Определение по дело №367/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 126/27.01.2014г., постановено по Г.д. № 1394/2013г., Кърджалийският районен съд признал за установено по предявения от Г. Д. Й. от Г.К. срещу П. В. А. от Г.К. установителен иск по чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответникът П. В. А. дължи на Г. Д. Й. сумата в общ размер 6650,00 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по Договор за наем, сключен на 03.09.2012г. с нотариална заверка на подписите с рег.№7691 на нотариус с рег.№251 на Нотариалната кантора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2013г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, от която дължима месечна наемна цена за м.февруари 2013г. и март 2013г. в размер на по 500,00 лв., част от дължима месечна наемна цена за м.април 2013г. в размер на 200,00 лв. и 5450,00 лв., представляваща просрочени наеми за периода м.август 2006г. - м.август 2012г., за която обща сума е издадена Заповед №434 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 06.06.2013г. по ЧГД № 660/2013г. по описа на РС-К.. С решението П. В. А. е осъден да заплати на Г. Д. Й. направените по делото разноски в размер на 138,50 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от П. В. А. чрез представител по пълномощие, който го обжалва като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развива съображения за неправилно позоваване от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 116, б. „а” ЗЗД за прекъсване на давността; за неправилно приложение института на новацията по чл. 107 ЗЗД; за липса на идентичност между обстоятелствата на исковата молба, петитума на същата и предмета на заявлението по чл. 417 ГПК; както и за необоснованост на обжалваното решение.Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови решение, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и присъди на жалбоподателя направените по делото съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбодателят чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалбата от въззиваемия Г. Д. Й. от Г. К. не е постъпил. С писмено становище, представено във въззивното производство, представителят по пълномощие на въззиваемия оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да се потвърди като правилно. Моли да му бъдат присъдени направените във въззивната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява, че на 03.09.2012г. в Г. К., между страните е сключен писмен договор за наем, съгласно който въззивникът - ответник, като наемател, се задължил да заплаща на ищеца месечен наем в размер на 500 лева, за временно и възмездно ползване на база „Д.” с площ 380 К.м., находяща се в Г. К.. Страните се договорили още, освен наемна цена от 500 лева месечно, наемателят-ответник да заплаща и ежемесечна добавка в размер на до 500 лв., представляваща сума за просрочени наеми за периода м.август 2006г. – м.август 2012г. на обща стойност 5450,00 лв., възлизащи на 11 месечни наема /чл.1, ал.1 от договора/. Уговорено е и, че наемната цена по чл.1,ал.1 следва да се изплаща не по-късно от 15-то число на месеца срещу издадена разписка от наемодателя, в която следва да се отразят начинът на плащане, датата на плащането,точната сума и сума за допълнителните плащания по чл.1, ал.1 срещу наемната цена. Страните уговорили срок на договора 2 години от датата на подписването му. В задълженията на наемателя изрично било уговорено да изплаща в уговорения размер и в указаните срокове наемната цена. Подписите на страните относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми били нотариално заверени на 03.09.2012г. от нотариус с рег.№251 на НК Даниела Георгиева. С известие за доставяне от дата 12.03.2013г., съдържащо предизвестие по договора за наем, ищецът поканил ответника да му заплати месечната добавка от 500,00 лв., представляващи част от неизплатените 11 месечни наемни вноски за периода м.август 2006г. – м.август 2012г., или общо дължима сума в размер на 5420,00 лв. С предизвестието бил даден срок до 18.03.2013г. за изплащане на дължимата сума, в противен случай поканата за предизвестие следвало да се счита за прекратяване на договора. Известието за доставяне било върнато на подателя на 06.04.2013г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.

С отговора на ИМ въззивникът - ответник признал, че е заплащал редовно дължимия месечен наем от 500 лева до 01.02.2013 година.

На 06.06.2013г. със Заповед №434 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д. №660/2013г., Кърджалийският районен съд осъдил ответника като длъжник да заплати на ищеца като кредитор сумата в размер на 6650,00 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за месечни наемни вноски за предоставяне за ползване на база “Д.”-Г.К. по Договор за наем от 03.09.2012г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от 18.04.2013г.-датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1333,00 лв., представляваща разноски по делото, от които 133,00 лв. за държавна такса и 1200,00 лв. за адвокатско възнаграждение. В заповедта било посочено, че вземането произтичало от Договор за наем, сключен на 03.09.2012г. с нотариална заверка на подписите от 03.09.2012г. с рег.№7691 на нотариус с рег.№251 на Нотариалната кантора, с който длъжникът се задължил да изплаща на заявителя наемна цена от 500,00 лв. и ежемесечна добавка в размер на 500,00 лв., представляваща сума за просрочени наеми за периода м.август 2006г. – м.август 2012г. на обща стойност 5450,00 лв., възлизащи на 11 месечни наема за обект – база “Дарак”,находяща се в Г.К. с площ 380,00 К.м., като съгласно чл.2 от същия договор е уговорено плащането да се извършва ежемесечно не по-късно от 15-то число на месеца. Заповедта е връчена на длъжника на 02.07.2013г. и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК същият на 05.07.2013г. депозирал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. По делото било дадено съответно указание за предявяване на установителен иск и представяне пред заповедния съд на доказателства за предявяване на иска, като е било указано, че в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Разпореждането на съда било съобщено на заявителя Г. Д. Й. на 08.01.2019г. и същият на 27.08.2013г. представил доказателства за предявяване на иска по чл.422 от ГПК на 27.08.2013г. в дадения от съда едномесечен срок.

При тези данни по делото, въззивният съд намира предявеният иск за основателен и доказан по размер. Съгласно описания по-горе договор за наем, наемателят се задължил да заплаща на наемодателя за наетия обект, ежемесечен наем в размер на 500 лв., не по-късно от 15-то число на месеца, както и се задължил да плати сумата в размер на 5450 лв., представляваща 11 месечни вноски по 500 лв. наем, за времето от м. август 2006г. до м. август 2012г. Претендира се от въззиваемия - наемодател неплатен наем от 01.02.2013г. до 18.04.2013г. /подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ в размер на 1 200 лв., която претенция въззивният съд приема за основателна и доказана с оглед признанието на въззивника-наемател, направено с отговора на ИМ, че редовно заплащал дължимите месечни наемни вноски до 01.02.2013г.

По отношение на сумата от 5 450 лв., представляваща 11 месечни вноски дължим наем от по 500 лв. за минал период – от м. август 2006г. до м. август 2012г., следва да се посочи, че предмет на установяване е има ли извършено плащане от страна на длъжника на сумата, считано от подписване на договора, или същата се дължи като неплатена. Това е така, тъй като именно с подписване на договора, въззивникът е поел задължението да плати тази сума на посоченото основание. По този начин същият се е съгласил, че съществува такова негово задължение и с договора е уговорен начинът, по който да стане погасяването му. В случая институтът на погасителната давност, в т.ч. прекъсване или удължаване на давностните срокове, е неприложим и позоваване на изтекла давност е неоснователно. Фактически спор, че обсъжданата сума не е изплатена от въззивника по делото не е налице, поради което съдът приема, че същият дължи плащането й в размера, в който се претендира. В случая, не е налице новация по смисъл на чл. 107 ЗЗД, тъй като предмет на договора за наем от 03.09.2012г. не е новиране на дълга, а уговаряне на начина на плащане на дължимата сума, представляваща неплатен наем за минал период. Не е налице и неяснота по отношение на дължимите суми, които са предмет, както на подаденото заявление по чл. 417 ГПК, така и на установителния иск, предмет на разглеждане от съдебните инстанции.

По изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Първоинстанционното решение, като краен резултат е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото, въззвивникът следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба направените в тази инстанция разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 126/27.01.2014г., постановено по Г.д. № 1394/2013г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

ОСЪЖДА П. В. А., с ЕГН *, от Г.К.,Б. „. №*. В.Б,А. да заплати на Г. Д. Й., ЕГН * от Г.К., К. „. Б.*. В.Б, А., направените във въззивната инстанция разноски в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие предпоставките на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.