Решение по дело №2234/2015 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./26.05.2017 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                          

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретар Галина Стефанова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2234 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове от Г.Ю.Г. срещу Министерство на отбраната на РБ и Националния военно-исторически музей и държавата чрез МРРБ за приемане за установено правото му на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Приморски парк, м. "Салтанат" № 81, представляващ реална част с площ 641 кв. м, повдигната в зелен цвят по скицата на л. 60 от делото на РС, от ПИ ид. 10135.536.101 по КККР, одобрени със заповед № 300-5-18/04.03.2004 г. и изменени със заповед № КД № 14-03-509/04.05.2010 г., основани на твърдения за придобиване по завещание от 1976 г., обявено с протокол от 12.10.1976 г. на ВН, от Н. М. П., б. ж. на гр. Варна, а от нея – чрез продажба с НА № 136, том 4, рег. 2118, дело № 764 по описа за 1943 г. ВН, евентуално по давност чрез владение в периода от 12.10.1976 г. до предявяване на исковете – 09.04.2015 г., по чл. 124 ГПК.

Ответниците оспорват исковете.

Твърдят, че имотът е обект на публична държавна собственост, придобита чрез отчуждаване. Оспорват твърдяното от ищеца владение.

Държавата твърди, че завещанието не е написано и подписано от Н. М. П., евентуално не е произвело действие за повече от половината от имуществото й или поради ограниченията по ЗСГ (отм.). Евентуално предявява възражение за придобиване на имота по давност.

По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Исковете и отговорите са допустими и надлежно предявени.

По същество:

От представения заверен препис (л. 258) се установява, че е издаден нотариален акт № 4 от 16.04.1943 г., том IV, регистър 1972, дело № 553/43 г. на ВН, с който, въз основа на обстоятелствена проверка, е признато правото на собственост на З. Г. З.и М.К.С. върху една хавра във Варненските лозя, местността "Св. Никола", с площ от 3.7 дка, при граници: Д.П., Б.К., А.Н., евксиноградското шосе и път.

От представения заверен препис (л. 5 от делото на РС) се установява, че на 12.05.1943 г. е сключен договор с нот. акт №136, том IV, регистър 2318, дело № 746/43 г. на ВН, чрез който Н. М. П. е следвало да купи същата хавра с площ от 3.7 дка по документ, а по скица 2743 кв. м, срещу напълно платена цена. Актът е действителен.

В обясненията си  (л. 289, гръб) вещото лице Л.И. сочи, че скицата на л. 176 от делото представлява копие от оригинала на кадастралния и регулационен план от 1936 г., а скицата на л. 91 – копие от работното копие на същия план. Между двете копия са налице разлики в имотните граници на имот пл. № 200. В комбинираните скици – приложения към експертизите са отразени границите по работното копие.

В същите обяснения вещото лице сочи, че нотариалният акт може да се отнася както до имота, така и до парцел IV-200, отреден за имота, но площта по скица е по-близка до тази на парцела.

Впоследствие, при одобряването на общия градоустройствен план, както и на регулации за отделни квартали, отчуждителното действие на регулацията от 1936 г., която няма застроителна съставка (същите обяснения на в. л.) и не е била приложена, е отпаднало с обратна сила. Поради това съдът приема, че договорът е бил сключен за имота, за който към момента е бил отреден парцел.

По оспорването от държавата:

От представения заверен препис (л. 181) се установява, че в разписния списък към КП от 1936 г. имот пл. № 200 е записан на наследници на М.К.. Вписан е също ДВ бр. 287 от 1935 г., в който е обявен проектът за регулация.

От представения заверен препис (л. 169) се установява, че на 17.08.1945 г. е съставен нотариален акт № 90, т. V, рег. 3497, дело № 966 по описа за 1945 г. ВН за собственост на държавата по обстоятелствена проверка върху имот в същата местност, при посочени граници, сред които наследниците на М.К..

Само въз основа на посочването на наследниците на М.К., а не на Н. М. П. като съсед, не би могло да се отрече правото на собственост, предмет на продажбата.

По отчуждаването:

По делото няма доказателства, въз основа на които да се направи връзка между представените укази за отчуждаване №№ 16 от 1946 г. (л. 326) и 1258 от 1948 г. (л. 325) и процесния имот.

От представения заверен препис (л. 87) се установява, че е съставен протокол № 16 за заседанието на управата на Сталинския ГНС от 19.03.1951 г., която, по искане на командира на поделение и като е взела предвид, че няма възможност да се заменят частните имоти с държавни, на основание чл. 32 б. "б" ППЗДИ, е постановила решение № 47, с което е изказала мнение да се отчуждят за нуждите на МНО Брегова артилерия гр. Сталин частни недвижими имоти, сред които празно място на наследниците на М.К.дворище 200 с площ от 3400 кв. м. В края на протокола е указано решението да се представи в първата сесия на Сталинския ГНС за одобрение.

В писмо от 03.08.2016 г. (л. 192) длъжностното лице е посочило, че в архива на отдел "Общинска собственост" на община Варна не се съхранява отчуждителна преписка по това решение на управата. Същото е посочено и за архива на поделението (л. 198).

 

лист втори от решение от 26.05.2017г. по гр. д. № 2234/2015г. ВОС, ХII с-в

 

От представения заверен препис (л. 88) се установява, че е съставен протокол № 69 от 31.10.1951 г. за решение № 55 на управата, с което, като е прието, че нуждите на МНО могат да бъдат задоволени и с по-малък терен и може да се измени решение № 16/47, е постановено да бъдат отчуждени имоти съгласно приложения списък, съставляващ неразделна част от протокола, с граници: източно улицата по регулационния план между кв. кв. 32-35 и 31-а-30, северна като се изключи една 60 м ивица земя, покрай шосето за Евксиноград, западна между парцели: 159 и 160, 148-149, 145-146 и 142-143 и южна – морски бряг. Постановено е отчуждаването на частните недвижими имоти да стане по чл. 31 от ЗДИ, без да се изпълняват разпоредбите на чл. 32, б. "б" от ППЗДИ, а обезщетяването да стане съгласно 37-мо ПМС от 1949 г. В края на протокола е разпоредено препис от решението да се изпрати на кадастралното и градоустройствено отделение за по-нататъшно разпореждане.

От представения заверен препис (л. 172-173) се установява, че е съставен проект за изменение на регулационния план, съгласно протоколното решение № 69/55 от 31.10.1951 г.

В самите документи няма дати, но вероятно тогава са били изготвени от Началника на кадастралното и градоустройствено отделение списък на имоти, подлежащи на отчуждаване за нуждите на МНО (л. 257) и имотна ведомост (л. 260, л. 323). В имотната ведомост са вписани приблизителните пазарни цени и данъчни оценки, които са съобщени на собствениците. Съобщението за имот пл. № 200 е връчено на наследниците на М.К.в с. Камбурово писмено т.е. срещу разписка.

От представения заверен препис (л. 324) се установява, че е съставен доклад от комисия до Министъра на народната отбрана да представи пред МС за одобрение отчуждаването.

От представения заверен препис (л. 322) се установява, че с писмо от м. ноември 1951 г. Министърът на народната отбрана е поискал, на основание чл. 29, т. 2 ЗПИНМ, от Министъра на комуналното стопанство и благоустройството да се отредят по регулация имотите за нуждите на МНО, като се одобри изменението на плана, съгласно проекта.

С писмо от 11.12.1951 г. (л. 320) Началникът на Военно-строително отделение е изпратил допълнително искани удостоверения (за имотното състояние) на засегнатите собственици и е съобщил, че тъй като наследниците на М.К.от с. Камбурово не са в гр. Сталин, съответният съвет ще изпрати удостоверение за имотното им състояние направо до поделение 35470 в гр. София.

С писмо от 29.12.1951 г. (л. 321) Министърът на комуналното стопанство и благоустройството е заявил, че не възразява за отчуждаването на имоти за временно строителство за нуждите на МНО.

С решение с протокол № 31 от 08.03.1952 г. горният проект за изменение на регулационния план (л. 172-173) е одобрен.

Със заповед № 422 от 20.03.1952 г. на Министъра на КСБ, на основание чл. 29, т. 2 ППИНМ (всъщност ЗПИНМ) е утвърдено сливането на кварталите в един за нуждите на МНО (л. 90). От посоченото основание е видно, че е прието, че се налага, поради неотложна нужда, отчуждението да добие сила веднага. Решението влиза в сила от деня на обнародване на заповедта на министъра в "Държавен вестник" (чл. 29, ал. 2, изречение последно ЗПИНМ).

По обнародването:

От справката по всички заповеди за утвърдени регулации, посочени в съдържанието на "Държавен вестник" (тогава "Известия") за 1952 г., е видно, че заповедта не е обнародвана.

От същата справка е видно, че са обнародвани заповеди за сливане на парцели и отреждане за нужди на МНО: например заповед № 308/бр. 12, т. 67 – но за строеж на жилищна сграда, заповед № 1394/бр. 24, т. 75 и заповед № 1783/бр. 29, т. 40 – без да е описана нуждата, но в центъра на София и заповед № 5993/бр. 86, т. 29 – без да е описана нуждата и без да е посочено, че теренът е в центъра или в жилищен квартал, но на малък град (Сандански).

От номерата на обнародваните заповеди при същата справка е видно, че  не всички заповеди с поредни номера са обнародвани.

Министерството на КСБ е уведомило ГНС за отчуждението със секретно писмо, посочено в писмо от март 1952 г. от МНО, Квартирно експлоатационен отдел до Началника на КЕЧ (л. 319).

Съдът приема, че заповедта не е обнародвана, тъй като се отнася до същинско военно мероприятие: брегова артилерия и съдържа сведение за местонахождението на обект на бреговата отбрана, включено по т. 2 в Списъка на данните, сведенията и въпросите, които представляват държавна тайна, утвърден с  ПМС № 231 от 08.03.1951 г., обн. ДВ бр. 22 от 1951 г.

По частта от имот пл. № 200, включена в терена:

В писмо от 27.09.1954 г. (л. 318) Началникът на поделение е поискал от МНО да посочи какви суми са изплатени на наследниците на М.К.за 250 кв. м част, която всъщност е от съседния имот пл. № 187 на наследниците на Деспина Хасанакиева.

В отговор от 11.10.1954 г. (л. 317) Началникът на отдела при МНО е указал на Началника на поделението, че при спор за собственост страните следва да го отнесат за разрешаване пред съда.

Съдът приема, че целият процесен имот попада в разширения терен за нуждите на МНО (комбинирана скица л. 285).

По действието на заповед № 422 от 20.03.1952 г.:

По кой ред е следвало да се извърши отчуждаването:

В литературата се е приемало, че режимът на отчужденията за държавна нужда по ЗС е общ, а по ЗПИНМ – специален (Петков, Тодор и Петър Вълчев. Правен режим на държавните земи. С.: Наука и изкуство, 1969, с. 30).

В новата литература за подобна хипотеза се приема, че в ЗУТ е уредено прилагането на отчуждителните разпоредби на ЗДС и ЗОС към специфични както по вид, така и по предназначение имоти, по отношение на които уредбата в ЗДС и ЗОС е обща и намира приложение, доколкото в специалната няма изрични правила (Петров, Вл. Устройство на територията. С.: Сиби, 2004, с. 447), както и че съществуват три режима на отчуждаване и органът, който одобрява подробния устройствен план, има възможност за избор (Пак там, с. 471-472).

Съдът приема, че градоустройствен план по см. на ППЗДИ (чл. чл. 31-32) е общият градоустройствен план по ЗБНМ и по ЗПИНМ, както и че поради системния характер на правото органът няма въобще право на избор на ред, по който да се извърши отчуждаването (чл. 17, ал. 2, чл. 36 ЗПИНМ, по-късно чл. 33 ПОИДОН), а само право на избор дали да предприеме първо одобрението на подробния план или самото отчуждение.

 

лист трети от решение от 26.05.2017г. по гр. д. № 2234/2015г. ВОС, ХII с-в

 

Следователно към м. март 1952 г. е било допустимо да се одобри регулация и отчуждението да се постигне по този ред, а ако има само общ градоустройствен план или въобще няма план, отчуждаването е следвало да се проведе по ЗДИ. Само пропускането на държавните нужди в чл. 35 ЗПИНМ и изричните правила за отчуждаването на имоти, свързани с военна тайна в ЗДИ не е достатъчен аргумент, че е бил приложим редът по ЗДИ, който изключва този по ЗПИНМ.

По необходимото съдържание на заповед № 422 от 20.03.1952 г.:

В обясненията си (л. 289) вещото лице Л.И. сочи, че и към заповед № 422 от 20.03.1952 г. няма застроителна част.

В литературата се приема, че регулационните решения се подчиняват на предвижданията за застрояване едва с приемането на ППЗПИНМ, обн. ДВ бр. 76 от 20.09.1960 г. (Сокеров, Любомир. Застрояване на населените места. Правна уредба. С.: Наука и изкуство, 1966, с. 70), както и че само дворищна регулация без застроителна част е нищожна (Петров, Г. и Любомир Сокеров. Регулационни планове. Условия и контрол за законосъобразност. С.: Наука и изкуство, 1961, с. 29). Съдът приема, че заповед № 422 за одобряване улична регулация е имала необходимото съдържание към момента на издаването.

По последиците на отчуждаването:

В задължителната съдебна практика се приема, че отчуждаванията по ЗДИ (решение № 6 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5173/2015 г., I г. о., ГК и цитираните в него), по чл. 55а ЗПИНМ (решение № 2087 от 2.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2780/2002 г., IV г. о.) и по чл. 39 ЗПИНМ (решение № 1169 от 19.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3700/2007 г., III г. о., ГК) са първични придобивни основания.

В литературата също се е приемало, че регулационното отчуждение е първично придобивно основание (Павлова, Мария. Отчуждителни последици на уличнорегулационния план. – Правна мисъл, 1967, № 5, с. 77).

Всички посочени отчуждения са насочени към имота, който е необходим, а не срещу собственика (отчуждение, насочено срещу собственика е например това по ЗОЕГПНС). Поради това съдът приема, че дори отчуждителното производство по благоустройствен закон да е било проведено без участието на действителния собственик, той няма право да иска действията да се повторят с негово участие, нито има иск за възвръщане на имота. Този принцип е възприет и в следващия благоустройствен закон ЗТСУ (Сокеров, Л. и др. Териториално и устройствено планиране и селищно изграждане. С.: ДИ Техника, 1985, с. 88).

Поради това съдът приема, че неучастието на действителния собственик в производството по обезщетяване не опорочава отчуждението. Н. М. П. е изгубила правото на собственост върху процесния имот, тъй като той е придобит от държавата.

По прилагането на регулацията, одобрена със заповед № 422 от 20.03.1952 г.:

От представената скица-извлечение от кадастралния план от 1956 г. (л. 184) и от приложенията към експертизата (л. 286) се установява, че процесният имот е зает към момента на заснемането: нанесени са имотни граници на имот пл. № 1913, който е част от имот пл. № 200 по стария КП, извън включената в терена на МНО. Имотните граници са заснети по подобен начин и по следващия КП от 1977 г. (имот пл. № 2059). Следователно регулацията е била приложена. Нормата на чл. 74а ЗИД ЗПИНМ не намира приложение т.е. отчуждителното действие на регулацията не е отпаднало.

Евентуално, ако се приеме, че отчуждаването е опорочено:

В съдебната практика се приема, че при всички възможни пороци процесното отчуждение би било извършено не по установения ред т.е. следва да бъде зачетено, тъй като е само една от предпоставките за реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ (така решение № 173 от 23.06.2009 г. на ВКС по г. д. № 709/2008 г., I г. о., ГК). Това е така, както когато отчуждителният акт е нищожен (решение № 20 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 789/2010 г., II г. о., ГК), така и когато имотът е фактически зает без оценка и обезщетяване (решение № 459 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., I г. о., ГК).

Дори да се приеме, че отчуждаването е опорочено, то би следвало да бъде зачетено.

Исковете за собственост в настоящото производство не са основани на твърдение за реституция.

По саморъчното завещание:

От представения заверен препис (л. 27 от делото на РС) се установява, че на 02.04.1976 г. е съставено саморъчно завещание от Н. М. П., с което имотът в м. "Св. Никола" № 30 е завещан на ищеца.

От заключението на вещото лице Ц.Ц. (л. 252) се установява, че завещанието е написано и подписано от Н. М. П..

По формата служебно:

В завещанието датата е поставена след подписа.

В практиката се приема, че датата следва да предхожда подписа (решение № 110 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 654/2009 г., II г. о., ГК; решение № 863 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 654/2009 г., II г. о., ГК и решение № 65 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., ГК) и е без значение дали поставянето й след подписа е умишлено или поради грешка (решение № 343 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2010 г., I г. о., ГК).

Това се приема и в литературата (Марков, М. Семейно и наследствено право. Помагало. С.: Сиби, 2014, с. 236).

Порокът се установява при преглед на документа от външна страна.

Следователно не е било необходимо ответниците да предявят нарочно възражение. Да се приеме обратното би означавало съдът да не приложи изискването на закона за форма (изрично решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК). Завещанието е нищожно.

Към момента на откриване на наследството завещателката не е притежавала правото на собственост върху процесния имот.

Ищецът не е придобил имота чрез твърдяното главно основание.

По евентуално предявеното основание:

По твърдяната фактическа власт:

Приетото относно заемането на имота означава, че според данните в КП от 1956 г. и от 1977 г., първо Н. П., а после и ищецът не са упражнявали фактическата власт върху процесния имот. Вписванията в регистъра са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното (чл. 35 от ППЗЕКНРБ (отм.). Съдът приема, че такава доказателствена сила имат и заснеманията по КП (решение № 1105 от 15.IX.1994 г. по гр. д. № 1714/93 г., IV г. о.). Показанията на всички свидетели са неясни относно границата на имота към морето т.е. за процесния имот. Не би могло да се приеме, че показанията опровергават заснеманията по плана.

лист четвърти от решение от 26.05.2017г. по гр.д.№ 2234/15г. ВОС, ХII с-в

 

От допълнителните заключение (л. 302) и обяснения (л. 304) се установява, че към момента на огледа от вещото лице Л.И.: 24.10.2016 г. в процесния имот са съществували само оградите, нанесени в жълт цвят по скицата на л. 286 от делото, но ограда в посока запад – изток, която да отделя имоти ид. 543 и 101 не е имало. Към този момент вече не е изключено ищецът да е упражнявал фактическа власт, но това не е доказано по категоричен начин.

Моментът на премахване на оградата между съседните имоти, заснета по плановете не е установен, но е след заснемането през 1977 г.

Съдът приема, че ако ищецът е установил фактическа власт след премахването на оградата, намерението му за своене не е изключено. То може да произтича от представата, макар и невярна, че отчуждението е проведено без участието на Н. П. и тя не е изгубила собствеността.

Придобивната давност за публични държавни имоти е изключена, а за частни държавни имоти е спряна до края на 2017 г. (пар. 1 ЗД ЗС).

Ищецът не е придобил имота чрез твърдяното евентуално основание.

Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Ищецът следва да заплати на държавата сумата 466.50 лв., от които 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, аналогично на дължимото на юридически лица по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 16.50 лв. сторени разноски: платени такси за удостоверения.

Другите ответници не са претендирали разноски, поради което и съдът не присъжда такива.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Г.Ю.Г. ЕГН ********** с адрес ***, действащ чрез пълномощника адв. Н.А. *** срещу Министерство на отбраната на РБ и Националния военно-исторически музей и държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството за приемане за установено правото му на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Приморски парк, м. "Салтанат" № 81, представляващ реална част с площ 641 (шестотин и четиридесет и един) кв. м, повдигната в зелен цвят по скицата на л. 60 от делото на РС, от поземлен имот ид. 10135.536.101 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, петстотин и тридесет и шест, сто и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-18/04.03.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК и изменени със заповед № КД № 14-03-509/04.05.2010 г. на Началника на СГКК, основани на твърдения за придобиване по завещание от 02 април 1976 г., обявено с протокол от 12 октомври 1976 г. на Варненския нотариус, от Н. М. П., б. ж. на гр. Варна, а от нея – чрез продажба с нотариален акт № 136, том 4, рег. 2118, дело № 764 по описа за 1943 г. ВН, евентуално по давност чрез владение в периода от 12 октомври 1976 г. до предявяване на исковете – 09.04.2015 г., на основание чл. 124 ГПК.

Скицата на л. 60 от гр. д. № 3969 по описа за 2015 г. на ВРС, ХХХIII-ти състав, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Г.Ю.Г. с. ЕГН, с. а. да заплати на държавата чрез МРРБ, действащ чрез Областния управител на Варненска област, сумата 466.50 лв. (четиристотин и шестдесет и шест лева и петдесет стотинки), от които 450 лв. юрисконсултско възнаграждение и 16.50 лв. сторени разноски: платени такси за удостоверения, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: