Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,07.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-11 състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Вранеску т.д № №3297/2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са обективно
съединени искове с правно основание вр.чл.213,
ал.1 КЗ / отм./ вр.чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки и чл.86, ал.1, ЗЗД от Е.А.Д.Ю.С.А. регистрирано в Люксембург СРЕЩУ ЗАД „ОЗК З.“ АД ЕИК ********И „Е.Т.“ ЕООД
ЕИК ********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че има сключена
имуществена застраховак с Ч.Б.АД ЕИК ********на товари по време на превоз с
абонаментна застрахователна полица № ********** със срок на действие от 0.00
часа на 01.04.2015г. до 24.00 часа на 31.03.2016г.. В качеството си на
застрахован Ч.Б.АД е заявила и при ищеца е била образувана щета № ********** в
резултат на което за настъпило застрахователно събитие – повреда на товар по
международна товарителница от 12.02.2016г. по извършен превоз от България до
Великобритания на превозваното количество кроасани – 2 688 кашона или
5 720 кг., като на застрахования товародател е изплатено обезщетение в общ размер от
18 073.79 евро или 35 349 . 26 лева.
Твърди, че се е суброгирал в правата на застрахования товародател и
претендира от двамата ответници при условията на солидарност изплатеното
обезщетение – стойност на стоката – 13 401.60 евро и стойност на превоза
2 800 евро. Твърди, че превозът е възложен на спедитор Г.Л.ЕООД, който го
е превъзложил на втория ответник Е.т. ЕООД, който е приел и извършил превоза с
негов транспорт . Твърди, че по време на превоза стоката е била увредена изцяло
– замърсена и негодна за употреба, поради което е върната от получателя. Товародателя
при получаването й обратно отново е извършил проверка и при констатиране
негодността й я е унищожил. Твърди че отговорност за увредената стока носи
превозвача Е.Т. ЕООД, чиято отговорност за извършваните превози е застрахована при първия ответник ЗАД ОЗК З.АД,
с валидна застраховка към момента на превоза. Намира, че отговрността на
застрахователя се погасява с пет годишна давност, а давността спрямо превозвача
е спряна с отправеното писмо до последния с искане да се плати обезщетение.
Моли двамата ответници при условията на солидарност да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца общо сума в размер на изплатеното застрахователно обезщетение
или сумата от 32 728.14 лева, в едно със законната лихва от предявяване на
исковата молба . Претендира разноски, като прави възражение при прекомерност на
разноските на ответната страна.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАД ОЗК З.АД оспорва
искът. Твърди, че договорът за З.с ответникът не е произвел действие , тъй като същия не е заплатил
застрахователната премия. Прави възражение, че вземането на ищеца е погасено по
давност, тъй като обезщетение за транспорт по ЧМР може да се претендира само в
рамките на едногодишния срок по конвенцията. Намира, че така отправеното писмо
до превозвача по мейл не е достатъчно
Моли искът да се отхвърли изцяло или за част от стойността, като твърди,
че не цялата стока е била негодна, а и няма доказателства за унищожаването й.
Претендира разноски.
ОТВЕТНИКА Е.Т. ЕООД не взема
становище по предявените искове.
СГС, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства намира за установено следното:
От представените по делоо две
заявки – договор от 09.02.2016г. и международна товарителница от 12.02.2016г. се
установява, че Ч.Б.АД е възложила на Г.Л.ЕООД, а същия е превъзложил на
ответника Е.Т. ЕООД превоза от България до Есекс, Обединено кралство на
процесния товар – 30 палета / 2 688 кашона – 5 720 кг./кроасани.
От представената
застрахователна полица/подновяване/ от 08.06.2015г. и общи условия, се
установява, че товародателя Ч.Б.АД е застрхован при ищеца със застраховка
товари по време на превоз – като предмет са стоки и товари. Така предадения за
превоз товар на втория ответник е застрахован по тази застраховка и същата е в
сила по време на превоза.
От представинте по делото карта
на пострадало лице, протокол за извършена проверка от Международни аварийни
комисари, възложена от получателя С.Д.Ю Кей Лимитед, международна товарителница
от 26.02.2016г. и Авариен протокол №02/0417 от 15.03.2016г. се установява, че
стоката – кроасани, предмет на превоза са доставени в Обединеното кралство на
получателя негодни за ползване . В ремаркето, в което е била стоката, при
отварянето й се констатира остра миризма на урина и фекалии,по-голяма част от
кашоните са били смачкани, много от тях разкъсани. Цялата стока е предадена за
унищожаване на сметище, от товародателя, на когото тя е била върната от
получателя. Това се установява по категоричен начин от показанията на
изслушания по делото свидетел Иванов – начина на приемането й при връщането,
проверката от представител на Булгарконтрола и транспортирането й до сметището.
От горните установени факти,
следва да се направи безспорния извод, че при възложения и извършен превоз на
втория ответник, стоката е била увредена. Тъй като след увреждането й е била
изцяло негодна и след извършена проверка от оторизирана фирма, стоката е
отказана от получателя. Същата е върната и унищежона от страна на изпращача поради
негодността й.
При ищеца, въз основа на
заявление от страна на застрахования товародател е образувана щета № ********** от 09.05.2016г. и след преценка
и събиране на необходимите доказателства ищеца е изплатил обезщетение на
собственика и изпращач на стоката. Сумата на обезщетението възлизащо в размер
на 17 233.79 евро е заплатено от застрахователя ищец на дата 25.05.2016г.
на товародателя и застрахован Ч.Б.АД . Видно от т.ХVІІІ ,т.1 на Общите условия
към застраховката между ищеца и товародателя в хипотезата, в която вредите върху товара са причинени от
трети лица, предвижда застрахователя да встъпи
в правата на застрахования срещу третото лице, до размера на изплатеното
обезщетение.
По делото е представено и писмо
уведомление от товародателя Ч.Б.АД до Г.Л.ЕООД, че ще държат отговорен за така
причинените вреди фирмата превозвач, извършила превоза при който товара е бил
увреден. Не са представени доказателства, да са отправяни претенции към фирмата
реално извършила превоза и втори ответник Е.т. ЕООД. Съгласно чл.34 от
приложимата в конкретния случай Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, когато имаме няколко превозвачи по един превоз, а
в случая първо е възложен на Г.Л.ЕООД, а после е превъзложен на Е.т. ЕООД то
всеки от тях поема отговрността за извършване на цялостния превоз. Ако един от
тях поеме цялата отговорност встъпва в правата на увредения и може да предяви
регресен иск спрямо реално извършилия превоза и нанесъл вредата. В чл.32 на
конвенцията е предвиден едногодишен давностен срок за предявяване на
претенцията за претърпелия щетата от превоза. В т.2 на нормата се предвижда и
че писмената рекламация спира давността. След като претърпелия щетата може да
иска обезвреда от всеки от превозвачите, то той следва да отправи рекламацията
си към този от тях, от който претендира обезщетението. В конкретния случай
уведомлението за искането е отправено само до първия превозвач, който по
българското право се явява спедитор и само по отношение на вземането спрямо
него би могло да се мисли за спиране на давността. В конкретния случай самото
уведомление няма данни да е получено и да са приложени някакви документи към
него, за да приемем, че е налице започване на годно рекламационно производство.
Дори и да е започнало рекламационно производство, то тази давност може да се
приеме, че е спряна само по отношение на отговорността на Г.Л.ЕООД , но не и по
отношение давността на Е.т. ЕООД. По отношение на последния няма изпратено
уведомление и следва да важи общата
едногодишна давност, като обаче съдът следва да следи за нея само при направено
възражение.
От приетата по делото
оценителна експертиза / основно и допълнително заключения/ на в.л.П. се установява, че
общата производствена стойност на произведената стока е 14 032.44 лв.,
общата пазарна стойност към момента на натоварване на стоката е 20 734.94
лв. или 10 601.60 евро , а общата пазарна стойност на мястото на приемане
на стоката възлиза в размер на 26 211.26 лв., която е съответна на
стойността по фактурата от 12.02.2016г. от 13 611.60 евро. Вещото лице, по
категоричен начин установява, че върната стока изцяло е била негодна за
употреба и съобразно отговрността на производителя Ч.Б.ЕАД за гарантиране на
прозиводството и предлагане на безопасни храни , въз основа на решение на
комисия за управление, цялата пратка, която е върната е взето решение да се
бракува. Бракуваната стока е в специализиран сметосъбира и закарана на
сметището хан Богров.
От приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза / основно и допълнително заключения/ на в.л.Д. се установява, че при първия ответник ОЗК З.АД
е осчетоводена сключената между застрахователя и ответника превозвач Е.Т. ЕООД
застраховка по застрахователна полица № 0310 – 165 – 2016 – 00017 с начало на
покритието 08.02.2016г. и край на покритието 07.02.2017г. с обща
застрахователна премия от 280 евро платима на четири вноски. Установено е
осчетоводяване на първата премия в размер на 136.91 лв. Останалите вноски не са
платени и поради неплащане застраховката е прекратена на 13.06.2016г. Според
вещото лице максималния размер на обезщетението по чл.23 на Конвенцията за договора
за международен превоз на стоки възлиза в размер на 101 933.95 лева за процесната щета или
51 118 евро.
При
така установените факти съдът намира, следното :
Ищецът
е легитимиран да предяви искът като застраховател на стоката, изплатил застрахователно
обезщетение на производителя и изпращач на товара, претърпял загуба на товара
изцяло при извършения превоз от страна на втория ответникът. Ищецът като
застраховател изплатил обезщетение е встъпил в правата на изпращача на товара.
По отношение на възражението за давност – същата съобразно Конвенцията е една
година от установяване на вредата - в
конкретния случай 23-24.02.2016г. .
Давността не може да се приеме за прекъсната съобразно изложеното
по-горе тъй като изявлението за
искане обезвреда не е до ответникът превозвач, а до спедитора. Възражение за
изтекла погасителна давност е направено само от първия ответник застраховател
на втория ответник, като превозвач. Съдът намира, че сключената между двамата
ответници застраховка е породила действие, тъй като първата застрахователна
премия е платена и застраховката е действаща към момента на настъпване на
застрахователното събитие – през м.02.2016г. Независимо от това отговорността
на застрахователя е производна от тази на застрахования и може да съществува
доколкото е налице отговорност на превозвача. Предвид на това съдът намира, че
по отношение на тази отговорност макар и на основание застрахователен договор,
също важи едногодишната давност. Така предявения иск е предявен през
м.12.2017г. , а едногодишната давност е изтекла на 24.02.2017г. Предвид на това исковата претенция както за
главницата, така и за лихвата спрямо застрахователя, първи ответник по делото,
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Доколкото
втория ответник не е направил възражение за давност, макар и същата да е
изтекла, и ищецът да не разполага с право да защити вземането си по съдебен
ред, то вземането на ищеца съществува и е дължимо. След като ответникът
превозвач Е.т. ЕООД не е направил възражение за изтекла погасителна давност, а
за давността съдът не следи служебно, този ответник следва да бъде осъден да заплати претендираното
обезщетение на ищеца. По делото се установи по безспорен начин, че този ответник е приел за превоз стоката,
същият я е доставил в изцяло негодно състояние, констатирано от получателя и
отказал получаване на стоката. Стоката е върната на производителя и унещожена
от него. На осн.17 от Конвенцията превозвача е отговорен за цялостната липса на
стоката и е длъжен да обезщети товародателя. Съгласно чл.23 от конвенцията
обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето,
когато е била приета за превоз. Общата
пазарна стойност към момента на натоварване на стоката е 20 734.94 лв. или
10 601.60 евро, съобразно приетата по делото оценителна експертиза. Тази
стойност е по-ниска от продажната цена, на която я е закупил получателя. Към момента на натоварването
обаче товародателя е фактурирал на получателя стоката и същата е със стойност
13 611.60 евро или 26 211.25 лв. . И двете стойности не надхвърлят 25
златни франка или сумата от 101 933.95 лв., и което е максималната
стойност до която може да възлиза обезщетението, както се установява чрез ССЕ.
Съдът намира, че следва да се осъди ответникът да заплати пазарната стойност на
стоката към момента на натоварването, но с цената, която товародателя е
фактурирал на получателя, тъй като това е стойността, която той би следвало да
получи за нея, било към момента на натоварването, или към момента на
получаването, но това е договорената пазарна цена, която товародателя губи, при
унищожаването на товара. Това е и стойността, която ищеца застраховател е
заплатил на ощетения товародател.
Предвид на това ответникът Е.Т. ЕООД следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 26 211.25 лева, като леовав равностойност на 13 611.60
евро.
Съгласно
чл.23,т.4 от Конвенцията като обезвреда се следва връщане и на превозната цена,
или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 2800 евро
в левовата й равностойност от 5 476.32 лева превозна цена. Обичайните
разноски по констатиране на щетата и съставяне на аварийните протоколи, които
са последица от увреждане на стоката и възлизат в размер на 180 лв. +
1 642.90 лв. или общо 1 822.90 лв. съдът намира, че не се следват,
тъй като не са из между посочените такива в конвенцията , е в мястото на
получаване констатиране на щетите е извършено от получателя и няма данни
товародателя да е заплатил тези суми. Общо обезщетението дължимо от този
ответник възлиза в размер на 31 687.57 лева. Върху главницата се дължи и
законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното изплащане
на сумата на осн. чл.86 от ГПК. Искът за разликата в главницата до пълния
предявен размер, която включва разноски във връзка със констатиране на щетите,
следва да се отхвърли като неосновователен.
Всяка
една от представляваните страни е предявила претенции за разноски по делото и
представила списък за същите. Ищецът претендира разноски в общ размер на
2 911 лв. от които 1 511 лв. адв.възнаграждение . Направено е
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение от страна на първия ответник,
което на първо место съдът намира, че е неоснователно, тъй като за така
проведения процес сумата не е голяма, а наред с това този ответник не дължи
суми за разноски на ищеца предвид изходът на спора по отношение на него. На
ищецът, макар и да не ги е посочил в списъка се следва и сума за платената ДТ
от 1 309.13 лв. Общо на ищеца се следва сума от 4 220.13 лв. Сумата
се дължи от осъдения ответник Е.Т. ЕООД.
Доколкото
искът спрямо първия ответник ОЗК З.АД е
отхвърлен изцяло, то ищецът следва да бъде осъден да заплати на този ответник
направените от последния разноски съобразно приложения списък от 1 980 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И
:
| ОСЪЖДА Е.Т. ЕООД *** да заплати на Е.А.Д.Ю.С.А. дружество
регистрирано в Люксембург, с рег.№ Б218806 като правоприемник на Е.А.Д.Ю.Л.рег.в
Англия и Уелс, съд.адрес ***,адв.дружество
З.и М.сумата от 31 687.57 лева / тридесет и една хиляди шестстотин осемдесет и седем
лева и петдесет и седем стотинки/
обезщетение за увреден товар на осн.чл.213 КЗ / отм./ вр. чл.17 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, в едно със
законната лихва от предявяване на исковата молба от 06.12.2017г. и до
окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати разноски в размер на
4 220.13 лв./ четири хиляди двеста и двадесет лева и тринадесет стотинки/
на осн.чл.78 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главницата за разликата до
пълния предявен размер, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ исковете
предявени от Е.А.Д.Ю.С.А. дружество регистрирано в Люксембург, с рег.№ Б218806 като
правоприемник на Е.А.Д.Ю.Л.рег.в Англия и Уелс,
съд.адрес ***,адв.дружество З.и М.срещу ЗАД ОЗК З.АД ЕИК ********, гр.София,
ул.********за присъждане на сумата от 32 728.14 лева , левова равностойност на 16 733.63 евро обезщетение за увреден товар на осн.чл.213 КЗ
/ отм./ вр. чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки, в едно със законната лихва и разноски изцяло като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.А.Д.Ю.С.А. дружество регистрирано в
Люксембург, с рег.№ Б218806 като правоприемник на Е.А.Д.Ю.Л.рег.в Англия и
Уелс, съд.адрес ***,адв.дружество З.и М.да
заплати на ЗАД ОЗК З.АД ЕИК ********, гр.София, ул.********сумата от 1980 лв. /
хиляда деветстотин и осемдесет лева / разноски на осн.чл.78 ГПК като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в двуседмичен срок пред САС от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: