Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.10.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 14033 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.07.2019 г. по гр.д. № 56308/18 г.,
СРС, ІІ ГО, 74 с-в е отхвърлил предявената от „И.А.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК********осъдителна искова претенция с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 6 600 лева, представляваща претендирана сума по договор за
спонсорство от 15.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 22.08.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.Осъдил е „И.А.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК********на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 700 лева, представляваща сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение. Осъдил е „И.А.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лева за заплатена от бюджета на съда сума за възнаграждение
за вещо лице.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „И.А.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 3, представлявано от управителя З.Ч.,
чрез пълномощника по делото адвокат Р.С. от САК, със съдебен адрес: ***, АД „С.
и съдружници“ за адв. Р.С.
с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални
нарушения, като погрешно е определил предмета на процесния договор. Сочи, че предметът на договора е определен изрично в чл. 1, съгласно който спонсорът „Б.Г.“
ЕООД се задължава да предостави безвъзмездно
на спонсорираното дружество „И.А.“ ЕООД сумата от 5 500 лв. без ДДС, която ще
бъде използвана от последното при организиране провеждането на мероприятие,
обединяващо привържениците на автомобилната марка „БМВ“ в България под
наименованието „БМВ Фестивал 2018“, което ще се проведе на 10-ти юни 2018 г. в
гр. Пловдив на територията на „Международен панаир - Пловдив“. В чл. 2, т. 1 и
2 вр. чл. 3, т. 1 от договора страните са се съгласили, че жалбоподателят има
право да получи в срок до пет работни дни от сключването на договора, т.е.
най-късно до 22.05.2018 г.,
договорената сума и да я използва за реализирането на своите цели като с нея
покрива, както прецени за подходящо разходите си за процесното мероприятие. Счита,
че каузалният и двустранен характер на договора за спонсорство не е основание
той да бъде приравнен като съдържание с договора за изработка или с близкия до
последния договор за предоставяне на услуга, в частност на рекламна услуга, при
които паричната престация представлява паричен еквивалент на непаричната, т.е.
размяната на благата се осъществява на основата на еквивалентността. Според
ищеца, значимото обстоятелство е, че сумата не се предоставя като еквивалентно
възмездяване на конкретен постигнат от спонсорираното лице резултат, е
обективирано в клаузата на чл. 2, т. 2 от договора, според която спонсорираното
дружество има право да използва получената сума за постигане на своите цели,
като с нея покрива, както прецени за подходящо, разходите си за описаното
мероприятие. От цитираната клауза се установява, че финансирането е
целенасочено, но целта не е рекламата или продажбата на кафето с марка „Спетема“.
Волята на страните е финансирането от спонсора да гарантира организирането и провеждането
на самото събитие. С други думи, спонсорът подпомага финансово провеждането на
самото събитие, а не заплаща за извършването на определена работа, полезен
резултат или услуга. Точно
затова в договора липсват клаузи, определящи вида, количеството или качеството
на осъществената реклама. На следващо място, съгласно
чл. 7 от договора връщане на получената сума по чл. 1 от договора се дължи само
ако „спонсорираното мероприятие“ не се проведе в договорения ден и то след
разваляне на договора. Необходимостта от разваляне на договора е ясна
индикация, че задължението за плащане е възникнало и е дължимо по силата на
сключения договор, а не
зависи от изпълнението на насрещна престация, в частност от приемане на
определени работи или услуги.
СРС е достигнал до погрешни фактически констатации за неизпълнение от
страна на жалбоподателя на изчерпателно изброени негови задължения по процесния
договор.
Първо, съдът е установил факта, че за неустановен период от време в т.н.
„вип зона“ се е намирала кафе машина с марката „Лаваца“. По отношение на
достъпа до тази кафе машина се казва, че до нея са имали достъп единствено
„организаторите на събитието“, тъй като тя се е намирала във вип зоната, но
съдът не е отчел обстоятелството, че организатор на събитието е сдружението
„БМВ Клуб България“, а не жалбоподателят. Не се приема за доказано, че кафе с марка „Лаваца“ е продавано във вип зоната на
организаторите на събитието или на останалите посетители на мероприятието.
СвидетелятВ.е категоричен, че кафе „Лаваца“ не се е продавало във вип зоната, а
е било „за лично ползване“. След съгласуване между представители на страните по
делото кафе машината „Лаваца“ е била подменена, което според показанията на
свидетеляВ.е станало още сутринта. Свидетелката Д. не дава сведения за часа на
подмяна на машината „Лаваца“ с машина за кафе на марката „Спетема“. Не
представлява нарушение на договора от страна на жалбоподателя фактът, че за
кратко време сутринта на 10.06.2018 г. във вип зоната на събитието, която
очевидно не е под контрола на спонсорираното лице, се е намирала донесена от
трето лице машина за кафе „Лаваца“, която със съдействието и по настояване на
жалбоподателя веднага след узнаването за съществуването й, е била подменена с
кафе машина с марка „Спетема кафе“. Ефективната
и моментална намеса на жалбоподателя за подмяна на машината следва да се
тълкува като проява на добросъвестност и зачитане на интересите на спонсора „Б.Г.“
ЕООД.
Неправилно СРС е
приел, че жалбоподателят не е оповестявал съдействието на спонсора, нито е
популяризирал името му и представената от него търговска марка за кафе
„Спетема“ по подходящ начин по време на събитието. Според показанията на
свидетеля Иво В., който е присъствал на събитието от 06:00 ч. до 21:00 ч., още
„в началото на деня“ представител на жалбоподателя го е помолил да осигури
водещият на събитието да оповестява по микрофона участието на „Спетема кафе“ и
тази марка да се рекламира заедно с другите спонсори. Той заявява, че лично е
поръчал на водещия да рекламира марката „Спетема“ и няколко пъти е чул
рекламата. Рекламата на „Спетема кафе“ според същия свидетел е била обявявана
през целия ден заедно с рекламни съобщения за другите спонсори, включени в
нарочен списък. Свидетелката Д., от своя страна сочи, че до обяд озвучителят не
е пускал рекламен клип на „Спетема кафе“, нито е обявявал участието на спонсора
в събитието. Свидетелката подчертава, че обявяването на спонсора и неговата
търговска марка по микрофона е станало през втората половина на деня и то само
след напомняния от нейна страна. Счита, че именно свидетелятВ.в качеството му
на главен организатор за всички дейности във връзка с провеждането на фестивала
и подбора на основните участници и партньори притежава реалната възможност да
поръча на ангажирания от него водещ да обявява спонсорите.В.е извършил това още
сутринта, подавайки списък с търговските наименования и марките на спонсорите. Същевременно, дори свидетелката Д.
самостоятелно да е помолила водещия да обявява марката „Спетема кафе“ или да го
прави по-често, то не може да се очаква, че това действие е достатъчно за
постигане на резултата, ако не беше потвърждението на свидетеляВ.или ако
марката „Спетема“ не беше включена в предоставения от същия свидетел списък със
спонсорите. Счита, че въпросът дали анонсите са излъчвани цял ден или само през
втората половина на деня е второстепенен, като първата инстанция, която напълно
безмотивно е приела, че озвучителят е започнал да, рекламира кафе „Спетема“
едва след „намесата“ на свидетелката Д.. Двамата свидетели обаче дават
противоречиви показания по този въпрос. За коментираното обстоятелство липсват
други доказателствени източници, поради което на съпоставка подлежат единствено
гласните източници. В този случай, както и като цяло, първата инстанция на
основание чл. 172 ГПК е предпочела да се довери на показанията на свидетелката Д.,
като изначално е дискредитирала показанията на другия свидетел - Иво В..
Заявява, че и двамата свидетели са били лично ангажирани с определени аспекти
от провеждането на процесното мероприятие. СвидетелятВ.е отговарял за
цялостната организация на мероприятието (шоу програми, озвучаване, заграждения,
сигурност, охрана). Свидетелката Д. в качеството си на служител на ответника по
жалбата - отговорник за разпространението на продуктите на марката „Спетема“ за
целия регион с център гр. Пловдив, е била ангажирана с осигуряване на
съдействието за монтиране и обслужване на доставените 20 машини за кафе
„Спетема“, както и с доставянето на рекламни чадъри и други рекламни материали
на същата марка. Сочи, че от цялостното
съдържание на показанията на тази
свидетелка се забелязва, че тя представя случилото
се като че ли всичко се случвало по нейна инициатива и команда - тя е поръчала
на озвучителя да рекламира „Спетема кафе“, тя му е напомняла и ако не бяха
нейните напомняния водещият е нямало да обявява съпричастността на спонсора. От
събраните доказателства се установява, че Д. съвсем не е имала такава решаваща
роля, а поведението й следва да се обясни с разбираемия стремеж да демонстрира
лоялност и изпълнителност към своя работодател - страна по договора и в процеса.
Ето защо счита, че при неразрешими по друг начин противоречия
или несъответствия, показанията на свидетеляВ.би следвало да имат по-голяма
тежест, включително по въпроса, че
анонсите за „Спетема кафе“ са били излъчвани от сутринта и в продължение на
целия ден на провеждане на мероприятието.
Съдът неправилно е
заключил, че жалбоподателят не е изпълнил ангажимента си за посочване на
съдействието на спонсора при публикуването на материали, включително в интернет пространството, както и за
популяризиране на името му по друг подходящ начин. Първата инстанция е приела
пълно неизпълнение на тези ангажименти, при положение че в отговора на исковата
молба и в представената писмена защита самият ответник по жалбата признава, че
всички донесени рекламни чадъри са били поставени по търговската площ на
фестивала, на паркинга е бил позициониран рекламен постер на „Спетема кафе“, а
в интернет сайта на жалбоподателя от дата 10 юни 2018 г. е била качена
публикация и пет снимки от събитието.Освен това, от показанията на свидетеляВ.се установява, че
около щандовете и павилионите на жалбоподателя са били поставени рекламни пана
на „Спетема“. Счита, че оплакването
на спонсора по същество е за това, че направеното не
е било достатъчно. Първата
инстанция е обосновала извод за безполезност на
рекламата в интернет, с констатациите, че
на публикуваните на датата на събитието снимки от фестивала „не се виждат хора
с чаши кафе в ръка“, на снимките се виждат множество хора, които „се намират
под чадъри на кафе „Спетема“, но „употребяват други напитки и храни“.
Приложените под експертизата снимки (на л. 8-10) показват обстановката на
събитието. Някои снимки са почти панорамни и обхващат значитела част от
територията, на която се е провел фестивалът. На тях се вижда как множество
хора преминават, други са заели места около маси под чадър с логото на
„Спетема“, а трети са скупчени на опашки около пунктовете за продажба на храни
и напитки - отново под чадър с логото на „Спетема“. В повечето случаи на
снимките няма никаква видимост към ръцете на хората, защото или те са твърде
далече, или пък са с гръб и чакат на опашка, за да купят тепърва храна или
напитки. Не се вижда какви храни и напитки употребяват седналите под чадърите
на „Спетема“ множество хора, а и това няма никакво значение с оглед предмета на
процесния договор. Видно е обаче, че фестивалът е бил изключително популярен и
през ангажираните от жалбоподателя търговски площи са преминали множество хора.
Доказа се, че жалбоподателят е осигурил условия всички посетители да разберат
за съпричастността на спонсора и марката „Спетема“ в мероприятието, както и да
имат възможност на ползват продуктите на спонсора, като ги закупят.
Прави извод, че договорът за спонсорство е бил точно изпълнен от
жалбоподателя, макар това обстоятелство да няма отношение към материалноправен въпрос за валидното
възникване и изискуемостта на претендираната от спонсора сума по чл. 1 от
договора за спонсорство.
Относно допуснатите нарушения на материалния
закон заявява, че съдът погрешно е очертал предмета на процесния договор за
спонсорство, че приетото неизпълнение на договора е изтълкувано като причина за
„невъзникване“ на насрещното задължение на спонсора да плати процесната сума по
чл. 1 от договора, че в разрез със съдържанието на договора, първата инстанция
е вменила на жалбоподателя неизпълнение на задължения, които нито са
предвидени, нито са типични за този тип договор. Като пример в тази насока може да се посочи
изтъкнатото от съда, че служителите на спонсора са монтирали кафе машините
„Спетема“ и те са предлагали кафето. Нито правните характеристики, нито
изразената от страните воля позволяват да се заключи, че в сумата по чл. 1 от
договора са калкулирани възнаграждения за монтажни и други работи във връзка с
присъединяването на кафе машините „Спетема“ към водоснабдяването, както и
възнаграждения на персонал, който физически да предлага и да продава кафе
напитките с марка „Спетема“. Сумата по чл. 1 от договора въобще няма характер
на възнаграждение за извършени услуги или труд, както погрешно е тълкувал съдът.
По волята на страните сумата в размер на 6 600 лв. е следвало да бъде
предоставена безвъзмездно, т.е. без страните да я считат за паричен еквивалент
на насрещната престация ищецът да осигури предлагане на продукти с процесната
търговска марка по време на фестивала.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да уважи
изцяло предявения иск за главница, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и разноските на ищеца за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемото дружество „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез пълномощника си по
делото адвокат А.С. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за
настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 ЗЗД от „И.А.“ ЕООД срещу „Б.Г.“ ЕООД за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумата от 6
600 лева, представляваща
дължима сума по договор за спонсорство от 15.05.2018г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 22.08.2018 г. до окончателното заплащане на
сумата.
От фактическа страна СГС
констатира следното:
По делото е депозиран
договор за спонсорство от 15.05.2018 г., според който ответникът „Б.Г.“ ЕООД като спонсор за задължава да
предостави на спонсорираното дружество - ищец „И.А.“ ЕООД безвъзмездно сумата от 5500.00 лева без ДДС или сумата от 6600 лева с
ДДС, която се бъде използвана от спонсорираното дружество - ищец „И.А.“ ЕООД
при организиране на провеждане на мероприятие,
обединяващо привържениците на
автомобилна марка „БМВ“, под наименованието „БМВ Фестивал“ 2018 г., което ще се
проведе на 10.06.2018г.
в гр.Пловдив на територията на
„Международен панаир - Пловдив“.
Договорените права на спонсорираното дружество - ищец „И.А.“ ЕООД
са да има право да получи въпросната сума от 5500 лева, да използва
получената сума за реализиране на своите цели, като с нея да покрива разходите
си за въпросното мероприятие от 10.06.2018 г. и на пълно съдействие от страна на спонсора „Б.Г.“ ЕООД, свързано с осигуряване и доставка
на кафе по време на мероприятието.
Договорените задължения
на спонсора „Б.Г.“ ЕООД са да преведе на спонсорирания въпросната сума в
пет дневен срок от сключването на договора, да осигури доставката и
оборудването, необходими за продажбата на кафе по време на мероприятието, да
предостави всички необходими данни, материали и информация за изпълнението на
договора. Договорените права на спонсора
„Б.Г.“ ЕООД са да бъде рекламиран на въпросното мериприятие от спонсорираното
дружество - ищец „И.А.“ ЕООД и че спонсорът „Б.Г.“ ЕООД има правото
да бъде единствен доставчик на кафе на събитието.
Договорено е в договора за спонсорство от 15.05.2018 г. спонсорираното дружество-ищец „И.А.“ ЕООД да предлага
кафе-напитки на въпросното мероприятие от 10.06.2018 г., приготвени единствено
от кафе с търговска марка „Спетема - кафе“. При участието си на въпросното
мероприятие от 10.06.2018 г. спонсорираното дружество - ищец „И.А.“ ЕООД
следвало да съдейства на спонсора „Б.Г.“
ЕООД чрез публикуване на печатни и други
материали, включително в интернет пространството, така и при предоставяне
на информация за медиите в тази връзка. Също така спонсорираното дружество -
ищец „И.А.“ ЕООД се задължавало да рекламира спонсора „Б.Г.“ ЕООД като
популяризира неговото име, търговската марка „Спетема кафе“, дейността и
продуктите му по подходящ начин, по време на предстоящото за провеждане
мероприятие от 10.06.2018 г.
Спонсорираното дружество/ищец „И.А.“ ЕООД е поело и
задължение по договора за спонсорство от 15.05.2018 г. да брандира
част от рекламната площ, на която ще се проведе въпросното мероприятие от 10.06.2018 г. с рекламни материали на
„Спетема кафе“, като разходите за изработката им са за сметка на спонсора „Б.Г.“
ЕООД. Ищецът е издал към ответника фактура
за сумата от 6600 лева с ДДС във връзка с договора за спонсорство от 15.05.2018 г., както и че въз основа на нотариална покана ищецът
извънсъдебно е претендирал заплащането на същата от ответника. По делото е
приложен и втори договор за спонсорство
от 22.11.2017 г., съгласно който ищецът
„И.А.“ ЕООД е спонсор на спонсорирано от него Сдружение с нестопанска цел „БМВ Клуб България“ със
сумата от 15 000 лева във връзка с провеждане на
мероприятие, обединяващо
привържениците на автомобилна марка „БМВ“, под наименованието „БМВ Фестивал“
2018 г. на 10.06.2018г. в гр.Пловдив на територията на „Международен панаир - Пловдив“. По
делото е приложено разрешение №
РВ007503/17.05.2018 г. от Зам.Кмета на Община Пловдив за разрешаване в полза на
ищеца да се проведе въпросното мероприятие, обединяващо привържениците на автомобилна марка „БМВ“, под наименованието „БМВ Фестивал“ 2018 г. на 10.06.2018г.
в гр.Пловдив на територията на
„Международен панаир - Пловдив“ - на място с търговска площ от 9.00 кв.м.,
общинска собственост, находящ се в гр.Пловдив, пл. С.С.срещу дължима такса от
180.00 лева. Представени са писмени
извадки от фейсбук страница с отбелязани дати на публикуване - 25.05,
08.06., 10.06, с приложени снимки от които е видна реклама на кафе с марка
„Спетема кафе“, като на снимките на л.23 - се визуализират множество хора,
събрани на куп, без да се виждат търговски наименования на „кафе Спетема“
От фактура
№ **********/13.06.2018 г. е видно, че ответникът е остойностил към ищеца
сумата от 1111,48 лева с ДДС за
доставени артикули, касаещи „Спетема Кафе“, свързани с въпросното мероприятие
от 10.06.2018 г. От интернет извадката от фейсбук страница е видно, че същата е
от дата 27.06. на публикуване с информация за марката „Спетема“. По делото е
била приета съдебно компютърно-техническа
експертиза, според която интернет линковете за фейсбук страницата “foodpombulgariq” са активни към 01.04.2019 г. Описано е, че първият линк описва видео
клип за въпросното събитие от 10.06.2018 г. с пост „Спетема“, публикуван на
27.06.2018 г. в 02.00 часа. На снимков материал е визуализирано „настроението
при нас в момента“ наличие на множество хора, с публикуване на 10.06.2018 г. в
02.00 часа. На снимката се визуализира търговски чадър с марка „Спетема кафе“ и
други такива на снимките на л.78 и сл. от делото. От публикуван пост на
10.06.2018 г. със снимков материал, вещото лице е описало заключение, в което
липсва информация за предлагани продукти „Спетема кафе“, а на снимките са
отразени „кебапчета на скара“ и наличие на много хора. На следващите снимки
също се визуализират множество струпани хора и един чадър с марка „спетема“. На
пост, публикуван на 25.05.2018 г. се съдържа информация за „Спетема кафе“ на
зърна с реклама за характеристиките на кафето. Настоящата инстанция също приема, че
не следва да кредитира тази СКТЕ само относно датите на отразените
постове, че същите са публикувани преди и на датата на събитието, тъй като ответникът е представил своевременно
опровергаващи изводите на вещото лице писмени извадки от същата фейсбук
страницата “foodpombulgariq”, според която въпросните постове за рекламата на марка
„Спетема кафе“ са след датата на
проведеното събитие от 10.06.2018 г., а именно от 12.06.2018 г. и от
27.08.2018 г.
По делото са били
разпитани свидетели, като от
показанията на свидетеля И.И.В..се
установява, че е наясно за отношенията между страните, както и че ищецът
следвало да предлага „Спетема кафе“ на процесното събитие от 10.06.2018 г.
Свидетелят твърди, че е
предлагано на събитието цял ден кафе с марката „Спетема“ на търговската площ на мястото на събитието, че ищецът
„И.А.“ ЕООД е имал право на събитието да предлага напитки, кафе и храна. Сочи с известна несигурност, че на събитието не е предлагана друга марка или
марки кафе, освен кафе „Спетема“, че на мястото на събитието е имало машина за кафе „Лаваца“ в обособена зона за
лично ползване, като на партньорите на събитието във ВИП-кът е предоставяно
кафе. Свидетелят не уточнява на тези партньори на събитието какво кафе е
предоставено - „Спетема“ или „Лаваца“. Заявява, че едва след като ищецът „И.А.“
ЕООД чрез съответен служител се намесил, тогава на мястото на събитието е била
поставена машина за „Спетема кафе“, като говори само за една кафе машина
„Спетема“. Настоящата инстанция също намира противоречие в показанията на този свидетел, който твърди, че на
процесното събитие е предлагано
цял ден кафе „Спетема“, а след това заявява, че е била поставена кафе машина за кафе „Спетема“ на
конкретно място, едва след намеса от представител на ищеца, при което се е
предлагало кафе „Спетема“. С доза несигурност излага, че е било възможно на събитието да е имало рекламни
пана и чадъри на кафе „Спетема“ на павильоните и на щандовете на ищеца „И.А.“
ЕООД. Сочи, че от началото на деня на събитието дисководещ е рекламирал марката
кафе „Спетема“ и това е било възприето от самият свидетел, като е чул за
рекламата. От показанията на свидетеля О.А.Д.
се установява, че на ищеца са били предоставени в
изпълнение на задълженията на спонсора по договора им за
спонсорство от 15.05.2018г. по него 20 броя кафе машини,
с рекламни чадъри. Свидетелят сочи, че служители на спонсорираното дружество са имали задължение да поставят машините и чадърите на кафе „Спетема“ на определени места по търговската площ на
събитието, като едва след намеса на служители на
ответника „Б.Г.“ ЕООД са били поставени такива
машини и рекламни чадъри. Нещо повече, служители на
самият спонсор „Б.Г.“ ЕООД е позиционирал машините си за кафе и чадърите на мястото на събитието, като самите те като служители
на ответника е следвало да предлагат кафе вместо служителите на ищеца „И.А.“ ЕООД. Според свидетелката, на мястото на събитието цял ден са били
предлагани кебапчета и кюфтета. Свидетелката видяла само един плакат на марка „Спетема“,
разположен на паркинга на събитието, като към него не е имало видимост, освен
видимостта на чадърите. Освен това, едва след намесата на свидетелката,
озвучителят на събитието е започнал да рекламира по микрофон на въпросното кафе
„Спетема“. Свидетелката твърди, че на събитието е видяла предлагано кафе
„Лаваца“ в т.нар. „Вип зона“, за която и свидетелятВ.излага възприятия, че е
имало такава зона.
От правна страна:
На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по същество правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД ищецът
следва да докаже възникнали между страните
облигационни отношения по договор за спонсорство, че ищецът като задължено
(спонсорирано) лице по договора за спонсорство е изпълнявал рекламна дейност за
уговорения продукт на конкретното събитие, съгласно постигнатите между страните
уговорки, както и че е било уговорено да се заплати от спонсора безвъзмездно
определена сума в полза на изпълняващото рекламата лице и нейният размер. В
тежест на ответника е да докаже, че не дължи сумата, поради евентуалното й
плащане, или с оглед релевираните в положителен смисъл възражения в отговора на
исковата молба за забавено изпълнение и частично неизпълнение на предвидената
по договора за спонсорство рекламна дейност, което от своя страна е довело до
пълно неизпълнение на договора с оглед интереса на кредитора от получаване на
пълно, точно, навременно, и добросъвестно изпълнение.
Основният спорен въпрос се отнася до характера на договора за спонсорство и
дали същият има възмезден или безвъзмезден характер.
Действително,
липсва законова дефиниция на този вид сделка. Настоящата инстанция приема, че договорът
за спонсориране е двустранен като същият урежда права и задължения и за двете
страни по сделката. Основаната цел на договора е имущественото подпомагане на едната страна-спонсорираното лице,
която поема насрещното задължение за
реклама на спонсора чрез извършване на конкретни действия или постигане на
краен резултат и др. В този смисъл неоснователно се явява твърдението във
въззивната жалба за безвъзмездност на договора за спонсорство, тъй като
той не е безвъзмезден за нито една от
страните по него. Към настоящия момент липсва
легална дефиниция на договора за спонсорство, каквато се е съдържала в
разпоредбата на §1, т.20 от ДР на ЗКПО (отм. през 2006г.). Но нито в правната наука, нито в съдебната практика
съществува спор, че предоставянето на имотна облага от страна на спонсориращия се извършва срещу реклама, която е задължителен елемент от съдържанието на
договора за спонсорство, като търговска сделка (Определение № 7/10.01.2012 г. по т. д. №
466/2011 г. на ВКС, II ТО).
Според
отменената разпоредба на §1, т.20 от ДР на ЗКПО(отм.), която дава основните
характеристики на този договор и служи на съда за ориентир в тази насока,
спонсорството е сделка, при която спонсорираното лице извършва или не извършва
действия, имуществено
нееквивалетни на даденото
от страна на спонсора, но това не означава, че сделката е безвъзмездна. Когато спонсорираното лице се задължава да осъществи насрещна престация
(напр. реклама на спонсора), страните в рамките на предоставената им от закона
договорна свобода, определят по взаимно съгласие в какво точно ще се състои
тази насрещна престация, така че тя да бъде еквивалентна на предоставеното от
спонсора финансиране. Независимо, че спонсорската сума
не се нарича „възнаграждение" или „цена" за насрещната престация, за спонсора тя всъщност има същата функция- да се плати договорената сума
на спонсорираното лице, срещу което да се получи уговорената насрещна
престация, изразяваща се най- често в реклама на спонсора или на негов продукт,
по време на конкретно мероприятие. Разграничителният критерий дали договорът за
спонсорство е безвъзмездна сделка или не, е обстоятелството дали
спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация - реклама на спонсора при провеждане на спонсорираното мероприятие и съдържанието на тази престация е определено по взаимната воля на двете
страни, която ги е мотивирала да сключат конкретния договор. В случая,
безспорно процесният договор съдържа уговорка за такава насрещна престация на
спонсорираното търговско дружество, като страните на практика са
определили съдържанието на насрещната престация на спонсорираното лице, която
считат за еквивалентна на спонсорската сума. Между тях е
сключен
договор за спонсорство от 15.05.2018г., с който въззивникът се е задължил да
извърши конкретни рекламни действия, а ответникът - да му заплати сумата от 5
500 лв. без ДДС, или 6 600 лева с ДДС. Налице е двустранен възмезден договор (двустранна търговска сделка) и е налице връзка на зависимост на задължението за заплащане на спонсорската сума от изпълнението на
насрещното задължение за извършване на рекламни дейности. Този извод е
обоснован с оглед на основния принцип от римското право, че никой не би дал, за да не получи, а дава за да получи, който намира приложение в отношенията между търговци, какъвто е и
настоящият казус
Според нормата на чл.63, ал.1 от ЗЗД, всяка от
страните трябва да изпълнява задълженията си по договора точно и добросъвестно. Всички доказателства по делото
сочат на лошо изпълнение от страна на въззивника/ищец, на неточно, непълно и забавено изпълнение, което поради спецификата на
рекламната дейност, води на практика до пълно неизпълнение. Ненавременната
реклама, извършена значителен период след приключване на спонсорираното
мероприятие, всъщност е равносилно на пълна липса на
реклама.
Невярно е твърдението в жалбата, че въззивникът не бил поемал задължение да продава кафе по време
на мероприятието. В чл.2, т.З от
договора, спонсорираното дружество изрично се е задължило да
предлага кафе-напитки, приготвени единствено от кафе с търговската марка „Спетема
кафе". От свидетелските показания на свидетелката Д., безспорно се установява, че въззивникът, нито е извършвал предлагане на кафе- напитки от посочения
вид, нито е имал готовност да го направи. Монтирането на кафе-машините,
свързването им с вода и разполагането на рекламните чадъри, предоставени от спонсора
е направено от негови служители, обстоятелство, което не се отрича от
ищеца. Поради
липсата на персонал, който е трябвало да бъде подсигурен от спонсорираното
дружество, служителите на спонсора са изпълнявали на практика
задължението за „предлагане" на кафе-напитки
по чл.2, т.З от договора,
приходите от което са предадени на въззивника. Нещо повече, за да помогнат на
спонсорираното дружество, по време на мероприятието служителите на спонсора са
се принудили да продават от негово име освен кафе-напитки и други видове храни
- кебапчета, кюфтета и т.н., приходите от които също са получени от въззивника.
По
делото е установено, че въззивникът е изпълнил частично и със забава някои от договорените рекламни дейности,
извършени най-вече след
намесата на представителите на ищеца, поради което не може да се приеме като изпълнение, защото съобразно чл.66 ЗЗД, кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части.
Настоящата инстанция също кредитира показанията на свидетеля Д., като по-пълни, по-изчерпателни, добросъвестни и кореспондиращи на цялостната доказателствена
съвкупност и в никакъв случай дадени в „услуга“ на работодателя,
както се внушава във въззивната жалба. Показанията й като по-пълни и по-детайлни опровергават показанията на свидетеля В., че
на процесното събитие цял ден е рекламирано кафе „Спетема“. Ищецът „И.А.“ ЕООД
е изпълнявал задълженията си по договора за спонсорство от 15.05.2018 г. само
след намеса на представител на ответника/свидетелката Д./ да рекламира
въпросното кафе. Настоящата инстанция кредитира
показанията на тази свидетелка, като приема, че само след нейната намеса са
били извършени действия по позициониране на кафе- машините „Спетема“ и на
чадърите с марка „Спетема“, като ищецът „И.А.“ ЕООД чрез своите служители не е
показал съпричастност за изпълнение на задълженията си по договора за
спонсорство. Освен това, и двамата свидетелиВ.и Д. сочат, че на събитието е
имало и друго кафе „Лаваца“, като свидетелката Д. твърди, че то е предлагано
във „Вип-къта“. Според свидетеля В., на събитието е имало „Вип - кът“, който е
бил за партньорите на събитието. СвидетелятВ.не излага в конкретни възприятия
какво кафе е предлагано във „Вип - къта“, като от доказателствата по делото не
се потвърждава кафето „Лаваца“ да е било за лични нужди, след като е било
видимо за всички посетители на събитието. Следва да се приеме, че на мястото на
събитието в т.н. „Вип - кът“ е предлагано и друго кафе - кафе „Лаваца“ на
партньорите на събитието, а това е съществено нарушение на чл.5 от договора за
спонсорство от 15.05.2018 г.
Освен това, постването на снимки от мероприятитето, на които се виждат множество хора,
ядящи кебапчета и кюфтета, по никакъв начин не може да бъде възприето като
реклама на продукт с търговска марка „Спетема кафе", а още по-малко то
съставлява реклама на спонсора, ако постът е направен след приключване на мероприятието. От снимките към СТКЕ не се виждат гражданите - посетители да са употребявали кафе „Спетема“.
Изводът е, че спонсорираното лице не е изпълнило пълно, точно, навременно и цялостно задълженията си да
рекламира ответника чрез марката „Спетема кафе“ и неговите продукти по
сключеният договор за спонсорство от 15.05.2018г., поради което не е възникнало
и задължение на спонсора да предостави процесната сума пари на спонсорирането
лице.
На основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивното дружество следва
да заплати на въззиваемото направените разноски за настоящата инстанция във вид
на адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 20.07.2019 г. по гр.д.
№ 56308/2018г. на СРС, ІІ ГО, 74 състав.
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис
3, представлявано от управителя З.Ч., чрез пълномощника по делото адвокат Р.С.
от САК, със съдебен адрес: ***, АД „С. и съдружници“ за адв. Р.С. да заплати на „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез пълномощника си по делото адвокат А.С. направените разноски за въззивната инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.