ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 697
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500483 по описа за 2023 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. №5964/22.02.2023 год., депозирана
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК: ********* срещу
Определение №14056/21.12.2022год., постановено по гражданско дело
№2324/2022год., по описа на Районен съд – Пловдив, шестнадесети
граждански състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 99429 от
07.12.2022 г., подадена от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК:
*********, за изменение на постановеното решение № 3480 от 26.10.2022 г.
по гр. дело № 2324/ 2022 г. на ПРС, XVI гр. с-в, в частта за разноските,
чрез намаляване на размерите на определеното по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА
на адвоката на ищците адв. М. М. възнаграждение по делото от общо 900
лева на 300 лв. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
постановения съдебен акт по съображения подробно изложени в същата.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното определение като
неправилно, като вместо това съдът намали присъденото в полза на адв. М.
М. адвокатско възнаграждение до размер на 300лв..
Ответниците по жалбата П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю., чрез
процесуалния им представител адв. М. М. изразяват становище за
неоснователност на жалбата по съображения изложени в депозирания
1
отговор. Молят да се остави без уважение частната жалба.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в
производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 3480 от 26.10.2022 г., районният съд е уважил
предявения иск и като последица от чл. 78 ал. 1 от ГПК е осъдил ответника да
заплати на всеки от ищците разноски за адвокатско възнаграждение на
пълномощника му, определено по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приложил
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като е приел, че адвокатско възнаграждение в размер на
300лв се дължи на всеки един от тримата ищци. Съдът е констатирал, че
доколкото всеки от ищците е представил договор за правна защита и
съдействие, в който е записано, че страната се представлява безплатно от
адв. М. М., като „близки“, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 3 предложение
второ от ЗА представлява основание за оказването й на безплатна адвокатска
помощ, е приел, че следва да се определи размер на адвокатското
възнаграждение, без да е необходимо да се изследва въпросът за това дали
действително лицата са близки на адвоката или да се събират доказателства в
тази връзка. Съдът е посочил, че след като всяка страна по делото има право
на самостоятелно присъждане на разноски, то няма пречка всички ищци да
бъдат представлявани от един и същ адвокат, ако те нямат противоречиви
интереси, както е в случая. С оглед на това, съдът е приел, че след като с
всеки ищец е сключен самостоятелен договор за правна защита, е без
значение дали е един и същ обемът на защитата на страните и дейността на
адвоката им по делото, защото всеки има самостоятелно основание да получи
разноски за адвокат, поради което е присъдил реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА на
адвоката на ищците възнаграждение по делото от общо 900 лева.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените от
жалбоподателя оплаквания: за злоупотреба с права, доколкото наследниците
– ищци посредством завеждане на множество искове се домогват
2
неоснователно да се обогатя с евентуално присъдените им адвокатски
възнаграждения за сметка на жалбоподателя; че присъдения адвокатски
хонорар в общ размер на 900лв е абсолютно несъразмерен както с
извършената адвокатска услуга по делото, така и с материалния интерес; че
присъждането на три отделни адвокатски хонорара по делото е в
несъответствие с изискванията за разумен и справедлив размер на
възстановимите разноски от гледна точка на обективни критерии – правна и
фактическа сложност на делото, характера на делото и спора, който е един и
същ и за тримата ищци, положения труд по делото – времето нужно за
подготовка на процесуалния представител е същото за тримата ищци, колкото
би било в случай, че е представлявал само един от ищците.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвокат, оказал безплатна правна помощ са - да е оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 -
3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за
разноски. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не подлежат на
съдебен контрол, поради което и не подлежат на обсъждане наведените в
тази връзка от жалбоподателя оплаквания. Доколкото се констатира, че в
конкретният случай са изпълнени горепосочените кумулативните
изисквания на закона, то на процесуалния представител на ищците – адв. М.
М. следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2,
ал. 2 от ЗА/.. В случая възнаграждението за оказана безплатна адвокатска
помощ е определено от първоинстанционния съд в съотвествие с
изискванията на цитираните разпоредби в минималния размер по Наредбата,
а именно в размер на 300лв..
Въпросът дали е налице злоупотреба с права е относим към носенето
на административна или дисциплинарна отговорност по ЗА и не би могъл да
се обсъжда в настоящото производство. Неоснователен е доводът в жалбата
за общност в интереса на тримата ищци, поради което следва да се присъди
едно общо възнаграждение. Доколкото всеки от ищците брани свои
собствени права и с всеки ищец е сключен самостоятелен договор за правна
защита, в който е изрично отбелязано, че страната се представлява безплатно
от адв. М. М. на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 ЗА, то се дължи
3
възнаграждение за осъществена правна защита на всеки един от тях. Предвид
на обстоятелството, че определения размер на дължимите възнаграждения е в
размер на нормативния минимум, то няма основания да се преценява
справедливостта и обосноваността на този размер, с оглед правна и
фактическа сложност на делото, поради което оплакването за липса на
справедливост и обоснованост на определения размер адвокатско
възнаграждение, се явява неоснователно. .
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
правилно първоинстанционният съд е определил на всеки един от ищците
разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника му в размер на
300лв. Изложеното обосновава законосъобразността на обжалвания акт,
който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без
уважение.
Разноски на страните в производство по разноски не се присъждат,
съгласно трайната практика на ВКС.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №14056/21.12.2022год., постановено
по гражданско дело №2324/2022год., по описа на Районен съд – Пловдив,
шестнадесети гр.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4