РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Враца, 09 .02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.01.2021 г. /деветнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря
ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 509 по описа на АдмС – Враца
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на БНБ П.П.Ф. С.А, К. Б. КЧТ, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *********, представлявано от Д.Т.Д. и Н.П.Н., чрез
пълномощника * Л.Т. против Решение № 221/03.07.2020
г., постановено по АНД № 303/2020 г. на Районен
съд – Враца. С оспореното решение е потвърдено НП № К-030518/20.02.2020 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и
Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 6000 лева.
С касационната жалба
се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат подробни
съображения. Посочено е, че при формиране на изводите относно установената
фактическа обстановка, въззивният съд не е направил задълбочен анализ, с
необходимата прецизност на събраните писмени и гласни доказателства, в резултат
на което липсват мотиви за правните съображения при постановяване на съдебния
акт, а квалификацията направена от АНО е механично пренесена в него. Иска се
отмяна на оспореното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът, чрез
представено по делото писмено становище от процесуалния си представител ** С.Д.,
излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за решение, с
което да се остави в сила решението на районния съд, като правилно,
законосъобразно и обосновано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
моли оспореното решение да бъде оставено
в сила, тъй като нарушението е доказано и не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна на решението.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд – Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е
Решение № 221/03.07.2020 г., постановено по АНД
№ 303/2020 г. на Районен съд - Враца, с което е потвърдено НП №
К-030518/20.02.2020 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и
Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл. 53 ЗАНН,
чл.55, ал.2 ЗПК и чл. 54, ал.1 ЗПК на БНБ П.П.Ф. С.А, К. Б. КЧТ, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в
размер на 6000 /шест хиляди/ лева
за нарушение на чл.42, т.2 ЗПК.
За да потвърди
оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че АУАН е съставен и НП
издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, при
спазване на изискванията визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
съдържат точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, начина, по който е констатирано и доказателствата, които го
потвърждават. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени и
неотстраними процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
оспорения санкционен акт. При преценката
за съответствието на процесното НП с материалния закон, РС е приел, че
непредставянето в указания срок на изисканите документи във връзка с извършвана
проверка от служители на ответника по жалба на физическо лице, представлява
именно нарушение на чл. 42, т. 2 ЗПК. Съдът е обсъдил
и института на чл. 28 ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения,
като е приел, че в случая установеното нарушение и обстоятелствата при които е
извършено, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната и
липсва основание за приложението му. Наложената имуществена санкция е в размер
близък до минималния определен в разпоредбата на чл.54, ал.1 ЗПК и е приет за
справедлив, съобразен с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, съответен на извършеното
нарушение и достатъчен за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.12 ЗАНН.
Решение е правилно. Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на
тях правилно е установена фактическата обстановка. Именно върху фактите,
подкрепени с достатъчно убедителни и непротиворечиви доказателства и в
съответствие с повелята на закона, съдът, противно на изложеното в касационната
жалба, е обосновал правилни и законосъобразни правни изводи за доказаност на
визираното в НП административно нарушение. Неосигуряването на необходимите
документи, изискани от оправомощени длъжностни лица от администрацията на КЗП,
за целите на проверката, инициирана по жалба на потребител, представлява
нарушение на императивното изискване заложено в правилото на чл.42, т.2 ЗПК. При липсата на данни за повторност на
установеното административно нарушение правилно е приложена съответната
санкционна норма по чл.54, ал.1 ЗПК, като размерът на наложената имуществена
санкция от 6000 лева е към минималния за такова нарушение
от 5000
до 10 000 лв. за едноличните търговци и юридическите лица. Правилно въззивният
съд не е обсъждал въпросът за субективната страна на нарушението, доколкото
отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна.
Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата, като са формирани обосновани изводи за тяхната
неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен
състав.
Предвид изложеното на основание чл.221, ал.2,
изр. 2 АПК изцяло се споделят
подробните и задълбочени мотиви в решението на РС - Враца, поради което и за
процесуална икономия същите не следва отново да бъдат преповтаряни.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства. По
изложените съображения, касационната инстанция намира, че оспореното решение е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на делото претенцията на ответника по касация за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл.37
от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт
в минимален размер на 100 лева.
Воден от горното, на основание чл.221,ал.2,
предл. първо АПК, във връзка с чл. 63, ал.1,
изр. 2 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№221/03.07.2020г., постановено по АНД № 303/2020 г.
на Районен съд Враца.
ОСЪЖДА БНБ П.П.ф. С.А, клон Б. КЧТ *** ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на
потребителите гр.София разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.