Определение по дело №390/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 22
Дата: 20 януари 2022 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Радка Димитрова Дражева Първанова
Дело: 20212200200390
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22
гр. Сливен, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора В. Й. Г.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Частно
наказателно дело № 20212200200390 по описа за 2021 година
На основание чл. 436, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 87, ал. 1 от НК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА съдебна реабилитация по отношение на Д. Й. Б., ЕГН
********** и спрямо осъжданията му по влезли в сила актове по НОХД №
388/2011 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, НОХД № 1979/2010 г. по
описа на Районен съд гр. Сливен и НОХД № 1536/2013 г. по описа на Районен
съд гр. Сливен.

Определението може да бъде обжалвано и протестирано в 7-дневен
срок от днес пред Апелативен съд гр. Бургас.
Препис от настоящото определение след влизането му в сила да се изпрати на
Окръжна прокуратура – Сливен, на бюро „Съдимост” при Районен съд -
Варна за сведение и изпълнение.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
Към Определение от 20.01.2022г. по ЧНД№390/2021г. по описа на
Окръжен съд-Сливен

Постъпила е молба от Д.Б., с която се иска на основание чл.87, ал.1 от
НК съдебна реабилитация по отношение на осъжданията на молителя по
НОХД№388/2011г. по описа на СлОС, НОХД№1979/2010г. по описа на СлРС
и по НОХД№1536/2013г. по описа на СлРС. В съдебно заседание молителят и
неговият защитник адв.К. от АК-Сливен поддържат молбата. Заявява се, че са
налице изискуемите по чл.87, ал.1 от НК предпоставки, които обуславят
основателност на молбата за реабилитация по съдебен ред.
В съдебно заседание Окръжният прокурор при ОП-Сливен намира
молбата за основателна и предлага на съда същата да бъде уважена.
Въз основа на събраните по служебен път и по инициатива на молителя
писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Молителят Д.Б. е осъждан както следва:
1.С Присъда от 09.02.1995 г. по НОХД № 279/1994г. по описа на СлРС
Б. е осъден за извършено от него на 04.11.1993г . престъпление по чл. 195,
ал.1, т.4, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1
от НК е отложено за изпитателен срок от две години. Присъдата е влязла в
сила на 27.07.1995г. В бюлетина за съдимост на лицето е отбелязано, че
същото е реабилитирано по чл.86, ал. 1, т. 1 от НК
2. С Присъда от 02.06.1997 г. по НОХД № 30/1997г. по описа на Военен
съд-Сливен Б. е осъден за извършено от него през м.февруари 1995г.
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр.чл.20, ал.4 от НК, за което му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и четири
месеца и за извършено през м.юли 1994г престъпление по чл.215, ал.2,
вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода
за една година. На основание чл.23 от НК му е определено едно общо
наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Присъдата е влязла в
сила на 13.06.1997г.Наказанието е изтърпяно на 26.06.1997г. В бюлетина за
съдимост на молителя е вписано, че е реабилитиран по право на основание
чл.86, ал.1, т.2 от НК на 28.06.2000г.
3. С Присъда № 354 от 27.03.2006 г. по НОХД № 147/2006г. по описа
на РС-Ямбол Б. е признат за виновен за извършено на 01.12.2005г.
престъпление по чл. 325, ал.1 от НК като на основание чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 500лв. Присъдата е влязла в сила на 12.04.2006г.
4. Със Споразумение от 25.07.2011 г по НОХД № 388/2011г. по описа
1
на ОС-Сливен Б. се е признал за виновен в извършено през периода от
01.10.2010г до 01.03.2011г престъпление по чл.321, ал.3, вр.ал.2, предл.1,
вр.ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година, отложено за изпитателен срок от три години.
Със същото споразумение осъденото лице се е признало за виновно в
извършено на 01.03.2011г престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2,предл.
последно, т.1 вр. ал.1, изр.1, алт.1, предл.1 и 4 от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години, което е отложено за
изпитателен срок от пет години, както и глоба в размер на 10 000лв.
Със същото споразумение осъденото лице е признато за виновно за
извършено на 01.03.2011г престъпление по чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1и 3, вр.
с изр.1, алт.1, предл.4 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, което е отложено за изпитателен срок от пет
години, както и глоба в размер на 10 000лв.
Споразумението е влязло в сила на 25.07.2011г.
5.С Присъда № 339/23.03.2011г. по НОХД № 1979/2011г. по описа на
СлРС / след изискване на препис от присъдата и мотивите по делото се
установи, че погрешно в справката за съдимост е отразено, че делото е по
описа на РС-Сливница/, Б. е осъден за извършено от него на 14.05.2010г.
престъпление по чл. 337, ал.1, пр.5 от НК, за което му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години, чието изпълнение на основание
чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години. Присъдата е
влязла в сила на 25.10.2011г.
С определение от 15.12.2011г., постановено по НОХД№1979/2010г. по
описа на СлРС, на Б. е определено едно общо наказание по влезлите в сила
споразумение по НОХД № 388/2011г на СлОС и присъда по НОХД №
1979/2010г по описа на СлРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три
години, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок
пет години. Съдът не е присъединил наложените по НОХД № 388/2011г по
описа на СлОС наказания глоби. Определението е влязло в сила на
01.03.2012г..
За прецизност е необходимо да се уточни, че техническа грешка е
допусната и в диспозитивната част на определението, с което на осъденото
лице е определено общо наказание по НОХД № 1979/2010г по описа на СлРС
като при изписването на номера на делото на СлОС вместо 388/2011г е
посочено 338/2010. Коректният номер на делото се съдържа в мотивите на
цитирания съдебен акт.
6. Със Споразумение от 09.09.2013г по НОХД № 1536/2013г. по описа
на СлРС Б. е признат за виновен за извършено на 28.08.2013г престъпление по
чл.343Б, ал.1 НК престъпление, за което му е наложено наказание
„Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки, а именно
„Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и
2
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две
години, както и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 150
часа за срок от една година. На основание чл.343Г от НК е наложено и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години.
Споразумението е влязло в сила на 09.09.2013г.
От приложената по делото служебна справка изх. № ПР-422/2013 г. от
28.09.2015г. по описа на РП – Сливен се установява, че молителят е изтърпял
наказанието „Пробация” за срок от две години, наложено по НОХД №
1536/2013 г. по описа на СлРС на 26.09.2015г.
От приложената по делото служебна справка изх. № ПР 422а/2013 год.
от 05.10.2015 г. по описа на РП – Сливен се установява, че молителят е
изтърпял наложеното по НОХД № 1536/2013 г. по описа на СлРС
наказание„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години на
28.08.2015 г.
От приложеното по делото удостоверение изх. № 1736/19.10.2021г. по
описа на ОП-Сливен се установява, че към 18.10.2021г. срещу Б. няма
обвинения по неприключени наказателни производства.
Видно от трудов договор №348/09.12.2020г. осъденото лице от
10.12.2000г за срок от шест месеца е изпълнявало длъжността секционен
майстор в предприятие „Балдис“ ЕООД, отдел „Чорапен цех“, отдел
„Плетачен“.
В характеристичната справка на осъденото лице, издадена от неговия
работодател, е посочено, че служителят се ползва с добро име в дружеството-
пред работодателя и своите колеги, изпълнява стриктно и в пълен обем
възложените му задачи, лоялен и отговорен към задълженията си. Отразено е,
че притежава качества за работа в екип и лидерски умения, а в екстремни
ситуации взема правилни решения като винаги се ръководи от това да защити
на първо място здравето и живота на колегите си, но и да запази интересите
на своя работодател. Молителят е описан като неконфликтна личност, която
проявява при необходимост ициативност и креативност при изпълнение на
възложените задачи.
От представената справка за нарушител е видно, че след изтърпяване на
наказание лишаване от право да управлява МПС, Б. е извършил
административни нарушения по ЗДвП, като е издадено едно наказателно
постановление и фишове, по които наложените административни наказания
глоби са платени. Касае се за нарушения, които не са с висока степен на
обществена опасност, а и са различни от деянието, за което Б. е осъден по
последното наказателно дело от общ характер.
В с.з. осъденото лице представя допълнителни писмени доказателства
за липса на публични задължения.
Видно от приобщеното по делото НОХД № 388/2011г. по описа на
СлОС, чрез приложеното по него писмо изх.№С190020-0015877/21.05.2019г.
3
на старши публичен изпълнител при НАП, Териториална дирекция – Бургас,
офис Сливен, се установява, че по изпълнителен лист от 26.07.2011г. по
НОХД № 388/2011г на СлОС е платена по сметка на ВСС-София глоба в
размер на 10 000лв. и е прекратено производството по принудително
изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Молителят Б. е осъден с шест самостоятелни влезли в сила присъди и
споразумения.
В съдебно заседание защитникът на молителя направи уточнение и
конкретизира по несъмнен начин предмета на делото, поради което в
мотивите си съдът е длъжен да се произнесе само по молбата за реабилитация
по съдебен ред относно последните три осъждания на Б..
За пълнота на изложението обаче съдът обследва и предходните
осъждания, вписани в справката за съдимост.
По отношение на влязлата в сила присъда по НОХД № 279/1994 г. по
описа на СлРС, осъденият е реабилитиран по право. Съгласно разпоредбата
на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, реабилитацията настъпва по право, когато лицето е
осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършил друго престъпление,
поради което следва да изтърпи отложеното наказание.
По отношение на влязлата в сила присъда по НОХД № 30/1997 г. по
описа на Военен съд-Сливен, осъденият е реабилитиран по право. Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т.21 от НК, реабилитацията настъпва по право,
когато лицето е осъдено на лишаване от свобода до три години или на
пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с
присъдата или намалено то с работа или помилване наказание не е извършено
друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко
наказание. Видно от свидетелството за съдимост наказанието по първата
присъда е изтърпяно на 26.07.1997г. Реабилитиран по право на основание
чл.86, ал.1 т.2 от НК на 28.06.2000г.
По третата присъда, влязла в сила на 12.04.2006г. осъденото лице е
освободено от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му е
наложено административно наказание. Институтът на реабилитацията не се
прилага за лица, за които е постановена оправдателна присъда или
освободителна присъда. В този случай не е налице осъждане по смисъла на
чл.85 от НК. Доколкото Б. е бил освободен от наказателна отговорност чрез
приложение на разпоредбата на чл.78а от НК, същият няма статут на
осъждано лице.
По влезлите в сила споразумение по НОХД № 388/2011г по описа на
СлОС и присъда по НОХД№1979/2010г. по описа на СлРС е наложено едно
общо наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години,
изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от пет години, а
4
наказанията „Глоба“ не са присъединени. За пълнота на изложението следва
да се посочи, че молителят е заплатил наложената му глоба в размер на
10 000 лв по НОХД № 338 /2011г по описа на СлОС. Определението, с което е
постановено определяне на общото наказание по цитираните две дела е
влязло в сила на 03.01.2012г. Изпитателният срок е изтекъл на 03.01.2017г.
В изпитателния срок молителят е извършил деянието по чл.343Б, ал.1
от НК, за което е наказан с „Пробация“ по НОХД № 1536/2013г. и лишаване
от право да управлява МПС. Видно от фактическата обстановка, приета за
установена по-горе, първото от двете наказания е изтърпяно на 26.09.2015г , а
второто- 28.08.2015г.
Съобразно нормата на чл.87, ал.1 от НК осъденият може да бъде
реабилитиран от съда, ако в срок от три години на наложеното с присъдата
или намалено с работа или помилване наказание и до постановяването на
реабилитацията не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или друго по-тежко наказание и е имал добро поведение. Съобразно
тълкуването на закона, дадено в ТР № 20/17.05.1983г г. по н.д. 21/83 г. на ВС
тригодишният срок по чл.87, ал.1 от НК е минималният срок, който трябва да
изтече, през който осъденият не трябва да извърши друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание и през който
да има добро поведение. Това не води обаче до извод, че след изтичането на
този срок осъденият може да извърши друго престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или с по-тежко наказание, или пък да има недобро
поведение. Осъденият дължи добро поведение до момента на постановяване
на съдебна реабилитация / Решение № 404/29.09.1988г. по н.д.№442/1988г. на
ВС, Решение № 260003 от 19.01.2021г по в.ч.н.д. № 373/2020г. на ВнАС/.В
конкретният случай молителят не е извършил нито в тригодишния срок от
изтичане срока на наложеното наказание престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, нито до момента на
постановяване на съдебния акт, с който беше допусната съдебна
реабилитация. Несъмнено е имал добро поведение, което се установява от
представените писмени доказателства, свързани с трудовата му заетост и
добрите характеристични данни, изхождащи от работодателя на Б.. Относно
обстоятелството, че Б. е извършил административни нарушения, свързани с
правилата за движение по пътищата, настоящият състав се солидаризира с
мнението на защитника, че в случая се касае за административни нарушения,
които от една страна не се припокриват с деянието по последното осъждане
на молителя, а от друга страна не са многобройни. В контекста на
гореизложеното и предвид наличните доказателства за положителни
характеристични данни на осъденото лице, съдът приема, че е налице
изискуемото от закона добро поведение, налично както в тригодишния срок
от изтичане на наложеното на Б. наказание, така и и към настоящия момент.
Нормата на чл.87 от НК не съдържа предписание как следва да се
преценят основанията за съдебна реабилитация в случаите на повече от едно
осъждане, какъвто е настоящия казус. Тази празнина е запълнена от съдебната
5
практика, която е единна и непротиворечива във виждането си, че
тригодишният срок по чл.87, ал.1 от НК при множество осъждания започва да
тече от изтичане на срока на наложеното с последната присъда наказание /
Определение №590 от 29.12.1977г. по н.д. № 604/77г. на ВС, Решение № 44
от 28.01.2010г. на ВКС по н.д. № 505/209г., , Решение № 447 от 18.11.2014г.
на ВКС по н.д. №1429/2014г. /. Логическото и систематическо тълкуване на
нормата на чл.87, ал.1 от НК сочи на това, че когато присъдите са повече от
една, то срокът започва да тече от изтърпяване на наказанието по последната
присъда, както и че първата изискуема предпоставка на чл.87, ал.1 от НК е
към момента на подаване на искането за реабилитация да са изтекли три
години от изтърпяване на наказанията по всички присъди, а не само по
последната, когато наказанията по предходните присъди не са били търпени.
В конкретния случай общото наказание, определено по НОХД№388/2011г по
описа на СлОС и НОХД№1979/2010г на СлРС, с определение по
НОХД№1979/2010г на СлРС от 15.12.2011г, влязло в сила на 03.01.2012г, е
три години „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от пет години /
глобите по НОХД№388/2010г на СлОС не са присъединени/. Макар и
деянието по НОХД№1536/2013г на СлРС да е извършено в изпитателния
петгодишен срок, то не е довело като правна последица „активирането“ на
условното осъждане, тъй като наказанието на Б. по последното му осъждане
е „Пробация“. Според Решение № 119 от 06.04.2011г. на ВКС по н.д. № 22 /
2011г. наказанието е „изтърпяно“, когато то не може да бъде изпълнено / дали
поради давност или на друго основание/, т.е. след изтичане на изпитателния
срок, определен по чл.66, ал.1 от НК, в който срок е възможно да се
„активира“ – приведе в изпълнение, ако са налице предпоставките на чл.68,
ал.1 от НК. Вече бе посочено, че съставът на СлРС по НОХД№ 1536/2013г.
е приел, че не са налице предпоставките по чл.68, ал.1 от НК и не е привел в
изпълнение условното общо наказание „Лишаване от свобода“ по
предходното осъждане. Следователно срокът за изтърпяване на наложеното
общо наказание по НОХД№1979/2010г е изтекъл след изтичане на
определения изпитателен срок- на 03.01.2017г. При това положение се налага
извод, че са изтекли три години от изтърпяване на наказанията по всички
съдебни актове, а не само по последния.
Поради изложените съображения съдът прие, че са налице изискуемите
предпоставки, визирани в нормата на чл.87, ал.1 от НК и постанови
определението си, с което реабилитира по съдебен ред молителя Д.Б. по
осъжданията му с влезли в сила съдебни актове по НОХД№388/2011гг по
описа на СлОС, НОХД № 1979/2010г по описа на СлРС и по НОХД
№1536/2013г. по описа на СлРС.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6
Съобщи за изтекли лични данни