РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. ХАСКОВО, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
в присъствието на прокурора Цв. Т. П.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600725 по описа за 2021
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 19 от 25.11.2021 год. по нохд N 588/2019 год. РС- Димитровград е
признал подсъдимия С. А. П. от гр.Л. за виновен в това, че на 9.11.2021 год. в гр.Д.
управлявал МПС – мотопед – неустановена марка и модел, без видим номер на рама с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно - 2,79 на хиляда, установено
по надлежния ред, поради което и на осн. чл.343б ал.1 чл.55 ал.1 т.1 от НК му наложил
наказание „лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, което да изтърпи ефективно при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване, а така също за виновен и в това, че по същите
време и място управлявал МПС - неустановена марка и модел, без видим номер на рама,
което не е регисктрирано по надлежния ред, поради което и на осн. чл.345 ал.2 вр. ал.1 и вр.
чл.55 от НК му наложил наказание “глоба” в размер на 500 лв.
На осн. чл.23 ал.3 от НК присъединил към най-тежкото наложено наказание
“лишаване от свобода” за срок от 7 месеца изцяло и наложеното наказание “глоба” в размер
на 500 лв.
На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наложено на подс.С. А. П. по нохд
1
№1938/20 год. на РС – Стара Загора наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Недоволен от така постановената присъда е останал прокурорът от РП – Хасково, ТО
– Димитровград, който в законния срок я протестира с оплаквания, че е неправилна, тъй като
наложения нисък размер на наказания я прави явно несправедлива. Не били налице
основания за приложение на чл.55 от НК при отмерване на наказанията, тъй като не се
установявали нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства. Не била
съобразена високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – повече то два пъти
над установената от закона граница от 1,2 на хиляда. Била игнорирана високата степен на
обществена опасност и на деянието, и на дееца, предвид извършване на деянието в
изпитателния срок по предходно осъждане. Поради това се иска да се измени присъдата,
като се увеличи наложеното наказание.
В законния срок против протеста не са постъпили възражения.
По протеста не се отправя искане за събиране на нови доказателства, такива искания
страните нямат и пред въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция прокурорът от ОП – Хасково намира подадения
протест основателен и го поддържа, като се присъединява към изложените по него доводи.
Подсъдимият на свой ред заявява, че не е доволен от присъдата, но от същия няма
подадена въззивна жалба в законния срок.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Въззивният протест е подаден в законния срок, против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна с правен интерес от
обжалване, поради което е допустим.
Преди да обсъжда доводите и аргументите по въззивния протест и становищата на
страните във връзка с тях, съдът установи, че следва да обърне внимание върху допуснати
съществени нарушения в дейността на първата инстанция при определяне на наказанието.
Първото повдигнато против подс.П. обвинение е за престъпление по чл.343б ал.1 от
НК, за което се предвиждат наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 3 години и
„глоба“ от 200 до 1000 лв., при това кумулативно. Налагането и на двете наказания не е
предоставено на преценката на съда.
С протестираната присъда за това престъпление съдът е наложил само наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, като е посочил, че същото е отмерено при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Тази разпоредба дава възможност на съда при наличието
на многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства да определи наказанието под
най-ниския, установен от закона предел – в случая под 1 година. До този момент волята на
съда е ясна. Видно е обаче, че съдът не е наложил второто, императивно предвидено
наказание „глоба“. Възможност затова му дава разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК, но същата
2
не е посочена в диспозитива на присъдата. Позоваване на тази разпоредба се прави в
мотивите на присъдата. По този начин веднъж е допуснато съществено противоречие между
диспозитив и мотиви и втори път, присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като
без изрично позоваване на чл.55 ал.3 от НК налагането на наказанието „глоба“ е
задължително.
За съжаление настоящата инстанция констатира още по-голям пропуск на
първоинстанционния съд при осъществяване на дейността му във връзка с налагането на
наказание за второто, повдигнато обвинение – това по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. За същото
са предвидени алтернативно – или наказание „лишаване от свобода“ за срок до 1 година, или
наказание „глоба“ от 500 до 1000 лв. В мотивите на съда са изложени аргументи, че
адекватното наказание, което се подбира, е „глоба“ и веднага след това, че то също следва да
се отмери при условията на чл.55 от НК. В същия смисъл е и диспозитива на присъдата,
където е изрично посочено, че това наказание се налага при условията на чл.55 от НК, без да
е конкретизирана коя от хипотезите на тази норма. Наказанието „глоба“ обаче е наложено в
размер на 500 лв., което не е под, а е най-ниският, предвиден от закона размер, откъдето
следва, че това наказание не е наложено при условията на чл.55, а при тези на чл.54 от НК. В
този случай действителната воля на съда е още по-неясна, а присъдата - объркана.
Най-сетне, не става ясно защо съдът е постановил наказанието, наложено за
престъплението по ч.343б ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца да
се изтърпи при „строг“ режим, а приведеното на осн. чл.68 ал.1 от НК в изпълнение
предходно наказание, наложено на подсъдимия по нохд №1938/20 год. на РС – Стара Загора
– „лишаване от свобода“ за срок от 1 година – при „общ“ такъв, след като сборът от двете
наказания не надвишава 2 години /в този смисъл чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС, като останалите
хипотези на последната норма не са налице/.
И ако да се коригира последното е в правомощията на въззивната инстанция по пътя
на изменението на присъдата, това не се отнася до другите две горецитирани, установени
при проверката на присъдата нарушения. Същите са съществени процесуални такива, тъй
като се отнася за противоречие /до степен на несъвместимост/ между диспозитив и мотиви
към присъдата, при което е невъзможно да се установи действителната воля на районния
съд при отмерване на наказанията, която следва да се приравни на липса на мотиви, и която
воля въззивната инстанция не може да замени и изрази за първи път по делото.
Водим от горното и на основание чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 19 от 25.11.2021 год. по нохд № 588/2021 год. по описа
на РС– Димитровград и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС -
Димитровград за отстраняване на указаните съществени процесуални нарушения.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4