РЕШЕНИЕ
№ 2573
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20221110202953 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ срещу Наказателно постановление № 22-007486/05.07.2021
г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“, София, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 3, ал. 1, б. „б” от
Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 от КТ.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и постановено при нарушение на
процесуалните правила за издаването му, като не е правилно установена и фактическата
обстановка. Сочат се нарушения на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, свързани с липсата на пълно и точно
описание на нарушението и неточно посочване и на мястото на извършването му и неясноти
относно датата на извършването му. Настоява, че към датата на съставяне на АУАН
нарушението вече е било отстранено, поради което се възразява и срещу налагането на
санкция в завишен размер. Поради изложеното, дружеството претендира за отмяната на НП
или квалифицирането на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 415в КТ,
алтернативно, за намаляване на санкцията до минималния предвиден в закона размер от
1500 лева.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от
юрисконсулт Дацева, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на основанията,
посочени в жалбата. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Въззиваемата страна – директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София се
представлява от юрисконсулт , който счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде
потвърдено. Посочва, че по делото са събрани категорични доказателства за извършване на
нарушението от дружеството и НП е законосъобразно издадено. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На г. в гр. , жалбоподателят „, предложил на служителя с ЕГН ********** да бъде
сключено допълнително споразумение № 21006947 към трудов договор №
18000010/06.02.2018 г., по силата на който последната да бъде преназначена на длъжност
„специалист благоустройство на мрежата” от заеманата преди това от длъжност „експерт,
присъединяване на нови обекти“ с изпитателен срок от три месеца в полза на работодателя.
Предвиденото трудово възнаграждение не било по-ниско от предишното и в
споразумението нямало други съществени изменения на сключения трудов договор.
Реорганизацията на структурата на дружеството, а оттам и промяната на длъжността на част
от служителите била въведена с цел оптимизиране на числения състав и била одобрена на
заседание на Управителния съвет през ноември 2021 г.
Договорът бил подписан от представител на жалбоподателя и в него било предвидено,
че допълнителното споразумение влиза в сила на 13.12.2021 г., но служителката отказала да
го разпише. Тя се притеснявала, че поради промяната на длъжността й и длъжностната й
характеристика, в нея се включвали нови задължения, свързани с геодезия, за които тя
нямала специфичните познания и поради това би могла да бъде освободена в уговорения
изпитателен срок.
Въпреки липсата на подпис на служителката , следователно и липсата на допълнително
споразумение за изменение на трудовия договор, на 03.12.2021 г. от служител на
жалбоподателя било подадено уведомление до НАП за сключени 19 допълнителни
споразумения със служители на дружеството, включително и с К. Уведомленията по чл. 62,
ал. 5 от КТ били приети като редовни на същата дата, за което била издадена и справка за
приети уведомления. Следователно и данните за служителката в информационната система
на НАП и НОИ били изменени, като и във вътрешната система на длъжността й била
променена. Така тя узнала за незаконосъобразните действия на своя работодател и на
15.12.2021 г. подала сигнал до ИА „ГИТ“.
Във връзка с така подадения сигнал, от служители на ДИТ София, включително и св. Е.
С. на длъжност „главен инспектор” била извършена проверка на място по седалището на
дружеството на 17.12.2021 г., като представените от дружеството документи били
прегледани от служителката на ДИТ и на 11.01.2022 г., за което били съставени съответните
протоколи. В хода на проверката не било представено било констатирано, че са подадени
уведомления и за 10 други служители, които не са подписали своите допълнителни
споразумения.
2
Междувременно, на 07.01.2022 г. било подадено уведомление до НАП за заличаване на
десет уведомления по отношение на допълнителните споразумения към сключени трудови
договори, включително и за за което била издадена и нарочна справка от същия ден. В
периода от подаване на уведомлението до заличаването му липсват данни за настъпили
негативни последици за служителката.
След преглед на всички представени документи и въпреки бързото отстраняване на
нарушението, на 11.01.2022 г. св. Е. С. на длъжност „главен инспектор” в ДИТ София
преценила, че дружеството е извършило нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б” от Наредба №
5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
КТ. С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-2200007/11.01.2022
г., изготвен от Е. С., на длъжност „главен инспектор” при Дирекция „Инспекция по труда” –
София, е установено, че жалбоподателят „ в качеството му на работодател е изпратил
уведомление за сключено допълнително споразумение към трудов договор с до ТД на НАП
София, въпреки че такова споразумение не е подписано от служителката. В АУАН като
място и дата на нарушението са посочени гр. София и 03.12.2021 г., както и датата на
установяването му – 11.01.2022г.
АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител
на санкционираното лице, което се удостоверява с техните подписи. В акта не са изложени
възражения срещу констатациите в него. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
Въз основа на АУАН № 22-2200007/11.01.2022 г., при пълна идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно
постановление на 08.02.2022 г., като на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б” от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда
за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Наказателното постановление е връчено на дружеството на 14.02.2022 г., за доказване
на което е приложено известие за доставяне, като на 24.02.2022 г. в ДИТ София е входирана
и жалбата срещу него.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Е. С., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на св. С., която лично е извършила проверка
на представените от дружеството документи, тъй като същите са непротиворечиви,
еднопосочни и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Основните
обстоятелства от предмета на доказване се извличат от представените документи и преди
всичко от трудовия договор и длъжностната характеристика на служителката както и
допълнителното споразумение към него, от подадената от нея жалба до ИА ГИТ, справките
3
за подаване на уведомленията за регистриране и заличаване на споразумението в ТД на
НАП. Тези писмени доказателства са еднопосочни и категорично установяват, че
служителката не е подписала споразумението, но въпреки това дружеството-работодател го
е регистрирало в НАП, като преди съставяне на АУАН е подало и уведомление за
заличаването му.
Фактите по делото не се оспорват от страните и са категорично установени от
събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ и съгласно Заповед № ЧР-
40/24.01.2022 г., в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните
правила и материалния закон, но при неправилна преценка за обществената опасност на
процесното нарушение и съответно за приложимата санкционна разпоредба.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на
правилата на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В акта и в НП са посочени датата и
мястото на нарушението, като те са правилно определени. Именно на 03.12.2021 г. от
дружеството-жалбоподател е подадено уведомлението до НАП за регистриране на
допълнителното споразумение, без то да е подписано от служителя до тази дата, а и в
последствие. Правилно е определено и че нарушението е извършено в гр. , където е
седалището на жалбоподателя. Поради това съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя в горния смисъл, както и тези за липса на ясно описание на нарушението. В
АУАН и НП е описано нарушението по достатъчно ясен и недвусмислен начин, като са
посочени основните му характеристики. Освен това дадената на нарушението правна
квалификация напълно съответства на неговото словесно описание. По този начин правото
на защита на дружеството е осигурено, като му е било разяснено при какви обстоятелства се
твърди да е реализирано процесното нарушение.
Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в § 1, т.1 от ДР на КТ: всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
4
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма
съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй
като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява, че той
самостоятелно е наемал работници на работа по трудово правоотношение и има качеството
„работодател” по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Този извод се потвърждава несъмнено и
от сключения със служителя трудов договор.
Нормата на чл. 61, ал.1 КТ въвежда императивно задължение за двете равнопоставени
страни по трудовото правоотношение (работник и работодател) да сключат трудов договор
преди постъпването на работника на работа. А съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият
договор следва да се сключи в писмена форма, следователно и това е формата за
действителност на допълнително споразумение, изменящо съществени характеристики на
вече сключен трудов договор.
Чл. 62, ал. 3 КТ въвежда задължение за работодателя в тридневен срок от сключването
или изменението на трудовия договор да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно законовата
делегация по чл. 62, ал. 5 КТ е издадена и Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. В чл. 1 от Наредбата отново е
повторено законовото задължение на работодателя да уведоми компетентната ТД на НАП за
сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпрати уведомление
за настъпилите обстоятелства. А в чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б” от Наредбата е посочен и срокът за
изпращане – тридневен от изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността
или срокът на договора. Именно поради това съдът приема, че правилно нарушението е
квалифицирано по посочения текст от Наредбата, а тъй като е подадено уведомление за
изменение на трудов договор, без такова изменение да съществува, т.е. да е сключено
допълнително споразумение в изискуемата от закона писмена форма, която включва и
подписите на двете страни по договора.
За да се приеме обаче, че е сключен един договор /в случая допълнително
споразумение/ следва да има съвпадение на волята на двете страни, което при
задължителната писмена форма се изразява чрез полагане на подпис върху писмен
документ. В случая е безспорно, че процесното допълнително споразумение не е подписано
от служителката, която изрично е отказала това. Договорът носи единствено подпис на
представител на дружеството – работодател, но в никоя негова част не е подписан от
другата страна – служителя, като това не се дължи и на някакъв технически пропуск, а на
отказа й да се съгласи на предложеното изменение на длъжността й. Формата за валидност
на трудовите договори е писмена, което несъмнено включва не само изписване на клаузите
на договора, но и подписването му от двете страни. В противен случай не се установява
съвпадение на волята на двете страни по договора и той би могъл да се приеме за
едностранно волеизявление или „проект на договор“. Като са стигнали до този извод,
актосъставителят и наказващият орган правилно са приели, че с подаването на уведомление
за това несъществуващ о споразумение, дружеството е извършило нарушение на трудовото
5
законодателство.
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на жалбоподателя, тъй
като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно констатирането на извършеното
нарушение, без да се изследва кое е конкретното физическо лице, което има вина за
извършването на деянието.
За нарушение на правилата на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда
за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, санкционната норма на чл. 414, ал. 1
КТ предвижда за работодателя имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000
лева. Съдът намира, обаче, че е налице хипотезата на чл. 415в от КТ. В този смисъл съдът
взе предвид и ТР № 3 от 10.05.2011г. по т.д. № 7/2010г. на ВАС, съгласно което чл. 415в от
КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая следва да преквалифицира нарушението по специалната
норма, определяща "маловажен случай" по КТ – чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като по делото са
представени доказателства за незабавното отстраняване на нарушението от страна на
работодателя след установяването му от органите на ДИТ още в хода на проверката и преди
издаването на АУАН. Съдът взе предвид, че санкцията по чл. 414, ал. 1 от КТ е предвидена
за всякакви случаи на нарушения на КТ и подзаконовите актове по приложението му извън
правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Настоящият случай не би могъл да
се квалифицира като тежко нарушение или такова, което е увредило по някакъв начин
правата на служителката. В обявеното, но неподписано допълнително споразумение
единствено е променена нейната длъжност, но не и други съществени характеристики като
срок на договора, трудово възнаграждение, място на работа или работно време.
Действително, служителката е отказала да подпише допълнителното споразумение, тъй като
за новата й длъжност са предвидени допълнителни задължения и компетентности и тя се е
притеснявала, че би могла да бъде освободена в уговорения изпитателен срок поради липса
на специфична квалификация. Но такова едностранно прекратяване на нейното трудово
правоотношение не е извършено от работодателя. Поради изброените причини съдът
приема, че предвидената в чл. 414, ал. 1 от КТ минимална санкция в размер на 1500 лева се
явява прекомерна и несъразмерна с оглед конкретните параметри на нарушението. Не биха
могли да се споделят изложените в НП мотиви за определяне на завишен размер на
санкцията по основния състав по чл. 414, ал. 1 КТ, които са свързани със самото нарушение,
но същото е формално и по никакъв начин не разкрива по-висока обществена опасност от
други нарушения от този вид. Поради незабавното отстраняване на нарушението и липсата
на доказателства, че това е довело до поставяне в опасност на служителката или по някакъв
конкретен начин я е увредило, съдът намери, че допуснатото нарушение не е довело и до
неблагоприятни последици нея, което обосновава и приложимостта на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Нарушението не е сред изрично изброените в чл. 415в, ал. 2 КТ, за които привилегированият
състав е неприложим.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде изменено, като
нарушението се преквалифицира от такова по основния санкционен състав на чл. 414, ал. 1
6
от КТ на такова по чл. 415в, ал. 1 от КТ – маловажен случай.
Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ предвижда налагане на имуществена санкция за
юридическото лице, което е извършило нарушението от 100 до 300 лева за маловажни
нарушения. В случая според настоящият състав следва да се наложи максималният размер
на предвидената санкция, а именно 300 лева, тъй като при проверката са констатирани и
други идентични нарушения, а и нарушението не се дължи на грешка или случаен пропуск.
Съдът намира така определеното наказание – имуществена санкция в размер на 300 лева за
справедливо и съобразено с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН. Санкция в максималния
предвиден размер за маловажно нарушение би гарантирала в по-висока степен
индивидуална превенция при бъдещи подобни случаи.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде изменено, като се
приложи привилегирования състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ и се намали наложената на
жалбоподателя глоба от 3000 лева на 300 лева.
С оглед изхода на делото и доколкото жалбоподателят е претендирал именно
прилагането на чл. 415в, ал. 1 КТ в жалбата си, съдът намира, че на него следва да се
присъди пропорционално юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН. По делото като представител на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание е
участвал юрисконсулт и съдът е изменил обжалваното НП в санкционната му част, като
освен това е преквалифицирал и нарушението. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева /след
изменението с ДВ бр. 74/2021 г./. Съдът намира, че в случая производството не е с особена
правна или фактическа сложност, проведено е едно съдебно заседание с участието на
представител на жалбоподателя, поради което и следва да се присъди минималното
предвидено възнаграждение в размер на 80 лева, което да се намали съобразно
съотношението между наложената от наказващия орган санкция и изменената от съда.
Следователно на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 72.00 лева. А от друга страна, на наказващия орган, който също е бил защитаван
от юрисконсулт в производството, следва на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН да се присъди
съответната на пропорцията на потвърдената част от НП сума от 8.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7 и чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-007486/05.07.2021 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“, София, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда за нарушение на чл. 3, ал. 1, б. „б” от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за
7
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението в маловажно по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ и
НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ на 300 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя „ ДА ЗАПЛАТИ на ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА СОФИЯ сумата от 8.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на
жалбоподателя „ сумата от 72.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8