Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 16.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 05.07.2019г. в състав:

Председател: Ивайло Г.

при секретаря Даниела А.ова разгледа докладваното от съдия Г. гражданско дело № 435 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „М. Ф.“ ООД и „И.ф.к.“ ЕООД срещу о.Г.М.

Ищците твърдят, че със споразумение от 12.12.2012г. са обединили усилията си за съвместна дейност по участие в обществени поръчки и са придобили статута на дружество по ЗЗД, като, въз основа на анекс към споразумението от 16.01.2014 г., са се обединили при равни квоти от по 50% за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка „Първоначално залесяване на неземеделски земи на територията на общ. Г.М.“ с възложител о.Г.М. както и в други процедури, обявени от същия възложител. Твърдят, че, по силата на сключен с общината договор № 26/15.04.2014г., последната им е възложила извършване на дейности с предмет „Първоначално залесяване на неземеделски земи на територията на общ. Г.М.“. Поддържат, че общата стойност на поръчката по договора е в размер на 562870,84 лв. (без ДДС), респ. 675445,01 лв. (с ДДС). Сочат, че общината е следвало да им заплати авансови суми по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от договора в срок до 20 дни от подписването му, както и дължимо възнаграждение за извършени дейности по отглеждане на двугодишни горски култури съгласно чл. 4, ал. 4, т. 2 от договора – в срок от 20 дни след представяне на приемо- предавателен протокол за осъществените мероприятия, а също и дължимо възнаграждение за извършени дейности по отглеждане на тригодишни горски култури съгласно чл. 4, ал. 4, т. 3 от договора – в срок от 20 дни след представяне на приемо- предавателен протокол за осъществените мероприятия. Твърдят, че са изпълнили задълженията си по договора, но възложителят не им е изплатил дължимите възнаграждения в размер на:

- 37360,10 лв. по фактура № 19/16.04.2014г. на основание чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от договора и с падеж 05.05.2014г., която е за обща сума от 150341,70 лв., частично погасена до размер от 112981,60 лв;

- 56392,10 лв. по приемо- предавателен протокол от 18.04.2017г. и проформа фактура № 2/21.04.2017г. по чл. 4, ал. 4, т. 2 от договора с падеж 08.05.2017г.

- 17809,91 лв. по приемо- предавателен протокол от 10.07.2017г. и проформа фактура № 3/14.12.2017г. по чл. 4, ал. 4, т. 2 от договора с падеж 30.07.2017г.

Считат, че възложителят им дължи и мораторна неустойка на основание чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 16 от договора, за неизпълнение на горните задължения, както следва:

- 4398,62 лв. върху сумата 37360,10 лв. за период от 06.05.2014г. до 22.07.2018г.

- 6906,15 лв. върху сумата 56392,10 лв. за период от 09.05.2017г. до 22.07.2018г.

- 1769,68 лв. върху сумата 17809,91 лв. за период от 31.07.2017г. до 22.07.2018г.

Твърдят, че са поканили възложителя да им заплати дължимите суми, но плащане не е постъпило. Молят съда да осъди ответника да им заплати горните суми ведно със законната лихва върху главницити от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. Представят писмени доказателства.

На ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата, и в едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор. С него ответникът счита исковата молба за нередовна поради непосочване на банкова сметка, ***ми, както и поради липса на изрично изявление, дали те се претендират при условията на разделност или на солидарност. Не оспорва сключването на процесния договор, но твърди, че изпълнителят е изпълнявал задълженията си по него непълно и некачествено до края на 2017г., а след това е преустановил извършване на дейности по него. Поддържа, че изпълнителят не е извършил в пълен обем уговорените с договора дейности, поради което не му е била заплатена пълната сума по фактура № 19/16.04.2014г. Счита, че плащане не му се дължи, независимо от уговарянето на съответната сума като авансово плащане, тъй като последното е част от общо дължимото възнаграждение, а, според него, общо извършените до момента дейности не покриват претендираното плащане по тази фактура в неразплатената й част. Оттук прави извод, че не дължи на изпълнителя претендираната от последния сума в размер на 37360,10 лв. по фактура № 19/16.04.2014г.

По отношение на втората претендирана главница счита, че приемо- предавателният протокол, на който се позовават ищците, не съдържа всички необходими констатации (вкл. за уговореното между страните прихващане), поради което не съставлява основание за нейното изплащане. Отделно от това изтъква, че установяването на част от уговорените дейности (напр. попълване) се извършва през есента на съответната година, поради което към момента на създаване на протокола (18.04.2017г.) не би било възможно да се създадат необходимите документи за окончателно плащане. На последно място във връзка с тази фактура сочи, че от страна на ДФ „З.“ било констатирано несъответствие между заявените и реално извършените на място дейности (разминаване в броя на фиданките, разминаване в залесената площ по документи и на място, както и липса на следи от дейности по отглеждане - втора година), поради което била извършена финансова корекция в изплатените от фонда суми за покриване на заявени от възложителя разходи в размер на 31567,99 лв.

По отношение на сумата по третата фактура, ответникът изтъква, че за третата година от действието на договора изпълнителят е следвало да извърши попълване на създадените култури, както и първо и второ отглеждане на създадени горски култури съгласно чл. 2, ал. 7 и ал. 10 от договора. Изпълнителят, обаче, отчел извършване единствено на дейности по първо отглеждане и отказал дейности по второ отглеждане и попълване за третата година от договора.

Въз основа на тези обстоятелства ответникът счита, че ищците не са извършили описаните в протокола от 10.07.2017г. дейности, поради което не са налице предпоставки за изплащане на претендираната от тях сума по третата фактура.

С оглед поддържаната от него недължимост на главниците, ответникът счита, че не дължи и претендираните от ищците мораторни неустойки.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищците се представляват от адв. К., която поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Прави доказателствени искания. Моли съда да уважите исковете по основание размер. Счита за установено, че е сключен договор № 26 от 15.04.2014 г. с възложител О.Г.М. и изпълнител ДЗЗД „М. и.”, както и съдружниците в последното. Намира за доказани извършените от изпълнителя дейности, които са приети от възложителя без забележки. Позовава се протоколите и всички констативни документи, приети по делото. Сочи, че възложителят не е извършил съответното плащане на претендираните суми. Счита за неоснователни опитите на ответника да обоснове поведението си с трето неучастващо по делото лице – Държавен фонд „З.“. Не бил представен договор с това лице. Претендира съдебно- деловодни разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение срещу размера на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар. Представя писмени бележки, в които систематизира съображенията си и счита за доказани предпоставките по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3, както и по чл. 4, ал. 2, т. 2 и 3 от договора между страните, за заплащане на трите процесни главници. Поддържа, че в резултат от изпадането на ответника в забава, същият дължи и неустойка.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Мурджева, която поддържа подадения отговор на исковата молба, и моли съда да отхвърлите исковите претенции. Счита, че изразените от нея становища се потвърждават и от заключението по ССЕ. Твърди, че авансът, който се претендира по фактура № 19 от 16.04.2014 г., не е покрит с извършени дейности. Препраща към условията за изплащане по чл. 4 от договора и счита, че същите са спазени. Впоследствие ищецът издал фактура № 29 от 13.12.2016 г., по която ответникът извършил плащания за сумата от 38582,20 лв. Не били налице условията по договора за плащане по последващите проформа- фактури, поради което счита, че плащане по тях не се дължи. Сочи, че, съгласно експертното заключение, тези фактури не са осчетоводени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовата страна. Представя писмена защита, с която поддържа, че ищците не са изпълнили задълженията си по договора в пълен обем, поради което не им се дължи плащане по него. По отношение на сумата 37360,10 лв. по фактура № 19/16.04.2014г., излага съображения, че независимо от авансовия характер на отразените в нея суми, същите се явяват част от общо дължимото възнаграждение по договора. Счита, че реално извършените дейности от изпълнителя до настоящия момент не покриват претендираното авансово плащане в посочения размер. Освен това изтъква, че съгласно чл. 4, ал. 2, т. 4 от договора, заплащането се извършва при представяне не само на приемо- предавателен протокол, но и карнет за проведена инвентаризация на създадена горска култра, документ за регистрация на новосъздадени горски култури, както и фактура. По отношение на сумите, отразени в двете проформа- фактури, намира, че е налице неточно изпълнение на договора от страна на изпълнителя, поради което не му се дължи заплащане по тях.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От намиращите се на л. 53 - 72 от делото документи се установява, че „М.ф.“ ООД е дружество, регистрирано в Кралство И., „И.ф.к.“ ЕООД, е дружество, вписано в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията, като тези две дружества са обединили дейността си под формата на дружество по ЗЗД с наименование „М. И.“ (вписано в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията), с цел участие в процедури за възлагане на обществени поръчки от Природен парк „Шуменско плато“. С анекс от 16.01.2014г. към споразумението за съвместна дейност, участниците в дружеството са се споразумели да се обединят при равни квоти от по 50% за участие в процедури по възлагане на обществени поръчки от о.Г.М. с предмет „Първоначално залесяване на неземеделски земи на територията на общ. Г.М.“ и други.

От заверено копие на договор № 26/15.05.2014г. (л. 8 - 17 от делото) се установява че о.Г.М. е възложила на Д. „М.и.“ да извърши дейности по първоначално залесяване на неземеделски земи на територията на о.Г.М.

За удостоверяване на изпълнението на възложената поръчка са представени и приети като доказателства следните документи:

- Констативен протокол от 04.09.2015г. и Приемо- предавателен протокол от 04.09.2015г. (л. 83 – 85 и л. 164 - 168 от делото), съгласно които е извършено първоначално залесяване на имот № 000259 в землището на с. А. и имот № 000266 в землището на с. Г.М. с широколистни горски култури при наклон по- малък или равен на 10 градуса (обща цена без ДДС 154525,87 лв.; процент на прихванати фиданки 47,9%; сума за плащане съобразно процента прихванати фиданки 74017,98 лв.), смесени култури при наклон по- голям от 10 градуса (обща цена без ДДС 62592,52 лв.; процент на прихванати фиданки 29,7%; сума за плащане съобразно процента прихванати фиданки 18598,98 лв.), и широколистни култури при наклон по- голям от десет градуса (няма), при което общата сума за плащане без ДДС за дейностите по подготовка, залесяване и отглеждане на фиданките (съобразно процента на прихванати фиданки) е 92607,87 лв., а с ДДС - 111129,44лв. С оглед съвпадащите проценти на прихванатите фиданки, към същия период и същата залесена площ би следвало да се отнесе и карнетът без дата на л. 169 – 170 от делото. Констативният протокол е подписан от членовете на комисията, назначена със заповед на кмета на общ. Г.М., вкл. представител на инвеститорския контрол и в присъствие на представители на изпълнителя, а приемо- предавателният протокол е подписан от кмета на общ. Г.М. инж. Е. Н. (в качеството на възложител по договора), М. Р. Х. (упълномощен представител на изпълнителя) и инж. Б. Г. (представител на инвеститорския контрол).

- Констативен протокол от 27.05.2016г., Констативен протокол от 27.09.2016г. и Обобщен приемо- предавателен протокол от 18.04.2017г. издаден въз основа на констативните протоколи, за установяване на извършени и подлежащи на заплащане натурални видове работи. От тях се установява, че в имот № 000259 в землището на с. А. и имот № 000266 в землището на с. Г.М. е извършено попълване (т.е. засаждане на нови фиданки на мястото на неприхваналите се и загинали такива от предходни години) и отглеждане (т.е. окопаване, косене и др.) на широколистни горски култури при наклон по- малък или равен на 10 градуса (обща цена без ДДС 33051,34 лв.), смесени култури при наклон по- голям от 10 градуса (обща цена без ДДС 13942,08 лв.), и широколистни култури при наклон по- голям от десет градуса (няма), при което общата сума за плащане за извършените и подлежащи на заплащане дейности е 46993,42 лв. без ДДС, респ. 56392,10 лв. с ДДС. Констативните протоколи са подписани от членовете на комисията, назначена със заповед на кмета на общ. Г.М., и в присъствие на представител на изпълнителя, а приемо- предавателният протокол е подписан от кмета на общ. Г.М. инж. А. Ж. (в качеството на възложител по договора), инж. Д. Б. (упълномощен представител на изпълнителя) и инж. Б. Г. (представител на инвеститорския контрол).

- Приемо- предавателен протокол от 10.07.2017г., издаден въз основа на констативен протокол от същата дата (непредставен по делото), за установяване на извършени и подлежащи на заплащане натурални видове работи, съгласно който е извършено отглеждане на тригодишни широколистни горски култури при наклон по- малък или равен на 10 градуса (обща цена без ДДС 10402,09 лв.), отглеждане на тригодишни смесени култури при наклон по- голям от 10 градуса (обща цена без ДДС 4439,50 лв.), и широколистни култури при наклон по- голям от десет градуса (няма), при което общата сума за плащане без ДДС за извършените и подлежащи на заплащане дейности е 14841,59 лв., респ. 17809,91 лв. с ДДС. Приемо- предавателният протокол е подписан от кмета на общ. Г.М. инж. А. Ж. (в качеството на възложител по договора), инж. Д. Б. (упълномощен представител на изпълнителя) и инж. Б. Г. (представител на инвеститорския контрол).

- Приемо- предавателни протоколи от 20.11.2015г., от 25.11.2015г. (2 бр.), от 27.12.2016г., и втори протокол от 18.04.2017г., както и констативен протокол от 13.10.2017г. Съдът не обсъжда тези документи, тъй като по настоящото дело не се претендира заплащане на отразените в тях дейности.

- Удостоверения от о.Г.М. до Държавен фонд „З.“ (л. 32 – 33 от делото) за това, че в имот № 000259 в землището на с. А. и в имот № 000266 в землището на с. Г.М. е извършено попълване втора година и са извършени три отглеждания (първо отглеждане втора година - окопаване, второ отглеждане втора година - окопаване, и трето отглеждане втора година - косене).

Във връзка с претендираните плащания в настоящото производство са представени и приети като доказателства следните документи:

- Фактура № 19/16.04.2014г. за сумата 150341,70 лв. с ДДС (л. 21 и л. 157 от делото) с посочено основание за издаването й - авансово плащане по договор № 26/15.04.2014г. в размер на 40% от стойността на сумите по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 от договора.

- Фактура № 29/13.12.2016г. за сумата 38582,20 лв. с ДДС (л. 21 и л. 157 от делото) с посочено основание за издаването й – извършени дейности съгласно обобщен приемо- предавателен протокол от 25.11.2015г. към договор № 26/15.04.2014г.

- Проформа- фактура № 2/21.04.2017г. за сумата 56392,10 лв. с ДДС (л. 30 от делото) с посочено основание за издаването й – извършени дейности съгласно обобщен приемо- предавателен протокол от 18.04.2017г. към договор № 26/15.04.2014г.

- Проформа- фактура № 3/14.12.2017г. за сумата 17809,91 лв. с ДДС (л. 37 от делото) с посочено основание за издаването й – извършени дейности съгласно приемо- предавателен протокол от 10.07.2017г. към договор № 26/15.04.2014г.

Прието е заключение по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, изготвено от в.л. С., съгласно което фактура № 19/16.04.2014г. и фактура № 29/13.12.2016г. са осчетоводени както от страна на Д. „М.и.“, така и от страна на о.Г.М. като тези две фактури са включени в дневниците за покупки за месеците на издаването им. Извършените по фактурите плащания са посочени в табличен вид, като сумата по фактура № 29/13.12.2016г. е платена изцяло, а по фактура № 19/16.04.2014г. е заплатена само сумата 112981,60 лв. Други плащания на други основания няма. Не са осчетоводени двете проформа- фактури, тъй като те имат само информативен характер и не са основание за осчетоводяване на вземания и задължения от страните. Направен е извод, че общо платените от о.Г.М. и от ДФ „З.“ парични суми на ищците са в размер на 151563,79 лв. Посочен е обемът на извършената лесокултурна дейност и дължимите за нея плащания (общо и по пера). Освен това, вещото лице е описало по размери и дати сумите, които о.Г.М. е получила от ДФ „З.“ и е дало заключение, че ДЗЗД е наемало работници на временни договори, като същите са извършвали дейности в обхвата на договор № 2615.04.2014г. и са им били начислявани трудови възнаграждения през 2014г., 2015г. и 2016г. В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че техният приблизителен брой е около 135, но не се ангажира с становище, дали наетите работници са били достатъчни за залесяване и поддръжка на засетите площи. Във връзка с въпрос на ответника, вещото лице е коментирало сумата 10248,55лв. като такава, включена във фактура № 29/13.12.2016г. и заплатена изцяло. Доколкото, обаче, същата не е част от предмета на делото, съдът не я обсъжда. В допълнение, вещото лице е обяснило начина на формиране на паричните суми, като е уточнило, върху кои от тях е правена редукция. Изрично е подчертало, че в количествено- стойностната сметка е отразено това, което е договорено, а в протоколите – това, което страните са отчели като реално извършено. Посочило е, че в таблицата на стр. 27-31 от заключението е направена съпоставка между договореното по КСС и протоколите без редукция и без каквито и да е корекции по тях.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

1. По отношение на главницата от 37360,10 лв. по фактура № 19/16.04.2014г. на основание чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от договора и с падеж 05.05.2014г., която е за обща сума от 150341,70 лв., частично погасена до размер от 112981,60 лв.

Фактура № 19/16.04.2014г. е двустранно подписана и осчетоводена в счетоводствата на ответника и на ДЗЗД „М. и.“ (видно от отговора на първия въпрос по заключението на в.л. С.). Самото двустранно подписване на фактурата съставлява извънсъдебно признание за отразеното в нея задължение. Освен това, следва да се има предвид, че според трайната и непротиворечива съдебна практика (напр. Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II т. о., ТК) „само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване”. По тези съображения, процесната фактура е достатъчно доказателство за възникнало задължение на ответника към ищците, обединени в дружество по ЗЗД.

Отделно от това, видно от съдържанието на фактурата, същата е издадена за авансови плащания по договор № 26/15.04.2014г., по чл. 2, ал. 2, 3 и 4, а съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от същия договор, плащането на авансите по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 е следвало да стане в 20-дневен срок от подписване на договора, т.е. до 05.05.2014г. Изплащането на съответните суми не е поставено в зависимост от никакви условия и не е обвързано с изпълнението на определени дейности от страна на изпълнителя по договора. Поради това пълната сума по фактурата е безусловно дължима.

Същевременно, съгласно заключението по ССЕ, ответникът е погасил само част от тази сума в размер на 112981,60лв.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че остатъкът от 150341,70-112981,60=37360,10лв. е дължим. Искът е основателен за тази сума и следва да бъде уважен изцяло.

Неоснователно ответникът поддържа, че същата се явява част от общо дължимото възнаграждение по договора, поради което заплащането й е обусловено от реално извършените дейности от изпълнителя. Според настоящия съдебен състав, това становище противоречи на цитираните по- горе клаузи от договора. Освен това, ответникът не е изложил твърдения за общата стойност на всички реално извършени дейности по договора до настоящия момент, нито е ангажирал доказателства за това, поради което липсва база за проверка на възражението му, че с евентуалното плащане на тази сума би се надхвърлила стойността на общо извършените по договора дейности, респ. че е налице основание да претендира съответно намаляване на възнаграждението на изпълнителя и да го приспада именно от дължимото авансово плащане. В тази насока не следва да се цени приемо- предавателния протокол от 04.09.2015г. (на който се позовава ответникът), тъй като той отразява реално извършените дейности само до датата на изготвянето му, но не изключва възможността, впоследствие да са били извършени други такива, чиято стойност да надхвърля размера на авансовото плащане, вкл. ако същото бъде разглеждано като част от общо дължимото възнаграждение за изпълнение на възложената работа (както претендира ответникът в депозираната писмена защита).

Също така неоснователно в писмената защита ответникът се позовава на клаузата на чл. 4, ал. 2, т. 4 от договора. Съдът констатира, че същата регламентира предпоставките за заплащане на дейностите по създаване на горски култури по ал. 2, докато предпоставките за заплащане на процесната авансова сума са уредени в ал. 1 и те не включват посочените от ответника такива (напр. карнет, документ за регистрация, определяне на процента прихванати фиданки и др.).

2. По отношение на главницата от 56392,10 лв. по приемо- предавателен протокол от 18.04.2017г. и проформа фактура № 2/21.04.2017г. по чл. 4, ал. 4, т. 2 от договора с падеж 08.05.2017г.

Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 4, т. 2 от договор № 26/15.04.2014г., окончателното плащане на сумата за отглеждане на двугодишни горски култури се извършва след приключване на дейностите по попълване, при установено прихващане над 25%, в срок от 20 дни след представяне на приемо- предавателен протокол за осъществени мероприятия.

Съдът намира, че са налице предпоставките за заплащане на отразената в този протокол (респ. проформа фактура) сума, тъй като:

- Самият протокол е подписан от възложителя и изпълнителя по договора, както и от представител на инвеститорския контрол, което означава, че отразява общото им съгласие, че описаните в него дейности са извършени и подлежат на заплащане.

- В приемо- предавателния протокол са отразени дейностите по попълване.

- Извънсъдебно признание за реалното извършване на дейностите по попълване и отглеждане се съдържа в удостоверенията от самия възложител до Държавен фонд „З.“ (л. 32 – 33 от делото) за това, че в имот № 000259 в землището на с. А. и в имот № 000266 в землището на с. Г.М. е извършено попълване втора година и са извършени три отглеждания (първо отглеждане втора година - окопаване, второ отглеждане втора година - окопаване, и трето отглеждане втора година - косене).

- Във всички предходни протоколи (напр. приемо- предавателен протокол от 04.09.2015г., констативен протокол от 27.05.2016г., констативен протокол от 27.09.2016г.) са констатирани по- високи проценти на прихващане от 25%.

С оглед гореизложеното, изпълнени са всички предпоставки по чл. 4, ал. 4, т. 2 от договора за заплащане на отразената в протокола сума.

По делото не се твърди и не се доказва, същата да е заплатена. Поради това искът е основателен за тази сума и следва да бъде уважен изцяло.

3. По отношение на главницата от 17809,91 лв. по приемо- предавателен протокол от 10.07.2017г. и проформа фактура № 3/14.12.2017г. по чл. 4, ал. 4, т. 2 от договора с падеж 30.07.2017г.

Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 4, т. 3 от договор № 26/15.04.2014г., окончателното плащане на сумата за отглеждане на тригодишни горски култури се извършва след приключване на дейностите по попълване, при установено прихващане над 25%, в срок от 20 дни след представяне на приемо- предавателен протокол за осъществени мероприятия.

Наистина, в протокола не са отразени дейности по попълване. Този факт, обаче, не подкрепя и не обуславя твърденията и изводите на ответника, изложени в писмената му защита, тъй като:

- Представителите на страните са се съгласили, че описаните в протокола дейности са действително извършени и че подлежат на заплащане, с ясното съзнание, че не е било извършено попълване през третата година (който факт е удостоверен със самия протокол).

- Неоснователно се поддържа, че, при липса на попълване, не би имало фиданки, по отношение на които да се извършва отглеждане. Както се посочи по- горе, съставените до този момент протоколи (по- конкретно – протоколите от 04.09.2015г.), удостоверяват висок процент прихванати фиданки, които, към датата на съставянето на протокола от 10.07.2017г., вече са били на тригодишна възраст (т.е. представляват „тригодишни горски култури“ по смисъла на договора). Именно тяхното отглеждане е удостоверено в протокола и – съгласно клаузата на чл. 4, ал. 4, т. 3 от договора – подлежи на заплащане.

С оглед гореизложеното, изпълнени са всички предпоставки по чл. 4, ал. 4, т. 3 от договора за заплащане на отразената в протокола сума.

4. По отношение на неустойката от 4398,62 лв. върху сумата 37360,10 лв. за период от 06.05.2014г. до 22.07.2018г.

С оглед неизплащане на дължимата сума 37360,10 лв. на уговорения в договора падеж (двадесет дни след сключване на договора, т.е. 05.05.2014г.), ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторно обезщетение съгласно чл. 16 от договора между страните. Независимо от непрецизното му посочване като „неустойка“, съдът намира, че същото е редовно претендирано, като е уточнено по основание и размер. Служебно изчислен, размерът на законната лихва върху неизплатените остатъци от сумата по фактура № 19/16.04.2014г. за съответните периоди след падежа на същата (06.05.2014г.) до датата на подаване на исковата молба, е много по- голям от претендирания в настоящото производство. (напр. лихвата за този период дори само върху сумата от 37360,10лв. е в размер на 15997,15 лв., а допълнително следва да се има предвид, че към 06.05.2014г. неизплатената част от главницата е била по- голяма, тъй като до тази дата са били платени само 80000 лв.) Поради това и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен, а именно – за сумата 4398,62 лв.

5. По отношение на неустойката от 6906,15 лв. върху сумата 56392,10 лв. за период от 09.05.2017г. до 22.07.2018г.

С оглед неизплащане на дължимата сума 56392,10 лв. на уговорения в договора падеж (двадесет дни след представяне на приемо- предавателен протокол, т.е. 08.05.2017г.) ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторно обезщетение съгласно чл. 16 от договора между страните. Както се посочи по- горе, може да се приеме, че същото е редовно претендирано, като е уточнено по основание и размер. Служебно изчислен, размерът на законната лихва върху дължимата, но неплатена главница от 56392,10 лв. за периода от първия ден след падежа на същата (09.05.2017г.) до датата на подаване на исковата молба, е 6908,58 лв. Поради това искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен, а именно – за сумата 6906,15 лв.

6. По отношение на неустойката от 1769,68 лв. върху сумата 17809,91 лв. за период от 31.07.2017г. до 22.07.2018г.

С оглед неизплащане на дължимата сума 17809,91 лв. на уговорения в договора падеж (двадесет дни след представяне на приемо- предавателен протокол, т.е. 30.07.2017г.) ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторно обезщетение съгласно чл. 16 от договора между страните. Както се посочи по- горе, може да се приеме, че същото е редовно претендирано, като е уточнено по основание и размер. Служебно изчислен, размерът на законната лихва върху дължимата, но неплатена главница от 17809,91 лв. периода от първия ден след падежа на същата (31.05.2017г.) до датата на подаване на исковата молба, е 1771,24 лв. Поради това искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен, а именно – за сумата 1769,28 лв.

В допълнение към горните конкретни съображения, касаещи отделните претендирани суми, и в подкрепа на така направените правни изводи, съдът излага следните общи аргументи:

- Представеното от ответника Решение № 23/223/00262/3/03/04/01 на ДФЗ за налагане на финансова корекция (л. 88 – 90 от делото) е ирелевантно за всички процесни претенции, тъй като същото е основано на клаузи от друг договор (№ 23/223/0062), сключен вероятно между ДФЗ и о.Г.М. Процесните вземания, обаче, се претендират на основание договор № 26/15.04.2014г., който не поставя тяхната дължимост в зависимост от отношенията на възложителя с трети лица и сключените между тях договори. Доколкото процесният договор № 26/15.04.2014г. все пак е донякъде обвързан с отношенията между възложителя и ДФЗ (напр. чл. 5, ал. 1, чл. 17, буква „д“), тази обвързаност има съвсем различни правни последици, без да се отразява върху претендираните в настоящото производство парични суми на основание чл. 4, ал. 1 и 4, т. 2 и 3 от договор № 26/15.04.2014г.

- Неоснователно ответникът обосновава възраженията си с частично неизпълнение на задълженията на ищците по договор № 26/15.04.2014г. Наистина, данни за такова неизпълнение се съдържат напр. в констативните протоколи (относно разликата между уговорените и действително залесените площи) и в приемо- предавателните протоколи (от които е видно, че въобще не е изпълнена никаква част от договора, касаеща широколистни горски култури при наклон по- голям от 10 градуса). Този факт, обаче, не подкрепя тезата на ответника, нито обуславя недължимост на процесните вземания, доколкото същите се претендират само за действително извършените части от уговорените с договора дейности.

С оглед гореизложеното, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер, като, съгласно направеното уточнение на исковата молба с молба вх. № 7430/05.10.2018г. и представения по делото анекс от 16.01.2014г., съгласно който ищците са обединили при равни квоти от по 50% дейността си по процесния договор, в полза на всеки от тях следва да се присъди по ½ от общо претендираните в настоящото производство главница и неустойка, а именно: по 55781,06 лв. главница и по 6537,22 лв. неустойка.

С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, ответникът следва да заплати на ищците направените от тях разноски в производството, каквито се установяват в размер на по 5400 лв. (адвокатски възнаграждения, заплатени поотделно от двамата ищци съгласно договорите за правна защита и съдействие, приложени между л. 353 и л. 354 от делото) 600 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице по ССЕ, внесен общо от двамата ищци (л. 305 и л. 371 от делото), както и 4985,46 лв. - държавна такса, внесена общо от двамата ищци (л. 76 от делото).

Основателно е направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения. При общо претендирана главница в размер на 111562,11 лв. и неустойка в размер на 13074,45 лв., общият защитаван материален интерес по делото е 124636,56 лв., като на всеки от ищците съответства по ½ от тази сума, т.е. по 62318,28 лв. Съгласно т. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, минималният размер на адвокатското възнаграждение, съответстващ на този интерес, се изчислява като 830+3*(62318,28-10000)/100=830+1569,55=2399,55лв. От друга страна, обаче, всяка страна има право да избере такъв адвокат, за когото счита, че по най- добър начин би защитил интересите й, като не може да се очаква, предпочетеният адвокат задължително да оценява труда си по минималните цени от Наредбата. Възможно и нормално е, с оглед предоставяното качество на услугата, адвокатът да изисква по- високо възнаграждение за своя труд, в известни граници. Според настоящия съдебен състав, с оглед актуалния стандарт на живот в страната и определените минимални възнаграждения, такава граница е 50% над размера, определен с цитираната по- горе Наредба, доколкото не става въпрос за строго специфични казуси, респ. за уникална квалификация на адвоката. Поради това, заплатеното възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 3599,32 лв. Така, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците по 3599,32+(600/2)+(4985,46/2)= 3599,32+300+2492,73=6392,05лв.

С оглед гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА о.Г.М. с БУЛСТАТ ********* и адрес ***, пл. „Родолюбие“ № 1, да заплати на „М.Ф.“ ООД - дружество, регистрирано съгласно законите на Кралство И., с данъчен номер *********, със седалище и адрес на управление Кралство И., гр. Е.Б., М., ул. „Реал“ № 19, сумите:

- 55781,06 лв. – главница, формирана от 18680,05 лв. – ½ част от неизплатен остатък по фактура № 19/16.04.2014г., 28196,05 - неплатена ½ част от сумата, дължима по обобщен приемо- предавателен протокол от 18.04.2017г. към договор № 26/15.04.2014г., и 8904,96лв. - неплатена ½ част от сумата, дължима по приемо- предавателен протокол от 10.07.2017г. към договор № 26/15.04.2014г.;

- 6537,22 лв. – неустойка по чл. 16 от договор № 26/15.04.2014г., формирана като ½ част от законната лихва върху сумите на главницата за периоди от първия ден след падежа на всяка от тях (т.е. съответно 06.05.2014г., 09.05.2017г. и 31.07.2017г.) до датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА о.Г.М. с БУЛСТАТ ********* и адрес ***, пл. „Родолюбие“ № 1, да заплати на „И.ф.к.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, сграда „Астра“, вх. Б, ет. 5, ап. 10Б, сумите:

ОСЪЖДА о.Г.М. с БУЛСТАТ ********* и адрес ***, пл. „Родолюбие“ № 1, да заплати на „И.ф.к.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сграда „Астра“, вх. Б, ет. 5, ап. 10Б, сумата 6392,05 лв. – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

Окръжен съдия:

Номер на акта:	302
Дата:	16 август 2019 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия:	Ивайло Петров Георгиев

Дело:	20181800100435
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	24 юли 2018 г.

Решение по дело №435/2018 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА