РЕШЕНИЕ № 280

гр. Перник 15.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Милена Даскалова

Членове: Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Емилия Павлова ___________________ и в присъствието на прокурора _____________________________като разгледа докладваното от съдия Даскалова, гражданско дело № 51 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 132/01.11.2018г., постановено по гр.д.№481/2018г по описа на Р. районен съд, е развален по предявения иск от М.А.Г., сключения с нотариален акт № ***, том III., дело № 1230./1976 г. от *** г. на съдия при РРС договор, по силата на който А. С. М. е прехвърлил на сина си Р.А.С. следния свой недвижим имот: ½ ид.ч. от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи и кухня, заедно с общите части от сградата, находяща се в урегулиран поземлен имот *** в кв. **  по плана на ***, срещу задължението на Р.А.С. вместо плащане на продажна цена да осигури на прехвърлителя А. С. М. и на съпругата му Д. К. М. гледане и издръжка – квартира, храна, осветление, отопление, гледане при болест и немощ, докато са живи, и да им осигури сносен и спокоен живот, поради неизпълнение, на осн.чл.87, ал.3 от ЗЗД до размер на 3/6 ид.ч. от процесния договор.

В установения от закона срок Р.А.С. е обжалвал решението и моли същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

Въззиваемата изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Пред районния съд е предявени иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

Делото е образувано по иск, предявен от Д. К. М. и М.А.Г. против Р.А.С.. В хода на първоинстанционното производството, ищцата Д. К. М. е починала и е оставила за наследници останалите страни по делото, които са нейни деца, предвид на което и районният съд у  прекратил производството по делото по предявения иск, касаещи частта от спорното право, равняваща се на наследствена част на ответника Р.А.С..

В исковата молба се поддържа, че ответникът не е изпълнявал поетите задължения по договора за гледане и издръжка, по отношение на А. С. М. и Д. К. М..

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е оспорили иска, твърдейки, че не са налице основанията за уважаването му.

За да уважи иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, районният съд е приел, че ответникът не е изпълнил поетото с договора задължение за гледане и издръжка.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а относно правилността му, въззивният съд е обвързан от наведените в жалбите доводи.

Установено по делото е следното:

Страните по делото са наследници – деца на А. С. М., починал на ***г.  и Д. К. М., починала на ***г.

С нотариален акт № ***, том III., дело № 1230./1976 г. от *** г. на съдия при РРС, А. С. М. е продал на ответника ½ част от двуетажна жилищна сграда – втори етаж, построена в УПИ *** в кв. **  по плана на ***. С договора е постигнато съгласие, че вместо пари ответникът ще престира гледане и издръжка на продавача и съпругата му – квартира, храна, осветление, отопление, гледане при болест и немощ докато са живи и да им създаде сносен и спокоен живот.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че имотът, предмет на сделката, е бил индивидуална собственост на А. М.. Видно от договора, то при сключването му прехвърлителят се е легитимирал като собственик с нотариален акт № ***г. Последният е представен като доказателство по делото и видно от същия, на ***г. А. М. е закупил дворно място в ***, съставляващо парцел *** в кв.***. Идентичността на закупения имот с този, предмет на спорната сделка, не е спорна, а и извод за наличие на такава следва, от факта, че именно с този нотариален акт прехвърлителят се е легитимирал като собственик при сключване на договора за гледане и издръжка.

Към момента на закупуване на имота през ***г. А. С. М. и Д. К. са били съпрузи, което е видно от акт за женитба № 36/*** г., а съгласно чл. 103 от ЗПР на СК 1986г. /отм./, правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. Т.е. по силата на цитираната разпоредба закупеният през ***г. имот е съпружеска имуществена общност. С нотариалния акт от ***г. е закупен недвижим имот, за който не е посочено, че е застроен, но след като  А. С. М. и Д. К. са собственици на земята, то на основание чл. 92 ЗС се легитимират и като собственици на постройките върху нея.

Разпореждането с имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, на основание чл.13, ал.3 от СК 1968г. /отм./ се извършва от двамата съпрузи или от единия от тях със съгласие на другия, което следва да бъде дадено във формата, предписана в чл. 13, ал.7 от СК 1968г. /отм./. При сключване на процесния договор е била представена декларация от съпругата, съобразно изрично направеното описание в нотариалния акт на документите, представени при съставянето му. След като нотариусът като длъжностно лице в кръга на правомощията, делегирани му от закона, е удостоверил, че пред него са представени определени документи, то и съдът е длъжен да зачете формалната доказателствена сила на документа и да приеме, че действието е извършено съобразно закона. В случая няма и твърдения, че в нотариалното производство не е било представено описаното в нотариалния акт съгласие или пък, че то не е било изготвена в изискуемата се съгласно чл. 13, ал.7 от СК 1968г. /отм./ форма.

Във връзка с изложеното, съдът намира, че приложеният нотариален акт № ***, дело № 1230/1976 г., с който на ответника /сега жалбоподател/ е прехвърлен недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, удостоверява факта на наличие на валидно разпореждане с недвижим имот, съставляващ съпружеска имуществена общност.Т.е. обстоятелството, че Д. К. не е вписана като страна по сделката, не е основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.22 ЗЗД.

Неоснователни са и доводите в жалбата, че ако А. С. М. е бил недоволен от престираните по договора грижи, то е щял да предяви иск за разваляне на договора, което не е сторил. Съгласно т.3 от ТР № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК на ВС, в наследственото имущество се включва и правото на иск, т.е. и правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора-прехвърлител. Наследникът може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник в обема на притежаваните от него права, което и в случая е сторено. Преценката дали е престирано, съобразно уговореното, касае основателността на иска, но не и неговата допустимост.

В исковата молба се твърди, че ответникът е в пълно неизпълнение по договора по отношение и на двамата прехвърлители, като за тях грижи са полагани само от ищцата М.А.Г.. Ответникът в продължение на 20 години е бил в чужбина, а след завръщането си се е установил да живее в имота, предмет на сделката, като не е полагал грижи за майка си, предизвиквал е скандали.

Ответникът в производството и пред двете инстанции поддържа, че е полагал грижи за родителите си, а живеейки в чужбина е изпращал средства за издръжката им и се е върнал, за да може да се грижи за майка си, която е изказвала благодарността си за полаганите от него грижи. От няколко месеца майката на ответника, повлияна от трети лица, започнала да отказва да приема престираните от него грижи, заявявайки, че не желае той да се грижи за нея, а предпочита за нея да се грижи дъщеря й /ищца по делото/, която е медицинска сестра и при обслужването й тя не се притеснява от нея. Това й поведение наложило ответникът да предяви иск за трансформиране на задължението му по договора в парично такова и е образувано гр.д. № 344/2018г. по описа на РРС. След получаване преписа от исковата молба по посоченото дело, е предявен и искът по чл. 87 от ЗЗД.

Видно от договора с него приобретателят е поел задължението да предостави на прехвърлите гледане и издръжка – квартира, храна, осветление, отопление, гледане при болест и немощ, докато са живи и да им създаде сносен и спокоен живот. Доколкото основанията, при които би възникнало задължение за приобретателя да престира, не са конкретизирани, то следва, че договорът трябва да се тълкува по общите правила на чл.20 ЗЗД. Имайки предвид, че е поето задължение за осигуряване на нормален и спокоен живот, то това е достатъчно според настоящия състав, за да се приеме, че е поето цялостно задължение за гледане и издръжка. В договора не е посочено, че осигуряването на такъв живот е само и единствено при наличие на болест и/или старческа немощ. Чисто хипотетично ако се приеме обратното, то би била възможна хипотеза, при която приобретателят изцяло да се освободи от полагане на грижи за прехвърлителя ако последният е здрав и не изпадне в състояние на старческа немощ и договорът би се превърнал от възмезден в безвъзмезден такъв. Характерна особеност на сключения договор е възмездният му характер, като престацията не е еднократна /плащане на цена/, а е постоянна такава и се изразява в полагане на грижи за прехвърлителя според неговите конкретни нужди във всеки един момент.

Предвид горното и при липса на направено в срок възражение за погасителна давност, съдът намира, че следва да се прецени дали от момента на сключване на договора през *** г., поетото с него задължение, е изпълнявано и по какъв начин. За изясняване на посочените обстоятелства, по делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката С. К. И. /сестра на Д. К. М. и съответно леля на страните/, установява, че Д. М. и съпругът й са били с влошено здравословно състояние, като сестра й е била инвалид и с придружител и за двамата се е грижела дъщеря им- ищцата М.Г.. През 2017г. свидетелката гостувала за две седмици на Д. М.. Тогава последната вече не е можела да излиза от дома си, а грижите за нея се полагали от ищцата и съпруга й. При това гостуване грижи за сестра й не са полагани от ответника, който само идвал до вратата, питал я има ли нужда от нещо и си е тръгвал, получавайки отрицателен отговор. От разговори със сестра си знае, че е имало случаи, когато ответникът й е купувал хляб. В последствие Д. М. споделила, че от повече от шест месеца не общува с ответника, който е спрял да я посещава. Отношенията помежду им били влошени. Приживе на наследодателя А. М. свидетелката всеки вторник и петък посещавала семейството на сестра си и питала А. М. дали ответникът им оставя пари, като й било отговорено, че няма откъде да ги намери, за да им даде.

Свидетелката В. П. Д., която познава ищцата от 1988г. и е нейна приятелка, също установява, че грижи за прехвърлителите са полагани от ищцата и семейството й, но не и от ответника. Последният продължително пребивавал в чужбина като неговите деца понякога са посещавали прехвърлителите. Д. М. е трудно подвижна, а от две години не може да се обслужва самостоятелно и грижи за нея полага ищцата. Д. М. е споделяла пред свидетелката, че от лятото на 2017г. ответникът влизал при нея и й казвал, че няма майка. Бащата на страните също е бил с влошено здравословно състояние. Страдал е от диабет, получавал е инфаркт, имал е карцином и починал след получен инсулт. Ответникът не е полагал грижи и за него. Свидетелката установява също, че между страните по делото има конфликти.

Като свидетел по делото е разпитан К. А. А., който е бил  личен лекар на Д. М. от 2015 г. до смъртта й. Същия сочи, че тя е била в тежко увредено общо състояние още през 2015 г.- била неподвижна, с високо кръвно, хронична обструктивна белодробна болест, остеопороза, изразена анемия, като в последната година развила и бъбречна недостатъчност. Поради това й състояние свидетелят я е посещавал в дома й, където е виждал само ищцата и съпруга й. В дома на Д. М. е било чисто и подредено, но тя не можела да се обслужва сама.

Свидетелката Ц. М. С., която от около една година и половина живее с ответника, установява, че последният се е грижел за майка си до м.09.2017г., когато отношенията им се влошили. След този момент ответникът не посещавал майка си, защото помещенията, в които е живеела, се заключвали, а той не е имал ключ. Относно полаганите грижи свидетелката сочи, че тя, когато е готвела, е носела храна на Д. М., но не ежедневно. Ответникът всеки ден посещавал майка си, за да види дали има нужда от нещо. Понякога и свидетелката посещавала М. и й предлагала да почисти, но тя отказвала. През времето, когато ответникът е бил в чужбина е закупувал лекарства за майка си и не е искал пари за тях. Той заплаща половината от сметките за вода, не е отказвал да се грижи за майка си. Сметките за ел. енергията, консумирана от Д. М., се плащали от ищцата.

Свидетелката Р. Р. С. /дъщеря на ответника/ установява, че ответникът е заминал за чужбина през 1998г. и се е завърнал трайно през 2016г. Тя е започнала да общува с родителите на баща си през 2005г., когато те й се обадили да отиде да ги види. От този момент ги посещавала, правила е опити да помогне на баба си в домакинството, но тя й казвала с мотив, че ищцата ще се справи. Ищцата от доста време обслужва баба й. Дядо й също имал здравословни проблеми, получил инсулт или инфаркт, не можел сам да се обслужва, но този период не бил продължителен, тъй като починал. Когато здравето му се е влошило за него се е грижила ищцата, а ответникът е бил в Ч.. От м. 09.-м.10.2017г. отношенията между баба й и баща й са били влошени и баба й отказвала да приеме, това, което ответникът й давал. Баща й разказвал, че е оставял пари на дядо й, както и че се е обаждал докато е бил в чужбина, за да  пита как са и дали имат нужда от нещо. Твърди, че баща й не е бил допускан да помага на баба й.

Видно от приетия по делото амбулаторен лист от *** г., прехвърлителят А. М. е бил болен с инсулинотерапия от 8 години, с болки в краката, не вижда и спазва стриктен хранителен режим. От епикриза, издадена от МБАЛ “Рахила А.”, се установява, че на *** г. А. М. е приет в отделение “Вътрешни болести – кардиологичен сектор”, с диагноза: ИБС, остър инфаркт на миокарда обширен преден със СТ елевация, хипертонична болест гр. ІІ със СН и П ф.к. ППМ – регуларизация. Изписан е от отделението на *** г. След изписването му е приет в „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация” ЕООД, гр. П. на 25.02.2010 г. и е изписан на 05.03.2010 г.

Д. М. е била с двустранна деформираща гонартроза, двустранна флексионно екстензионна контрактура нестабилност, функционален дефицит на гръбначния стълб, артериална хипертония – умерена към тежка, което се установява от приложеното и неоспорено от страните експертно решение от *** г. на ТЕЛК – гр. П..

С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че искът за разваляне на договора за гледане и издръжка, е основателен.

Със сключване на договора за гледане и издръжка настъпва транслантивния ефект на сделката. От този момент за в бъдеще възниква задължението за приобретателя да изпълнява поетото задължение ежедневно и непрекъснато със собствени средства и труд. Ответникът, чиято е тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства за това, че от датата на сключване на договора, е изпълнявал поетите с него задължения. Фактът на полагани еднократни и епизодични грижи, не е достатъчен, за да се отхвърли искът, защото задължението за гледане и издръжка е единно и неделимо и не може да се изпълнява епизодично в зависимост от отношенията между страните по сделката. Приобретателят е длъжен да следи във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира издръжка и гледане, съответни на тези нужди. Задълженията за гледане и издръжка трябва да бъдат изпълнявани ежедневно и непрекъснато, като не са в зависимост от възможността на прехвърлителя да се издържа със свои средства и сам да се грижи за себе си и за домакинството си. Престирането на грижи, каквото се установява, че е извършвано епизодично, не означава точно изпълнение на договора по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Обстоятелството, че ответникът е бил в чужбина, не е основание за приложение разпоредбата на чл. 81 ал.1 ЗЗД. Той е могъл да изпълнява задължението си и чрез трето лице,но няма данни да е сторил това.

Неоснователен е доводът, че спрямо А. М. е имало пълно изпълнение на договора, а той ако е бил недоволен е щял да предяви иск за разваляне на договора.

За да може жалбоподателят да се позове на приемане на изпълнението, то първо трябва да докаже наличие на престация, както и вида и обема на последната. Както вече се посочи, в случая се установява пълно неизпълнение за периода до ***г. /датата на смъртта на А. М./. Фактът, че последният не е възразил срещу неполагането на грижи и не е предявил иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, не е основание да се направи извод, че е приел, че е налице изпълнение по договора, каквото в същност не се и доказва.

Жалбоподателят поддържа, че прехвърлителката като кредитор е неизправна страна по договора, тъй като с поведението си го е препятствала да изпълнявана задълженията си по договора.

На първо място по делото липсват доказателства, че до трайното си завръщане в България през 2016г. ответникът е предлагал изпълнение по договора, което кредиторът да е отказал да приеме. Доказателства за такова поведение са налице за периода след м.09.2017г., когато жалбоподателят е бил лишен от възможността да общува с майка си и да полага грижи за нея, тъй като помещението, което е обитавала, се е заключвало. Установено е също, че на 19.02.2018г. ответникът е предявил иск за трансформиране на задължението му в парично.

 Недаването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от поетото задължение и не може да обоснове извод за неоснователност на иска. В такава хипотеза, ако длъжникът е държал за изпълнение на договора, то за да е изправна страна, трябва да поиска задължението му да се трансформира в парично и да го погасява чрез плащане на съответната сума по установения ред, което в случая е сторено едва на 19.02.2018г. Посоченото, преценено с доказаното пълно неизпълнение на договора до 2016г. и частично такова след 2016г., сочи на извода за основателност на предявения иск.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че решението на РРС, с което е уважен искът по чл. 87, ал.3 ЗЗД следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150 лв.

По изложените съображения окръжният съд,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 132/01.11.2018г., постановено по гр.д.№481/2018г по описа на Р. районен съд.

ОСЪЖДА Р.А.С. с ЕГН ********** от *** да заплати на М.А.Г. с ЕГН ********** и адрес *** направените разноски във въззивното производство в размер на 150 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Председател:                             Членове: 1.

2.