№ 883
гр. Плевен, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря С.а Т. Станева
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430100337 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ с цена на иска 2763,16 лв.
Производството по делото е образувано по искова молба С. Р. П.,
*******, *** против *** ЕООД, *******, със седалище и адрес на управление:
***, в която се твърди, че с трудов договор №007 от 08.04.2021г, ищцата
работила при ответника “***” ЕООД, ЕИК:******* от 09.04.2021г, до
26.11.2024г, на длъжност: *** на адрес ***. Твърди, че договорът бил
прекратен със Заповед №***г. считано от 26.11.2024г. на основание чл.326
ал.1 от Кодекса на труда. Твърди, че работила при ответника с месечна
работна заплата от 800.00лева. Твърди, че през цялото време през което
работила при ответника не е ползвала платен годишен отпуск за което счита,
че ответникът й обезщетение. Твърди, че никога не е подавала молба за
ползване на платен годишен отпуск и ответникът не й е издавал Заповед за
ползване на платен годишен отпуск през цялото време през което е работила
при него. Счита, че ответникът й дължи обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск както се следва: За 15 дни за 2021г. по 36.36лв.= 545.40лв., 2/
За 20 дни за 2022г. по 36.36лв.= 727.20лв., 3/ За 20 дни за 2023г. по 36.36лв.=
727.20лв. и 4/ За 18 дни за 2024г. по 42.41лв.=763.36лв. Поради това, твърди,
че на основание чл.224, ал. 1 от Кодекса на труда ответникът й дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер 2 763.16лв.
за цялото време през което е работила при него на длъжността ***. Твърди, че
многократно поканвала ответника да й заплати дължимите суми, но до датата
на завеждане на делото липсват плащания. Моли ответникът да бъде осъден
да плати на ищцата на основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от 2763.16лв. в
едно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
1
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който оспорвам изцяло предявената претенция като неоснователна и
недоказана. Твърди, че така изложената в исковата молба фактическа
обстановка, в частта за липсващо плащане на обезщетение за неизползван
отпуск, е абсолютно невярна. Заявава, че не оспорва, че между ищцата и „***"
ЕООД, с ЕИК *******, е имало трудово правоотношение, не се спори и
относно факта, че същото е било прекратено със Заповед за прекратяване
№*** г. (приложена), с оглед изразено желание на ищцата и отправено
предизвестие с нейна молба от 26.10.2024 г. Твърди, че е невярно обаче
твърдението, че ответникът не е заплатил полагащото се обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск. Твърди, че още със
Заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата, работодателят й е
определил да й се изплати обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск в размер на 2 216.98 лева - за общо 52 работни дни. Посочва, че с
исковата молба се претендират общо 73 работни дни и изчислено обезщетение
в общ размер на 2 763.16 лева. От една страна, оспорва така направените
изчисления, от друга страна - изрично посочва, че на осн. чл. 176а от КТ,
когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на
две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за
това, правото на ползването му се погасява по давност, но най-вече
подчертава обстоятелството, че обезщетението за неизползван годишен
платен отпуск в размер на 2216.98 лева е било изплатено на ищцата, заедно с
възнаграждението й за месец ноември, 2024 г. Твърди, че това е видно от Фиш
за заплата за м. ноември, 2024 г., който ищцата е подписала и с това е
удостоверила писмено получаване на дължимото й обезщетение - в брой.
Твърди, че получаването на посочената сума в размер на 2216.98 лева се
удостоверява и от друг документ, подписан от ищцата, а именно - Разходен
касов ордер от 26.11.2024 г. Твърди, че изплащането на сумата се установява и
от служебната бележка за доходи от трудови правоотношения, изплатени на
ищцата през 2024 г., която също е подписана от ищцата. Изрично прави
възражение за недължимост на претендираното обезщетение по чл. 224 от КТ,
поради погасяване на правото по давност. Твърди, че ищцата е имала право да
ползва натрупания за 2021 г. отпуск до 31.12.2021 г. От 01.01.2022 год. е
започнала да тече двугодишната погасителна давност за ползване на
полагаемия се отпуск, който е изтекъл към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение. За разликата между изплатеното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и претендирания с исковата молба,
подчертава, че същият е погасен по давност. Твърди, че в случая, погасено по
давност е обезщетението, претендирано за неизползван отпуск за 2021 г.,
поради което не следва да се заплащат общо претендираните 15 работни дни
за посочения в исковата молба период, с изчислена парична стойност - 545,40
лева. Твърди, че всички горепосочени документи, заедно с много други, са
2
представени на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Плевен, тъй като с
призовка с изх. №24099191/22.11.2024 г. са били изискани и съответно -
представени с Опис с вх. №2413744 по описа на Дирекция „ИТ" - Плевен от
28.11.2024 г. Твърди, че проверката на Инспекция по труда е завършила без
налагане на каквито и да било санкции на проверяваното дружество „***"
ЕООД, което счита, че удостоверява изрядността му в отношенията си със
служителите. Твърди, че липсата на санкции е обективирана в завършващия
Протокол за извършена проверка №ПР2448214 от 17.12.2024 г. Моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните и се признава от ответника, че с трудов
договор № 00*** г. С. Р. П. е била назначен при ответното дружество на
длъжност „***“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800
лв. и 20 дни платен годишен отпуск.
Видно от Молба от 26.10.2024г. С. П. е отправила предизвестие до
работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение с предизвестие
на основание чл.326, ал.1 КТ. Със същата молба е направила искане да й бъде
изплатен неизползвания годишен отпуск от януари 2024г. до напускането й.
Не се спори между страните и се установява от Заповед №
061/26.11.2021г., че трудовото правоотношение на ищцата с ответника е било
прекратено, считано от 26.11.2024г.
От фиш за работна заплата за м.ноември 2024г. и Разходен касов ордер
от 26.11.2024г. се установява, че С. П. е получила сумата от 2306,26 лв.
възнаграждение за м.ноември 2024г., в която сума е включена и сумата от
2216,98 лв. обезщетение по чл.224 КТ. Ищцата е оспорила авторството на
подписите, поставен от нейно име в посочените документи, с твърдение че не
са положени от нея. Открито е производство по чл.193, ал.1 ГПК и е
допусната и изслушана съдебно-графическа експертиза, която съдът изцяло
възприема като обективна, обоснована и компетентна. От нея се установява,
че подписите са положени от С. Р. П.. При така изложеното, съдът приема на
основание чл.194, ал.2 ГПК, че оспорването не е доказано.
Съдът възприема заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза като компетентно, обективно, безпристрастно и
обосновано. От него се установява, че ищцата Стиляна Р. П. е работила в
3
ответното дружество на длъжност „***“ по силата на трудов договор №*** г.
Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №*** г. от управителя на
дружеството. Полагаемият платен годишен отпуск е 20 работни дни.
Полагаемите дни за 2021 г. са 15 и са неизползвани, за 2022- 20 дни
неизползвани, за 2023г.- полагаеми 20 дни, от които използвани 10, и за 2024г.
полагаеми дни 18 дни, от които ползвани 11 дни. Посочено е от работодателя
на вещото лице, че ползвания отпуск е както следва: 13.07.2023 – 14.07.2023 (2
дни), 20.07.2023 – 21.07.2023 (2 дни), 03.08.2023 – 04.08.2023 (2 дни),
22.08.2023 – 25.08.2023 (4 дни), 2024 г. – използвани 11 работни дни:
01.07.2024 – 15.07.2024 (11 дни). В платежната ведомост на ответното
дружество за м. ноември 2024 г. е начислено обезщетение за неизползван
платен отпуск в размер на 2216,98 лв. брутна сума, изчислено за посочените
по-горе общо 52 дни неизползван платен годишен отпуск. Дневната ставка,
използвана за изчисление е 42,63 лв. След приспадане на ДДФЛ, сумата за
изплащане е 1 995,29 лв. Изплащане на обезщетението – (не е прилаган
давностен срок, както е посочено в отговора на ответника). Сумата е
изплатена на ищцата с РКО от 26.11.2024 г., като в него е включено: Общо
изплатена сума: 2306,26 лв. (чиста сума за м. ноември 2024 г.), включително
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за 52 дни. При проверката не са
предоставени молби и заповеди за ползвания отпуск. На вещото лице е
предоставена само справка – извлечение от ТРЗ програмата и платежните
ведомости с начислените данни за платен отпуск.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че са налице условията по чл. 224, ал. 1 КТ за пораждане
правото на ищцата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй
като трудовото й правоотношение е прекратено и към датата на уволнението
тя е имала неизползван платен годишен отпуск. От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че на ищцата е било изплатено
обезщетение за 52 дни неизползван платен годишен отпуск, но не се установи
водените в счетоводството на ответника използван платен годишен отпуск от
10 дни за 2023г. и 11 дни за 2024г. да са използвани от нея. Ответникът беше
задължен да представи оригиналите на молбите, подадени от ищцата за
ползване на отпуск, но такива не бяха представени, поради което съдът
4
приема, че остана недоказан факта на ползване на тези 21 дни платен годишен
отпуск от ищцата общо за 2023 и 2024г.
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177
към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Последната
цитирана норма предвижда като основа за изчисляването полученото
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползването на отпуска - в случая прекратяването на трудовото
правоотношение, през който са отработени най-малко 10 работни дни.
Съгласно §. 1 от Наредбата за допълнителните и други трудови
възнаграждения в брутното трудово възнаграждение по чл. 177 КТ и чл. 228
КТ се включват наред с основното трудово възнаграждение за отработеното
време и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, определени с
КТД и/или Вътрешните правила за работната заплата.
Видно е от приетата по делото експертиза, че дължимото обезщетение
следва да бъде изчислено при дневна ставка от 42,63 лв., или за 21 дни
неизползван платен годишен отпуск дължимото обезщетение, съдът определя
на основание чл.162 ГПК в размер на 805,70 лв. след приспадане на дължимия
ДДФЛ, за която сума искът се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, а за разликата до предявения размер от 2763,16 лв. да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Съобразно изхода на делото и по направеното искане за присъждане на
разноски на ищеца по делото и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 168,06 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответника има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на претенцията. По делото обаче е представен
списък с разноски, договор за правна помощ и съдействие и фактура, за
уговорено адвокатско възнаграждение, което да бъде заплатено по сметка, но
доказателства за заплащането не са ангажирани от ответника по делото,
поради което същите не следва да бъдат присъждани. Съгласно т.1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
5
по банков път, задължително се представят доказателства за това.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 50,00 лв., както и 43,74 лв. за вещо лице.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 КТ, *** ЕООД, *******, със
седалище и адрес на управление: ***, да плати на С. Р. П., *******, ***,
сумата от 805,70 лв., представляваща неизплатено обезщетение за 21 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2023г. и 2024г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.01.2025г. до окончателното й изплащане,
като отхвърля иска в останалата част до пълният му предявен размер от
2763,16 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, *** ЕООД, *******, със
седалище и адрес на управление: *** да плати на С. Р. П., *******, ***
направените деловодни разноски в размер на 168,06 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, *** ЕООД, *******, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати по сметка на Плевенски
районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на
50,00 лв, както и 43,74 лв. за вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение
на решението, в частта му относно присъденото обезщетение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6