Р Е Ш Е Н И Е
№ V-248
22.02.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на четиринадесети декември две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра К.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя Белева
2.Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Тодорка Стоянова , разгледа
докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 2635 по описа за
2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена
от Б.Й.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
подадена чрез адв. Кокаларова БАК, с гр. Бургас, ул. “Васил
Левски” № 6, ет.3, офис 309 и адв. Ирина Камбурова – Тунтева,
БАК, против Решение № 260224/15.09.2020г.,
постановено по гр. д. № 1967/2020г. по описа на БРС, в
частта, в която са отхвърлени исковете на ищеца и са признати исканията по
насрещният иск, а именно: в частта, в която
БРС е предоставил упражняването на родителските права върху детето Д.Б.Н., ЕГН **********
на майката В.П.Н., като местоживеенето
на детето ще бъде при майката на посочения адрес, в частта, в която е определен
режим на лични отношения на бащата Б.Й.Н. с детето Д.Б.Н., както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от
19.00 часа на петъчния ден до 17.00 часа на неделния ден, с преспиване петък
вечерта и събота вечерта, както и един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск; при четна година по
време на Коледните празници от 09.00ч. на 24.12. до 17.00ч. на 26.12. и при
нечетна година по време на Новогодишните празници от 09.00 часа на 31.12. до
17.00 на 02.01: при нечетна година през Великденските
празници – от 09.00 часа на Велики Четвъртък до 17.00 часа на Великден /Велика Неделя/, както и всяка
година пет дни през пролетната ваканция, в частта, в която същият е осъден да
изплаща издръжка в определен размер, в частта за вината и в частта, с която е
отхвърлен иска на Б.Й.Н. да му се предостави упражняването на родителските
права върху малолетното дете Д.Б.Н..
В
жалбата се навеждат доводи, че при постановяване на решението, в обжалваната част,
решаващият състав не е преценил доказателствата в тяхната съвкупност, приложил
е селективен подход, извел е неправилни изводи от събраните доказателства,
анализирал ги е повърхностно, без да изведе логични изводи, което е довело от
своя страна до неправилна преценка. В този смисъл на позовава Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума
на ВС, като акцентира кои са правнорелевантните факти, които е следвало да
вземе предвид съда при изграждане на своите изводи за това кому да предостави
родителските права. Твърди се, че районния съд не е извършил комплексна
преценка на тези обстоятелства, в т.ч. не се е съобразил и с изслушаното
психологично заключение, което жалбоподателя намира за водещ фактор.
Сочи,
че е погрешен извода на съда, че детето винаги е живяло с майка си и продължава
да живее с нея и следва да остане с нея. Твърди се, че детето винаги е живяло с
майка си и баща си до момента, в който през м. март 2020г. на бащата са
наложени мерки по ЗЗДН със издадена заповед за съдебна защита по гр. д. 1840/2020г. по описа на БРС по отношение на майката. В тази връзка
се твърди, че въпреки влезлия в сила съдебен акт, в производството по ЗЗДН
срещу бащата не било ангажирано нито едно надлежно доказателства за извършени
от него действия, характеризиращи го като насилник, като същият бил оприличен
като такъв само и единствено на база твърденията на майката.
Релевира
оплакване, че въпреки приемането на заключението на вещото лице, което сочи, че
майката няма достатъчна зрялост по отношение предпазване детето от родителски
конфликт и съзнавано или не въвлича детето в този конфликт и невъзможността й
да се дистанцира от тези чувства, съдът без каквато и да е логика и каквито и
да е доказателства решава, че това положение ще отмине след приключване на
бракоразводния процес. Излагат се аргументи, че съдът не се съобразил, че
именно тези действия на майката са отъждествени от психолога като родителски
дефицит, както и че същите представляват основи на наслагване на родителско
отчуждение към бащата на детето. В допълнение сочи, че от приетата психологична
експертиза се установява, че детето е повлияно от майката при даване на
отговорите на експерта и това няма как да не е така, предвид факта, че майката
била ограничила контактите на бащата с детето до откритото съдебно заседание на
30.07.2020г.
На
следващо място излага доводи, че съда повратно е предоставил родителските права
на майката, без да отчете съществени доказателства, събрани в процеса, в т.ч.
изслушаната и приета психологична експертиза, която е категорична, че безспорно
превес на родителски капацитет е у бащата, съобразявайки всички
правнорелевантни обстоятелства. В тази връзка сочи, че са били игнорирани
обстоятелствата за възможността за работа на родителите, факта, че майката е
целодневно заета и разчита на помощ на родители, а бащата разполага с гъвкаво
работно време и възможности за обгрижване на детето. Изводите на съда, че
тревожността на майката диктуват действията й по въвличането на детето в
родителските конфликти се оспорват като неправилни и необосновани. Според
въззивника съдът не е отчел намеренията на майката да промени еднолично
местожителството на детето в гр. Карнобат, без това решение да е съгласувано с
бащата, обстоятелство, което е станало ясно от категоричния отказ за споделено
упражняване на родителските права между родителите, предложен от ищеца в
съдебно заседание.
Оспорва
се като неправилен извода на съда, че И. Н. ще има негативно влияние върху
детето, предвид изявлението на детето за отрицателно и негативно чувство към
своята баба. Противно на това се твърди, че негативното влияние е продиктувано
от негативното отношение на майката, която е насложила своето поведение и
чувства към свекървата си върху детето, обстоятелство, което било установено от
изслушаната експертиза.
Релевира
се оплакване, че въпреки, че в процеса не било доказано и показано, че бащата
ще полага и разчита на грижите на своята майка, то съдът приема като основен
мотив за отхвърляне претенциите на бащата констатацията, че евентуалното
упражняване на правата от бащата ще доведе до неминуема помощ от майка му, с
която детето има конфликт.
Застъпва
се становище, че при правилен анали на събраните доказателства, съдът е
следвало да даде превес на изслушаната съдебно психологична експертиза, а не на
свидетелските показания, в резултат на което да прецени превес на бащата
досежно родителския капацитет. В тази връзка се сочи, че съдът не е отчел и
факта, че майката съблюдава слаба дисциплина за детето. Сочи, че съда е извел и
погрешен извод досежно вината за разтрогване на брака, обосновавайки се на
грешни възприятия. В тази връзка се оспорва като неправилен извода на съда, че
ищецът по своя воля е напуснал семейното жилище и е заживял на квартира, при
положение, че от свидетелските показания на св. Ч. и психичния статус на
детето, обективиран в СПЕ се установява, че всъщност е бил изгонен. В същото
време нито едно от твърденията на майката, било по отношение на вината според
нея за разтрогване на брака, коренящо се във финансови проблеми, било то за
бохемски начин на живот, било то за грубо отношение към нея и родителите й от
страна на Б., било то за взискателност към детето, било то за психически тормоз
и физически нанесен такъв, било то за възможността на бащата да полага грижи за
детето, не било установено по никакъв начин в процеса. В допълнение сочи, че
твърденията на майката за финансови проблеми на семейството били опровергани от
свидетелите Я.В.и Г.Ч., които заявява, че родителите често ходили на почивки
съвместно.
По
тези съображения се претендира постановяване на решение, с което
първоинстанционното такова да бъде отменено в обжалваните му части като
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и да бъде постановено ново, с което упражняването
на родителските права върху роденото от брака дете Д.Б.Н. да бъдат предоставени
на бащата Б.Й.Н., да бъде определено местоживеене на детето при бащата, съда да
се произнесе по въпроса за вината за разтрогване на брака, която вина е на
майката, а на майката да бъде определен режим на лични контакти, като същата
бъде задължена да изплаща издръжка на детето в размер на 200 лв., считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение.
Не
се правят нови искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.П.Н., чрез адв. Димчо Тодоров – БАК, с
която наведените оплаквания се намират за неоснователни. Застъпва се становище, че съдът подробно е
анализирал събраните в хода на процеса доказателства, в резултат на което е
достигнал до правилния извод, че се касае за постепенно влошаване на отношения
между съпрузите. В тази връзка се твърди, че същото е настъпило от една страна
поради, грубото и студено отношение на Б. към съпругата си, честите отсъствия
от дома, финансови неуредици във фирмата и принуждаването на съпругата му да
стане поръчител по различни заеми, парите от които са били използвани за
нуждите на фирмения бизнес, а от друга страна поради необоснованата ревност на
съпругата му и подозрения в извънбрачни връзки.
Решението
на районния съд по отношение на родителските права, режима на лични отношения и
издръжката намира за правилно и обосновано, с оглед събраните по делото
доказателства, че майката е всеотдайна и грижовна, изцяло запозната с нуждите и
интересите на детето, прекарваща значителна част от времето си с него и знаеща
какво се случва с него в училище. В тази връзка сочи, че всички разпитани по
делото свидетели посочват майката като стойностен човек, който милее за сина си
и се стреми всячески да му помага във всяка начинание, които твърдения не се
опровергават дори от водените от ищеца свидетели. В същото време се навеждат
твърдения, че докато майката се стреми да изгражда в детето си положителни
чувства към бащата, това не важи за бащата, който след осъщественото домашно
насилие е продължил да отправя спрямо нея закани и заплахи.
Поддържа,
че е правилно заключението на съда, че майката е толерантен човек и ако
родителските права бъдат присъдени на бащата, детето ще бъде принудено да
контактува и с баба си, с която има проблеми в комуникацията, за която има
събрани доказателства, че го е удряла и му е говорила лоши неща за майка му. По
изложените съображения не възразява срещу така определения режим на лични
отношения на бащата.
Намира
искането за заплащане на издръжка в посочения размер за процесуално недопустимо
по арг. от чл.214, ал.1 ГПК, тъй като в исковата молба ищецът е поискал
издръжка в размер на 160 лв. на месец.
В
заключение посочва, че към настоящия момент, въззиваемата въпреки страха си от
скоро причиненото й домашно насилие и подаваните жалби от страна на въззивника
в полицията и прокуратурата спазва привременните мерки определени от съдебния
състав. Изтъква, че освен това е предоставила на бащата възможност да отиде със
сина си в чужбина за срок от 9 дни извън периода определен от съда. Сочи, че
въпреки добросъвестното й поведение, реакцията на бащата не е била по-различна
от друг път – същият е пуснал нова жалба до социалните служби, че синът му е
бил малтретиран от собствената му майка и това единствено вероятно отново във
връзка с подадената въззивна жалба и искането му да му бъдат предоставени
родителските права.
По
изложените съображения се моли съдът да остави без уважение депозираната
въззивна жалба, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно.
Не
се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В
хода на съдебното дирене, въззивникът се явява лично и с пълномощника си – адв.
Кокаларова, която поддържа така депозираната въззивна жалба на посочените в нея
основания. В хода на съдебното дирене, въззивницата поддържа депозирания към
жалбата отговор
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от страна в
първоинстанционното производство, имащо правен интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.
Депозираната пред настоящата инстанция въззивна жалба, настоящия състав намира за допустима и редовна, поради което я разглежда по същество.
При
произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по искова молба, предявена от Б.Й.Н. против
В.Н. за прекратяване на сключения между тях брак като дълбоко и непоправимо
разстроен.
Твърденията
са, че страните са съпрузи, като са сключили брак през 2010г. и от брака имат
родено дете – Д., на 10 години. От около година съпрузите са във фактическа
раздяла, след като ищецът бил изгонен от семейното жилище от своята съпруга и
оттогава живее на квартира. Въпреки раздялата бащата прекарва много време с
детето, което е изключително привързано към него. Майката не прави опити да
помогне на детето да преодолее по-леко раздялата на родителите, а вместо това
демонстрира грозно и грубо отношение към ищеца, на което свидетел става и
малкият Д.. На 27.03.2020г. ответницата предизвикала конфликт с майката на
ищеца, като изричала клевети и обиди срещу нея. Държала се истерично и
твърдяло, че възрастната жена я е поляла с вода и я ударила, но дошлите на
място полицаи не установили следи по ответницата от физическо насилие. На 01.04.2020г.
В. се обадила на Б. и заявила, че повече не може да се справя с детето и иска
да се отрече от него. Пратила детето при баща му заедно с целия му багаж, като Д.
признал на баща си, че е бит и тормозен от майка си и дядо си. Впоследствие В.
се снабдила по реда на ЗЗДН със заповед за незабавна защита, според която
детето е настанено да живее при майката. В резултата на заповедта, ищецът
предал детето на ответницата. Ищецът счита, че бракът е изпразнен от съдържание
и следва да бъде разтрогнат, като родителските права върху детето следва да се
предоставят в негова полза, а майката да бъде осъдена да заплаща издръжка от
160 лева на месец. Предявява искане и за предоставяне ползването на семейното
жилище.
Ответницата
е подала отговор – насрещен иск, с който заявява, че бракът е непоправимо
разстроен само по вина на ищеца. Той не бил изгонен от семейното жилище, а сам
си тръгнал като заявил на съпругата си, че иска да води друг живот и вече не я
обича. Ответницата твърди, че по време на съвместния им живот била подложена на
постоянен стрес, психически и финансов тормоз от ищеца. Семейният бизнес не
вървял. Трябвало да се теглят кредити, като под натиск от съпруга си В. станала
длъжник по кредитите. Тя работела във фирмата на Б., но заплата не получавала.
Ищецът от своя страна демонстрирал висок стандарт, като прибирал всички пари,
постъпващи във фирмата, а лишавал съпругата си от средства, като й давал пари
само за обичайните разходи. Поради постоянното безпаричие почнали кавгите между
съпрузите и отношенията им се влошили, за което принос имала и майката на Б.,
заради властния й характер. По-късно ответницата шокирана разбрала, че съпругът
й иска друг живот и че е планирал да си тръгне от семейното жилище от дълго
време. Детето знаело за тези планове, но бащата го принуждавал да пази тайна,
което много го травмирало. Ответницата заявява също, че ищецът преди да се
изнесе се държал странно и студено, не искал да се храни с нея и детето, чатил
непрекъснато в интернет. Тежали му задълженията на баща и съпруг. След
раздялата демонстрирал бохемски начин на живот, като пиел в компании и вдигал
купони. Подлагал ответницата на постоянни обвинения, че не става за съпруга и
майка. Що се отнася до датата 27.03.2020г., В. заявява, че тогава тя е сталана
жертва на домашно насилие от страна на ищеца и неговата майка, а не е
извършвала такова. Ответницата оспорва искането на ищеца да му се предоставят
родителските права върху детето като твърди, че той не прилага общоприетите
методи на възпитание, а действията му са контрастни и хаотични, тъй като
животът според него е постоянен купон. Ищецът не е в състояние да се грижи
правилно и адекватно за детето, докато ответницата има нужния родителски
капацитет. Детото е привързано към нея, двамата разговарят на различни теми,
помежду им имал силна емоционална връзка. С тези доводи ответницата предявява
насрещен иск и моли развода да се допусне по вина на ищеца, като родителските
права върху детето й се предоставят на нея.
Ответникът
по насрещния иск оспорва твърденията в него. Заявява, че е бил изгонен от
семейното жилище, а не го е напуснал доброволно. Никога не е оставял детето
само в жилището, напротив, майката е тази, която го е оставяла без надзор. Не
давала на детето да се вижда с него, дори и след като Д. претърпял операция.
Казвала му, че няма да види баща си, тъй като бил “боклук
и курвар”. Майката напуснала дори болницата, без детето да е
изписано, за да отиде на рожден ден. Твърди, че В. не е в състояние да се грижи
за детето, тъй като се развличала да гледа телевизия, а бащата бил този, който
четял на детето приказки и го учел да спи сам. През годините на няколко пъти се
наложило бащата на В. да гледа Д., като един път той ударил шамар на детето. На
01.04.2020г. ответницата буквално изхвърлила детето от жилището и му казала, че
повече няма нужда от него и ще си направи други деца. В. винаги имала грубо
отношение към Д. като го биела от малък и го наричала простак и идиот.
Демонстрирала отношение, което застрашавало Д., когато били на почивки в
чужбина, като го пускала сам на плажа, оставяла го да пресича улиците на
непознат град и му казала, че е време тя да си намери нов мъж. Ответницата
никога не се е грижила за почивстването на жилището и за прането, тъй като не
държала на личната хигиена. Непрекъснато тормозела Б. като искала да купуват
имоти, но не го подкрепяла по никакъв начин в тежките финансови моменти. След
раздялата им, тя продължила да подлага на физически и психически тормоз детето,
обиждала го, говорела в негово присъствие лоши неща за баща му. Ответникът по
насрещния иск счита, че майката няма родителски капацитет да се грижи за
детето, тъй като се ръководи само от собственото си материално благополучие и
не зачита християнските ценности.
В
хода на първоинстанционното производство са приети представените от страните
писмени доказателства, а за доказване на сочените от тях факти са допуснати до
разпит по двама свидетели на всяка страна.
За
да постанови обжалваното решение, по отношение на възпитателските качества на
родителите, тяхното желание за отглеждане на детето, помощта на трети лица,
социалното обкръжение и жилищно-битовите и други материални условия на живот
районния съд е приел, че двамата родители са равнопоставени. От събраните по
делото доказателства е установил, че никой от тях не притежава преимуществено
по-добър родителски капацитет, същевременно и двамата заявяват желание да
упражняват родителски права по отношение на детето, родителите и на двамата
съдействат за отглеждане и възпитаване на детето. Също така и двамата живеят в
жилища, където има необходимите условия за отглеждане на дете. Същият извод
може да се направи и по отношение на привързаността на детето към родителите,
като следва да се подчертае, че отношението му към тях е специфично и това
произтича от факта, че детето е
въвлечено в конфликта между двамата.
От
съвкупния анализ на събраните доказателства е намерил предявения на осн. чл.49,
ал.1 от СК иск за развод за основателен предвид безспорно установения факт на
емоционално и духовно отчуждение между страните по делото. Извод за липса на
каквото и да било разбирателство и близост между тях е обосновал и с
образуваното производство по ЗЗДН от майката срещу бащата и бабата по бащина
линия, основано на твърдения за упражнено от последните спрямо нея действия
съставляващи домашно насилие. Счел е, че вината за провала на брачния съюз между
страните е обща, с оглед неположените от тях достатъчно усилия да заздравят
отношенията си помежду си и да преодолеят проблемите си. В тази връзка е
намерил, че по делото липсват ангажирани доказателства за твърдяното от
ответницата наличие на извънбрачна връзка у бащата, а като негативно проявление
от негова страна за разпада на брака е счел грубото и студено отношение към
ответницата, както и осъщественият от страна на майка му психически тормоз, на
който съпругът не се е противопоставил. Изложил е съображения, че родителските
права върху детето следва да бъдат присъдени на майката, доколкото от събраните
по делото доказателства се установява, че същата винаги е полагала грижи за него,
в т.ч. и след фактическата раздяла между страните, а същевременно по делото не
са били събрани данни, които да поставят под съмнение нейния родителски
капацитет. Обосновал е този извод и посредством събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите Иванова и Димов, за които е счел, че
се намират в почти непрекъснат контакт с ответницата, в резултат на което са
придобили подробни и пълни впечатления за личността й. Намерил е, че изнесените
от тях данни не се опровергават и от разпитаните по инициатива на ищеца
свидетели, а дори се потвърждават. По отношение възрастта на детето, районния
съд е счел, че същото понастоящем няма навършени 10 години, респ. не е навлязъл
в възрастта, в която съгласно изявлението на вещото лице в с.з., ролята на
бащата ще бъде капитална. Същевременно е отчел извода на вещото лице, че
майката е водена от краткотрайни и драматични емоции, но е отдал същите на
нейните страхове, които са временни и са породени от въпроса какво ще е
бъдещето на детето и при кого ще остане да живее детето. Поради това е сметнал,
че след приключване на делото, когато има регламентиран режим на лични отношения,
то майката ще се грижи спокойно за детето, а срещите между бащата и детето ще
бъдат възстановени. При решаване на въпроса за родителските права е отчел и
констатираното от експертизата обстоятелство, че детето има затруднен контакт с
баба си по бащите линия. При така установеното от фактическа страна е приел, че
майката следва да продължи да полага грижи за детето, а в полза на бащата да
бъде определен разширен режим на лични отношения, който е съобразен със силната
привързаност на детето към бащата и предстоящото му навлизане в юношеството,
през който период неговата роля ще бъде водеща за психологическото му развитие.
Като последица от горното е уважил и в цялост предявения от страна на майката
небрачен иск за заплащане на издръжка в пълния му размер от 200 лв., като в
тази връзка е съобразил и декларираните от негова страна имуществени
постъпления на фирмата му в размер на 200000 лв. годишно. Счел е, че при липса
на заявено от страна на ответницата желание да възстанови фамилното си име,
същата следва да запази брачното си такова, а семейното жилище следва да бъде
предоставено на ищеца за ползване.
При така установеното от фактическа
страна, настоящата инстанция прави следните изводи:
Съгласно
задължителната съдебна практика на върховната съдебна инстанция, децата следва
да останат при този родител, който е полагал и полага по-големи грижи за тях, а
в настоящия случай това е майката. Следва да се посочи, че от събраните гласни доказателства
се установява, че майката задоволява адекватно потребностите на детето от
храна, дрехи и други вещи, необходими за неговото отглеждане, както и че
показва висока заинтересованост относно потребностите на детето.
При
положение, че е необходима комплексна преценка на всички по-горе изброени
обстоятелства, не може да се приеме, че полът и възрастта на детето може да са
определящи за решението на съда на кого да предостави упражняването на
родителските права. Те са част от всички съотносими при преценката
обстоятелства и извършената само въз основа на тях преценка не може да бъде
определена като точна и задълбочена. Следва да се извърши цялостна преценка на
интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства при
решаване на спора за родителски права, като приоритет има интересът на детето.
Детето има интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който
с оглед възрастта, пола и степента на развитието му е по-способен да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро възпитание и изграждане
като личност. Поради това единствено обстоятелството, че детето е момченце не
води до извода, че бащата е по-пригоден от майката да упражнява родителските
права.
В
практиката си по приложението на чл. 59, ал. 2 СК, Върховният
касационен съд е провеждал последователно принципа, че преценката за
обстоятелствата, явяващи се от значение за предоставяне на родителските права
не следва да бъде извършвана механично, а след задълбочен анализ на
обстоятелствата на конкретния случай. В определени случаи, възпитателските
качества, моралният облик или привързаността на детето към един от родителите
могат да имат решаващо значение с оглед интереса му, независимо, че другият
родител също притежава възможност и желание да отглежда и възпитава детето. При
решаване на въпроса за родителските права съдът следва да съобрази и
установените отношения между родителите и доколко те не пренасят върху децата
личните си проблеми; доколко не препятстват контактите между детето и другия
родител, включително чрез създаване на психологически прегради; доколко във
взаимните си отношения проявяват щадящо отношение спрямо неукрепналата детска
психика.
За
да прецени при кой от родителите следва да останат децата, първоинстанционния
съд се е съобразил с всички посочени по-горе обстоятелства, които законът и
съдебната практика са наложили.
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от БРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение, които възприема изцяло и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Що се касае до изложените възражения
във въззивната жалба, БОС намира следното:
С
депозираната въззивна жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд
досежно родителския капацитет на въззиваемата, като се твърди, че районния съд
е неглижирал доказателствената стойност на експертизата за сметка на събраните
по делото гласни доказателства, които е кредитирал изцяло, в резултат на което
е направил погрешни изводи. Също така се твърди, че съдът е игнорирал важни
факти, които от значение за правилната преценка на възможността да бъдат
полагани грижи от страна на майката, като е надценил същите, като същевременно
не е отчел и прехвърлянето на лоши чувства от страна на майката към детето.
Неоснователно е наведеното с жалбата
възражение, че съдът е направил погрешен фактически извод като е посочил, че
детето винаги е живяло с майка си, продължава да живее с нея и следва да остане
с нея. Тази констатация на съда е извадена от контекста на цялото изречение, от
което е видно, че съдът има предвид
именно периода след фактическата раздяла на родителите.
Възраженията свързани
с липсата на доказателства по инициираното срещу ищеца домашно насилие, в
резултата на което същият е бил оприличен като насилник съдът намира за
неотносими към предмета на настоящия спор и не следва за необходимо да обсъжда,
още повече предвид факта, че решението постановено в производството по ЗЗДН не
се ползва със СПН. Именно поради това, съдът не следва да кредитира
обстоятелствата приети за установени в процеса по ЗЗДН, щом същите не са
надлежно въведени и установени пряко в настоящия процес от въззиваемата.
Несъстоятелни и са наведените с
жалбата оплаквания свързани с кредитиране на свидетелските показания за сметка
на изводите на експерта по назначената съдебно-психологична експертиза.
Противно на наведените с жалбата доводи, видно от мотивите на постановеният
съдебен акт, районния съд е взел предвид констатацията на вещото лице, че
майката не разполага с достатъчна зрялост по отношение на предпазване детето от
родителски конфликт и въвличането му в този конфликт, както и че й е трудно да
се дистанцира от тези чувства. Въпреки това логично е счел, че изводът на
експерта за родителски дефицит не е обоснован, на фона на безспорно доказания в
хода на процеса факт, че след настъпването на фактически раздяла между
страните, майката не е възпрепятствала контактите на бащата с детето в
продължение на около година, въпреки че помежду им не е действал режим на лични
отношения. Този факт се признава от бащата в исковата молба, както и от
изготвения по делото социален доклад, от който се установява, че от
фактическата раздяла на съпрузите през месец февруари 2019г. до края на месец
март 2020г. малолетното дете се е отглеждало и от двамата си родители – и в
дома на майка си и в квартирата на баща си, а след възникване на конфликта
между въззивника, неговата майка и въззиваемата, основни грижи са се полагали
от майката и роднините по майчина линия, с които детето живее и към настоящия
момент. Ето защо, настоящия състав се солидаризира с извода на районния съд за
това, че тревожността на майката е провокирана именно от усложнените
понастоящем отношения между родителите и атмосферата на несигурност свързани с
воденото помежду им съдебно производство. В тази връзка следва да се отбележи,
че при доказано възпрепятстване изпълнението на режима на лични отношения между
бащата и детето от страна на майката за в бъдеще, същото ще представлява
основание за преразглеждане на мерките касаещи упражняването на родителските
права. В този случай, по исков ред, в
самостоятелно исково производство може да се поиска постановяване на ново
решение, обратно по съдържание на това, което е произнесено с решението за
развода по съединените небрачни искове.
Що се касае до доказателствената
стойност на приетото по делото заключение на съдебно-психологична експертиза на
детето, съдът обръща внимание, че заключението по нея не се ползва нито с
формална, нито с материална доказателствена сила, дори когато не е било
оспорено от страните, а се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по
делото. В тази връзка следва да се спомене, че направеният от експерта извод за
несъзнаваното въвличане на детето в родителските конфликт не се подкрепя от
събраните по делото гласни доказателства. Разпитаните по делото свидетели, в
т.ч. и тези на страната на ищеца не изнасят данни, от които може да се направи
дори косвен извод за упражнявано от майката вредно влияние върху детето или
стремеж да изгради у него негативен облик на бащата, целейки по този начин да
породи у него синдром на родителско отчуждение. Свидетелите В. и Ч. са категорични в изявленията си, че не са
ставали очевидци на сцена, на която ответницата да е обиждала ищеца, а
последният от тях посочва, че не е станал свидетел и на лошо отношение от
страна на майката към детето. С оглед на това съдът не е допуснал процесуално
нарушение като е не е ценил експертното заключение в частта, в която вещото
лице е направил извод за наличие на родителски дефицит у ответницата, основан
на действия от нейна страна по прехвърляне на лошите й чувства към бащата и бабата
по бащина линия, както и демонстрацията на тези чувства пред детето.
В
заключение се налага извода, че за да предостави упражняването на родителските
права на майката, че съдът е извършил комплексна преценка и съпоставка на
всички правнорелевантни обстоятелства касаещи възпитателските качества на
родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на
полаганите от родителите грижи към детето, изразената от същите готовност да
живеят с детето, привързаността на детето към всеки един от тях, социалната и
битова среда, в която предстои да живее, както и материалните и финансови възможности
на родителите. Що се касае до упражняваните от майката методи на отглеждане и
възпитание, то по делото няма данни, същите да са довели до влошаване на
неговото здравословно състояние, поставянето му в опасност или влошаване на
неговия успех в училище, поради което наведените в тази насока възражения съдът
намира за голословни, а оттам и недоказани.
Неоснователни са и наведените с жалбата оплаквания за
това, че съдът е направил неправилно преценка що се касае до вината за
разтрогването на брака.
Вината на съпрузите за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака следва да бъде определена на базата на
твърдените от тях и доказани по делото противобрачни прояви, на които страните
се позовават като основания за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. В своите правни изводи съдът не може да излезе извън рамката на
доказателствата представени по делото, като недоказаните твърдения на страните
не следва да бъдат взети предвид .
Обсъждайки причините за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака съдът като първа инстанция е намерил, че същите
предшестват напускането на семейното жилище от ищеца и фактическата раздяла
между страните, като обективно същите се коренят в честите командировки на
ищеца, студеното и грубо отношение към съпругата му, финансовите им проблеми и
проблемите и скандалите на семейството във връзка с теглените кредити. Вследствие
на тях е посочил, че фактическата раздяла между страните е била окончателна,
поради което брачната връзка между страните е опразнена от съдържание,
съществува само формално, между страните липсва уважение, доверие,
привързаност, разстройството на брака е непреодолимо.
В този смисъл и във връзка с възраженията,
наведени във въззивната жалба, настоящият състав на БОС намира следното:
правилно БРС е посочил, а и между страните не се спори, че след напускане на
семейното жилище е настъпила фактическа раздяла между същите, но досежно
възражението в жалбата, че "ищецът е бил изгонен от ответницата", то
следва да се посочи, че няма нито едно доказателство, ангажирано по делото в
тази насока. В тази връзка жалбоподателят се позовава на инкорпорираното в
заключението на експерта по изготвената съдебно-психологична експертиза
изявление на детето, че не е искало баща му да тръгва и че куфарите му са били
оставени пред входната врата от ответницата. Следва да се посочи, че в тази си
част експертизата не обективира изводи на експерта и не се ползва с
доказателствена стойност, с оглед на което настоящата инстанция намира това
твърдение за неоснователно и несъответстващо на доказателствения материал по
делото. Дори хипотетично да се приеме за установен сочения от въззивника факт,
то същият се явява ирелевантен за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака в резултат на отдавна влошените между страните отношения.
В този смисъл напускането на семейното жилище от страна на ищеца и последващата
фактическа раздяла между съпрузите не са първопричина за разтрогването на
брака, а негови последици.
Същевременно
не са състоятелни и наведените с жалбата твърдения за това, че в семейството липсвали финансови проблеми предвид изнесените от св. Я.В.и
Ч. сведения, че двамата ходили често на почивки. От показанията на св.Д.се
установява, че фирмата на ищеца не е могла да бъде одобрена от банките, което
от своя страна е наложило ответницата да стане гарант по така изтеглените
кредити. Последния факт по никакъв начин не изключва възможността страните да
са ходили на почивки при наличието обезпечени чрез банкови институции финансови
средства. От друга страна, изявлението на св. В., че страните винаги са били
добре финансово представлява субективно нейно съждение, същото не се основава
на конкретни възприети от свидетелката обстоятелства, като с оглед липсата на
обективни данни относно приходите и разходите на семейството, съдът е в
невъзможност да определи дали същото е било в затруднено финансово положение с
оглед съществуващите в страна икономически отношения. Сведения в тази насока не
могат да бъдат почерпени и от показанията на свид. Ч., който eдинствено
и само заявява, че не е запознат със това семейството да е имало финансови
проблеми. Така заявените от горепосочените свидетели факти не са в състояние да
оборят изнесените от свидетеля Д.подробни сведения относно хронологията на
събитията свързани с управляваната от ищеца фирма, участието на ответницата в
нея и тегленето на кредити, целящи покриване на съществуващите й задължения,
които настоящата инстанция кредитира като достоверни, непротиворечиви и
последователни.
По
отношение въпроса за вината се явява несъстоятелни и наведените с жалбата
доводи че извода на съда за вината се явява неправилен и с оглед недоказаността
на твърденията на майката по отношение на водения от бащата бохемски начин на
живот и грубо отношение към нея и родителите й от страна на Б.. Видно от
мотивите на постановения акт, като определящи фактори за това чия е вината за
дълбокото и непоправимо разстройство са ценени от районния съд съвсем други
обстоятелства, а именно проявената от майката необоснована ревност и последвалите
по този повод скандали, а от друга проявеното от бащата грубо и студено
отношение, данни за които съдът е извлякъл от събраните по делото гласни
доказателства.
С въззивната жалба не са релевирани
оплаквания досежно уважените от районния съд обективно кумулативно съединени
небрачни искове, по силата на които е определено местоживеенето на детето при
майката, определения от съда режим на лични контакти на бащата с детето и
определената за плащане издръжка от бащата, поради което съдът не намира за
нужно да излага мотиви в тази насока.
Противно на наведените с жалбата доводи,
районния съд не е допуснал нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, нито превратно тълкуване на доказателствата,
поради което решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и направените от
двете страни искания за разноски, на въззивникът такива не се следват, предвид
неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата има право на
разноски, направила е искане в този смисъл своевременно, поради което такива й
се дължат. Представен е списък на разноските, от който е видно, че същите са в
размер на 600 лв. – адвокатски хонорар. Представени са доказателства за
плащане.
Така
мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно Решение № 260224/15.09.2020г.
постановено по гр. д. № 1967/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас, в частта, в която е предоставено упражняването на
родителските права върху детето Д.Б.Н., ЕГН ********** на майката В.П.Н., в частта, в която местоживеенето на
детето е определено да бъде при майката на посочения адрес, в частта, в която е
определен режим на лични отношения на бащата Б.Й.Н. с детето Д.Б.Н., както
следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от
19.00 часа на петъчния ден до 17.00 часа на неделния ден, с преспиване петък
вечерта и събота вечерта, както и един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск; при четна година по
време на Коледните празници от 09.00ч. на 24.12. до 17.00ч. на 26.12. и при
нечетна година по време на Новогодишните празници от 09.00 часа на 31.12. до
17.00 на 02.01: при нечетна година през Великденските
празници – от 09.00 часа на Велики Четвъртък до 17.00 часа на Великден /Велика Неделя/, както и всяка
година пет дни през пролетната ваканция, в частта, в която същият е осъден да
изплаща издръжка на малолетното си дете Д.Б.Н. в размер на 200 лв., в частта за
вината, КАКТО И В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска на Б.Й.Н. да му се предостави упражняването на родителските
права върху малолетното дете Д.Б.Н..
ОСЪЖДА Б.Й.Н., ЕГН: ********** *** да заплати на В.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
направените пред въззивната инстанция съдебно деловодни разноски в размер на
600 (шестотин) лева, представляващ
заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО по въпросите на
чл. 59, ал. 2 от СК, а именно предоставяне упражняването на родителските права
и при кого от родителите да живее детето, определяне на режим на лични
отношения и въпроса за издръжката на детето може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО, в частта, в която съдът
се е произнесъл по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разтройство на
брака е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: