№ 1289
гр. Варна, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501781 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на И. К. А.
против решение № 101 от 17.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 832 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Провадия, трети състав, с което е допуснато да
бъде извършена съдебна делба на следните недвижими имоти, находящи се в
***: жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 112 кв.м,
представляваща имот с идентификатор № *** по КККР на град Д., одобрена
със заповед № РД-18-67 от 02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
изменена от 03.06.2021 г., при граници: имоти с идентификатори №№ ***,
ведно с прилежащата й стопанска постройка със застроена площ 82 кв.м,
представляваща имот с идентификатор № ***, по КККР на град Д., при
граници: от всички страни имот с идентификатор № ***, между
съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва:
1/8 идеална част за Т. Е. Т.; 5/8 идеални части за И. К. А.; 1/8 идеална част за
В. Е. С. и 1/8 идеална част за К. Е. Т., като съсобствеността между страните е
възникнала както следва: за ищеца Т. Т. и ответниците К. Т. и В. Т.а по
наследяване от Е. Т. А., починал на *** г., а за И. А. - освен по наследяване и
1
въз основа на реализирано строителство в държавен имот в режим на СИО с
наследодателя, на основание член 34 от ЗС; отменен е на основание член 537,
алинея 2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по давностно владение № 60, том II, нот.д.№ 250/2021 г. на
нотариус Мария Якимова с район на действие РС – Провадия, вписан в рег.№
773 в НК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното решение като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по
делото пред първата инстанция доказателства. Сочи се, че от свидетелските
показания е безспорно установено, че въззивницата е владяла частите от
имотите от смъртта на съпруга й явно, непрекъснато и спокойно, поради
което е придобила по давност идеалните части – собственост на децата й по
наследство. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба.
Въззиваемият Т. Т. чрез адвокат С. З. в срока по член 263, алинея 1 от
ГПК е депозирал отговор по така подадената жалба, с който оспорва същата,
намирайки, че изложените доводи са голословни. Желае потвърждаване на
решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че между страните е налице съсобственост и
същите не могат да се споразумеят за подялбата й. Описаните имоти
/жилищна сграда и стопанска постройка/ принадлежали на Е. Т. А., починал
на *** г./ - баща на ищеца и на ответниците В. С. и К. Т./ -, които придобил в
режим на съпружеска имуществена общност с И. А. /негова съпруга/. Твърди,
че брат му и сестра му са предприели действия по снабдяване с констативен
нотариален акт /КНА/ за собственост, въпреки че сградата е построена от
него през 1991 г. – 1997 г., но при ясно съзнание, че родителите му са
2
носители на правото на строеж върху общинско/държавно дворно място. Иска
се допускане до делба на посочените недвижими имоти при следните квоти:
за И. А. - 5/8 идеални части, за Т. Т., В. С. и К. Т. - по 1/8 идеална част, както и
е направено искане за обезсилване на КНА за собственост върху недвижими
имоти, придобити по давностно владение № 60, том II, нот.д. № 250/2021 г. на
нотариус Мария Якимова с район на действие РС – Провадия.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответниците В. С. и К. Т., в който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на иска за делба. Възразява се, че не е
налице съсобственост, тъй като имотите, чиято делба се иска, са
изключителна собственост на И. А., която ги е придобила въз основа изтекла
в нейна полза десетгодишна придобивна давност, считано от смъртта на
съпруга й през 2007 г.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор и от
ответницата И. А., в който също се твърди, че не е налице съсобственост,
доколкото след смъртта на съпруга й повече от десет години е владяла
имотите и е демонстрирала собственическо поведение.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване, че е налице съсобственост между страните по делото по
отношение на всеки един от заявените имоти, възникнала на посочените
основания при претендираните квоти, за да бъде основателен, респективно
уважен, предявеният иск за делба.
С оглед изложеното в отговора на исковата молба в тежест на
ответницата А. е да докаже твърдението си, че имотите са нейна собственост,
придобити чрез давностно владение, продължило повече от десет години,
считано от датата на смъртта на съпруга й /*** г./.
Няма спор по делото по следните факти:
1/ Че Е. Т. А. е починал на 16.07.2007 г. и е оставил за наследници
съпругата си И. К. А. и децата си Т. Е. Т., В. Е. С. и К. Е. Т.;
2/ Че Е. Т. А. е имал сключен на 07.02.1967 г. граждански брак с И. К. А.,
прекратен със смъртта на съпруга;
3/ Че недвижимите имоти – предмет на делбата – са построени в периода
1990 г. – 1997 г.
3
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
След смъртта на Е. А. през 2007 г. и прекратяване на СИО съпругата му
И. А. е собственик на ½ идеална част, придобита в СИО на основание член 19,
алинея 1 от СК от 1985 г., понастоящем отменен, и 1/8 идеална част,
придобита по наследство от съпруга й на основание член 9, алинея 1 във
връзка с член 5, алинея 1 от ЗН. Децата на Е. А. на основание член 5, алинея 1
от ЗН получават от наследството на баща си /1/2 идеална част от прекратената
СИО/ по 1/8 идеална част от имотите.
При това положение съдът следва да разгледа направеното от
ответницата И. А. възражение, че е изключителен собственик на имотите въз
основа на давностно владение, упражнявано непрекъснато от смъртта на
съпруга й през 2007 г., тоест същата е придобила идеалните части на
останалите наследници на Е. А..
Основателността на иска предполага доказване на факта на владението в
продължение на периода по член 79, алинея 1 от ЗС – десет години. В
конкретния случай се установи, че И. А. живее сама в имотите повече от
посочения срок – около 15 години. Това обаче не е достатъчно, за да се
приеме, че е завладяла имоттите по начин, че фактическата власт да се
превърне в право. Съгласно разпоредбата начлен 68, алинея 1 от
ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. А съгласно
презумпцията на член 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Поради това се налага
да се изследват фактическата власт върху вещта /corpus/ и намерението за
своене /animus/, което се презюмира. При обсъждането на посочените
елементи на владението е необходимо да се изследва и въпросът за
придобиване на владението. Всяко правно основание, на което владелецът
държи вещта и което не прехвърля права, изключва владението по смисъла на
член 68, алинея 1 от ЗС и неговите последици, като определя фактическата
власт като държане – власт за другиго /член 68, алинея 2 от ЗС/. Респективно,
4
за да се осъществи владение по смисъла на член 68, алинея 1 от ЗС като факт
годен да породи права, то е необходимо фактът на владението да се придобие
по начин, който изключва чужди собственически права.
В конкретния случай по делото е установено, че ищецът и ответниците са
съсобственици на имотите, като в тях е живяла ответницата А. – майка на
останалите съсобственици. Няма спор между страните, че обитаването на
имота от А. е със съгласието на съсобствениците. От събраните по делото
доказателства не са констатирани факти, които да водят до извод за
завладяване частта на ответниците от имотите по открит и явен за последните
начин, годен да установи своенето на вещта. Не са такива действия
подобренията и плащането на консумативите и данъците, свързани с
ползването на имотите. В конкретния случай приложение следва да намерят
разрешенията, дадени в тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС,
постановено по тълк.д.№ 1/2012 г. – ОСГК, на основание член 130, алинея 2
от ЗСВ, според които при завладяване на идеална част на собственост от друг
съсобственик, то той следва да е обективирал своенето по начин станал
известен на съсобствениците, чиято част е завладяна. Изложеното от
свидетелите пред първата инстанция, че децата й са знаели, че имота е на
майка им и баща им касае факт, по който не се спори - че недвижимите имоти
са били построени от И. и Е.. Изявленията на И. А. пред трети лица, че приема
имота за неин и че ще го предостави на този, който я гледа, което е споделено
на свидетеля Неделчев, не променя заключението на съда, доколкото, за да се
приеме, че е налице придобиване по давност на чуждите идеални части,
промяната на намерението като волеви акт предполага външна изява,
доведена не до знанието на трети за съсобствеността лица, а до знанието на
останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, чрез които
те да възприемат, че съвладелецът им е установил изключителна фактическа
власт върху вещта, отричайки правата им. Твърденията на ответниците В. С.
и К. Т., че имотите са единствено на майка им и че никой до този момент не е
имал претенции, се опровергават от предприетите именно от последните
действия по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за
същите тези имоти. Освен това е необходимо А. да е демонстрирала
намерението си да свои наследствения имот спрямо всички останали
наследници, в това число и спрямо Т. Т., което обстоятелство също е останало
недоказано.
5
Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение придобиването на
собствеността не настъпва автоматично с изтичане на установения от закона
срок, а за да бъдат защитени материалноправните последици на давността,
предполагаемото от закона намерение за своене трябва да бъде скрепено чрез
волево изявление, каквото не е направено изрично от А..
С оглед изложеното въззивният съд намира, че е налице съсобственост
между страните при квоти, както е посочено по-горе, което води до извод,
идентичен с този, направен от първоинстанционния съд, поради което и
атакуваното решение следва да се потвърди.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемия Т. Т. искане и съобразно
разпоредбата на член 78, алинея 3 от ГПК, въззивницата следва да бъде
осъдена да му заплати направените в хода на въззивното производство
съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 800 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101 от 17.05.2022 г., постановено по гр.д.
№ 832 по описа за 2021 г. на Районен съд – Провадия, трети състав.
ОСЪЖДА И. К. А. ЕГН ********** с адрес в град Д. - *** да заплати на
Т. Е. Т. ЕГН ********** с адрес в град Д. - *** сума в размер на 800
/осемстотин/ лева, представляваща сторени от него пред настоящата
инстанция разноски под формата на заплатено възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна
жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда
на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс, считано от
датата на връчването на препис от него на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7