Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 18.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, единадесети наказателен състав,
в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател : Александър Станчев
при
секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора ..........................
като
разгледа докладваното от съдията АНД №937 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Топлофикация Русе“ЕАД, с ЕИК
*********, против наказателно постановление №39/22.04.2019г. на Зам. Директор
на ТД“Дунавска“ в Агенция „Митници“, с което за нарушение на чл.87а, ал.1 от ЗАДС, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200
лева, на основание чл.110, ал.5 от ЗАДС.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се
упълномощен процесуален представител – адв.С.К. – АК - Русе, която моли съда да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призовани,
изпращат упълномощен представител, който моли съда да потвърди наказателното
постановление.
РРП, редовно призовани, не се явява представител и не
вземат становище.
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна :
На 11.12.2018 г., в гр. Русе, митнически служители извършили служебна
проверка на проверка на „Топлофикация Русе“ ЕАД, ЕИК ********* и установили, че
проверяваното дружество за последен данъчен период – от 01.11.2018 г.
-16.11.2018 г., не е подало рекапитулативна декларация в законоустановения
14-дневен срок, а е сторило това едва на 11.12.2018г. с рекапитулативна декларация с входящ №
ВG004000/11-00312/11122018. Поради това
св.А. констатирала, че е осъществен състава на чл.87а, ал.1 от ЗАДС и съставила АУАН №16/18.02.2019г. против ю.л.жалбоподател. Въз основа на
съставеният акт, Зам. Директор на ТД“Дунавска“ в Агенция „Митници“ издал
обжалваното в настоящото производство №16/18.02.2019г., с което на жалбоподателя
е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200 лв.
С оглед изясняване обективната истина по делото е
разпитан в качеството на свидетел актос. А.А., който пресъздава фактическа
обстановка сходна с тази описана в АУАН.
Съдът приема горната фактическа обстановка за
установена въз основа на представените с преписката писмени и гласни
доказателства.
Приетата за установена фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от жалбоподателя в преклузивния срок
за обжалване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
При издаване на акта за установяване на
административно нарушение, а впоследствие и Наказателното постановление е
спазена процедурата, предвидена в ЗАДС и ЗАНН, поради което същите се явяват
правилни и законосъобразни, а изложените от жалбоподателя твърдения
-неоснователни. Актът е съставен в присъствие на законния представител на
дружеството и е предявен на датата на съставянето му, след като дружеството е
било предварително поканено да се яви за съставянето и предявяването на АУАН с
писмо рег.№32-38500/06.02.2019год. на административно нарушение на
13.02.2019год. в ТД Дунавска, отдел „Акцизна дейност“. Поканата е получена на
08.02.2019г. АУАН е съставен в рамките на предвиденият тримесечен срок по чл.34
от ЗАНН, а в предвиденият в чл.34, ал.3 от ЗАНН 6-месечен срок е издадено
обжалваното наказателно постановление. Наказателното постановление е издадено
при наличие на материална компетентност на Заместник директора на ТД Дунавска в
Агенция „Митници“ да издава НП, видно от приложената и приета като
доказателство по делото Заповед №ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019год., с която
Директорът на Агенция "Митници" е определил директорите и заместник -
директорите на териториалните дирекции като длъжностни лица, които да издават
наказателни постановления по ЗАДС, въз основа на актове на митническите органи
за установени от тях нарушения по този закон.
По същество в жалбата не са изложени никакви
възражения, с които да е оспорена обективно установената в АУАН и НП фактическа
обстановка, която не се и оспорва от жалбоподателя, а единствено са изложени
твърдения за неправилно определен краен срок за подаване на рекапитулативна
декларация от дружеството, както и че закъснението за подаването на
декларацията с няколко дни /10/ не ощетявало фиска, предвид което случая се
явявал маловажен, които възражения освен, че са несъстоятелни като основателна
причина за неизпълнение на законово предвиденото задължение на дружеството към
държавата, но и неоснователни, доколкото е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството за неспазване на разпоредбата на чл.87а, ал.1 от ЗАДС и предвиденият в нея 14-дневен срок за подаване на декларация за периода
01.11.2019-16.11.2019год., който в случая е до 30.11.2019год. включително.
Следва да се отбележи, че за състава на нарушението по чл.110, ал.3 от ЗАДС е
релевантно констатирането на неподаване на акцизна декларация пред
компетентното митническо учреждение в законоустановеният срок по чл.87а, ал.1
от ЗАДС - в 14 дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се
отнася, като в случая това е до 30.11.2019год. включително, имайки предвид
разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗАДС, съгласно която последния данъчен период
обхваща времето от началото на календарния месец, през който е прекратен
лицензът или регистрацията /в случая Удостоверението за ОАКП/, до датата на съобщаването
на решението за прекратяването им, който в конкретния случай се явява
16.11.2019год. предвид това, че тогава на дружеството е връчено Решение №
32-330630/14.11.2018год. на Началник Митница Русе, с който е прекратено
действието на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител №
ВG004000Е0099/29.03.2017год. При неизпълнението на това задължение в
предвидения от закона срок се налага имуществена санкция на субекта на
нарушението по чл.110, ал.3 от ЗАДС, който субект е дружеството в качеството му на регистрирано по ЗАДС лице, на което именно в това му качество и
като ЮЛ е издадено Удостоверение от Началник Митница Русе. Точно в качеството
си на освободен от акциз краен потребител по чл.24а, ал.1 от ЗАДС и с оглед на
разпоредбата на чл.87а, ал.1 от ЗАДС дружеството е било длъжно да подаде
рекапитулативна декларация в компетентното митническо учреждение в 14-дневен
срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася, в случая за данъчен
период 01.11.2018-16.11.2018год„ изтичащ на 30.11.2019год. вкл., което не е
сторено. За нарушението по чл.110, ал.5, вр.чл.87а, ал.1 от ЗАДС е достатъчно
да бъде извършено формално, както
безспорно е установено по делото. Видно от събраните по
административнонаказателната преписка доказателства, законодателят е предвидил имуществена санкция в размер от 200 до
2000лв., което безспорно е сторено от АНО. Административното наказание е съобразено
и с разпоредбата на чл.110, ал.5 от ЗАДС – „имуществената санкция“ е определена
в минимален размер – от 200лв., с оглед тежестта на нарушението и другите
обстоятелства, имащи значение за налагането му, както и с цел изпълнение на
индивидуалната и генерална превенция.
В жалбата са развити съображения, че неправилно АНО не
е счел случая за маловажен, като в подкрепа на твърденията се сочи обстоятелството,
че дружеството- жалбоподател било извършило нарушението за първи път, както и
че било подадена, макар и след законоустановеният срок декларация, предвид
което не били настъпили вреди за държавата. От АНО е прието, че от приложените
по преписката доказателства по безспорен начин са установени всички обективни
признаци на деянието по чл.87а, ал.1 от ЗАДС, осъществени от дружеството, като
предвид обстоятелството, че нарушението, за което е предвидена санкцията в чл.110,
ал.5 от ЗАДС е достатъчно да бъде извършено формално и не се изисква настъпване
на вредоносен резултат, както и че закъснението след законоустановения срок за
подаване на акцизна декларация е сравнително дълъг, случая не разкрива белезите
на маловажен случай, поради което са неприложими както специалната разпоредба
на чл.126б от ЗАДС /т.к. чл.110 от ЗАДС не е сред изрично изброените в тази
разпоредба текстове/, така и на общата разпоредба на чл.28, б. „а" от ЗАНН. Следва да бъде отбелязано, че при осъществяване на преценката си по чл.27
от ЗАНН от АНО е отчетено обстоятелството, че административното нарушение е
извършено от юридическо лице в обект, който е под специален регистрационен
режим, стопанисван от нарушителя в качеството му на ОАКП. В това си качество,
той дължи по-висока грижа, а не само на добър стопанин, като последиците от
извършеното от него нарушение разкриват по-висока степен на обществена
опасност. В този смисъл, правилна и законосъобразна се явява преценката на АНО
за немалозначност на случая, а твърденията на жалбоподателя в този смисъл са
неоснователни. Санкцията, наложена на дружеството - жалбоподател е правилно
определена като същата е индивидуализирана от наказващия орган - Заместник
директора на ТД Дунавска в пълно съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и
е определена на минимума за
нарушение на чл.110, ал.5 от ЗАДС при преценка на всички обстоятелства,
относими към установеното нарушение и при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, именно поради липсата на друго нарушение по чл.110, ал.5 от ЗАДС
от страна на „Топлофикация Русе,, ЕАД. Освен това, макар в ЗАДС и ППЗАДС да не
е въведен критерий, според който даден случай може да се счита за маловажен,
конкретния случай не може да бъде квалифициран като такъв, т.к. законодателят
изрично е определил специални разпоредби по отношение на определени акцизни
стоки и регистрационен режим на лицата, на които е издадено Удостоверение за
освободен от акциз краен потребител. Неизпълнението на задълженията на
„Топлофикация Русе“ЕАД в качеството му на освободен от акциз краен потребител
води до отклонение от заплащане на акциз по отношение на акцизни стоки и
контрола върху такива стоки, което пряко уврежда фиска на държавата. Следва да
се отбележи, че за да е налице маловажен случай на административно нарушение по
чл.93, т.9 от НК, приложима по силата на чл. 11 от ЗАНН, то следва конкретното
нарушение, с оглед на всички обстоятелства по случая да представлява такова с
по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От
жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, които да сочат на
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от него нарушение в
сравнение с обикновените случаи от този вид. Целта на ЗАДС е свързана с
облагането на високо оборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на
основни потребности на населението /алкохол, тютюневи изделия, енергийни продукти/. Предвиденият
контрол е засилен, както и отговорността при нарушения по ЗАДС, които чувствително
увреждат фискалните интереси на държавата. Със самия специален закон - ЗАДС
законодателят е определил по-висока степен на обществена опасност при
нарушаване на неговите разпоредби в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения на общото данъчно и митническо законодателство.
От изложеното, Съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.
По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №39/22.04.2019г. на Зам.
Директор на ТД“Дунавска“ в Агенция „Митници“, против „Топлофикация Русе“ЕАД, с
ЕИК *********, с което за нарушение на чл.87а, ал.1 от ЗАДС, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200 лева, на
основание чл.110, ал.5 от ЗАДС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-гр.Русе,
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Районен съдия
: