Р
Е Ш Е
Н И Е
№50
28.01.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Николай Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 1192 по описа на Административен съд - Хасково за 2020 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84,
ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалби на М.Х.А., ЛНЧ
: **********, гражданин на Й., с посочен адрес: гр.Харманли, ж.к. „Д.“ № **,
РПЦ – Харманли на ДАБ, против Решение № УПХ-284/15.12.2020г. на Интервюиращ
орган към Държавна агенция за бежанците.
В жалба, заведена с рег. № УП-16389/29.12.2020г.
на ДАБ се излагат съображения, че оспореното решение е незаконосъобразно поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалната разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При постановяването на акта
административният орган не обсъдил и не навел мотиви относно приложението в
конкретния случай на хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. Налице
бил формален подход при издаването на обжалвания административен акт. Цитира се
разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и се сочи, че видно от
изложените от чужденеца факти по време на проведеното интервю, същият заявил
опасенията си относно сигурността си в Й. на база преживяното с милициите на
хутите и поради продължаващия от години въоръжен конфликт там. Твърди, че
заявените от него причини, за да потърси международна закрила, несъмнено
попадали в предметния обхват на ЗУБ и по-точно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
Обсъждат се справки на ДАБ за месец ноември 2020г., касаещи Й., като се сочи,
че изложените данни се потвърждавали от информация в интернет, подробно описана
в жалбата. Оспорващият счита, че изложената ситуация относно Й. разкрива
характеристиките на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 1 от
Допълнителния протокол към Женевската конвенция от 12.08.1949г. относно
защитата на пострадалите при вътрешни въоръжени конфликти. Твърди се, че в
посочените източници на информация конфликтът в Й. от 2015г. до сега се
определял като въоръжен конфликт. В него участвали въоръжени сили на официално
признато правителство, подкрепено от международна коалиция, отцепнически сили
на хути и други въоръжени групировки като Ал-Кайда на Арабския полуостров и
Ислямска държава. Сочи се, че актуалните доклади на международните организации
не си противоречали и установявали засилване на въоръжените действия на
воюващите страни, разгръщане на фронтовете на военни действия, неконтролируеми
бомбени атаки над жилищни райони, които неминуемо били придружени с цивилни
жертви. В тази връзка жалбоподателят навежда доводи за наличието на реална
опасност за живота и личността му в случай на връщането му на територията на Й..
Твърди, че било видно от данните на интернет страницата на Европейска служба за
подкрепа в областта на убежището за 2018 – Годишен доклад на Европейска служба
за подкрепа в областта на убежището, раздел 2.3.5 – Степен на признаване по
държави на произход: най-високите нива на признаване на ЕС са били за кандидати
от Й. (89 %), Сирия (88 %) и Еритрея
(85 %). Твърди също, че при проверка на актуалните данни на същия сайт към
момента била достъпна информация за първата половина на 2019г., според която
молбите за убежище в ЕС са се увеличили с 10 % през първата половина на 2019г.
Около 95 300 първоинстанционни решения, издадени до момента през 2019г.,
предоставяли следните форми на защита (70 % статут на бежанец и 30 %
субсидиарна защита), което възлизало на процент на признаване от 34 %. Гражданите
от Й. и Сирия били с най-висок процент (86 %). Оспорващият сочи, че анализът на изложеното сочел ясно
ситуацията в държавата му на произход, поради което счита, че решаващият орган
квалифицирал неправилно молбата му за международна закрила като явно
неоснователна. Не било налице и произнасяне относно наличието или липсата на
предпоставките на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ във връзка с прилагане на
принципа “non refolement”. Задължението на административния орган да изложи
подробни аргументи относно ситуацията в държавата на произход произтичало от
факта, че това било законова гаранция за спазване на най-основния принцип в
бежанското право (non refoulement) – забрана за връщане на чужденец на
територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, уреден
в чл. 33 от
Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Твърди се, че
допуснатото нарушение било съществено. Моли се за отмяна на оспореното решение
и връщане на преписката с указания за разглеждане на молбата за международна
закрила по общия ред.
В жалба, подадена чрез адв. Л. Ф.,
с посочен адрес за получаване на съдебни книжа: гр. С., бул. „Кн. М. Л.“ №
9-**, ет. *, се излагат доводи, че
административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Същият
бил постановен при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен
анализ на заявените обстоятелства и направен необоснован и незаконосъобразен
извод, че не били налице предпоставките за образуване на производство по молба
за международна закрила. Решението било незаконосъобразно поради съществено
нарушение на административно-производствените правила и материалноправните
разпоредби на закона. Оспорваното решение не съдържало нито един аргумент за
основателността на молбата, като в него не били обсъдени въпроси, свързани с
обстановката в Й., с положението на сунитите там, обстоятелства, свързани със
заплахите, на които оспорващият бил обект в Й., тоест обстоятелства, които
следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред. Интервюиращият
орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства,
традиционно използвани в други аналогични случаи. В този смисъл решението
представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия,
каквито интервюиращият орган нямал. Навеждат се също доводи, че по отношение на
жалбоподателя не били налице предпоставките на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят
добросъвестно представил доказателства и изложил своите опасения относно
обстановката в Й., както и относно непрекъснато влошаващото се положение там.
Причината да напусне Й. била свързана с постоянните заплахи за живота му,
единственият начин да се спаси бил да избяга, което довело и до трайни следи
като непрекъснат страх от преследване и страх за живота. Наред с това,
административният орган не тълкувал и приложил нормата на чл. 9 от ЗУБ,
транспонирана от чл. 15, б. “в“ от Директива 2004/83/ЕО. Излагат се подробни
съображения в тази насока и се сочи, че поради неправилното тълкуване на
материалната норма, която приложил, с оглед непълния текст на чл. 13, ал. 1, т.
3 от ЗУБ, административният орган стигнал до погрешен извод и постановил
оспореното решение в нарушение на материалната разпоредба на чл. 15, б. “в“ от
Директива 2004/83/ЕО. Сочи се също, че постановеното решение на
административния орган противоречало на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В обжалваното
решение нямало изложени обстоятелствени мотиви за такава преценка. Това било
съществено нарушение и незаконосъобразност на обжалваното решение. Подходено
било формално, като не били взети предвид влошеното здравословно състояние на
жалбоподателя и смъртната заплаха за него в страната му по произход, в мотивите
не било обсъдено тяхното становище и как то дава анализ на психологическото му
състояние и доколко страхът от военното положение му се отразява. Цитира се
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и се сочи, че с оглед на рисковата и преследвана
от власти социална група, част от която бил жалбоподателят, същият бил в
непрекъснат страх и изпитвал неизмеримо притеснение за живота си. Преследването
му водело до дискриминация спрямо признаването и упражняването на основните
права. Бежанската история сама по себе си предопределяла и основателност и
респективно необходимост от предоставянето на международна закрила от страна на
Република България. Коментира се разпоредбата на чл. 10, г), параграф 1 от
Директива 2011/95/ЕС, като се сочи, че в същата били регламентирани мотивите за
преследване. Цитира се и разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ и се твърди, че тежките
посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган
или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да
противодейства. В частта на административния акт, в който били изложени
мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган
неправилно постановил, че за жалбоподателя няма риск от изтезание и нечовешко и
унизително отнасяне. Такъв риск бил налице, поради изложените обстоятелства.
Сочи се, че мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната по
произход било от съществено значение за
спазването на принципа за забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане
на чужденец на територията на държавата, в която е застрашена неговата свобода
или живот, който принцип бил уреден в чл. 33 от Конвенция за статута на
бежанците от 1951г., реципиран в българското законодателство в нормата на чл.
4, ал. 3 от ЗУБ. Твърди се също, че административният орган не разгледал
задълбочено здравословното състояние на жалбоподателя, което и до момента било
много тежко. Моли се за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на
административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по
общия ред.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ,
РПЦ – Харманли, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в
депозирана по делото писмена защита, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита, че
обстоятелствата относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут не са
позволявали провеждането на ускорена процедура и поради тази причина предлага
решението на административния орган да бъде отменено и върнато за ново
разглеждане.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците
при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция „Миграция“,
СДВНЧ - София с № УРИ 105400-1737/23.11.2020г. и втората - подадена
чрез РПЦ – Харманли с вх. № 1599/26.11.2020г., заведени в ДАБ под рег. № УП-16389/26.11.2020г.,
жалбоподателят е поискал международна закрила от Република България.
В Регистрационен лист рег.№ УП-16389/26.11.2020г.
търсещият закрила е записан с имената М.Х.А., гражданство: Й., роден на ***г. в
Й., гр. Иб, с постоянен адрес Й., гр. М., религия – м., с., етническа
принадлежност – а., професия – д., с начално образование, н., без документи за
самоличност.
С Писмо рег. № УП-16389/27.11.2020г.
на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.
С кандидата е проведено интервю по
реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са
отразени в Протокол рег.№ УП-16389/11.12.2020г. В хода на интервюто
жалбоподателят е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния
лист и е посочил, че няма други използвани имена. Притежавал само Й.ско
гражданство. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Не можел да представи
документи за самоличност, защото си изгубил националния паспорт в Гърция, а
личната му карта била в Й.. Имал издадени национален паспорт и лична карта от
службите на Й.. Напуснал легално Й. към края на 2016г., за Йордания и там
останал около три години. Оттам преминал легално в Турция през септември 2019г. и останал в град Истанбул около
година. През това време правил няколко опита да влезе в Гърция и там си загубил
националния паспорт, но били неуспешни. На 01.11.2020г. влязъл нелегално в
България от Турция, през ГКПП, укрит в товарен камион, заедно с още седем души.
Пресекли България и стигнали до сръбската граница, където при проверката на
камиона били заловени на 02.11.2020г. от граничните полицаи. Последният му
адрес в страната му бил в град М., Й.. Заявил, че не е женен. Не притежавал
разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път
подавал молба за закрила тук, в България. Бил задържан за три месеца през
2016г. от хутитската милиция. Не бил осъждан в държавата си по произход или в
друга държава. Заявил, че е арабин. Нямал проблеми заради принадлежността си
към тази етническа група. Посочил, че е мюсюлманин, сунит. Лично той нямал
проблеми заради изповядваната от него религия, но имало дрязги между сунити и
шиити. Дори и в образованието искали да
налагат шиитската религия. Не членувал в политическа партия или
организация. Не участвал в религиозни организации, общност, секта. Родителите
му, сестра му и двамата му братя били в град М., Й.. Имал средно образование.
Професията му била декоратор. На въпроса дали има конкретен повод да напусне
страната си отговорил, че главно заради лични причини напуснал Й.. Разказал, че
през 2011г. решил да подаде документи за войник в армията на официалната власт,
но така и не го приели. След няколко години хутитската милиция разбрала, че
искал да става войник, но не към тях, а те искали всички младежи да се
присъединяват именно към тях и поради това бил задържан през 2016г. за около
три месеца. Тогава по-големият му брат преговарял с тях и им предложил той да
се присъедини към хутитската милиция, вместо чужденеца и също така заплатили
около 2 000 долара, за да бъде освободен. Вследствие чужденецът решил да
напусне родината си и отишъл да учи в Йордания, но образованието там било много
скъпо и не успял да го завърши. Нямал финансова възможност да го продължи и
това го накарало да тръгне към Европа, като за целта трябвало да отиде в Турция
и да намери начин, за да стигне до
Австрия. Именно там искал да получи закрила, за да живее нормално и да
се реализира. Нямало заплаха, отправена лично към него, ако се изключи случката
със задържането му от хутитската милиция. Нямало заплаха, отправена лично към
семейството му. Върху него лично не било оказвано насилие, освен когато го
задържали, имало психическо и физическо насилие върху него. Заявил, че не би се
завърнал в държавата си по произход, защото там нямало спокойствие и сигурност.
Добавя, че освен финансовите затруднения, които имал в Йордания, имал и
проблеми с престоя си там. Трябвало да се върне в Й., защото не можели да му
удължат срока за пребиваването. Имено поради това взел решение да тръгне към
Европа, тъй като не желаел да се връща в Й.. Подал молба за закрила в Република
България, защото искал да живее в мирна и спокойна страна и да не се притеснява
за живота си.
С Решение № УПХ-284/15.12.2020г.
на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ Е.
Г., е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.Х.А. на
основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След
извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до
извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 22.12.2020г., а жалба срещу решението е подадена чрез ДАБ на
29.12.2020г. (видно от поставения входящ номер), като жалба срещу решението е
подадена и директно пред Административен съд – Хасково, заведена с вх. №
7650/30.12.2020г. (подадена чрез куриер на 29.12.2020г.), следователно е спазен
преклузивният срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Обжалването изхожда от активно
легитимирана страна и е отправено до местно компетентния административен съд.
Ето защо се явява процесуално допустимо.
Разгледани по същество, жалбите са
неоснователни.
Оспореното в настоящото производство
решение е издадено от компетентен орган – Е. М. Г., младши експерт в
Регистрационно - приемателен център – гр.Харманли, определен със Заповед №
РД05-765/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10
от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при
постановяването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло
неоснователни.
Оспореното решение е издадено в
ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденецът е регистриран на 26.11.2020г., а оспореният акт е издаден
на 15.12.2020г. Ето защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока
по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Не се установява и нарушение на
чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата
на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се
отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на
оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ
- в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.
10, изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и
на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния
орган.
Съдът счита, че оспореното решение
е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият
е заявил като причини за напускане на Й. такива, които са изцяло от личен
характер и са ирелевантни по отношение на изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ
основания. Същият е посочил, че е напуснал Й., тъй като през 2011г. решил да
подаде документи за войник в армията на официалната власт, но така и не го
приели, а след няколко години хутитската милиция разбрала, че искал да става
войник, но не към тях, и поради това бил задържан през 2016г. за около три
месеца. Тогава по-големият му брат преговарял с тях и им предложил той да се
присъедини към хутитската милиция, вместо чужденеца и също така заплатили около
2 000 долара, за да бъде освободен. Вследствие чужденецът решил да напусне
родината си и отишъл да учи в Йордания, но образованието там било много скъпо и
не успял да го завърши, което го накарало да тръгне към Европа, като за целта
трябвало да отиде в Турция и да намери начин, за да стигне до Австрия. Именно там искал да получи закрила,
за да живее нормално и да се реализира. Същият обаче заявява, че не е бил
арестуван (освен, че бил задържан за около три месеца през 2016г., в която
връзка е и представеното в съдебно заседание писмо от председателя на
Апелативна прокуратура в район Южен - Аламмана), преследван, обект на репресии
или насилие, че не е имал опасения за физическата си сигурност от страна на
властите по повод етническата си принадлежност и евентуална политическа
ангажираност, нито проблеми във връзка с религиозната си принадлежност. Тоест същият
не изтъква, нито обосновава осъществено спрямо него преследване по смисъла на
чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито посочва да има риск от бъдещо такова. В този
смисъл административният орган е извършил единствено възможната преценка,
изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, и достигайки до
обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца
на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причините, поради които същият е
напуснал държавата си по произход, не попадат в приложното поле на чл. 8 от
ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец.
Чужденецът не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии,
предприети спрямо него или членове на семейството му по причините, визирани в
чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се
направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8,
ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата
норма, поради което не са налице субективният и обективният елемент на
предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от
преследване“. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че
оспорващият напуска държавата си на произход, мотивиран единствено от
съображения, които не са релевантни за настоящото производство. Извод в насока
липса на осъществено преследване по смисъла на ЗУБ по отношение на жалбоподателя
може да се извлече и от факта, че същият е напуснал страната си по произход
легално. В този смисъл, административният орган е извършил единствената
възможна преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и
достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне
на чужденеца на статут на бежанец.
Съдът намира за правилна и
обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1
и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът
въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл. 9, ал. 1,
т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива
2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело
№ C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/,
по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.
15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността
(голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл,
че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на
молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на
неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може
по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на
съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е
преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда
на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да
отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на
факти, които се съдържат в Справка с вх. № МД-613/11.11.2020г. на Дирекция „Международна
дейност” при ДАБ, относно Република Й.. На основание чл. 21, т. 6 от
Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по
произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа,
икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за
спазването на правата на човека. Цитираната справка е изготвена от компетентен
орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен документ и
обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не
се оборват чрез други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията
в Й. да сочи на наличие на широко мащабен „вътрешен въоръжен конфликт“ по
смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност,
тоест да обхваща цялата територия на съответната държава, както и живота и
здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе си да е
изложен на реален риск от посегателство. Тоест не се доказва наличие на такъв
вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Й.,
който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда
на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива
2004/83 ЕО (отм.).
В съдебно заседание от ответника се
представят актуални справки за ситуацията в Й., от които не се установяват
факти, различни от приетите при постановяването на оспореното решение. При липса на други противопоставими доказателства, които да
оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за
основателност на молбата за предоставяне на статут на жалбоподателя по реда на
чл. 9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал.
6 и ал. 8 от ЗУБ, за да се наложи извод за предоставяне на такъв статут.
Административният орган е изпълнил
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно извършил е надлежна проверка доколко
субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от
тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по
произход, като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на
интервюиращия орган и изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя
не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на
хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита,
че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.
146 от АПК, поради което подадената против него жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.А., ЛНЧ : **********,
гражданин на Й., против Решение № УПХ-284/15.12.2020г. на Интервюиращ орган към
Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: