Решение по адм. дело №1127/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ, вр. чл. 144 от ДОПК и чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на С. И. Р., [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [жк], [адрес], против Акт за установяване на задължения по декларация № 484-1/21.02.2025 г., издаден от М. И. – главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Пловдив, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 34 от 09.05.2025 г. на директор дирекция „МДТ“ при Община Пловдив относно допълнително определени задължения за ДНИ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 52,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 32,65 лв. и за ТБО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 87,67 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 54,42 лв.

В жалбата са изложени твърдения, че производството за установяване на всички задължения за периода от 2014 г. до 2019 г. е възложено след изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК, който за задължението за 2019 г. е изтекъл на 31.12.2024 г. Възразява се и за неправилното приложение на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК по отношение определените задължения за 2019 г., тъй като издаденият АУЗД е връчен на Р. на 28.02.2025 г., след изтичане на срок от 5 години и 58 дни. Тъй като няма данни за спиране и прекъсване на давността на друго основание не е приложима разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК и задълженията за 2019 г. са погасени по давност. Иска се отмяна на обжалвания АУЗД, в частта му на установените задължения за ДНИ и ТБО за 2019 г., ведно с прилежащите лихви. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, чрез юр. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

По допустимостта на жалбата: Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, против АУЗД, издаден от орган в дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, в частта му, която е потвърдена с решение на горестоящия административен орган /директор на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив/.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи следното от фактическа страна.

С Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 484-1/21.02.2025 г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ при дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Пловдив са установени публични задължения на жалбоподателката С. Р. за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такси за битови отпадъци /ТБО/ по отношение на конкретен недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], [жк], [адрес]. Посоченият имот е собственост на Р. съгласно Нотариален акт /НА/ за доброволна делба № 71, т. VI, рег. № 5117, дело № 1032 от 2014 г. на Нотариус рег. № 179 на НК с район на действие РС [населено място]. За този имот е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 10702/22.12.2014 г. по описа на Община Пловдив. Определен е партиден № 6609Н99519.

В мотивите на АУЗД е посочено, че към 21.02.2025 г. не са внесени дължимите суми за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2024 г. в общ размер на 1 485,36 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 821,63 лв. Същите са дължими от С. Р. на основание разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ /в приложимите й редакции/ и чл. 62 и сл. от ЗМДТ /в приложимите й редакции/. АУЗД е връчен на С. Р. на 28.02.2025 г. по пощата, като връчването е документирано с известие за доставяне ИД PS 4000 035Q7X N /л. 17/.

С жалба вх. № 25СГ - 95 от 12.03.2025 г. жалбоподателката Р. е оспорила АУЗД по административен ред, като е изложила доводи, че за задълженията за периода от 2015 г. до 2020 г. не е следвало да бъде образувано производство за установяване поради изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за данъчните задължения за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г. Постановено е Решение № 34 от 09.05.2025 г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с което обжалваният АУЗД е отменен, в частта на данъчните задължения за ДНИ и ТБО, ведно с прилежащите лихви за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. В останалата обжалвана част, по отношение задълженията за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. АУЗД е потвърден. Решението е оспорено в срок по съдебен ред, в частта му, в която са потвърдени установените задължения за ДНИ и ТБО за 2019 г., ведно с прилежащите лихви.

В хода на съдебното производство не са ангажирани допълнителни доказателства от страните.

С оглед на установеното от фактическа страна Съдът, в настоящия състав, формира следните правни изводи:

Обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, съгласно представените оправомощителна заповед № 23ОА - 2865/02.11.2023 г. на Кмета на Община Пловдив и заповед № 06/12.01.2023 г. за назначаване на М. И. на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция „МДТ“ при Община Пловдив /л. 18 и л. 20/. ИАА е в предвидената от закона форма и липсват съществени нарушения, които да обосновават неговата нищожност.

В случая не се спори, че жалбоподателката е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. Не се спори, че е собственик на недвижим имот – апартамент в [населено място], за който е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ и е определен партиден номер.

Спорът се концентрира относно фактите на изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК за образуване на производство за установяване на задължения за ДНИ и ТБО, ведно с прилежащите лихви за 2019 г. и изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за същите задължения и период. Фактът дали е следвало да бъде образувано производство за установяване на задължения за ДНИ и ТБО за предходните 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. поради изтекъл срок по чл. 109 от ДОПК е ирелевантен в настоящото съдебно производство, тъй като с решението си горестоящият административен орган е отменил при административното обжалване АУЗД, в частта му на задълженията за ДНИ и ТБО, ведно с прилежащите лихви, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., като е приел, че по отношение на тях е изтекла погасителната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

По отношение спорния въпрос за неправилно образувано производство за установяване на задължения за ДНИ и ТБО за 2019 г. Съдът намира възраженията на жалбоподателката за неоснователни. Правилни са изводите на горестоящия административен орган, че съобразно спецификата на задълженията за местни данъци и такси по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период, а еднократно при придобиване на недвижимия имот и при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка и таксата битови отпадъци. Веднъж подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ служи за определяне на задълженията за всяка следваща година. В настоящия случай, производството за издаване на процесния АУЗД е инициирано служебно от АО в дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, тъй като е констатирано, че задължението /в случая за ДНИ и ТБО/ не е заплатено от собственика на недвижимия имот в сроковете по ЗМДТ. Фактът на незаплащане на задълженията за процесния недвижим имот не се оспорва от жалбоподателката Р., като тя излага твърдения, че за периода 2019 г. същите са погасени поради изтекла 5-годишна погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

По изложените твърдения в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното: не се спори между страните относно началния момент, от който започва да тече давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за публичните задължения за ДНИ и ТБО за 2019 г. /01.01.2020 г./. Спорен е въпросът дали същата е прекъсната по чл. 172, ал. 2 от ДОПК преди изтичането си с издаването на процесния АУЗД на 21.02.2025 г., като бъдат съобразени разпоредбите на § 29, т. 1 и т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. /в сила от 24.03.2020 г./ и преодоляване на последиците и § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /в сила от 14.05.2020 г./. Съгласно посочените разпоредби, до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, а давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК спира да тече за времето на обявеното извънредно положение, съответно сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването му в Държавен вестник. Това означава, че сроковете по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, които са спрени на 24.03.2020 г. започват да текат отново от 21.05.2020 г., т.е. 5-годишният давностен срок следва да бъде продължен с 58 дни. Този факт не се оспорва от жалбоподателката, която твърди, че процесният АУЗД й е връчен на 28.02.2025 г., т.е. след изтичане на погасителната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията за ДНИ и ТБО за 2019 г.

Съдът намира така направените възражения за основателни. По делото не е спорно, че издаденият на 21.02.2025 г. АУЗД е надлежно връчен на жалбоподателката Р. на 28.02.2025 г. и именно от тази дата тя е уведомена за това, че съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК е прекъсната давността за публичните задължения за ДНИ и ТБО за 2019 г. Основателно е и твърдението в жалбата, че няма данни за предприети изпълнителни действия за прекъсване на давностния срок на друго основание или за предприети действия, водещи до спиране на давностния срок. Това, от своя страна, води до извод, че към момента, в който жалбоподателката е уведомена, че е издаден АУЗД, частично потвърден с решение на горестоящия административен орган, и с който са установени публични задължения за ДНИ и ТБО, включително за 2019 г., е изтекъл срок от 5 години и 58 дни, т.е. са погасени по давност и публичните й задължения за 2019 г.

Това означава, че обжалваният АУЗД № 484-1/21.02.2025 г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ при дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Пловдив е незаконосъобразен, в обжалваната му част по отношение установените задължения за данъчен период 2019 г. ДНИ в размер на 52,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 32,65 лв. и ТБО в размер на 87,67 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 54,40 лв. и следва да бъде отменен.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите се констатираха в размер на 10 лв. внесена държавна такса.

Воден от горните мотиви Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на С. И. Р., [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [жк], [адрес] Акт за установяване на задължения по декларация № 484-1/21.02.2025 г., издаден от М. И. – главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Пловдив, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 34 от 09.05.2025 г. на директор дирекция „МДТ“ при Община Пловдив относно допълнително определени задължения за ДНИ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 52,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 32,65 лв. и за ТБО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 87,67 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 54,42 лв.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, представлявана от кмета К. Д., да заплати в полза на С. И. Р., [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [жк], [адрес] сумата в размер на 10 лв. /десет лева/ разноски по делото.

На основание чл. 160, ал. 7, изр. 2 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.