Р Е Ш
Е Н И Е
№ 33
гр.Габрово, 31.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд.в съдебно заседание на девети януари през две хиляди и двадесета
година, .в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова
С.Миланези
при
секретаря В.Килифарева,.като разгледа докладваното от съдия Пенкова в.гр.д.№363/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от ищеца „Водоснабдяване и канализация-Варна”ООД
срещу постановеното решение №294 от 18.07.2019г. по гр.д.№108/2019г. на
Габровски районен съд.
В
депозираната жалба решението е обжалвано
като неправилно поради нарушение на материалния
закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение се сочи ,че не е постановил
неприсъствено решение съгласно своевременно направеното искане с молба от ищцовото дружество от
28.06.2019г..Районният съд не е обсъдил и обективирал в постановения съдебен
акт направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено
решение.Твърди се ,че е осъществено изискването на чл.238,ал.1 ГПК и че са били
налице всички предпоставки с оглед разпоредбата на чл.239,ал.1,т.2 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение,но районният съд е разгледал делото по общия
ред.Следвало е да се произнесе с определение
по чл.239,ал.3 ГПК като посочи точно кои предпоставки липсват.С
действията си съдът е довел до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя,тъй като при постановяване на неприсъствено решение,не
би следвало да обсъжда по същество
представените доказателства и дали те подкрепят в достатъчна степен
твърденията в исковата молба.Нарушени са принципите на служебното и диспозитивното
начало,предвид на това,че първата инстанция не се е произнесла по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, а се
е произнесла с решение по същество на спора,преценявайки приложените към исковата молба доказателства и тяхното съдържание,без да е налице оспорване от страна на ответника,поради което
жалбоподателят счита постановения съдебен
акт за недопустим,като съдът е постановил неправилно решение,което
следва да бъде отменено поради нарушение
на материяалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
Претендира
се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск,ведно със
законните последици.
От
ответницата не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
Въззивният
съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените във въззивната
жалба доводи,прие за установено следното:
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е
валидно и допустимо.
Предмет
на заявената по гр.д.№108/2019г. по
описа на ГРС искова претенция по чл.422 ГПК от ищеца „Водоснабдяване и
канализация-Варна”ООД срещу М.С.М. е установяване съществуването на вземането по
издадената по ч.гр.д.№1955/2018г. на
Габровски РС заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за сумата от 185,10 лв. главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 10.11.2011г. до 13.06.2018г.,
за обект с адрес гр. Варна, ул. Д.К.бл. **, ап. *, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда-14.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата общо от 79.01лв. представляваща лихва за забава
върху неиздължената главница за периода от 19.01.2012г. до 13.09.2018 г. Дължимостта на вземането е обоснована с твърдения за неизпълнени задължения за
заплащане на предоставени от ищеца В и К
услуги на ответницата за имот с адрес гр.Варна , ул.”Д.К.”,бл.**,ап.*,която в
качеството си на потребител ги получава
и ползва на посочения адрес.,като ползваните услуги се отчитат по партида
абонатен номер 1212115.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил изцяло предявения иск по чл.422 ГПК, като неоснователен и
недоказан.Съдът е приел,че на ищеца още
в доклада по делото е било указано , че представената справка за недобор по партида аб.№
1212115 касае абоната К.Н.Н.. При това положение, дори и ответницата
действително да е придобила правото на собственост върху процесния апартамент
чрез упражнено право на строеж, то в самото ищцово дружество като абонат
/клиент/ фигурира друго, различно от нея лице, без по делото да се установява
каквато и да било връзка между тях. Не е необходимо това лице да е собственик
на имота, тъй като по силата на чл.2,ал.1,т.1 на Общите условия потребител на В
и К услуги може да бъде и само ползвател на имота. Между учредяването на
правото на строеж през 2000 г. и процесния период са изминали 11 години, през което време е възможно
собствеността върху имота да е променена.Съдът се е позовал и на факта, че в
представените от самия ищец писмени доказателства, като титуляр на партида е
вписан К.Н., който е удостоверявал с подписа си в карнетните листи отчетените
количества вода.По изложените съображения е приел,че по делото не е установено по безспорен начин наличието на
договорна връзка между ищеца и ответницата, а оттам и наличието на възникнало
за ответницата задължение за заплащане на претендираните от ищеца суми за предоставените и
потребени В и К услуги в процесния обект.
Изводите на първоинстанционния
съд са законосъобразни и обосновани и се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
От представената от ищеца справка л.48 от първоинстанционното дело/ за
недобора на частен абонат № ***** за периода от 19.12.2011 г. до 13.09.2018 г.
е видно, че като титуляр на тази партида е вписан К.Н.Н., с ЕГН: **********.
Същото лице е вписано и в представените от ищеца два карнетни листа.
Представеното от ищеца заявление от 31.03.2000 г. до Архитекта на район
«Приморски», общ. Варна установява, че е подадено от ответницата и други лица, в качеството
им на съсобственици на дворно място с адрес гр. Варна, ул. «***» № **, с което
същите взаимно си учредяват право на строеж и всеки един от тях да построи и
придобие в изключителна собственост съответни обекти от жилищната сграда на
същия адрес, като за ответницата това са апартаменти с номера 2 и
7.Установените от него данни не установяват съществуващо за исковия период
договорно правоотношение между страните по делото за доставка на ВиК услуги за
процесния обект в гр.Варна,за който период съглано посочената по-горе справка
като титуляр на партидата с посочения в исковата молба абонатен номер ****** е
вписан К.Н.Н..Същият е посочен като потребител и в представените в
първоинстанционното производство карнетлни листи от ищеца за абонатен №*****
/л.93-94 от делото/.
Неоснователно е твърдението във
въззивната жалба за порочност на обжалваното решение поради съществени
нарушение на съдопроизводствените
правила с непроизнасянето от
първоинстанционния съд по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение и последиците от липсата на такова произнасяне.
От
данните по делото се установява,че ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение с депозираната пред ГРС молба вх.№5142/28.05.2019г .По
това искане има изрично произнасяне на
първоинстанционния съд с постановеното протоколно определение от 01.07.2019г.
по гр.д.№108/2019г.,с което е оставено без уважение искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение.Отказът е мотивиран с липсата на основания
за постановяване на неприсъствено решение
с оглед представените доказателства,като
от представените карнетни листи и справка за недобора на частен абонат, са
отразени задължения на лицето К.Н.Н.,а
не на ответницата,предвид на което съдът не може да приеме предявените искове
за вероятно основателни.
Постаневоното
от ГРС протоколно определение от 01.07.2019г. по чл.239,ал.3 ГПК
опровергава твърдението на жалбоподателя,че сезирания съд не се е произнесъл по
искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът се е произнесъл своевременно по това искане, при спазване
изискванията на чл.239,ал.3 ГПК.Постановеното от пръовинстанционни съд
определение по чл.239,ал.3 ГПК не е в противоречие и с установената съдебна
практика- решение № 157 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 262/2010 г., I т.
о., ТК. С него ВКС се е
произнесъл относно съществуващите
правни възможности за произнасяне на съда при заявено от ищеца своевременно
искане за произнасяне от първоинстанционният съд с неприсъствено решение.
Първата възможност предпоставя, ако са налице всички процесуални изисквания по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК,
произнасяне с неприсъствено решение, в което съдът ще преценява вероятната
основателност на исковете, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства / чл. 239, ал.
2 ГПК/. Различието в подобна хипотеза е в това, че при неприсъствено
решение не се изисква от съда да обсъжда по същество представените
доказателства и да излага мотиви дали те подкрепят в достатъчна степен
твърденията в исковата молба, тъй като това решение се мотивира формално,
доколкото няма да се разглежда и обсъжда спорното материално право или
правоотношение по същество - чл. 293, ал.
2 ГПК. Другата правна възможност е изрично визирана в чл. 239, ал.
3 ГПК и сочи, че при липса на предпоставките за произнасяне с
неприсъствено решение, базирайки се на обективните факти, свързани с неподаване
на отговор на исковата молба от ответника, неявяване в първото заседание, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, или преценявайки,
че не е налице вероятна основателност на иска, предвид представените с исковата
молба доказателства, съдът следва да направи подобна констатация и да се
произнесе с определен. Законодателят е предвидил, че преценявайки отсъствието
на условията за постановяване на неприсъствено решение, в това число и поради
непредставяне на достатъчно доказателства, които да предпоставят вероятната
основателност на иска, след като направи тези свои констатации в определението
си, съдът продължава производството по делото.
В
случая първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение не е
нарушил служебното и диспозитивно начало.Съдът е обосновал отказа за
уважаване искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение на основание изършена преценка
на вероятната основателност на иска от представените от ищеца
доказателства.Тази преценка е извършена в съотвествие с нормата на чл.239 ГПК и
при спазване изискванията на чл.239,ал.3 ГПК с постановеното протоклно
определение от 01.07.2019г. по гр.д.№108/2019г. на ГРС.Първоинстанционният
съд е извършил обоснована преценка ,че
отсъства една от предпоставките по чл.239,ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение - че не е налице вероятна основателност на предявените
искове, предвид представените с исковата молба доказателства,каквато преценка
се изисква от закона при преценка предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение съгласно чл.239 ГПК и не е обвързана от оспорването или
не от ответника на представените от ищеца доказателства.Постановеното по
чл.239,ал.3 ГПК определение има за
последица продължаване
разглеждането на делото по общия ред.С оглед на това наведените в жалбата
доводи за нищожност на обжалваното решение
поради непроизнасяне на първоинстанционния съд по своевременно заявеното
от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение,са
неоснователни.Неоснователни са и твърденията,че при произнасяне по същество на
спора,първоинстанционният съд е извършил
преценка на приложените към исковата молба доказателства и тяхното
съдържание,без да е налице оспорване от
страна на ответницата.В случая изводите на съда относно основателността на
исковата претенция са направени при преценка на установените с представените от ищеца доказателства
твърдяни в исковата молба факти и обстоятелства,с оглед разпределената
доказателствена тежест и съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК.
На основание изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде потвърдено,като законосъобразно
и обосновано.
Предвид изхода на
спора не следва да се присъждат разноски
на жалбоподателя.
По изложените съображения,въззивният
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №294 от 18.07.2019г.
по гр.д.№108/2019г. на Габровски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :