Р Е Ш Е Н И Е
№ 2106
гр. Русe, 08.12.2010г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на първи декември,
две хиляди и десета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря С.И., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6671 по описа за 2009 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Р. И. Р., у. на „Искра-98” ООД заявява, че К.П.П.
заемал длъжността „шофьор товарен автомобил”, съгласно трудов договор, сключен
между страните на 29.04.2009г. Поради изтичане на изпитателния срок и отказ от
страна на ответника да изпълнява трудовите си задължения, работодателят
прекратил трудовото правоотношение със заповед №21/18.09.2009г. Ищецът твърди,
че за всеки един от курсовете П. получавал с РКО суми за плащанията, необходими
за осъществяване на транспорта. След завръщането си в България шофьорът
следвало да отчете изразходваните средства и да представи съответните документи.
За периода м.07 – м.09.2009г. ответникът получил 2020,70 лева, 1500 леи и 1330
евро, за които не представил отчетни документи. При последния курс изоставил
поверения му камион в Унгария и оттогава не се явявал на работа.
„Искра -98” ООД моли съда да постанови
решение, с което да осъди К.П.П. да заплати на ищцовото дружество сумата
5320,21 лева – представляваща суми в лева и валута, за които не е представил
отчетни документи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът К.П.П. намира претенцията
за неоснователна. Признава, че е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил” в
„Искра-98” ООД и е осъществявал
международни курсове за времето, през което е действал трудовия договор.
Твърди, че в процесния период бил командирован, за което получил от
работодателя авансово средства, които своевременно отчел. Пояснява, че след
завръщане от всеки курс отчитал изразходваните суми на М.П. – съдружник в
ищцовото дружество и пряк началник на шофьорите. Заявява, че не е в състояние
да докаже точния размер на тези разходи, тъй като не разполага с
разходно-оправдателни документи. Последните, предал с отчетите. Твърди, че
изплатените на П.С. 300 евро и 20 лева съставляват трудовото му възнаграждение
за последните два месеца.
К.П.П. предявява насрещен иск срещу „Искра 98” ООД за
заплащане сумите: 4275,58 лева – неизплатени командировъчни , ведно със
законната сума върху главницата считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане; 200 лева – обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Твърди, че в периода 29.04.2009г. –
18.09.2009г. заемал длъжността „шофьор товарен автомобил” в „Искра-98” ООД,
като в изпълнение на трудовите си задължения извършвал международни превози.
Заявява, че от 29.04.2009г. до м.юни 2009г. е бил в командировка общо 47 дни,
но работодателят изплатил само част от дължимите командировъчни – за 23 дни. За
времето от м.07.2009г. до 18.09.2009г. бил 58 дни в командировка, но не получил
командировъчните, които му се полагали. Счита, че за 81 дни „Искра-98” ООД
следва да му изплати командировъчни в размер на 2187 евро. Твърди, че при
прекратяване на трудовия договор работодателят не му е изплатил обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
Ответникът „Искра-98” ООД оспорва претенциите на К.П.П..
Заявява, че не дължи суми за командировъчни, тъй като същите са изплатени,
ведно с дължимото трудово възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните са били обвързани
от трудово правоотношение, основано на договор №11/29.04.2009г., по силата на
който К.П.П. заемал длъжността „шофьор товарен автомобил” при „Искра 98” ООД.
Със заповед №21/18.09.2009г.
работодателят прекратил трудовото правоотноиение на основание чл.71, ал.1 от КТ.
На 05.01.2007г., със
заповед №2 управителят на „Искра 98” ООД определил размера на дневните пари при
командировка на шофьори в чужбина – 15 евро на ден.
Представени РКО, от които е
видно, че в периода 11.05.2009г. – 17.09.2009г. дружеството е предоставило на
работника различни суми, като във всеки един документ е посочено основанието за
заплащане на съответната сума. На 11.05.2009г. са изплатени 50 лева и 150 евро
– заплата и командировъчни; на 17.05.2009г. – 100 лева – „заплата и
командировка – курс до 18.05.2009г.”; на 19.05.2009г. – 70 лева и 6 евро –
4заплата и командировка – курс”; на 19.05.2009г. – 160 лева – „заплата и
командировка – курс до 18.05.2009г.”; на 31.05.2009г. – 150 лева; на
13.06.2009г. – 390 лева – „заплата и командировка за курс до 01.06.2009г.; на
25.06.2009г. – 230 лева – „заплата и командировка”; на 06.07.2009г. – 320 лева
– „заплата и командировка – остатък”; на 06.07.2009г. - 130 евро, 700 леи и 400
лева – пътни разходи; на 12.07.2009г. – 100 лева – „заплата и командировка”; на
12.07.2009г. – 170 евро; 300 леи и 72 лева – пътни разходи; през м.07.2009г. –
450 лева, 350 евро – служебен аванс; на 17.07.2009г. – 300 лева – „заплата и
командировка”; на 06.08.2009г. – 100 лева и 350 евро – „заплата и
командировка”; на 07.08.2009г. – 350 лева и 380 евро – „служебен аванс”; на
25.08.2009г. - 160 евро, 250 леи и 72 лева – „служебен аванс”; на 02.09.2009г.
– 550 лева – „заплата и командировка”; на 11.09.2009г. – 140 евро, 250 леи и 72
лева – „пътни разходи за курс от 10.09.2009г.”; на 11.09.2009г. – 200 лева –
„заплата и командировка”; на 17.09.2009г. – 180 лева – „заплата и
командировка”.
С РКО от 18.09.2009г. на П.В.С.
са предоставени 300 евро и 20 лева, които на същата дата последната е превела
по сметка на К.П..
По искане на К.П. е
възложена и приета, неоспорена от страните съдебно икономическа експертиза,
изготвена след проверка на предоставените от дружеството разходни касови
ордери, пътни листи и командировъчни заповеди за периода, през който страните
са били в трудовоправни отношения. Вещото лице е установило, че ищецът по
обратния иск е бил командирован 65 дни, за които са му изплатени командировъчни
в размер на 2597,70 лева. Съобразно заповед №2/05.01.2007г., дължимите
командировъчни за посоченото време са на стойност 1906,93 лева, а изчислени на
база Наредба за командировките в чужбина – 3432,48 лева. Констатирано е, че
сборът от сумите, получени с РКО, приложени с исковата молба е 5334,90 лева, а
на РКО, представени с отговора по обратния иск – 3889,65 лева. Обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ възлиза на 111,30 лева за 7 дни неизползван платен годишен
отпуск.
От заключението на приетата
по делото графологична експертиза е видно, че сумите в изследваните РКО са
написани с едно пишещо средство.
Свидетелят С.Г. изнася
данни за реда, по който работодателят е изплащал заплати, командировъчни и
средства за разходите, свързани с осъществяване на задграничните пътувания на
шофьорите. Твърди, че преди всеки курс М.П. предоставял на шофьорите определена
сума за таксите по предстоящото пътуване, за която изготвял РКО. След курса,
шофьорът изготвял отчет, в който вписвал направените разходи, прилагал
съответните документи и предавал товарителницата, въз основа на която
възложителят изплащал на дружеството възнаграждението за осъществения транспорт.
Работодателят заплащал командировъчните след курса и приемане на отчета.
В тази насока са и
показанията на П.С.. Свидетелката заявява, че при последния курс до Унгария,
ответникът се обадил и поискал да му преведат 300 евро за глоба. След
извършения превод изоставил камиона в Унгария и се върнал в България. По-късно М.П.
прибрал камиона, но при оглед на превозното средство не намерил документ, от
който е видно, че на шофьора е наложена глоба. Свидетелката твърди, че е
издавала РКО, като сумите, дължими за заплата и командировъчни заплащала лично
на ответника или по негова молба - на с. му „В.”. По този повод пояснява, че по
РКО от 17.07.2009г.; 02.09.2009г. и 17.09.2009г. е изплатила сумите на „В., а
по останалите РКО – на К.П..
Заявява, че парите за пътни
разходи не са свързани с парите за командировъчни. В случай, че останат
средства след курса, шофьорът ги внасял в касата на дружеството или ги
приспадали от пътните разходи за следващия курс. Твърди, че отчета на шофьора
нямал нищо общо с командировъчните и заплатата. Последните се изплащали от
работодателя, когато имало налични средства.
При така установеното,
съдът прави следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум съдът квалифицира правно предявения иск по чл.207, ал.1, т.2
от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2 от КТ,
работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо
работодателя за липси в пълен размер, заедно със законната лихва от деня на
причиняването на щетата или от деня на откриването й. Липсата представлява
недостиг в имуществото на работодателя, чийто произход не може да бъде
установен, т.е. обективно състояние на неотчетност. В рамките на процеса
работодателят носи доказателствената тежест за установяване наличието на
фактическия състав на чл.207, ал.1 ,т.2 от КТ.
В случая ищецът основава претенцията си на приложените
към исковата молба РКО на обща стойност 5334,90 лева. Твърди, че с
предоставените суми, ответникът следвало да поеме обичайните плащания,
необходими за осъществяване на международни курсове, но служителят не
предоставил съответните документи за отчитането им. В обстоятелствената част на
изготвената съдебно – икономическа експертиза, вещото лице сочи, че липсват
данни, от които може да се направи извод за кои командировъчни заповеди се
отнасят отделните суми. От събраните в хода на производството доказателства се
установява, че след всеки курс шофьорите са изготвяли отчет в един екземпляр
към който са прилагали разходните документи. Според показанията на свидетелите,
М.А. предоставял на шофьорите средства за пътни разходи, чиито размер бил
съобразен със съответната дестинация. Разликата (от порядъка на 10 – 30 евро)
следвало да се върне в касата на дружеството или да се приспадне от пътните
разходи за следващия курс. Единствено в случаите, в които разходите съвпадали
със сумата, предоставена с РКО последният се унищожавал. Ако се приеме
твърдението на ищеца, че К.П. не е отчитал предоставените му за съответния курс
пътни разходи, то от изложеното следва, че работодателят ги е приспадал от
следващия курс, в противен случай не би командировал ответника 12 пъти. Още
повече, че при осъществяването на тези международни курсови ответникът е
извършвал разходи – заплащал е гориво, такси и др. Не така стои обаче въпроса с
преведените му 300 евро и 20 лева за последния курс до Унгария. Повод за
изплащане на тези суми е твърдението на К.П. *** глоба, в каквато насока не са
ангажирани доказателства.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск, като доказан следва да бъде уважен в размер на 606,75 лева, а
в останалата част, до предявените 5320,21 лева, като неоснователен –
отхвърлен.
ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно, предявените
обективно съединени искове по чл.215 и чл.224, ал.1 от КТ.
По иска с правно
основание чл.215 от КТ.
Съгласно чл.121 КТ
когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова
работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на
постоянната му работа, т.е. командировката е изпълнение на определената трудова
функция на работника или служителя извън мястото на постоянната работа. Не се
спори, че в периода 29.04.2009г. – 19.09.2009г. К.П. е бил командирован 12 пъти
за 65 дни, което е констатирано и от вещото лице, след извършената в
счетоводството на ответника справка. Съобразно разпоредбата на чл.215 от КТ при
командироване работникът или служителят има право да получи наред с брутното си
трудово възнаграждение, пътни дневни и квартирни пари при условия и в размери
определени от МС. В чл.31 от Наредба за служебните командировки и специализации
в чужбина е указано, че персоналът на сухоземни транспортни средства получава
командировъчни пари за времето на изпълнение на международни рейсове по единна
ставка или по единна средна ставка, съгласно приложение №3, като ръководителите
на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от
посочените в приложението, които не могат да надвишават двойния им размер. Работодателят,
упражнявайки предоставеното му от закона правомощие, със заповед
№2/05.01.2007г. е определил размерът на дневните пари – 15 евро. В тази връзка
съдът намира за неоснователно, твърдението на ищеца, че командировъчните пари
следва да са 27 евро на ден, тъй като в таблицата към Приложение №3 като размер
се сочи – до 27 евро. От заключението на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза е видно, че ищецът е командирован 12 пъти, общо
за 65 дни, за което са му изплатени командировъчни в размер на 2597,70 лева,
вместо полагащите му се 1906,93 лева, изчислени въз основа на посочената
заповед.
По изложените
съображения съдът намира, че претенцията като недоказана следва да се отхвърли.
По иска с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ:
При прекратяване на
трудовото правоотношение за работника или служителя възниква правото да
претендира парично обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск.
След справка в счетоводството на ответното дружество, вещото лице е констатирало,
че за периода, в който страните са били обвързани от трудовото правоотношение
на ищеца се полагат 7 дни платен годишен отпуск, който той не е ползвал. Като
съобрази изнесените от експерта данни съдът установи, че изплатените на ищеца
суми са в общ размер 3889,65 лева, при дължими за трудово възнаграждение,
командировъчни и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
3310,18 лева. При това положение съдът намира, че претенцията като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Всяка от страните е претендирала разноските по делото. „Искра-98” ООД е
направила такива в размер на 832 лева, а К.П. – 1200 лева. Съразмерно с
уважената част, респективно отхвърлената част от претенциите на „Искра-98” ООД
се дължат разноски в размер на 926,88 лева, а на К.П. – 1063 лева. По
компенсация между двете вземания дружеството следва да заплати на ответника
сумата 137,12 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
К.П.П., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ, на
„ИСКРА-98” ООД, със седалище и адрес на управление – гр.Р. бул.”Ц. О.”№.......,
представлявано от у. Р. И. Р. сумата 606,75 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.10.2009г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска в останалата му част до предявените 5320,21
лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни
предявените от К.П.П., ЕГН ********** *** против „ИСКРА-98” ООД, със седалище и
адрес на управление – гр.Р., бул.”Ц.о.”№....., представлявано от у. Р И. Р.
искове с правно основание чл.215 от КТ за заплащане командировъчни разходи в
размер на 1500 лева и чл.224, ал.1 от КТ за заплащане обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 111,30 лева.
ОСЪЖДА „ИСКРА-98” ООД, със седалище и адрес на
управление – гр.Р. бул.”Ц.О.”№....., представлявано от управителя Р. И. Р. да
заплати на К.П.П., ЕГН ********** *** сумата 137,12 лева – разноски по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: