Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2035                              29.11.2013 г.                                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                 Х граждански състав

На шести ноември                                                                        Година 2013

В открито заседание в следния състав:

 

                   Председател: Димана Кирязова- Вълкова

Секретар: С.А.

 

като разгледа докладваното гр.д. № 3606 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от К.В.Д. против И.З.Д. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1300 евро, дължима по запис на заповед от 16.07.2010 г., ведно със законната лихва главницата, считано от 24.02.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 1274/28.02.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 1834/2011 г. по описа на БРС. Претендира се и присъждане в полза на ищеца на направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство. Ищецът твърди, че със запис на заповед от 16.07.2010 г. ответникът се е задължил да му заплати на падеж 23.07.2010 г. сумата от 1 300 евро. Твърди също така, че сумата не му е била платена нито на падежа, нито до настоящия момент, поради което същият се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, против която ответникът е депозирал възражение.  В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ, вр. 463, ал. 1 от ТЗ, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от страна на ответника, в който се твърди, че процесното вземане не съществува, тъй като между страните липсва каузално правоотношение, въз основа на което ответникът Д. да е имал основание да поеме отразеното в записа на заповед задължение. Оспорено е и авторството на положения от издателя на записа на заповед подпис като се твърди, че същият не е положен от ответника. Оспорено е и предаването от ищеца на ответника на претендираната главница от 1 300 евро. С оглед на това ответникът моли искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложения по ч.гр.д. № 1834/2011 г. по описа на БРС оригинал на запис на заповед от 16.07.2010 г., с него И.З.Д. се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на К.В.Д. на 23.07.2010 г. сумата от 1 300 евро. Така издаденият запис на заповед съдържа изискуемите от чл. 535 от ТЗ задължителни реквизити.

Върху записа на заповед е налице и отбелязване, че същият е бил предявен на издателя за плащане на 24.07.2010 г., т.е. непосредствено след падежната дата.

Във връзка с направеното от ответника оспорване на авторството на подписа, положен върху записа на заповед за издател, по делото е била назначена съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която е дало категорично заключение, че положените подписи за издателя при издаване на ценната книга и при предявяването й за плащане са изпълнени от ответника И.Д.. С оглед на това съдът намира, че така направеното оспорване на положения върху записа на заповед подпис е неоснователно и недоказано, поради което следва да се приеме, че ценната книга действително е била издадена и подписана именно от И.Д.. Ето защо и предвид липсата на други оспорвания следва да се приеме, че записът на заповед е редовен от външна страна.

По отношение на другото защитно твърдение на ответника, а именно, че не дължи сумата, тъй като липсва каузално правоотношение, въз основа на което той да е поел отразеното в записа на заповед задължение, съдът намира същото за неоснователно, тъй като в производството по чл. 422 от ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално правоотношение, само ако длъжникът- издател на редовен от външна страна запис на заповед е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, а при липса на такова възражение (какъвто е настоящия случай) кредиторът- поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка (в този смисъл Решение № 5/02.02.2012 г. на ВКС по т.д. № 75/2011 г., I т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

С оглед на гореизложеното и тъй като по делото липсват доказателства ответникът да е заплатил на ищеца сумата от 1 300 евро, каквото валидно задължение е поел с издаването на записа на заповед от 16.07.2010 г., съдът намира, че тази сума е дължима, а на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и предвид допуснатата забава в плащането ответникът дължи на ищеца и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното й изплащане, което прави предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК основателен и доказан и същият следва да бъде уважен в пълен размер.

Предвид крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски в настоящото производство, които са в размер на 200,85 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

   Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.З.Д., ЕГН **********,***, че същият дължи на К.В.Д., ЕГН **********,***, комплекс Б.., сумата от 1 300 (хиляда и триста) евро по Запис на заповед от 16.07.2010 г., ведно със законната лихва главницата, считано от 24.02.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 1274/ 28.02.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 1834/2011 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА И.З.Д., ЕГН **********,***, да заплати на К.В.Д., ЕГН **********,***, комплекс Б..., ..., сумата от 200,85 лв. (двеста лв. и осемдесет и пет ст.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                  

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:

СА