№ 12519
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. К. А.
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Д. К. А. Гражданско дело № 20211110168735
по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. И. А., ЕГН ********** с адрес: гр.
С лично и чрез пълномощник адв. И. И. против „Е“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес
на управление: ......, представлявано от управителите ..........
Ищецът твърди, че въз основа на молба и приложен изпълнителен лист по ч. гр. д. №
1147/2011 г. по описа на Районен съд Дупница, „О“ АД е образувало срещу него
изпълнително дело № 20117440400175 по описа на ЧСИ Джоргова с рег. № 744 и район на
действие ОС Кюстендил за събиране на парично вземане. Твърди, че по процесното дело
бил приложил адвокатско пълномощно и договор за правна помощ сключен между него и
адв. И. И., като по него било уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на
1400 лв. Посочва, че с Решение от 29.12.2020 г. по в. ч. гр. д № 568/2020 г. по описа на ОС
Кюстендил е бил уважен иск по чл. 433 от ГПК като съдът постановил прекратяване на
делото. Твърди, че сторените по изпълнително дело разноски следвало да се поемат от
взискателя. Твърди, че претърпял имуществена вреда от незаконосъобразните действия на
частния съдебен изпълнител. Сочи, че правоприемник по вземането е ответникът „Е“ ЕООД.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
„Е“ ЕООД, като правоприемник на „О“ АД да заплати сумата в размер на 1400,00 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който изцяло признава
предявения иск. Моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ответното дружество,
тъй като не бил дал повод за завеждане на иска.
В съдебно заседание на 12.07.2023 г., в което е приключено съдебното дирене –
ищецът – редовно призован, не се явява лично, не се представлява.
Ответникът в съдебното заседание – редовно призован, не се представлява.
В хода на съдебното дирене ищецът е направил искане за постановяване на съдебно
решение при признание на иска, въз основа на признанието на иска, направено то ответника
с отговора на исковата молба, при което съдът приключи съдебното дирене и пристъпи към
постановяване на решение.
1
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът счита, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Направено е изрично изявление от ответника за признание
на предявения иск, както и изявление от ищеца за постановяване на решение при признание
на иска. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което ответникът
може да се разпорежда. Ето защо, и с оглед направеното признание на иска, съдът го намира
за изцяло основателен и доказан.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски, както следва: 50.00 лв. – държавна такса и адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът е направил възражение, че не дължи разноски, доколкото с поведението си
не е дал повод за завеждане на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат на ищеца. Анализа на правната норма води на извод, че за да бъде
освободен ответникът от заплащането на разноски следва кумулативно да са налице две
предпоставки: да не е дал повод за завеждането на иска и да го е признал.
По приложението на цитираната норма е налице установена трайна съдебна практика
на ВКС, с която се приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва когато
сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В настоящата
хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото както се установи
единствената процесуална възможност ищецът да получи, направените от същия разноски в
изпълнителното производство, е именно чрез предявяване на иск за обезщетение на вреди от
деликтна отговорност. Ищецът не разполага с възможност да поиска направените в хода на
изпълнителното производство разноски чрез насочване на изпълнение срещу взискателя по
изпълнителното дело, както и да поиска от съдебния изпълнител произнасяне по разноските,
доколкото то не би имало сила на пресъдено нещо и като последица възможност да се
издаде изпълнителен лист в полза на длъжника. В този смисъл предявяването на иск за
реализиране на гражданската отговорност на ответника е единствената възможност за
защита на ищеца.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, както следва: 50.00
лв. – държавна такса.
В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на адвоката следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по делото, определен в размер на 440,00
лева.
Съдът приема, че дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
адвокатска помощ е в размер на 440,00 лв., което следва да бъде присъдено в полза на
процесуалния представител на ищцата. Съдът не съобразява и не прилага, и не определя на
2
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размера на дължимото се такова, с оглед на Решение на СЕС
(втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C‑438/22. Определеният от съда размер е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото, положения труд, процесуалното
поведение и участие на страните в процеса и броя на проведените съдебни заседания. За
съда това е справедливия размер с оглед на изброените критерии.
Мотивиран от горното и на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите и
на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 78, ал. 2
ГПК, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......,
представлявано от управителите ......... да заплати на Т. И. А., ЕГН ********** с адрес: гр.
С – сумата от 1400.00 лева, обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД във
вр. с чл. 45 ЗЗД, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнително дело № 20117440400175 по описа на ЧСИ М с район на
действие ОС – Кюстендил, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Е“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......,
представлявано от управителите ......... да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Т.
И. А., ЕГН ********** с адрес: гр. С сумата в размер на 50.00 лв., представляваща
сторените разноски в исковото производство по гр. дело № 68735/2021 година по описа на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Е“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......,
представлявано от управителите ......... да заплати на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Д. Й. Ч. - САК, ЕГН: **********, със
съдебен адрес:, гр. С, партер сумата в размер на 440,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на ищцата Т. И. А., ЕГН
********** в исковото производство по гр. дело № 68735/2021 година по описа на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3