РЕШЕНИЕ№ 260342
гр. Пловдив, 11.09.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 12641 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „Тин Груп“
ЕООД против ЗП „К. М.“ осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 13 200 лв. – неустойка за пълно
неизпълнение на поетото от ответника задължение по договор № 11/01.02.2018 г.
за покупко-продажба на пшеница, развален от ищеца – купувач, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
30.07.2019 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен
на 01.02.2018 г. бил сключен договор № 11 за покупко-продажба на пшеница, по
силата на който страните уговорили, че продавачът ЗП К. М. ще предаде на
купувача – ищец, 60 метрични тома българска пшеница, реколта 2018 година, в
насипно състояние. Уговорено е възнаграждение в размер на сумата от 220 лв. без
ДДС за метричен тон. Страните постигнали съгласие цената да се заплати авансово
в общ размер от 13 200 лв. без ДДС, платими в срок от 10 дни след сключване на
договора. Сочи, че при подписване на договора продавачът – ответник издал
фактура № **********/01.02.2018 г. за сумата от 13 200 лв., стойността по която
била платена още в деня на издаване на фактурата от страна на ищеца – купувач.
Договорен бил срок за доставка на пшеницата от страна на продавача – от
01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. Твърди, че продавачът не е изпълнил задължението
си в установения срок, нито след това. Неизпълнението на задължението от страна
на продавача дало основание за разваляне на договора от страна на купувача –
ищец. Сочи, че в т. 7.1. (а) от договора страните са постигнали съгласие, че
при неизпълнение на задължението от страна на продавача и стоката или част от
нея не бъде доставена в установения срок, купувачът има право да прекрати
договора и да иска плащане на неустойка в размер на 100 % от стойността на
недоставеното количество пшеница. Счита, че на посоченото основание за ищецът е
възникнало правото да иска заплащане на 100 % от стойността на недоставеното
количество или сумата от 13 200 лв., заплатена авансово от ищеца. Доколкото е
изпълнил изцяло и в срок задължението си за авансово заплащане на цената,
ищецът счита, че е изправна страна по договора. Твърди, че с изпратено
уведомление с обратна разписка е развалил на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД
договора за покупко-продажба, поради което в негова полза е възникнало правото
да иска неустойка за пълно неизпълнение на договора, дължима при неговото
прекратяване. По така изложените съображения моли за уважаване на иска, както и
за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът ЗП К. Ф. М. е депозирала отговор на исковата молба, в която излага
съображения за нейната неоснователност. Твърди, че ответната страна е физическо
лице и регистрирането й като земеделски производител не променя нейната
правосубектност и не води до възникване на юридическо лице. Сочи, че в договора
страните са уговорили задължението на продавача да бъде изпълнено в посочения
срок, но след “авизиране“ от страна на купувача”, т.е. след сбъдване на
условието, предвидено в договора. В случая доказателства за това не били
представени, нито били изложени такива твърдения. Следователно и след като
условието, установено в договора не се е сбъднало, не е възникнало и
задължението на продавача. Счита, че при липса на изискуемо задължение, няма
как купувачът да развали договора. Сочи, че уведомлението за разваляне на
договора не е получено от ответната страна. Последното изхождало и било
подписано от лице, без надлежна представителна власт за осъществяване на
представителство на ищеца. Счита уговорената неустоечна клауза за нищожна,
поради противоречието й с добрите нрави. Цитира практика на Върховния
касационен съд, като намира, че неустойката е в размер, надвишаващ повече от 26
пъти евентуалната законна лихва за същия период. При условията на евентуалност,
ако съдът приеме клаузата за неустойка за действителна, счита последната за
прекомерна и моли за намаляването й на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД до размера
на твърдените и доказани от ищеца вреди от неизпълнението. Същевременно
поддържа, че в исковата молба не се твърдят и не се доказват конкретни, настъпили
за ищеца, вреди от неизпълнение на задължението за продавача. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Страните
могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от
неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват.
Пораждането на това акцесорно, добавъчно, несамостойно
задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя
представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на
договорните задължения.
От
представения в производството Договор за покупко-продажба на пшеница № 11 от
01.02.2018 г. се установява, че продавачът е поел задължение да достави на купувача 60 метрични тона пшеница от
български произход, реколта 2018 г., насипно, срещу насрещното задължение на
купувача да заплати цена от 220 лв. без ДДС за метричен тон. С разпоредбата на
чл. 4.1. от договора е установено, че продавачът се задължава да достави
стоката в срок от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., след авизиране от страна на
купувача.
Следователно
стойността на продажната цена за уговореното количество е за сумата от
13 200 лв. без ДДС.
В
клаузата на чл. 6.2. от Договора е установено, че купувачът следва да заплати
авансово сумата в размер от 13 200 лв. По делото е представена фактура №
**********/01.02.2018 г., издадена от ответната страна за сумата от 13 200
лв. с посочено основание – авансово заплащане на пшеница – реколта 2018 г. От
приложеното по делото преводно нареждане се установява, че сумата от
13 200 лв. по посочената фактура е заплатена от страна на купувача в полза
на ответната страна – земеделски производител.
В
хода на устните състезания по делото процесуалният представител на ищеца е
посочил, че заплатената авансово сума от 13 200 лв. е била възстановена на
21.01.2019 г., което обстоятелство не се оспорва от ответника.
С
разпоредбата на чл. 7.1., б. „а“ от Договора е установено, че ако стоката или
част от нея не бъде доставена в срок, купувачът има право да прекрати договора
и да иска заплащане на неустойка в размер на 100 % от стойността на
недоставеното количество.
Представено
е уведомление от купувача, изпратено от упълномощен представител на дружеството
– адв. Г., за чиято надлежна представителна власт са представени доказателства
по делото. С последното купувачът уведомява продавача, че счита договорът за
развален. Уведомлението е получено от продавача на 15.01.2019 г., видно от
приложената по делото разписка.
По
делото не са изложени твърдения, нито са представени доказателства за
изпълнение на задължението на продавача да предаде държането на посоченото в
договора количество родово определени движими вещи. Следователно и по така
изложените съображения съдът намира, че продавачът е бил неизправна страна по
предварителния договор, което представлява основание за едностранното му
прекратяване от страна на изправния кредитор на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Изискуемостта
на задължението за предаване на стоката е настъпило, тъй като е установен краен
срок за изпълнение на това задължение, а именно – до 31.08.2018 г., който е
настъпил. Обстоятелството, че в клаузите на договора е посочено, че
изпълнението се осъществява в посочения срок, след авизиране, не опровергава
посочения правен извод, доколкото крайният срок за изпълнение на доставката е
установен на ден, стоката е индивидуализирана по количество и вид, с ясно
посочени характеристики в договора, поради което продавачът може да се освободи
от последиците на забавата, ако изпълни, макар да липсва авизиране, т.е.
уведомяване от страна на купувача. В случая съдът намира, че такова уведомяване
е било осъществено от страна на купувача - ищец с авансовото изплащане на
продажната цена с платежно нареждане от 01.02.2018 г., което обективира волята
на купувача и представлява покана за изпълнение.
По
делото е безспорно установено, че купувачът е бил изправна страна по договора,
тъй като е изпълнил задължението си за авансово заплащане на продажната цена в
уговорения срок – в деня на сключване на договора, поради което и в негова
полза е възникнало правото по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договора,
поради неизпълнението от страна на продавача. Договорът следва да се счита
прекратен, макар да не е предоставен подходящ срок за изпълнение на
задължението на продавача на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, тъй като волята на
продавача за прекратяване на договора е обективирана с връщане на авансово
получената цена на 29.01.2019 г. Това е така, защото възстановяването на
съществуващото положениe /restitutio in integrum/ съдържа и имплицитно
изявление за прекратяване на правоотношението. Поради което в случая следва да
се приеме, че договорът е бил прекратен по съгласие на страните.
С
клаузата на чл. 7.1., б. „а“ от Договора страните са уговорили, че ако стоката
или част от нея не бъде доставена в срок, купувачът има право да прекрати
договора и да иска заплащане на неустойка в размер на 100 % от стойността на
недоставеното количество. Така установената неустойка е компенсаторно по своя
характер – обезщетяваща вредите от пълното, респ. частично неизпълнение на договора.
Неустойката,
съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
от кредитора. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и санкционна
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай
на виновно неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на
признатата в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили
при сключване на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка
задължение поражда за изправната страна право да претендира заплащането й,
съгласно чл. 92 ЗЗД. За да възникне правото на неустойка, уговорката за
неустойка не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на
добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка
нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. първо или пр. трето ЗЗД и препятства
възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките
и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства
и от общи за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с
неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или мораторна/
и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна негова
част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди
от неизпълнението; Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави /чл.26, ал.1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В
случая размерът на обезщетението е отнапред установено в размер на пълната
продажна цена, като последното е установено да обезщети негативния интерес на купувача
от липсата на изпълнение при установените в договора условия.
Съдът
намира, че уговорка за заплащане на неустойка, която е в размер на дължимата цена,
е установена в противоречие с добрите нрави, поради което тази клауза не
поражда права и задължения за страните. Преценен от гледна точка на
справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения,
размерът на уговорената компенсаторна неустойка е в разрез с присъщите й по
закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразен нито с
естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неспазването
на срока за заличаване на ипотеката. Неустойката има подчертано санкционен
характер и присъждането й би довело до несправедливия правен резултат купувачът
да получи обратно цялата платена цена под формата на неустойка.
В
случая справедливия размер на неустойката може да се съизмери с вредите от
неизпълнението, изразяващи се в разликата между установената по договора цена и
цената по сключена заместваща сделка, която е по-висока. Неустойка в по-голям
размер от посочената разлика, също не би била прекомерна, доколкото последната
има и санкционни функции. Заплащане на обезщетение в размер на цената на
стоката е в прекомерен размер и би довело до постигане на несправедлив резултат
и до обогатяване на купувача, който разполага с възможност да получи родово
определените вещи от друг продавач. Подобен резултат е несъвместим с добрите
нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на купувача за сметка на продавача. Поради това и с
оглед указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС
съдържащата се в чл. 7.1., б. „а“ от Договора неустойка следва да се приеме за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Нищожността на неустоечната клауза
изключва възникването на претендираното с иска по чл.92 ЗЗД вземане за
неустойка и обуславя неоснователност на исковата претенция в пълния й размер.
По
така изложените правни съображения предявения иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на
правния спор в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството
по делото разноски. Ответникът е сторил разноски в размер от 1 200 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на размера на адвокатското
възнаграждение е направено възражение за прекомерност от страна на процесуалния
представител на ищеца, което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на правния
спор, предмет на производството по делото Минималния размер, който определен на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза в размер на сумата от 926 лв.,
като адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер на сумата
от 1 000 лв.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Тин Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Антон“ № 1 а, против К. М., ЕГН **********,
действаща в качеството й на ЗП „К. М.“, с адрес с. Ж., ул. ***, осъдителен иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 13 200 лв. – неустойка за пълно неизпълнение на поетото от ответника
задължение по договор № 11/01.02.2018 г. за покупко-продажба на пшеница,
развален от ищеца – купувач, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 30.07.2019 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Тин Груп“ ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на К. М., действаща в качеството й на ЗП „К. М.“
сумата от
1 000 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство по гр.д. № 12641/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК