Решение по дело №502/2016 на Апелативен съд - Варна

Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

 

№                                                        2017 година                           град Варна

 

 

              В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     тринадесети декември                                                  година 2016

в открито  заседание в състав :

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                  ЧЛЕНОВЕ А.Братанова 

                                                                                                  М.Недева        

при  секретаря Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 502 по описа  на Варненския апелативен съд за 2016г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Идна -48” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Тодор Димов № 36, ет.1, ап.6, представлявано от управителя Тошко Илиев Тодоров и от Н.А.Д., ЕГН **********, от гр.Вълчи дол против решение № 366/19.05.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1609/2015г., с което  е обявен за недействителен  на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на ищеца  „Братя Беневи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя М.Р.Д. сключения между „Идна – 48“ ЕООД и Н.А.Д. договор, обективиран в нотариален акт № 115, том X, рег.N 7070 от 27.12.2013 г. на Нотариус Велин Майсторов с рег.N 465 на НК, по силата на който първият ответник е дарил на втория правото на собственост върху описаните в акта недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ N 000005, находящ се в гр.Вълчи дол, обл.Варна, с площ от 14,392 дка, заедно с построения в имота производствен обект „БЕТОНОВ ЦЕНТЪР“, състоящ се от ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА, включваща лаборатория, битовка и складове за обслужване, със застроена площ от 40 кв.м. и съоръженията БЕТОНОВ ВЪЗЕЛ с площ от 784 кв.м. и ВАРОВ ВЪЗЕЛ с площ от 237 кв.м., при граници: имоти с NN 000219, 000001, 000585, 000588 и 059050 и с което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 4 043,26 лв, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, молят съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения срещу тях иск.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.135 ЗЗД.

Ищецът „Братя Беневи” ЕООД, гр.Варна претендира за  обявяване недействителността спрямо него на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 115, том X, рег.N 7070 от 27.12.2013 г. на Нотариус Велин Майсторов, с рег.N 465 на НК, по силата на който първият ответник е дарил на втория правото на собственост върху описаните в акта свои недвижими имоти.

Установено по делото от фактическа страна е, че със Заповед за  изпълнение на парично задължение от 28.09.2012г., издадена  по ч.гр.дело №3332/12г. на  РС – Добрич е разпоредено „Идна -48” ЕООД, гр.Добрич да заплати на кредитора  „Братя Беневи“ ЕООД, гр.Варна сумата от 11 914,49 лв., представляваща неплатено задължение по сключен между страните договор за превоз на строителни материали, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2012г. до окончателното й изплащане, сумата от 2 081,22 лв. обезщетение за забава, изчислено върху главницата за периода от падежа на всяка от фактурите, както и 1 279,92лв разноски по делото.   След подадено от длъжника възражение по реда на чл.414 от ГПК е образувано гр.дело №3 927/2012г. по описа на РС – Добрич по предявен от кредитора установителен иск. С  решение от 21.06.2013г.  е признато за установено, че „Идна – 48“ ЕООД дължи на „Братя Беневи“ ЕООД сумите по издадената заповед за изпълнение.

Решението е потвърдено с решение от 01.11.2013г. по в.т.д. №229/2013г. на Добричкия окръжен съд, което от своя страна  не е допуснато до касационно обжалване с определение от 10.12.2014г. на ВКС, постановено по т.д. № 683/14г. Въз основа на издадените по гр.д. № 3 927/12г. на РС - Добрич изпълнителни листи са образувани и изп. дела № 2/2015г. и № 8/2015г. по описа на ЧСИ Слави Сербезов, с рег. № 739 на КЧСИ.

От приетото пред настоящата инстанция удостоверение изх.№ 24445/30.11.2016г. на ЧСИ Станимира Данова, с рег. № 718 на КЧСИ, се установява, че двете първоначално образувани изп.дела са изпратени за продължаване на изпълнителните действия и образувани на 15.05.2015г. в едно изп.дело № 219/2015г. по описа на ЧСИ Станимира Данова. Наложени са запори по банковите сметки на дружеството длъжник, както и възбрана върху собствен негов недвижим имот, находящ се в гр.Бяла, община Бяла, обл.Варненска в м.Бостанаки, целият с площ от 4 090кв.м., представляващ ПИ с идентификатор № 07598.182.19. Насроченият по молба на взискателя опис на притежаваните от длъжника две МПС не се е състоял, тъй като едното МПС е продадено, а местонахождението на другото МПС не е установено. Към момента на издаване на удостоверението – 30.11.2016г. не са постъпили суми по изпълнителното дело за погасяване вземането на взискателя „Братя Беневи” ЕООД.

Безспорно установено е още, че преди завеждане на настоящата искова молба и преди вписването й в СВп – Девня на 21.10.2015г. ответницата Н.А.Д. се е разпоредила с придобития от нея недвижим имот, като го е продала на трето лице – Николай Великов Йорданов, видно от нот. акт № 186, том V, рег.№ 4266, дело № 601 от 20.08.2015г.

Няма спор между страните, че ответницата Н.А.Д. е майка на управителя на „Идна – 48” ЕООД Тошко Илиев Тодоров.

Горната фактическа установеност налага извода за основателност на предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Успешното провеждане на този иск в хипотезата на дарствено разпореждане предпоставя установяването на кумулативното наличие на три предпоставки :  1/ качеството на кредитор на  ищеца; 2/ увреждащият по отношение на кредитора характер на  действието, чиято относителна недействителност се претендира и 3/длъжникът  да е знаел за увреждането.

Качеството на кредитор на ищеца е доказано както с представените влезли в сила съдебни решения, така и със заключението на ССчЕ, съгласно което към датата на изготвянето му – 15.04.2016г.  размерът на задълженията на „Идна – 48“ ЕООД към „Братя Беневи“ ЕООД по изп.дело №219/2015г. по описа на ЧСИ Данова е 24 469,85 лв., публичните задължения към НАП са 132 379,54лв или общо по делото – 156 849,39лв.

Атакуваната сделка освен че е разпоредителна, т.е. – такава, с която длъжникът намалява имуществото си, служещо за общо обезпечение на кредиторите му, е  и безвъзмездна, предвид на което втората предпоставка за уважаване на предявения иск се явява доказана по делото. Тъй като към момента на дарственото разпореждане правата на кредитора са били установени с влязло в сила решение, по което е образувано изпълнително дело, и третата предпоставка за уважаване на иска е налице – длъжникът е знаел за увреждането, съзнателно предприемайки намаляване на имуществото си.

Във въззивната жалба се поддържат двете основни възражения, направени и в отговора на исковата молба и свеждащи се до :    1/липсата на правен интерес от провеждане на Павловия иск, респ. – неговата неоснователност, основаващи се на обстоятелството, че към момента на завеждане на исковата молба и нейното вписване в СВп – Девня имотът е препродаден на трето добросъвестно лице, поради което и с оглед разпоредбата на чл.135 ал.1 пр.3 ЗЗД, дори и да бъде прогласена, недействителността няма да засегне правата, които третото лице добросъвестно е придобило преди вписване на исковата молба. Дори и уважен, искът няма да доведе до желания от ищеца правен резултат – връщане на имота в патримониума на длъжника с цел насочване на принудителното изпълнение върху него и

2/ атакуваното разпореждане не е довело до неплатежоспособност на длъжника или до състояние, при което той до такава степен е намалил  имуществото си, че е лишил кредитора си от възможността принудително да се удовлетвори.

          Първото възражение е неоснователно : Съгласно чл.135 ал.1 пр.3 ЗЗД недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. В случая недействителността на дарственото разпореждане няма да засегне правата, които приобретателят Николай Великов Йорданов е придобил преди вписване на исковата молба. Имотът няма да може да бъде върнат в патримониума на дружеството длъжник. Това обаче съвсем не означава, че ищецът няма правен интерес от провеждане на иска, нито пък че на това основание исковата претенция е неоснователна, тъй като целеният правен резултат не може да бъде постигнат. Ако това беше така, самият иск по чл.135 ЗЗД  би бил обезсмислен с едно последващо прехвърляне на имота на трето добросъвестно лице преди завеждане на иска и вписване на исковата молба. В процесния случай приложения намира хипотезата на чл.57 ал.2 ЗЗД – ако подлежащата на връщане вещ  е отчуждена преди поканата, длъжникът дължи връщане на онова, от което се е възползвал, в случая – нейната цена. При уважаване на иска в разглежданата хипотеза на последващо разпореждане с имота, равностойността на отчужденият имот ще бъде върната в патримониума на длъжника и именно тя ще служи за удовлетворяване на кредитора.

          За пълнота на изложението следва да бъде казано, че направените във въззивната жалба терминологични уточнения по приложението на закона са основателни. Действително под „трето добросъвестно лице” се разбира лицето, с което приобретателят по атакуваната сделка е договарял и следователно то не е страна нито по сделката, нито по иска. Основателно  е и уточнението, че при уважаване на иска по чл.135 ЗЗД имотът ще бъде върнат в патримониума на длъжника, а не както е приел първоинстанционният съд, че няма да е излязъл от него.

          Второто възражение е също неоснователно : Съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо удовлетворяване на неговите кредитори. Когато длъжникът доброволно удовлетворява кредитора си, той може да предложи начин на погасяване на задълженията си и да посочи от кое свое имущество да стане това. Когато обаче кредиторът е предприел действия по принудително удовлетворяване на правата си, длъжникът не разполага с правомощието да определя към коя част от имуществото му кредиторът да се насочи. Отчуждавайки свой недвижим имот и твърдейки, че разполага и с други активи, длъжникът  в процесния случай цели реализирането на свое несъществуващо право. Законодателят не е предвидил като елемент от фактическия състав на правото на кредитора успешно да проведе иска по чл.135 ЗЗД липсата на друго имущество на длъжника. В този смисъл твърденията на ответника „Идна -48” ЕООД за наличието и на друг недвижим имот, от който кредиторът му може да се удовлетвори, е ирелевантно за спора и не представлява основателно възражение срещу иска.

          По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

          С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски за настоящото  производство в размер на 1 960лв съобразно направеното искане и представените доказателства.

          Въззиваната жалба в частта, с която се възразява срещу обжалваното решение досежно присъдените в тежест на страната разноски представлява по същността си молба с правно основание чл.248 ал.1 ГПК. Същата следва да бъде изпратена на първоинстанционния съд за произнасяне в рамките на предвиденото за това производство в ГПК.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  решение № 366/19.05.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1609/2015г.

          ОСЪЖДА „Идна -48” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Тодор Димов № 36, ет.1, ап.6, представлявано от управителя Тошко Илиев Тодоров и от Н.А.Д., ЕГН **********, от гр.Вълчи дол да заплатят на „Братя Беневи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Д-р Христо Попович” № 3, вх.2, ет.1, ап.2, представлявано от М.Р.Д. сумата от 1 960лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

          ИЗПРАЩА на Варненския окръжен съд, търговско отделение въззиваната жалба на „Идна -48” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Тодор Димов № 36, ет.1, ап.6, представлявано от управителя Тошко Илиев Тодоров и на Н.А.Д., ЕГН **********, от гр.Вълчи дол в частта, инкорпорираща молба с правно основание чл.248 ал.1 ГПК за произнасяне по разноските, присъдени в първоинстанционното производство.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :