РЕШЕНИЕ
Номер 2396 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІ
граждански състав
На 10.06
Година 2019
В публично заседание на 15.05.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
РОСИЦА МАРДЖЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 20242 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.20, ал.2 от ЗИНЗС във връзка с чл.202, ал.1, т.3 от ЗМВР (отм.), чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР, чл.211, ал.5, т.2 и т.6 от ЗМВР (отм.), чл.187, ал.5 от ЗМВР
във връзка с чл.301 от ППЗИНЗС (отм.) и чл.150 от КТ, и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М.П.К. *** моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответната страна да му заплати сумата 1 350, 28 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 215 часа извънреден труд, положен през периода
от 01.11.2015 г. до 31.12.2018 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия
месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 191, 83 лева, заедно
със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба
съображения. Претендира разноски.
Ответникът Главна дирекция “И…” при Министерството на Правосъдието
– гр. София признава исковете по основание, но ги оспорва по размер и прави
възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца, по
изложените в отговора на исковата молба съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че ищецът работи като.. ……на ответната
Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения в Арест С.. и ЗООТ „Г…“
към Затвора в гр. П…, последно на длъжност „***“.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитания по делото с… В… Н…и заключението от 08.04.2019
г. на вещото лице по ССЕ З.М., действително през процесния период ищецът е
положил общо 215 часа извънреден труд, следствие неотчетени инструктажи,
разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства, за което му се полага
допълнително възнаграждение в размер общо на 1 350, 28 лева, а мораторната
лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 191,
83 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото
претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по
делото на 15.05.2019 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с
установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно
съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се
уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 20.12.2018 г. –
датата на подаване на исковата молба. Предвид обстоятелството, че макар и да се
касае за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, но
отчитането на полагания извънреден труд се е извършвало на тримесечие, съдът
намира, че забавата за плащането на допълнителното възнаграждение настъпва с
изтичане на сроковете, в които последните е следвало да бъдат заплатени и
лихвата се дължи и без покана, поради което съдът намира за неоснователни
наведените от ответника доводи за недължимост на мораторна лихва върху
главниците, а само на законната такава, както и възражението му за погасяване
частично на претенциите на ищеца по давност, тъй като исковете за заплащане на
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд за третото тримесечие
на 2015 г. и мораторна лихва върху тези претенции са предявени в рамките на
приложимия в конкретния случай тригодишен давностен срок (доколкото исковата
молба е била подадена на 20.12.2018 г., а падежът на главницата за месец ноември
2015 г. е бил на 26.01.2016 г.).
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 500
лева – платено адв. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 104, 01 лева ДТ и 150 лева
депозит за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от *** ***, със съдебен адрес:***, чрез юрисконсулт ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.П.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис № 5, адвокат Н.П., СУМАТА 1 350, 28
лева, представляваща допълнително възнаграждение за 215 часа извънреден труд,
положен през периода от 01.11.2015 г. до 31.12.2018 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА
ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане –
26-то число на следващия месец до 20.12.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 191, 83 лева,
ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 20.12.2018 г., ДО
окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – гр. Пловдив – 104, 01 лева ДТ и 150 лева депозит за ССЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/ Павел Павлов.
Вярно с оригинала.
М.Х.