Р Е
Ш Е Н
И Е №77
гр.Русе,
17.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на
28 януари две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА В.гр.д.
№ 5 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Й.Х.Г.
е обжалвала Решение № 1896/13.11.2019г.,
постановено по гр.д.№ 99/2019г. на Русенския районен съд, с което е признато за
установено по предявения инцидентен установителен иск по отношение на Р.Х.К.,
че М. Д. Ц. не е собственик на
1026/35911
идеални части от полска култура с площ 35.912 дка, имот № 110010, пета
категория, при неполивни условия, в землището на гр.Ветово,м.К., а по отношение
Р.Х.К. и С.А.К. - че същата не е собственик на 2565/35911 идеални части от процесния
имот.
Развива
оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му, по подробно развити
в жалбата съображения.
Ответниците
по жалбата вземат становище за неоснователността й, искат потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт и претендират разноски за въззивната инстанция –
650 лева адвокатско възнаграждение.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
При
правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до
обосновани и законосъобразни правни изводи, поради което и на основание чл. 272
от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум първоинстанционният съд е квалифицирал предявения от
Й.Г. иск по чл.108 от
ЗС.
От
ответниците е предявен
инцидентен установителен иск
по чл.124 ГПК - за признаване за установено, че ищцата не е собственик на 1026/35911 ид. части от процесния недвижим имот по отношение на Р.К.
и на 2565/35911 ид. части по отношение на Р.К.
и С.К.,
който иск правилено е приет за основателен,
по съображения, че М.
Ц./
праводател на ищцата /
не е придобила собствеността върху 3591/35911 ид. части от спорния имот, по давностно владение
и наследство, съобразно отразеното в НА № 194, том1, рег.№ 4379, д.№ 151/25.03.2010г. по описа на нотариус с рег.№
***. Последният извод е обоснован със свидетелските показания по делото, че от
1997/1998г. до 2018г. С. Т., П. К. и Г. Г. са получавали наемно плащане в натура за собствените
си идеални части от процесния имот, М.Ц. е била държател на ид.части на другите
съсобственици, а не владелец на целия имот, не се е манифестирала като
единствен собственик и не може да се позове на придобивно основание давност. Нещо повече, в
самия констативен нотариален акт не е отразен извод на нотариуса кога е изтекла
придобивната давност, нито кога е започнала да тече, Постановлението от
24.03.2010г. (цитирано в НА) не е приложено, за да обоснове извода на
нотариуса.
Като последица от уважаване
на отрицателния установителен
иск, правилно
е приета за основателна и претенцията
по чл.537 ал.2 от
ГПК
- за отмяна на нотариалния акт, с който М. Ц. е призната за изключителен собственик на полска култура
с площ 35.912 дка, пета категория, при неполивни условия, представляваща имот №
110010 в землището на
гр.Ветово, местност К.,и същият е отменен в частта му относно 3591/35911 идеални части, тъй като е
издаден при липса на доказано необезпокоявано давностно владение.
Следователно, след като Й.Г. е придобила от
несобственик – М. Ц., 3591/35911 идеални части от имота, тя не е станала
собственик на посочените идеални части от имота. Претенцията за признаване за установено
по отношение на Р.К. и С.К., че Й. Г. е собственик на 3591/35911 идеални части
от процесния имот в землището на гр.Ветово, и предаване владението им, правилно
като неоснователна е отхвърлена от
районния съд.
Предвид изхода на спора, в тежест на Й.Г. са
направените от ответниците по въззивната жалба разноски във въззивното
производство -650 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Така
мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от
ГПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1896/13.11.2019г., постановено по гр.д.№
99/2019г. на Русенския районен съд
ОСЪЖДА
Й.Х. Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.К., ЕГН ********** и С.А.К., ЕГН **********,***,
сумата от 650 лева - разноски във въззивното производство за
адв.възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: