О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …………
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.ПЛЕВЕН 10.04.2019 год.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателна колегия в закрито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ БАНКОВ КРИСТИНА ЛАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Банков ВЧНД № 277 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Гл. 22 от НПК.
С Разпореждане № 986/03.04.19г. постановено по НОХД № 1832/18г. по описа на РС-Плевен съдията докладчик е върнал като недопустима частната жалба на А.А.Д.-подсъдим по посоченото дело, депозирана чрез защитника на подсъдимия против определение постановено в о.с.з. проведено на 25.03.19г., с което на осн.чл.68,ал.1,във вр.с ал.6 /вероятно ПРС е имал предвид ал.7/ от НПК на подсъдимия е наложена забрана за напускане на пределите на РБ.
Недоволен от разпореждането е останал защитникът на подсъдимия, който е депозирал частна жалба, като навежда доводи, че същото е неправилно. Моли въззивния съд да отмени разпореждането на РС.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,намира за установено следното.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.342,ал.1 от НПК и от легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
За да върне като недопустима частната жалба на подсъдимия против определението за налагане на мярка „Забрана за напускане на пределите на РБ“ РС е приел, че тя е депозирана след срока по чл.342,ал.1 от НПК. Този му извод се споделя и от настоящата инстанция. Цитираната разпоредба предвижда, че частната жалба се подава в 7-дн.срок от постановяването на съдебния акт, ако той е постановен в открито заседание. В процесния случай забраната е била наложена с определение на първоинстанционния съд, постановено в о.с.з., проведено на 25.03.19г., което в съответствие с текста на чл.311,ал.1,т.4 от НПК е вписано в протокола от с.з. От съдържанието на този протокол е видно също, че на него е присъствал упълномощения защитник на подсъдимия. Твърденията на защитника, че съдебен акт за налагане на мярка „Забрана за напускане на пределите на РБ“ не е бил постановен, а е дописан в протокола от с.з. не могат да бъдат приети за основателни. Защитникът се е възползвал от правото си да иска поправка на протокола, като бъде заличен горепосочения съдебен акт, но искането му е било оставено без уважение в съответствие с процедурата по 312 от НПК. Предвид разпоредбата на чл.183,ал.2 от НПК срокът за обжалване на определението за налагане на мярка „Забрана за напускане на пределите на РБ“ е започнал да тече на 26.03.19г. и е изтекъл на 01.04.19г. Видно от положения печат частната жалба против определението по чл.68 от НПК е постъпила в деловодството на ПРС на 02.04.19г., т.е. след изтичане на срока за обжалване.
Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита, че частната жалба е неоснователна,а постановеният от ПРС съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на осн.чл.345 от НПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 986/03.04.19г. постановено по НОХД № 1832/18г. по описа на РС-Плевен.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: