№ 161
гр. Русе, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500139 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Т. Т. Ч. е обжалвала Решение № 28/09.01.2023г. на Русенския районен
съд, постановено по гр. д. № 3322/2022г., в частта, с която искът на Е. Е. Н. за
обезщетение за неимуществени вреди е уважен в размера над 500 лева до
присъдените 4 000 лева. Излага оплаквания за неправилност на решението,
поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила, иска то да
се отмени в обжалваната част, и предявеният иск да се отхвърли за сумата
над 500 лева.
Е. Е. Н. е обжалвал Решение № 28/09.01.2023г. на Русенския районен съд,
постановено по гр. д. № 3322/2022г., в частта, с която искът му за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 4000 лева,
до претендираните 8000 лева. Излага оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, поради нарушения на материалния закон и
процесуалните правила, иска то да се отмени в обжалваната част, и
претенцията му да се уважи в пълния претендиран размер.
Ответниците по в.жалби вземат становища за неоснователност на
съответната в.жалба, претендират разноски за производството.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими, но разгледани по същество са
неоснователни.
Предмет на делото е иск по чл. 45 от ЗЗД. С обжалваното понастоящем
съдебно решение първоинстанционният съд е осъдил ответницата Т. Т. Ч. да
1
заплати на Е. Е. Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 76 лева,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лева, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 28.12.2019г. до
окончателното изплащане, отхвърлил е претенцията за неимуществени вреди
над сумата от 4000 лева до претендираните 8000 лева, и е възложил
разноските по делото.
Районният съд се е мотивирал, че от писмените и гласни доказателства
по делото, вкл. и от влязла в сила присъда по НОХД 2263/2020г. на РРС,
безспорно се установява, че на 28.12.2019г. в гр.Русе ответницата е
извършила хулигански действия – на публично място, в централната част на
гр.Русе, спряла управлявания от нея л.а. на кръстовище, през прозореца на
автомобила на ищеца издърпала диоптричните му очила и ги хвърлила, след
което ударила два шамара на същия, и му отправила обиди. В резултат на тези
действия Н. претърпял имуществени вреди,в размер на 76 лева – стойността
на счупените му очила, както и неимуществени вреди, изразили се в
притеснение, срам, неудобство, физически и психически дискомфорт,
засегнати чест и достойнство.
Вредите от деликта, в пряка връзка с поведението на деликвента,
подлежат на репариране, съгласно чл. 45 от ЗЗД. При преценката на размера
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е съобразена
нормата на чл. 52 от ЗЗД и правилно е определено обезщетение от 4 000 лева.
На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено в обжалваните части, по изложените в него
съображения.
По наведените в жалбите доводи:
По жалбата на Т. Ч. :
Първоинстанционният съд е дал възможност на страната да представи
исканото писмено доказателство и след като в с.з. на 08.12.2022г.
процесуалният й представител е заявил, че забравил и не носи решението по
АНД № 595/2020г. на РРС, е отменил Определението си, с което е допуснал
доказателството. Т.е. същото не е събрано по делото по причина на
процесуалния представител на ответницата и поради това и не съставлява
процесуален пропуск на съда , същевременно и липсата на това
доказателство не води до непълнота на делото с доказателства.
Не се констатира и твърдяното процесуално нарушение, свързано с
доклада по делото и конкретно –с разпределението на доказателствената
тежест. Първоинстанционният съд, в съответствие със задълженията си по чл.
146 от ГПК, е указал на страните, че следва да установят фактите, на които
основават исканията и възраженията си. Доколкото в отговора на исковата
молба се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия и че поведението на ответницата е било обусловено и от факта,
че е бременна, то последната е следвало да ангажира доказателства в
подкрепа на тези твърдения. Видно от протокола от с.з., процесуалният й
2
представител, при дадената му възможност от съда в с.з. не е възразил по
направения доклад, вкл. и относно начина на разпределение на
доказателстветната тежест.
Доколкото ответницата е твърдяла наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, в нейна тежест е да ангажира
доказателства в какво конкретно се е изразил този принос. При липса на
такива, съдът не е обсъждал това възражение, очевидно приемайки, че не е
доказано съпричиняване.
Не се констатира и твърдяното нарушение на чл. 172 от ГПК, тъй като
свидетелските показания на майката на ищеца са обсъдени в съвкупност с
другите доказателства по делото, а обстоятелствата дали ищецът е пътувал в
чужбина и е работел, заявени в друго производство, нямат отношение към
предмета на спора по настоящото дело, и не следва да бъдат ценени.
След като ищецът е насочил претенцията си само срещу ответницата,
съдът следва да обсъжда само нейното поведение, причинило на ответника
неимуществени вреди и обусловило обезщетяването им, не и евентуални
действия на съжителя на Т.Ч.. Съобразявайки, че при произнасянето си е
обвързан с рамките на предявената претенция, районният съд е спазил
процесуалните правила.
По в.жалба на Е. Е. Н. :
Не се констатира твърдяното нарушение на процесуалните правила,
довело до непълнота на доказателствата, тъй като съдът правилно е преценил,
че не се налага за едни и същи обстоятелства да разпитва повече от един
свидетел на ищеца.
При преценката на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът отчита конкретните заявени в исковата молба и доказани вреди,
характера, интензитета, продължителността им. Тези обстоятелства са
съобразени от първоинстанционния съд при определяне на обезщетението
като размер, отчетени са вкл. и икономическата обстановка в страната, и
съдебната практика, и така определеният размер по преценка на въззивната
инстанция съответства на понятието „ справедливост “ по чл. 52 от ЗЗД.
По горните съображения Окръжният съд намира, че
първоинстанционното решение, в обжалваните части, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. В необжалваната част
решението е влязло в сила.
С оглед изхода от спора, разноските във въззивното производство са за
сметка на в.жалбоподатели.
Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28/09.01.2023г. на Русенския районен съд,
3
постановено по гр. д. № 3322/2022г., в частта, с която Т. Т. Ч. е осъдена да
заплати на Е. Е. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размера над 500
лева до присъдените 4 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата
до окончателното изплащане, в частта, с която искът за неимуществени вреди
на Е. Е. Н. е отхвърлен за сумата над 4 000 лева до претендираните 8000
лева,ведно със законната лихва, както и в частта за разноските.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4