявата подбедрица.В този смисъл ,смъртта на пострадалия се явява в
причинно-следствена връзка с травмите получени от ПТП.Съдът кредитира
заключението на СМЕ,като прие,че същото е обосновано и не възникват съмнения за
неговата правилност.
Съдът
прие,че ударът между автомобила и пешеходеца е бил предотвратим на базата на заключението
на КМАТЕ,според което при конкретната скорост на движение в процесния пътен
участък,подсъдимият е могъл да преустанови движението на автомобила си преди
удара.
Несъмнено
се установи и,че ударът между автомобила и пешеходеца е настъпил на пешеходна
пътека.Без значение в случаят се явява обстоятелството ,че пешеходецът е
започнал пресичането си леко встрани от пешеходната пътека,тъй като към момента
на удара е бил стъпил на нея,обстоятелство,което се установява от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства..Видно от протокола за оглед
на местопроизшествие ,то не е запазено,въпреки това,са налице гласни
доказателства,къде се е намирало автомобила и тялото на пострадалия преди и след
удара,които дават възможност да се определи мястото самия удар/на пешеходната
пътека/ и следващите от това изводи относно опасната зона за спиране и
предотвратимостта на удара.
. ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка,съдът прие,че подсъдимия Р.А. е осъществил състава на престъплението
по чл.343 ал.3 б.Б вр. Ал.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК ,както от обективна,така
и от субективна страна.
Разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП
задължава водачите на МПС да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или и
преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или спре.Съгласно чл.119
ал.4 от ЗДвП водачите на завиващите МПС са длъжни да пропуснат пешеходците.По
делото бе безспорно установено,че пешеходецът е пресичал на пешеходна
пътека,когато е бил блъснат от автомобила ,управляван от подсъдимия.Подсъдимият
е имал възможност да го възприеме ,да преустанови движението си и да го пропусне,което не е сторил,поради
което виновно е причинил вредоносния резултат.На следващо място,подсъдимият
е извършвал маневра-завой надясно и на
друго основание е бил длъжен да пропусне пешеходците,задължение което също е
пренебрегнал.
.Като не е изпълнил задълженията си като участник в
движението,подсъдимият е извършил сериозно нарушение на правилата за движение и
виновно е предизвикал настъпването на процесния инцидент с необратим резултат
за пешеходеца.От друга страна ,за подсъдимият не са съществували обективни и
субективни пречки да го възприеме своевременно и да преустанови движението си
преди удара,така ,че да предотврати
настъпването на тежкия резултат.
Няма никакво съмнение,че
допуснатите нарушения на правилата за движение са в непосредствена причинна
връзка със съставомерния резултат. Макар и да не е предвиждал
общественоопасните последици подсъдимият А. е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.Затова няма основание за изключване на вината му при условията на
чл.15 от НК.
Подсъдимият А. е пренебрегнал основни
задължения на водачите на МПС, които като правоспособен шофьор е следвало да
спазва.За подсъдимият не са съществували никакви основания здравословни,психофизични
или други ,които да му попречат да реагира правилно и да възприеме пресичащият
пешеходец.
Вярно е,че законът не го задължава да
реагира правилно,но изисква спазването на правилата за движение,които
подсъдимият А. е нарушил.По този начин ,подсъдимият виновно е причинил
вредоносният резултат- смъртта на пострадалия П...
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието ,съдът взе предвид следното:
Висока е степента на обществена опасност
на извършеното ,която се определя от ръста и динамиката на престъпленията по
транспорта,както и факта ,че подсъдимият е нарушил едно от основните правила за
движение по пътищата.Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
отчете факта ,че деянието е извършено от подсъдимия докато е управлявал
таксиметров автомобил,в който по собствените му думи е превозвал пътник,като с
действията си освен ,че е предизвикал вредоносния резултат за пешеходеца е
застрашил и живота и здравето на пътника в автомобила си.Като част от
обществения транспорт на града и като извършващ дейност,свързана с обществен
превоз,към упражняването на която са налице завишени изисквания ,подсъдимият
повече от всеки друг участник в движението е следвало да спазва правилата за
движение.
С оглед индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимият А.,съдът отчете и положителните характеристични
данни и чистото съдебно минало,съдействието му за разкриване на обективната
истина,поради което му наложи наказание лишаване от свобода в размер на три
години,при превес на смекчаващите отговронстта обстоятелства.
Съдът ,счете,че изброените по –горе
смекчаващи отговронстта обстоятелства не са от категорията на многобройните , а
липсва и изключително такова,при което и най-лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко..
Съдът прие,че по отношение на
подсъдимия А. са налице материално -правните предпоставки на чл.66 от НК.Съдът
след като прецени степента на обществена опасност на деянието,в съвкупност с
тази на подсъдимия,достигна до извода ,че условното осъждане би осъществило
,визираните в чл.36 от НК цели на наказанието.Самият факт на обвинението и
наказателният процес,на осъждането и налагането на определено наказание е от
естеството да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно -поправително въздействие.При това
условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент,че
запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието в случай ,че
подсъдимият в изпитателният срок извърши ново престъпление-обстоятелство,което
безспорно указва върху него положително мотивационно въздействие.
В тази връзка ,съдът отложи на основание
чл.66 от НК ,изпълнението на наложеното наказание-лишаване от свобода за срок
от четири години,считано от влизане на присъдата в сила.При определяне на
размера на изпитателният срок,съдът изходи от обстоятелството,че НК изрично
подчертава в случая на условното осъждане,преобладаващото значение на задачата
за поправяне на подсъдимия и прие,че отлагателния срок ще окаже интензивно поправително въздействие
върху подсъдимия и останалите членове на обществото.
Съдът лиши на основание чл.343Г вр.чл.37
ал.1 т.7 от НК подсъдимия
А. от право да управляват МПС за срок от три години
,считано от влизане на присъдата в сила.При определяне на размера на
допълнителното наказание,съдът отчете както факта,че се касае за грубо нарушение на
правилата за движение,извършени от подсъдимият,така и факта ,че същият многократно е
санкциониран в миналото като водач на МПС с различни наказания/видно от
справката –картон на водача от СДВР-ППл.91 и сл. от с.д./ ,поради което по-дългият срок на
допълнителното наказание е от естеството да укаже поправително въздействие върху подсъдимия
като водач на МПС,поведението на които и миналото му като правоспособен
шофьор характеризират като недисциплиниран ,с устойчива нагласа към
пренебрегване на правилата за движение по пътищата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото,подсъдимия
А. беше осъден да заплати направените разноски в размер на 1200
лв-възнаграждения за вещи лица по сметката на СГС,сумата от 2000лв. на А.Т.В.-разноски
за адвокатски хонорар,както и по пет
лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист на основание чл.189 ал.3 от НПК и Тарифа № 1 т.7 към ЗДТ.
Воден
от гореизложените съображения,съдът постанови присъдата си.
Председател: